Решение по адм. дело №662/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на С. З. К., [ЕГН], от село Злокучене, община Септември, ул. „Тринадесета“ №32, против Заповед № ЗСП/Д-РА-С/73 от 04.02.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Септември, в частта, с която са отказани социални помощи съгласно чл. 9 от ППЗСП – месечна социална помощ за допълване на доходите, считано от 01.01.2025 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, които са относими към нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че заповедта е немотивирна и се моли за нейната отмяна.

Ответникът – директорът на ДСП – Септември, чрез юрисконсулт Д. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е образувано след като С. З. К. е подала Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РА-С/73 от 16.01.2025 г., до директора на ДСП – Септември, с искане да й бъде отпусната месечна издръжка.

По този повод бил изготвен Социален доклад вх.№ ЗСП/Д-РА-С/73 от 16.01.2025 г., чийто констатации са, че семейството на жалбоподателката е четиричленно, живее на семейни начала със С. А. М. и двете им деца. С тях съжителства и А. М. М.. Двамата с партньора си са регистрирани като безработни и за тях няма данни за сключени трудови договори; няма лица, задължени по закон да осигуряват издръжката й; добро здравословно състояние, с избран личен лекар и извършени имунизации на децата; без доходи, без вземания от недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа; жилището, което обитават е собственост на А. М. М. - свекър. При посещение в жилището на жалбоподателката социалните работници констатирали, че същата живее при нормални битови условия, обзаведено с вещи за обичайно потребление. Констатирано е, че С. З. К. и С. А. М. нямат коефициент на подпомагане, тъй като са наказани на основание, чл. 12, ал. 6 от ППЗСП.

Вследствие на това била издадена и оспорената заповед, която на основание чл. 9 от ППЗСП на жалбоподателката била отпусната месечна социална помощ за допълване на доходите в размер на 272,80 лева, считано от 01.01.2025 г.

Заповедта е оспорена по административен ред пред директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Пазарджик, който с Решение № 13-РД06-0014 от 20.05.2025 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд – Пазарджик достигна до следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № ЗСП/Д-РА-С/73 от 04.02.2025 г. на директора на ДСП – Септември. Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП, депозирана в преклузивния 14-дневен срок, от лице с правен интерес.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Според ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество или предоставяне на социални услуги. Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ППЗСП, месечните помощи се изменят, спират, възобновяват и прекратяват със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или на упълномощено от него длъжностно лице. Териториалната компетентност на административния орган се определя от постоянния адрес на лицето (чл. 8 ППЗСП). В случая административният акт е издаден от директора на ДСП – Септември, следователно административният акт е издаден от компетентен административен орган. При издаването на административния акт е спазена установената писмена форма.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСП социалните помощи, сред които и месечните се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице със Заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира (чл. 13 от ЗСП). Социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета - чл. 13, ал. 2 от ЗСП, като право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия, регламентирани в ППЗСП.

Кръгът на лицата, които имат право да получават социални помощи е определен в чл. 9, ал. 1 от ППЗСП. Съгласно цитираната разпоредба право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ППЗСП диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето. Диференциран доход е гарантираният минимален доход, коригиран с индивидуални проценти за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение, съжителството с други лица и семейства или здравословно състояние, определени по реда на чл. 9, ал. 2 от ППЗСП. В хода на проведеното административно производство, е установено, че жалбоподателката и партньорът й С. А. М. нямат коефициент на подпомагане, тъй като са били наказани на основание, чл. 12, ал. 6 от ППЗСП.

Съдът намира, че правилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 9 от ППЗСП при издаването на оспорената заповед.

Противно на изложеното в жалбата обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, и е мотивиран. Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В случая неговите фактически основания се намират в изготвения социален доклад. В Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд е прието, че „…Мотивите не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива… Мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което като не е осъществено така, че в достатъчна степен да са защитени правата на лицата, води до неспазване на законоустановената форма на атакувания административен акт…“. Това е посочено и в мотивите към решението на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Пазарджик.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че поделото е представена Заповед № ЗСП/Д-РА-С/73 от 09.05.2025 г. на директора на ДСП – Септември, която процесната заповед е изменена и е определен нов размер на месечната социална помощ – 655,60 лева, считано от 01.04.2025 г., поради изтичане на наказанието посочено в социалния доклад от 16.01.2025 г.

По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат заплатени от жалбоподателката в полза на Агенцията за социално подпомагане.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. З. К., [ЕГН], от село Злокучене, община Септември, ул. „Тринадесета“ №32, против Заповед № ЗСП/Д-РА-С/73 от 04.02.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Септември, в частта, с която са отказани социални помощи съгласно чл. 9 от ППЗСП – месечна социална помощ за допълване на доходите, считано от 01.01.2025 г.

ОСЪЖДА С. З. К. да заплати на Агенция за социално подпомагане сумата от 200 (двеста) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране, в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗСП.