№ 11587
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110103593 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „А.С.В.“ ЕАД против Х. Г. Ц., с
която са предявени установителни искове както следва: иск с правно основание иск по чл.
422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК за установяване съществуването на вземане на
ищеца спрямо ответната страна за 6 851,26 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № PLUS-17238697 от 21.08.2019 г., ведно със законна лихва от
08.10.2024 г. до изплащане на вземането, като вземанията са прехвърлени на ищеца по
силата на Рамков договор за продажба на вземания от 13.05.2022 г.; иск по чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК за сумата в размер на 337,63 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.02.2023 г. до 11.09.2024 г.; иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 821,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
21.02.2023 г. до 08.10.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59724/2024 г. на Софийски районен съд, 179 с-в.
В исковата молба се твърди, че между „Б.П.П.Ф.“ заемодател, и ответната страна-
заемополучател, е сключен процесният договор за потребителски паричен заем № PLUS-
17238697 на 21.08.2019 г. съгласно Закона за потребителския кредит. С договора
заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемната сума в размер на
7600 лв., а заемателят се е задължил да я върне с договорна лихва и да заплаща
погасителните вноски с уговорен в договора брой и размер, в срок до 20.09.2016 г., когато е
падежът на последната месечна погасителна вноска. Застрахователната премия е в размер на
3575,04лева. Размерът на договорната лихва възлиза на 9760,28 лв. за целия срок на
договора. Размерът на месечната погасителна вноска е 249,23лв. Посочва, че е начислена
лихва за забава в размера на 2821,82лв. от 21.02.2023г. до датата на заявлението по чл. 410
ГПК.
По силата на Рамков договор за продажба на вземания от 13.05.2022 г. сключен между
„Б.П.П.Ф.“ цедент и цесионер „А.С.В.“ ЕАД
процесното вземане е прехвърлено на цесионера, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Със заявление вх.№315816/08.10.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която не е влязла в сила поради подадено възражение
срещу нея. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение, които са предмет на
настоящото производство е за следните вземания : 6851,26 лева, представляваща главница
1
по Договор за потребителски кредит № PLUS-17238697 от 21.08.2019 г., ведно със законна
лихва за период от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 337,63 лева,
представляваща договорна лихва за период от 20.02.2023 г. до 11.09.2024 г., сумата 2 821,82
лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.02.2023 г. до 08.10.2024 г.
Претендират се разноски по
делото.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК дава становище за допустимост но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между „Б.П.П.Ф.“ заемодател, и
ответната страна-заемополучател, е сключен процесният договор за потребителски паричен
заем. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
императивни разпоредби на ЗПК. Твърди се, че договореният ГПР не е конкретизиран, към
главницата е прибавена и застрахователната премия. Твърди,че не е ясен процентът на
оскъпяване на кредита. Релевирано е възражение за наличие на неравноправни клаузи в
договора за кредит. Оспорена е дължимостта и на претендираните разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че на
21.08.2019 г. между „Б.П.П.Ф.“ и ответника е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-17238697, по силата на който „Б.П.П.Ф.“ предоставя на ответника в качеството
му на кредитополучател кредит в размер на 7 600 лева. От съдържанието на договора се
установява, че е договорена застрахователна премия – 3 575,04 лв., такса ангажимент –
266,00 лева, брой погасителни вноски - 84 броя, месечна погасителна вноска – 249,23 лева.
Общата стойност на дължимите плащания е 20 935,35 лева при годишен процент на
разходите – 32,45 % и годишен лихвен процент – 27,01 %. Страните са се съгласили
кредиторът да удържи от общия размер на кредита, сумата от 4 953,37 лв. във връзка с
договор № PLUS – 16313894; PLUS – 17028757, като посочената сума ще послужи за
пълното погасяване на задължението. В Приложение № 2 към договора е посочено, че
нетната сума за получаване по договора след удържане на такса ангажимент и
застрахователни премии, ако има такива е в размер на 7334,00 лева /7600,00 – 266,00/.
Съгласно чл. 2 от договора размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния
сертификат. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е
част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу
което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора при съдържащите се в
този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“
от общия размер на кредита. В чл. 3 от договора е посочено, че погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата
на кредитора. В чл. 5 от договора страните са се съгласили, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г., сключен между ищеца, в качеството му на купувач и „Б.П.П.Ф.“, в качеството
му на продавач. Видно от представеното Приложение № 1 към рамковия договор от
13.05.2022 г. /л.24/, вземанията произтичащи от процесния договор за кредит са прехвърлени
2
на настоящия ищец. До длъжника – ответник в настоящото производство, е изпратено
уведомление за извършено прехвърляне на вземания от цедента чрез цесионера, като същото
видно от приложената по делото обр. разписка /л.12/ е получено на 20.05.2022 г. от Иво
Цеков. По делото е представено и потвърждение за извършена цесия на вземания, на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л.13/. Видно от представеното по делото пълномощно /л.14/
цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците за сключената цесия.
По делото е изслушана СсЧе, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. Според заключението на вещото лице сумата от 7 600,00 лв. е усвоена на
22.08.2019 г., както следва: 4 953,37 лв. удържани за пълно погасяване по договори PLUS-
16313894 и PLUS-17028757; 266,00 лв. удържани за такса ангажимент; 2 380,63 лв.
преведени по сметка на 22.08.2019 г. По счетоводни данни на ищеца експертът сочи, че
главницата е 6 766,14 лв. /7600,00-833,86/. Към цедираната главница са включени още 85,12
лв. застрахователни премии, като така цедираната сума възлизала на 6 851,26 лв., която сума
е заприходена при ищеца като главница. С постъпилите при ищеца плащания не е
погасявана главница и по счетоводни данни на ищеца, непогасената главница е 6 851,26 лв.
/6766,14+85,12/. Според експерта мораторната лихва за периода от 21.02.2023 г. до
08.10.2024 г. върху цялата непогасена главница (без застр. премия), т.е. 6 766,14 лв., е в
размер на 1 460,63 лв. Мораторната лихва за периода от 21.02.2023 г. до 08.10.2024 г., при
предсрочна изискуемост от 11.09.2024 г., само върху главницата (без застр. премия) е 468,90
лв. По счетоводни данни на кредитора договорната лихва е 5 634,06 лв. /9760,28-4126,22/.
Същата представлява вноски с падеж от 20.10.2021 г. до 20.09.2026 г. Цедираната сума за
договорна лихва е 5 587,63 лв. /или 46,43 лв. по-малко/, която сума е заприходена при ищеца
като договорна лихва. С постъпилите при ищеца плащания (5 250,00 лв.) е погасявана
договорна лихва и по счетоводни данни на ищеца, непогасената договорна лихва е 337,63
лв. /5587,63-5250,00/. Експертът сочи, че в исковата молба е посочено, че сумата е за периода
от 20.02.2023 г. до 11.09.2024 г., но периодът, за който се претендира договорната лихва
според вещото лице е некоректен защото общият размер на договорната лихва по
Погасителен план е 9760,00 лв. /от 20.10.2019-20.09.2026 г./, платената договорна лихва към
датата на цесията е 4126,22 лв. /от 20.10.2019-20.09.2021 г./, остатъкът за плащане към
15.02.2022 г./дата на цесията/ е 5634,06 лв. /от 20.10.2021-20.09.2026 г./. Сочи се, че
платени след датата на цесията са 5250,00 лв. /20.10.2021-20.08.2025 г./, като остатъкът за
плащане възлизал на 379,83 лв. /20.09.2025 г. /частично/ до 20.09.2026 г. Твърди, че след
датата на предсрочната изискуемост не следва да се начислява договорна лихва, а само
мораторна лихва. Вещото лице е изложило, че ако се вземе предвид предсрочна
изискуемост 11.09.2024 г., общият размер на договорната лихва изчислена към тази дата е:
8511,22 лв. /от 20.10.2011 г. до 11.09.2024 г./ - 4126,22 лв. /платена преди датата на
цесията/ - 5250,00 лв. /платена след датата на цесията до 20.08.2025 г./ - 865,00 лв., т.е.
според експерта е налице надплатена сума за договорна лихва. Съгласно заключението,
съобразно предоставеното платежно нареждане от 22.08.2019 г. сума в размер на 2 380,63 лв.
е преведена на Х. Г. Ц. по сметка с IBAN BG72BPBI79401074790801 с основание: „СЪГЛ.
ДОГОВОР PLUS 17238697” Съобразно чл. 2 от условията по договора от отпуснатата сума
(7600 лв.) се удържат 4 953,37 лв. за пълно погасяване по договори PLUS-16313894 и PLUS-
17028757 и 266,00 лв. такса ангажимент. В този смисъл, сумата от 7 600,00 лв. е усвоена на
22.08.2019 г., както следва: 4 953,37 лв. удържани за пълно погасяване по договори PLUS-
16313894 и PLUS-17028757; 266,00 лв. удържани за такса ангажимент; 2 380,63 лв.
преведени по сметка на 22.08.2019 г. Общият размер на отчетените плащания е 11 490,75
лв., от които: 6 240,75 лв. към кредитора в периода от 10.10.2019 г. – 16.03.2022 г., с които са
погасени:
833,86 лв. главница /вноски №1-№24/;
4 126,22 лв. договорна лихва /вноски №1-№24/;
1 234,24 лв. застрахователни премии /вноски №1-№29/;
46,43 лв. лихви за забава;
5 250,00 лв. към ищеца в периода 11.07.2022 г. – 11.03.2024 г., с които е погасявана
3
единствено договорна лихва от общо цедираната такава.
Досежно ГПР вещото лице сочи, че при прилагане на формула с главница от 7600,00 лв.,
дължими са 84 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 249,23 лв., за периода от
20.10.2019 г. до 20.09.2026 г. или общо дължима сума от 20 935,32 лв., в който случай
размерът на ГПР е 33,75%. Ако за изчислението на ГПР се вземат предвид, че включената в
главницата такса ангажимент, представлява финансиран разход, т.е. е налице отпусната сума
в размер на 7 344,00 лв. и финансиран разход от 266,00 лв. (общо главница 7 600,00 лв.),
дължими са 84 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 249,23 лв., за периода от
20.10.2019 г. до 20.09.2026 г. или общо дължима сума от 20 935,32 лв., то ГПР е в размер на
36,13%. Съгласно заключението, дължимата застрахователна премия се взема предвид при
изчислението на ГПР, като същата е разсрочена на 84 вноски по 42,56 лв. всяка. Не е
включена към главницата и респ. не се олихвява. Единствения разход по кредита, който е
включен в главницата и се олихвява е такса ангажимент. Вещото лице е пояснило и че
изчисленият ГПР е 1,3% повече от посочения в договора, защото при преглед на
погасителния план се установява, че за първите 5 вноски ГЛП не е 27,01% (или 171,06 лв.), а
за вноски 1-4 е - 32,63%, а за вноска 5 е - 32,43%.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
Съдът е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже 1)
сключването на описания в исковата молба договор за заем; 2) изпълнение от заемодателя на
задължението му да предостави дадената в заем сума на заемателя; 3) сключване на
посочените в исковата молба договор за цесия и уведомяването на ответника за извършената
цесия; 4) наличието и размера на главния дълг, изпадането в забава на ответника и размера
на мораторната лихва; 5) наличието на посочените в исковата молба клаузи в договора за
претендираните акцесорни вземания.
Доколкото сумите, предмет на исковете, се претендират въз основа на договор за
потребителски кредит сключен с физическо лице при действието на ЗПК, то длъжникът има
качеството на „потребител“ по смисъла на § 13 т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, което по силата на
чл. 7, ал. 3 ГПК задължава съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, а освен това твърдения за наличието на неравноправни
клаузи са наведени и от ответника с отговора на исковата молба. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
На първо място, съдът приема, че в конкретния случай не са спазени императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В процесния договор са посочени
единствено абсолютни стойности на годишния лихвен процент (ГЛП) по заема и на
годишния процент на разходите (ГПР). Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в
договора ГПР от 32,45 %. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за
кредит, липсва яснота досежно посочените обстоятелства. Посочен е ГЛП по заема, който е
4
фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да
се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането
на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе,
остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. В този порядък неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е
включено в тях (в този смисъл е Решение № 266714 от 26.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
4773/2021 г.).
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа „условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“, а съгласно т. 12 –
„погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит“. В разглеждания случай в съдържанието на процесния
договор за потребителски кредит е инкорпориран погасителен план. Същият обаче не е
съобразен със законоустановените изисквания. В него се съдържа информация относно
погасителната вноска, нейния падеж и непогасената главница, но липсва информация за
лихвата на всяка погасителна вноска, изчислена на база на уговорения лихвен процент. Не
може да се приеме, че след като договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран
лихвен процент, то не е налице необходимост от посочване на лихвата в погасителния план.
Такова изключение от въведените с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК изисквания относно
съдържанието на погасителния план не е предвидено. Ето защо във всички договори за
потребителски кредит, независимо от начина на уговаряне на договорната лихва, следва да
се съдържат законоустановените елементи на всяка погасителна вноска. Доколкото са
въведени допълнителни изисквания относно посочването в погасителния план при
променлив лихвен процент, се налага изводът, че останалите изисквания - планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, са общи и се прилагат при всички договори за
потребителски кредити, включително и при фиксиран лихвен процент, какъвто е и
разглежданият случай. В частност, от съдържащата се в договора информация не става ясно
какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата, лихвата и
други такси/разноски. В случая не става ясно как е формирана месечната погасителна
вноска, каква част от нея представлява главница и лихва. От представените по делото
доказателства не може да се установи, че е изпълнено задължението на кредитора да
информира кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска е
предназначена за погасяване на главницата, каква част - за погасяване на задължението за
лихва, и каква част - за погасяването на други разходи или такси. Дори и да се приеме, че за
кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не
освобождава кредитора от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК,
да информира кредитополучателя за условията за заплащане на месечната погасителна
вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква
част представлява дължимата лихва. Както се изясни, в чл. 3 от договора е посочено, че
погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
5
съставляваща печалбата на кредитора. Посочено е, че общата дължима сума по договора,
изчислената към момента на сключването му, възлиза на 20935,32 лв., като е уговорено
размерът на месечната вноска да е 249,23 лв., но никъде не е посочено разпределението на
отделните суми. Процесният договор за кредит не съдържа погасителен план, съдържащ
последователността на разпределение между различните неизплатени суми, разбивка на
всяка вноска, показваща погасяване на главница, лихва и допълнителни разходи. За пълнота
на изложението, настоящият съдебен състав посочва, че принципно се съгласява с
практиката на СЕС (Решение от 09.11.2016 г. по дело № С-42/15), с оглед тълкуването на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. В решението
се казва, че „в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа
на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на
потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски“, както и че „в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни
вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница“. Падежите в
процесния договор са фиксирани за всяка вноска - на всяко 20-то число на месеца. В случая
обаче не става въпрос само за точното упоменаване на падежите за ежемесечните плащания,
а за липса на информация относно размера на компонентите, включени във всяка вноска, и
каква част от задълженията се погасява с всяко направено плащане. Тази липса би могла да
попречи на потребителя да прецени обхвата на задълженията си, включително и в
хипотезата на предсрочна изискуемост.
Наред с гореизложеното, в настоящия случай в сключения договор за потребителски
кредит е предвидено и заплащането от страна на кредитополучателя на застрахователна
премия в общ размер от 3575,04 лева, която сума е включена в общата стойност на
дължимите от кредитополучателя плащания по кредита и е дължима на месечни
погасителни вноски, които вноски са включени в общия размер на дължимите месечни
погасителни вноски по кредита. От цялостното съдържание на договора, погасителния план
към него, както и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, и в частност включването на застрахователната премия в размера
на главницата, следва извод, че клаузата за покупка от кредитополучателя на застраховка
„Защита на плащанията“ представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР.
Следва да се отбележи и че размерът на застрахователната премия е предварително
определен в договора за кредит към датата на неговото сключване, както и в предварително
изготвения от кредитора формуляр, поради което следва да се приеме, че съставлява условиe
за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че застрахователната премия е следвало да бъде
включена в общия разход по кредита, като с нейното добавяне действителният ГПР по
договора за кредит би бил значително по-висок от вписания в него. Посоченият в договора
ГПР е незаконосъобразно изчислен единствено на база отпуснатата кредитна сума,
продължителността на договора, уговорената фиксирана лихва и еднократна такса
ангажимент, удържана съгласно общите условия при усвояване на кредита. Само за пълнота
следва да се допълни, че вписаното в т. 3 от Общите условия, че началната дата за
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и Договорът е валиден за целия срок, като страните
изпълняват точно задълженията си по него, не удовлетворява изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като не е посочено ясно и разбираемо как се формира и изчислява ГПР. Освен
това вещото лицето е изчислило ГПР в по-висок размер от посочения в договора, като е
посочил, че разликата се получава поради това, че размерът на ГЛП за първите 5 вноски е
различен от договорения.
Както е прието в Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното
посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се
изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, тъй като лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. В мотивите на
Решение от 20.09.2019 г. по дело С-448/17 г. на СЕС изрично е посочено, че на непосочен в
6
договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа
формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни за изчислението.
Идентична позиция се споделя и в практиката на Върховния касационен съд, като с
Определение № 1991/16.07.2024 г. по т.д. № 510/2024 г. на ВКС, I т.о. върховните съдии са
пояснили, че не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за
отделните компоненти, а в Определение № 1369/27.05.2024 г. по т.д. № 333/2024 г. на ВКС, I
I т.о. е прието, че „при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР,
договорът за потребителски кредит е нищожен“.
От изложеното до тук следва, че неяснотата както на компонентите, така и на
математическия алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, е
основание да се приеме, че е налице хипотеза на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, а. 1, т. 10 ЗПК, т.е.
налице е противоречие с императивна материалноправна норма и на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен /в
този смисъл решение по в.гр.д. 5148/2024 г. по описа на СГС/.
Съгласно чл. 23 ЗПК ако договорът е недействителен, то потребителят дължи да
върне единствено чистата стойност на отпуснатия кредит, като не се дължат лихви или
други разходи по кредита, т.е. чистата стойност на кредита обхваща единствено сумата,
която е била пряко предоставена на разположение на кредитополучателя.
С оглед установената недействителност на договора за кредита на основание чл. 22
ЗПК, всички плащания, извършени от длъжника към кредитора, следва да се отнесат към
погасяването на усвоената главница. Ответникът е извършил плащания в общ размер
11490,75 лв., които с оглед размера на предоставения кредит, надвишават чистата му
стойност. Следователно ответникът е погасил главницата по кредита и няма дължима
главница по процесния договор за кредит, поради което предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът.
Ответникът претендира разноски в размер на 500 лева адвокатски хонорар за
заповедното производство. При своевеременно релевираното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение съдът намира, че
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител
на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за
изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по
обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Следва да се изясни, че обемът на
заповедното делото сам по себе си нито може да обуслови фактическа, нито правна
сложност на последното, а още по-малко може да обуслови полагането на действителен труд
за който да се дължи адвокатското възнаграждение. Единственото процесуално действие,
което е извършил длъжникът-ответник е подаването на възражение. При това положение, да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер на практика би
нарушило основния за българското гражданско право принцип на забраната за
неоснователно обогатяване.
Правната помощ оказана в заповедното производство включва и тази за подготовка
на документите за сезиране на заповедния съд, защото самото производство по чл. 410 ГПК
се изчерпва с подаването на надлежно изготвени документи, съизмеряващо се с
необходимата на длъжника защита съответна с тази по чл. 6, т.5 от НМРАВ.
Поради гореизложеното съдът намира, че молбата на ответника за изменение на
7
цитираното определение в частта за разноските, касаещи заповедното производство е
частично основателна и същото следва да бъде определено от съда в размер на 200лв.
По делото е представен списък по чл. 80 ГПК /л.72/, съгласно който процесуалният
представител на ответника – адв. Л. Б. от АК-София, претендира адв. възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА в случаите по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключването му в рамките на едно съдебно заседание, конкретно проявената процесуална
активност на адвоката и защитавания материален интерес по предявения иск, определя
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ответника в
размер на 700,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изп. директор З.С.Б. срещу Х. Г. Ц., ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК за
установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна за 6 851,26
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-17238697 от
21.08.2019 г., ведно със законна лихва от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането, като
вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на Рамков договор за продажба на вземания
от 13.05.2022 г.; иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК за сумата в размер
на 337,63 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2023 г. до 11.09.2024 г.;
иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2821,82 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 08.10.2024 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59724/2024 г. на
Софийски районен съд, 179 с-в, като неоснователни.
ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: със седалище
и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на Х. Г. Ц., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в размер на 200 лева, заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в заповедното производство.
ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изп. директор З.С.Б. да заплати на адв. Л. К. Б., САК, с адрес на
упражняване на дейността *** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 700,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8