№ 45664
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110166601 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Я. Г. срещу „***“ ЕООД, с
която са предявени следните искове по:
чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит *** Стандарт №
**********/09.02.2018 г.;
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 594,90 лв. като недължимо платена
във връзка с процесния договор.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното.
В исковата молба се твърди, че процесният договор е нищожен при липса на
ясно разписана методика за изчисляване на ГПР на договора и при размер,
надвишаващ допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК с оглед възнаграждението за
допълнителна услуга от 2 832,72 лв., като се претендира и недължимо заплатена сума
във връзка със същия договор от 2 594,90 лв.
Видно от служебно извършена справка гр.д. № 59105/2023 г. на СРС е
образувано по искова молба на „***“ ЕООД срещу Я. Г. за заплащане на суми за
главница и договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит ***
Стандарт № **********/09.02.2018 г., по което дело ответникът е подал отговор на
исковата молба, в която навежда еднакви съображения като изложените в исковата
молба по настоящото дело относно нищожността на процесния договор.
Недопустимо е потребителите да предявяват претенции и да заявяват
възражения в последващо съдебно производство, след като са имали възможността да
изчерпят всичките си възражения относно неравноправния характер на съответни
клаузи в потребителските договори в рамките на производството, инициирано от
кредитодателя на потребителския кредит срещу същия потребител за заплащането на
суми по договора за потребителския кредит (Определение от 01.06.2023 г. по ч.т.д. №
1
623/2023 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 215 от 22.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. №
372/2023 г., I т. о.; Определение № 350 от 1.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2200/2020
г., IV г. о.; Определение № 342 от 24.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 801/2019 г., I т. о.).
Доколкото ищецът е ответник по преждеобразувано между същите страни
относно същия процесен договор, но с разменени процесуални роли, първият предявен
иск по чл. 26, ал 1 ЗЗД се явява недопустимо предявен, тъй като ищецът може да
упражни правото си на защита във връзка с претенция по същия договор за
потребителски кредит в рамките на предходно образуваното дело, което е и сторил, но
последващ иск за прогласяване нищожността на процесния договор е лишен от правен
интерес по горните съображения. Сам ищецът прилага към исковата молба препис от
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК по предходно образуваното дело, стремейки се
повторно да заяви същите възражения, но обективирани в искова молба срещу
процесния договор.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба на Я. Г. срещу „***“ ЕООД В
ЧАСТТА, с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19,
ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
*** Стандарт № **********/09.02.2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 66601/2024 г. на СРС В СЪЩАТА
ЧАСТ.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2