№ 15008
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110107021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Oбразувано e по искова молба от Е. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„......." № 10, ет. ......, чрез процесуален представител адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес
гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3 против „Сити кеш“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ...., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД
предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 146, във вр. с чл. 143 ЗЗП, във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗПК във вр. с
чл.10а, ал.2 ЗПК за установяване нищожност на клаузата за начислена такса за експресно
разглеждане по чл.3.10 от Договор за паричен заем Кредирект № 689307, сключен на
08.06.2022 г. и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от
41,61 лева, впоследствие увеличена на 47,55 лева по реда на чл. 214 ГПК, като недължимо
платена сума, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 09.02.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 08.06.2022 г. между Е. В. В. в качеството му на заемополучател
и „Сити Кеш" ООД в качеството му на заемодател бил сключен Договор за потребителски
кредит № 689307, като в чл.3 от Договора страните уговорили основните параметри на
правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема бил 200 лв. с краен срок
за погасяване 28.06.2022 г. За предоставения кредит заемополучателят дължал
възнаградителна лихва в размер на 40.05 % годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора бил
посочен годишен процент на разходите в размер на 49.42 %. Съгласно чл. 3 от Договора
заемът следвало да бъде върнат еднократно, като следвало да бъде заплатена сумата в
размер на 246.08 лв. Твърди, че съгласно чл. 3.10 от Договора страните се договорили
ищецът да заплати такса за експресно разглеждане. Ищецът твърди, че погасил сумата по
договора, като за срока па договора заплатил по сметка на дружеството – ответник изцяло
сумата по договора, включително и таксата за експресно разглеждане. Ищецът счита за
нищожна клаузата, с която е уговорено, че същият следвало да заплати на кредитиращото
дружество такса за експресно разглеждане на кредита, както и такса за удължаване да
кредита. Поддържа, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема се регламентира в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за
1
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според него
посочените услуги за разглеждане на искането за отпускане на кредит са свързани с
усвояването и управлението на кредита. Твърди, че клаузата заобикаля изискванията, на чл.
10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което счита, че е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде провъзгласена за
нищожна клаузата по т. 3.10 от Договор за паричен заем № 689307, сключен между Е. В. В.,
с ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „......." № 10 ет. ......, чрез процесуален
представител адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3 и „Сити кеш“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано
от ...., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и да бъде осъден
ответникът „Сити кеш“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от .... да заплати на Е. В.
В., с ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „......." № 10 ет. ......, чрез процесуален
представител адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3 сумата в размер на 41.63 лв., впоследствие
увеличена на 47,55 лева по реда на чл. 214 ГПК, представляваща недължимо платени суми,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Прави се искане за присъждане на сторените в производството
разноски в полза на ищеца.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
писмено становище с вх.№ 210916/26.06.2024 г. заявява, че оспорва предявените искове, като
счита, че ГПР по Доровора за кредит не надвишава законоустановените размери и не е
налице нарушение по чл. 11, т.10 ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като излага подробни
съображения в тази връзка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че на 08.06.2022 г. между Е. В. В. в качеството му на заемополучател и „Сити Кеш" ООД в
качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № 689307.
Размерът на заема е 200 лв. с краен срок за погасяване 28.06.2022 г. За предоставения кредит
заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40.05% годишно, като в чл. 3, т.
5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49.42 %. Договорът за
заем предвижда да бъде заплатена сумата в размер на 246.08 лв. В чл.3.10 е уговорена такса
за експресно разглеждане в размер на 47.55 лева. Страните са се договорили вноската по
кредита да бъде в общ размер на 246.08 лева /стр.6/
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обоснована и компетентно изготвена, на 14.07.2022г. ищецът е заплатил в полза на
ответното дружество сумата от 266.08 лева, с което напълно е погасил задължението си
съгласно Погасителен план към Договора за кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 146, във вр. с
чл. 143 ЗЗП, във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗПК във вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за кредит с
твърдените клаузи, а в тежест на ответника е да докаже, че клаузите са индивидуално
уговорени.
Сключеният между ищеца и „СИТИ КЕШ“ ООД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като
според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
2
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните
такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му, какъвто характер в
конкретния случай има клаузата на чл.3.10 от процесния договор.
При извършената проверка относно действителността на цитираната клауза съдът
констатира нарушение на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК
предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са
свързани с усвояване или управление на кредита. Разглеждане на документите и изплащане
на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване
на кредита - разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните
документи и т. н., т. е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите
за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна
услуга, както която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит за разглеждане на искането и изплащане на съответната
сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има - правото да му се разгледат
документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на
принципите на добросъвестност и справедливост.
По разбиране на настоящия състав чрез уговаряне на тази клауза се достига до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора в ущърб
на икономически по-слабата страна, като по своята същност посочените възнаграждения
представляват печалба за дружеството, без да е налице насрещна престация, за която да са
платими тези възнаграждения.
Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита, съдът приема, че ответникът не е имал правото да
начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за
разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл.
10а от ЗПК. Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително
е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие
със закона, на общо основание - чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, тя се явява нищожна, поради
което предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства– извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание
процесните договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
Както се изясни от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, несъмнено се установява по делото, че ищецът е заплатил в
полза на ответника сумата в размер на 47,55 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на искането за кредит по договора. Следователно и предвид нищожността на
клаузата на чл. 3.10 от договора, ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер
на 47,55 лв., представляващо платено при начална липса на основание, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба на 09.02.2023 г., до окончателното плащане,
поради което искът по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по основание и до пълния
предявен размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 100 лв. и за съдебно-
3
счетоводна експертиза в размер на 300 лв.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в общ размер на 960 лв. с вкл. ДДС, настоящият съдебен състав
приема за основателно релевираното от процесуалния представител на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като аргументите за това са следните:
В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и
адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде
компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о.,
е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Когато с
една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове –
в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о.,
ТК. Предвид гореизложеното, като взе предвид: вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора;
настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС (в този смисъл са
Определение № 12574 от 12.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 6143/2024 г. по описа на
СГС, VI-4 с-в, Определение № 12716 от 16.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 8537/2024 г.
по описа на СГС, ЧЖ-I-„З“ с-в, Определение № 14430 от 19.09.2024г., постановено по
в.ч.гр.д. № 10225/2024 г. по описа на СГС, ГО, II-Ж с-в, Определение № 14721 от
25.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9457/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-I-„Л“ с-в,
Определение № 15714 от 09.10.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9834/2024г. по описа на
4
СГС, ЧЖ-VI-„В“ състав, и др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. В. В., с ЕГН: **********,
с адрес гр. София, ул. „......." № 10 ет. ......, чрез процесуален представител адв. Д. М. М. –
САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3
и „Сити кеш“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ...., че клаузата за начислена такса
за експресно разглеждане по чл.3.10 от Договор за паричен заем Кредирект № 689307,
сключен на 08.06.2022 г., в размер на 47.55 лева, е нищожна на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД вр.
чл.10а, ал.2 ЗПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на Е. В. В., с ЕГН:
**********, с адрес гр. София, ул. „......." № 10 ет. ......, чрез процесуален представител адв.
Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.
5, офис 5.3 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 47.55 лв.,
представляваща платена при начална липса на основание – нищожна клауза на чл. 3.10 от
Договор за за паричен заем Кредирект № 689307, сключен на 08.06.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.02.23г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на Е. В. В., с ЕГН:
**********, с адрес гр. София, ул. „......." № 10 ет. ......, чрез процесуален представител адв.
Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.
5, офис 5.3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 400 лв. – разноски в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на адв. Д. М. М., с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, бул. Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф.
5.3, сумата в размер на 240 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5