Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Т., 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Т.ският районен съд в публично
заседание на пети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 117 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 83 от 12.05.2020
г., Директорът на ОД на МВР гр. С. е
наложил на С.Г.Г., с ЕГН ********** ***,
на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/, във връзка с
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно наказание „Глоба”
в размер на 300.00 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят Г., който го обжалва в срок и моли съдът да го отмени.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява. Вместо
него се явява редовно упълномощен процесуален представител адв. Е. Г. от АК С..
Въззиваемата страна – Директорът на ОД на МВР гр. С.
не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на
спора.
Р.П. ГР. С.Териториално отделение гр. Т., не се
представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Актосъставителят Р.М.Т. и свидетелят Ц.Л.П. са
служители на РУ на МВР гр. Т..
На 15.04.2020 г. те изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр. Т., обл. С.. В 17:35 часа, по ул. „Гео Милев“,
до кафе „Адмирал“, установили лице без защитна маска на лицето си в условията
на обявеното в страната извънредно положение. При проверка на документите на
нарушителя се установило, че това е жалбоподателят С.Г. ***.
За констатираното нарушение, актосъставителят Р.М.Т.,
в качеството си на служител на РУ на МВР гр. Т., в присъствието на св. Ц.Л.П.,
съставил на жалбоподателя Г. АУАН № 41/15.04.2020 г. /серия Д бл. № 408507/, с
който му повдигнал обвинение за това, че „на 15.04.2020 г., в 17:35 часа в гр. Т.,
обл. С., по ул. „Гео Милев“, до кафе „Адмирал“, лицето е без поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа или устата, в това число кърпа, шал и други, с което виновно е нарушил т. 9
от заповед РД 01-124 от 13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД 01-197 от
11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, влязла в сила от 12.04.2020 г.”
Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на АУАН,
подписал същия с възражение,че за клошарите нямало актове. Той получил препис
от АУАН.
АНО е приел, че с деянието, описано в съставения АУАН е
осъществен фактическия състав на престъпление и изпратил материалите на РП С.
ТО Т., за което е образувана преписка вх.
№ 1126/2020 г.
С Постановление от 27.04.2020 г. наблюдаващият прокурор отказва да образува досъдебно
производство и прекратява преписка вх. № 1126/2020 г., тъй като жалбоподателят
не е бил поставен под карантина. Счел е, че не са налице достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер, а се касае за извършено административно
нарушение.
Наблюдаващия прокурор постановил изпращането на препис
от постановлението за прекратяване на Началника на РУ на МВР-Т. „за приключване
на административно-наказателното производство“.
Директорът на
ОД на МВР гр. С., в качеството си на АНО, е издал Наказателно постановление № 41
от 08.05.2020 г. След като взел предвид,
че Р.М.Т. на длъжност полицай ВПА при РУ
на МВР-Т. при ОДМВР-С. е съставил АУАН серия Д-408507 от 15.04.2020 г. против С.Г.Г.
с ЕГН **********,*** и приел, „че на 15.04.2020 г., в 17:35 часа в гр. Т., обл.
С., по ул. „Гео Милев“, до кафе „Адмирал“, лицето се намирало на открито
обществено място и не е поставило защитна маска на лицето си,в условията на
обявено в РБългария извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното
събрание и въведена противоепидемична мярка на основание чл.63 ал.1 от Закона
за здравето, със заповед № РД-01-197/11.03.2020г. т.9/с която се допълва
заповед РД -01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването/,с която
всички лица,които се намира на обществени места /открити и закрити/ са
задължени да носят защитни маски на лицата си,с което виновно е нарушил чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето и на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2 от ЗЗ, във
връзка с чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, му наложил
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. На 01.06.2020 г.
жалбоподателят е получил препис от НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитаните актосъставител Р.М.Т., свидетел Ц.Л.П., приетите от
съда писмени доказателства, а именно: з. к. на НП № 41/08.05.2020 г. на
Директора на ОД на МВР С.; з. к. на АУАН № 41/15.04.2020 г.; з. к. на
Постановление на РП С. ТО Т. за отказ да се образува досъдебно производство от
27.04.2020 г.; з. к. на Служебна бележка от сектор „Координация,
административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към ОД на МВР С.; з. к.
на Заповед № 342з-302/27.03.2020 г.; з. к. на Писмо рег. №
8121р-5436/24.03.2020 г. на МВР.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не и на посочените
в жалбата основания.
Съдът счита, че както при съставяне на АУАН,
така и при издаване на наказателното постановление, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на
наказаното лице. Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се
съдържа описание на нарушението, като задължително следва да бъдат посочени
законовите разпоредби, които са били нарушени.
АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42,
ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Може да се приеме, че нарушението е описано, но не и
обстоятелствата, при които е било извършено. Не е посочено, че жалбоподателя е
бил на открито обществено место както и че деянието му е било извършено по
време на обявено извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание
и въведена противоепидемична мярка със заповед на министъра на здравеопазването.
Последното е необходимо за да се изясни защо от жалбоподателя се изисква
поведение, противоречащо на чл. 2, ал.1 от закона за ограничаване носенето на
облекло, прикриващо или скриващо лицето и че е налице хипотезата на чл. 3, т. 1
буква „а” от същия закон.
АУАН не отговаря и на изискванията на чл. 42,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Като нарушена норма е посочена т. 9 от заповед РД 01-127
от 13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД 01-197 от 11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, влязла в сила от 12.04.2020 г. Посочената
по-горе императивна разпоредба на ЗАНН изисква в АУАН да бъдат посочени точно
нарушените законови разпоредби. В АУАН е посочено,че е нарушена т. 9 от Заповед
РД 01-127 от 13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД 01-197 от 11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването. Правилната квалификация на деянието е чл. 209а,
ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ във връзка с т. 9 от Заповед РД 01-127
от 13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД 01-197 от 11.04.2020 г.на
Министъра на здравеопазването.
В атакуваното НП описанието на нарушението и
на обстоятелствата, при които е извършено е в необходимата достатъчност. Същото
обаче е издадено като е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Като нарушена разпоредба е посочен чл.209а, ал. 1 от ЗЗ. Тази разпоредба
съдържа състав на административно нарушение, но е бланкетна и следва да бъде
направена привръзка с друга разпоредба, съдържаща
описание на мерките. Чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ в случая е следвало да е
посочен във връзка с чл. 63, ал. 4 ЗЗ във връзка с т. 9 от Заповед РД 01-127 от
13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД 01-197 от 11.04.2020 г.на Министъра
на здравеопазването. Нито в АУАН, нито в НП се споменава обаче чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ, според който „При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 Министърът
на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област“, а се цитира единствено в описанието на нарушението в НП
чл. 63, ал. 1 ЗЗ, който предвижда кога се обявява „извънредна епидемична обстановка“
и сам по себе си няма как да представлява нарушена норма.
Посочване на правната квалификация на
нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на
санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено
административно наказание. Освен това следва между текстовото описание на
нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и
съответствие.
Производството по налагане на административно
наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на
процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на
жалбоподателя и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Същите опорочават изцяло производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и водят
до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита,че е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение при издаването на атакуваното НП. Разпоредбата на чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признаци за извършено престъпление,
административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. В конкретния случай АНО е изпратил преписката
на Районна прокуратура - С., ТО -Т.. По преписката липсва акт на АНО, от който
да е видно, че той е прекратил на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН
административно-наказателното производство, започнало със съставянето на АУАН №
41 от 15.04.2020 г. /бл. № Д 408507/. С постановление от 27.04.2020 г.,
наблюдаващия прокурор е отказал да образува досъдебно производство и е върнал
преписката на АНО за приключване на административно-наказателното производство.
При издаването на атакуваното НП, АНО се е
позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, каквато процесуална
възможност му предоставя разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а на АУАН 41 от 15.04.2020 г. /бл. Д 408507/,
сложил началото на административно-наказателно производство, което е следвало
по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН да е прекратено от АНО.
Съдът констатира в атакуваното НП и друга
допусната грешка, а именно грешно изписан месец на издаване на заповед РД
01-197 като месец април /04/ е изписан м. март /03/. Съдът счита, че грешката е
техническа. По своя си характер не е съществена и не нарушава правото на защита
на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможност да узнае по тази причина какво
обвинение му е повдигнато и като такава не обуславя отмяната на атакуваното НП
като незаконосъобразно на това основание.
Предвид изложеното съдът счита, че
обжалваното Наказателно постановление № 41 от 08.05.2020 г., издадено от
Директора на ОДМВР гр. С., с което на С.Г.Г. е наложено административно
наказание глоба в размер 300 лева на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 във връзка
с чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 209а, ал.
1 от същия закон, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 41 от 08.05.2020 г. Директорът на ОД на МВР гр. С. с което е
наложил на С.Г.Г., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 4,
предл. 2 от ЗЗ административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. С., по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: