№ 96
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-С.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110203660 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. К. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № VIII-
11/28.12.2023 г. издадено от началника на 08 РУ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 38, ал.1 от Закона за национална система за спешни повиквания с единен европейски
номер /ЗНССПЕЕН/ за извършено нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН.
В подадената жалба се претендира отмяната на НП поради допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП, включително и липса на ясно и конкретно
описание на извършеното. Претендират се и допуснати нарушения при съставянето на
АУАН, тъй като е съставен по докладна записка от неочевидец на случая и не е подписан от
очевидци като свидетели. Допълнително се твърди и липса на извършено нарушение, като
се твърди, че жалбоподателят е възприел описаните в подадения сигнал събития. Поради
изложеното се претендира отмяната на НП.
В съдебното заседание жалбоподателят Г., редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. Чилингаров, който
поддържа жалбата. В пледоарията си адв. Чилингаров моли за отмяна на НП на посочените
в жалбата основания. Моли и за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган – началникът на 08 РУ СДВР, редовно призован за
последното съдебно заседание, не изпраща представител. Но от негов процесуален
представител е депозирано писмено становище с доводи за потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2023 г. жалбоподателят Н. Г. се намирал в с. Бистрица, в района на ул. ***,
заедно със свой приятел – св. ***. Г. възприел свой познат, който управлявал лек автомобил
1
***, за който автомобил знаел, че е с нередовни документи. Затова той съобщил на
намиращи се наблизо полицейски служители. Те извършили проверка на автомобила и на
водача му, която обаче продължила по-дълго време. Поради това, стоящият наблизо
жалбоподател решил, че е възможно полицейските служители да пуснат водача без да му
съставят АУАН.
В 14:43 часа от своя мобилен телефон с номер *** жалбоподателят позвънил на тел.
112. При разговора си с оператора, той се представил с имената си и подал сигнал за с.
Бистрица, ул. *** *** във връзка с лек автомобил ***, тъмносин на цвят. Той съобщил, че
автомобилът е с нередовни документи и няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ и технически преглед, като водачът му се намирал в автомобила. Посочил, че
при автомобила има служители на Жандармерията и на 08 РУ СДВР. Жалбоподателят
изказал опасение, че тъй като водачът е бивш служител на МВР, а синът му е служител на
ДАНС, е възможно „да им се размине“. Той допълнил, че полицейските служители са на
мястото от поне 20 минути, като той е подал сигнала до тях.
Но по-късно същия ден, св. С. Д. С., на длъжност „старши полицай“ в 08 РУ СДВР,
приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112, като на
21.12.2023 г. около 14:47 часа е подал неистински, неверен сигнал за бездействие на
служители на МВР относно случай в с. Бистрица чрез ЕЕН 112 от мобилен номер ***.
Затова той съставил АУАН № VIII-11/22 (бланков номер 351277) от 21.12.2023 г. в
присъствието на жалбоподателя и на един свидетел на установяване на нарушението, което
се установява от техните подписи. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който
възразил, че не е подавал неверни данни на тел. 112. По-подробни възражения не са
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При почти пълна идентичност на описанието на нарушението и дадената му правна
квалификация, на 28.12.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от
началника на 08 РУ СДВР, като на основание чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН за извършено
нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН на жалбоподателя била наложена глоба в размер
на 2000 лева.
Видно от инкорпорираната разписка в приложеното по делото Наказателното
постановление, то е връчено на жалбоподателката на 15.02.2024 г. Жалбата срещу НП е
подадена в СРС на 20.02.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
св. С. С. и ***, включително и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда. Съдът кредитира дадените от св. *** показания, тъй като същите
са подкрепени от извършения в хода на съдебното следствие оглед на ВД – диск с
аудиозапис от Национална система 112. Свидетелят е бил очевидец на случая, като е
придружавал жалбоподателя. Преди всичко съдът се довери на отразеното в протокола
съдържание на аудиозаписа на телефонното обаждане на жалбоподателя на тел. 112. Съдът
се довери и на показанията на актосъставителя С., макар същият да не сочи конкретни
подробности за случая.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът приема, че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, срещу акт, подлежащ на проверка,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
2
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в
ЗАНН давностни срокове от компетентни органи, но при допуснати нарушения на
процесуалните правила и необоснованост.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона което се удостоверява от представените заповеди за компетентност и удостоверения.
Освен това АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.
34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове.
Но съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които грубо нарушават правото на защита на
санкционираното лице.
Съдът намира, че използването единствено на абревиатурата „ЗНССПЕЕН 112“ в акта
създава неяснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение, доколкото абревиатурата
на този закон не е позната на широката общественост. Никъде в акта не е посочено пълното
наименование на приетия за нарушен Закон за национална система за спешни повиквания с
единен европейски номер, което би могло да създаде затруднения пред жалбоподателя да
разбере смисъла на вмененото му нарушение. Но това нарушение е отстранено в НП, където
макар и само при посочване на приложимата санкционна разпоредба, е посочено пълното
наименование на закона.
На следващо място, съдът намира, че в НП липсва ясно и конкретно описание на
нарушението, доколкото не са посочени никакви данни в какво се изразява приетия за
неверен и заблуждаващ сигнал до оператора на тел. 112 и по какъв начин и относно какви
обстоятелства са въведени в заблуждение органите на МВР. По този начин жалбоподателят е
възпрепятстван да организира адекватно защитата си, с твърдения относно верността на
изнесените в сигнала обстоятелства. Действително, в АУАН се съдържа лаконично описание
на тези обстоятелства – че сигналът касае „бездействие на служители на МВР относно
случай“, но и това не е достатъчно, за да изпълни изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4,
съответно чл. 52, ал.1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението от фактическа страна.
Разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН задължават в акта, съответно НП да се
даде точно описание на нарушението, с посочване на време, място и обстоятелства при
извършването му. А в текста на НП такова описание изцяло липсва.
В случая за преценка съставомерността на самото нарушение е от съществено
значение да се опише характера на подадения сигнал и каква е била действителната
фактическа обстановка, откъдето да се изведе и че сигналът е бил неверен и заблуждаващ.
Простото твърдение, че е подаден неверен и заблуждаващ сигнал единствено преповтаря
диспозицията на вменената като нарушена правна норма, но не я изпълва със съдържание.
Това несъмнено представлява грубо процесуално нарушение, което е затруднило съществено
правото на защита на санкционираното лице и представлява основание за отмяна на НП.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 28 от ЗНССПЕЕН се забранява
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни
устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на предварително записани
съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за
помощ. Очевидно, разпоредбата съдържа няколко различни хипотези, последната от които е
и вмененото на жалбоподателя предаване на неверни и заблуждаващи съобщения. На това
нарушение съответства санкционната разпоредба на чл. 38, ал. 1 от закона, съгласно която
3
„Който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се
наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“ Но в ал. 2 на
същия текст е предвидено по-тежко наказание за случаите, когато са мобилизирани ресурси
на службите за спешно реагиране. Следователно, за прецизност и яснота относно точните
параметри на вмененото нарушение на жалбоподателя е следвало да се уточни в НП дали са
ангажирани службите на СДВР за проверка на сигнала. По този начин би могло да се изясни
и по какви съображения е прието, че сигналът е неверен, например след извършена
проверка.
На следващо място, според настоящият съдебен състав е налице и необоснованост на
извода за осъществено от жалбоподателя нарушение. Сигналът му е възпроизведен в
съдебното заседание чрез оглед на ВД – диск с аудиозапис от обаждането до тел. 112. От
отразеното в съдебния протокол съдържание на сигнала е видно, че жалбоподателят
единствено пресъздава вече случили се обстоятелства – че той е сигнализирал органите на
МВР, които извършват проверка на описания лек автомобил и водача му, която е отнела
повече време. Тези обстоятелства се потвърждават и от св. ***. Действително, в сигнала,
жалбоподателят изказва опасение, че органите на реда могат да не изпълнят служебните си
задължения, но той не твърди това да се е случило. Дори напротив, той заявява, че те
проверяват водача именно въз основа на неговия сигнал.
Характера на неверните или заблуждаващи съобщения съгласно чл. 28 от ЗНССПЕЕН
изисква те да касаят твърдения за действителни събития, които не са се случили или
значително се различават от съобщеното. Но изказването на опасения не би могло да се
приеме за подобно твърдение, тъй като то изразява единствено вътрешните съмнения на
подалия сигнала, а не негови твърдения за определени факти. Следователно, подобни
изказвания не биха могли да бъдат верни, неверни или заблуждаващи, доколкото не касаят
конкретни факти от действителността, които подлежат на проверка. Като са приели, че с
това си обаждане до тел. 112 жалбоподателят е подал неверен и заблуждаващ сигнал,
актосъставителят и наказващият орган са достигнали до погрешен правен извод за
осъществено нарушение на чл. 28 от ЗНССПЕЕН.
Предвид всичко гореизложено, процесното НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. С оглед констатираните нарушения на процесуалните
правила и необосноваността на НП, съдът намира, че не се налага излагането на
съображения по съществото на спора.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на
адв. Ч. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в
проведените 4 съдебни заседания е участвал упълномощеният адв. Ч., който е изготвил и
жалбата срещу НП. Той е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
в който е уговорено възнаграждение в размер на 1000 лева за адвокатска защита по делото.
Размерът на възнаграждението е изплатен в брой и изцяло на адв. Ч., видно от представения
договор, който служи и за разписка. Уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед
размера на наложената с НП глоба, проведените съдебни заседания и положените от
процесуалния представител усилия. Следователно претенцията е изцяло основателна и
възнаграждението следва да бъде присъдено на жалбоподателя в пълен размер.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № VIII-11/28.12.2023 г. издадено от началника
на 08 РУ СДВР, с което на жалбоподателя Н. К. Г. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 38, ал.1 от Закона за
национална система за спешни повиквания с единен европейски номер /ЗНССПЕЕН/ за
извършено нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Н. К. Г. с ЕГН **********
сумата от 1000.00 лева, представляваща възнаграждение за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5