№ 4463
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря К. П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100509876 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. В. Г., срещу решение №
10918/06.06.2024 г., по описа на СРС, 117-ти състав по гр. дело № 4604/2024 г.
Счита, че в решението няма установена фактическа обстановка, няма анализ
на доказателствата, няма правни изводи, няма правно основание в
диспозитива. Счита решението за нищожно и моли съда да го отмени и върне
на СРС за ново произнасяне само на това основание. Освен това е и
необосновано, което го прави неправилно на формално основание.
Въззиваемата страна П. И. Г., действащ лично и със съгласието на своята
майка К. П. Ч., в законоустановения срок не е подал отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивника моли съда да отмени решението.
В съдебно заседание въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и
моли същата да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
1
на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № 10918/06.06.2024 г., СРС, 117-ти състав по гр. дело №
4604/2024 г., е изменил размера на определената по гр.д. 9778/11 г. СРС, 84
състав издръжка, както следва: Осъдил е И. В. Г., ЕГН**********, да заплаща
на сина си П. И. Г., ЕГН********** със съгласието на майка му К. П. Ч.,
ЕГН**********, месечна издръжка от 250 лв., считано от 25.01.2024 г., ведно
със законната лихва за забава, както и 600 лв. разноски, а на СРС – такса от
187,20 лв.
Нищожно съдебно решение е това, което не отговаря на правилата за
валидност - тези, свързани с неговата форма (невалидно би било решението,
което не е в писмена форма, или което не е подписано от съдия; когато е
подписано от лице, което няма качеството на съдия от конкретния съд; когато е
постановено от незаконен състав (от един вместо от трима съдии) или е
абсолютно неразбираемо- в което волята на съда не може да бъде изведена и
чрез тълкуване).
В настоящия случай нито една от посочените хипотези не е налице.
Въпреки лаконичността на решението, така постановеното решение позволява
да се очертаят обективните предели, по които се формира силата на пресъдено
нещо, и които следва да обхваща спорното материално право, както е
въведено с исковата молба, като предмет на делото. Решението в този смисъл
е напълно разбираемо, волята на съда и в мотивите, и в диспозитива му, е с
посочени конкретни данни и белези, индивидуализиращи спорното
материално право, по което съдът се е произнесъл, поради което и решението
може да изпълни предназначението си да постави край на правния спор.
Първостепенният съд е уважил предявения иск, които е за изменение на
присъдена издръжка на дете- П. И. Г., дължима от неговия баща- И. В. Г.,
определена по посоченото гр. д.- № 9778/2011 г. на СРС, 84 състав, в
претендирания с исковата молба размер-250 лв. месечно, от претендирания с
исковата молба начален момент-подаване на исковата молба пред съда-
25.01.2024 г. С решението съдът е присъдил дължимата държавна такса и се е
произнесъл по дължимостта и размера на претендираните от ищеца разноски.
2
Поради изложеното, неоснователен е доводът за нищожност на
обжалваното решение.
Предмет на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в
обстоятелствата, при които е определена издръжката, имащи траен и
продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за
основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване
потребностите на детето или налице ли е увеличаване на възможностите на
неговия баща. При определяне размера на увеличената месечна издръжка
съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на
задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите
неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му
издръжка, или увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената
месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на
нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищеца е основал иска си на трайно съществено
увеличаване на нуждите си.
От присъждането на издръжката в размер на 120 лева за детето са
изминали повече от тринадесет години, детето е пораснало, поради което
дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за съществуване,
образование (доколкото е ученик) и социално-културно развитие (доколкото
всеки човек има нужда от такова).
В първа инстанция не са ангажирани доказателства за трудовото
възнаграждение на родителите, като настоящата инстанция счита, че за база
на доходите на родителите на детето, при липсата на писмени доказателства,
следва да се приеме средната за гр. София работна заплата, тъй като същите са
в трудоспособна възраст и не са ангажирали доказателства за намалена
работоспособност (последното обстоятелство се установява с решение на
ТЕЛК), нито за друга основателна причина за невъзможност да реализират
доходи поне в посочения по-горе размер. Размера на месечната издръжка
следва да е съобразен с възрастта на детето, което не е новородено (за да бъде
определен минималния размер за месечната му издръжка) и освен обичайните
нужди за задоволяване на физиологичните и здравните му потребности, има
3
социални, образователни и културни нужди, които също следва да бъдат
задоволени- с оглед правилното му развитие- т. 4 от Постановление
№5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум.
Съдът счита, че за задоволяване нуждите на детето, средномесечно са
необходими около 500 лв. След съобразяване съотношението на доходите на
двамата родители на П., обстоятелството, че преките и непосредствени грижи
за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майка му (делът на
участие на бащата в издръжката следва да бъде по-голям), настоящата
инстанция, счита, че И. В. Г., с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес, следва да поеме сума в размер на 250 лв. от месечната издръжка на
детето. Останалата сума, необходима за издръжката на детето следва да се
поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея,
въпреки полаганите преки грижи за детето.
От така установената фактическа обстановка, въззивния съд достигна до
следните правни изводи:
Поради съвпадане на крайните изводи и на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10918/06.06.2024 г., по описа на СРС, 117-
ти състав по гр. дело № 4604/2024 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4