РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Варна, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина М.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина М. Гражданско дело №
20223110116854 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от *т" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: град *, срещу П. А. К., гражданин на Руската федерация, роден на 12.07.1949
г., и Р. А. К., гражданин на 9федерация, родена на 29.09.1958 г., с която са предявени
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
както следва:
I. за осъждане на П. А. К. да заплати на *т" ЕАД сумата от общо 1 138,49 евро, явяваща
се половината от дължимото, но незаплатено възнаграждение по Договор за поддръжка и
управление от 29.05.2008 г., подписан на 17.12.2008 г., за 2022 г., от която сума:
1. 703,92 евро - половината от незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл.
2.1 от договора, във връзка с имот с идентификатор *;
2. 216,87 евро - половината от незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл.
2.1. от договора, във връзка с имот с идентификатор *;
3. 217,70 евро - половината от незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл.
2.1. от договора, във връзка с имот с идентификатор *;
ведно със законната лихва за забава върху посочените суми от датата на предявяване на
исковете - 22.12.2022 г. до окончателното плащане на задълженията;
II. за осъждане на Р. А. К. да заплати на *т" ЕАД сумата от общо 1 138,49 евро, явяваща
се половината от дължимото, но незаплатено възнаграждение по Договор за поддръжка и
управление от 29.05.2008 г., подписан на 17.12.2008 г., за 2022 г., от която сума:
1. 703,92 евро - половината от незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл.
2.1 от договора, във връзка с имот с идентификатор *;
2. 216,87 евро - половината от незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл.
2.1. от договора, във връзка с имот с идентификатор *;
1
3. 217,70 евро - половината от незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл.
2.1. от договора, във връзка с имот с идентификатор *;
ведно със законната лихва за забава върху посочените суми от датата на предявяване на
исковете - 22.12.2022 г. до окончателното плащане на задълженията.
В исковата молба се излага, че между страните е сключен Договор за поддръжка и
управление от 17.12.2008 г., във връзка с притежавани от ответниците имоти, както следва: с
идентификатор *, с адрес гр. *, местност „*ПИ *, бл. „*“, с идентификатор *, с адрес гр. *,
местност „*, ПИ *, бл. „*“ и с идентификатор *, с адрес гр. *, местност „*", ПИ *, бл. „*“, по
силата на който срещу възнаграждението, уговорено в него, ищецът се задължил да
извършва услугите, изчерпателно изброени в чл. 1 от договора.
Излага се, че съгласно чл. 2.1 и 2.7. от договора, ответниците са се задължили да
заплащат годишна такса в размер на 10 евро без ДДС на кв.м. от притежаваната площ, в т.ч.
и припадащите й се идеални части, която е 84,10 кв.м. за имот с идентификатор *, 25,91 кв.м.
- за имот с идентификатор *и 25,95 кв.м. - за имот с идентификатор *, авансово, след
издаване на проформа фактура, но не по-късно от 31 декември на предходната година, а за
първата година - при подписване на нотариалния акт, т.е. от 30.10.2008 г.
Сочи се, че уговореното в договора възнаграждение се индексира ежегодно, съобразно
годишната инфлация, определена от НСИ, видно от чл. 5.1. от договора. Твърди се, че след
индексацията по реда на чл. 2.7. от договора годишното възнаграждение на кв.м. за
процесната 2022 г., което ответниците е следвало да заплатят авансово в срок до 31.12.2021
г., е в размер на 13,95 евро без ДДС. Подобно се обосновава начинът на формиране на
сумите за всяко притежавано от ответниците жилище.
Твърди се, че възнаграждението не е заплатено на ищеца, поради което са предявени
исковите претенции.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищецът, чрез
процесуалния си представител, излага подробни съображения за основателност и доказаност
на исковите претенции. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез процесуалния си представител, са
депозирали писмен отговор, с който изразяват становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва, че ответниците са собственици на имоти, както следва: с идентификатор
*, с адрес гр. *, местност „* ПИ *, бл. „В“, с идентификатор *, с адрес гр. *, местност „*", ПИ
*, бл. „А“ и с идентификатор *, с адрес гр. Обзор, местност „*", ПИ *, бл. „А“.
Твърди се, че ответниците лично не са подписвали процесния Договор за поддръжка и
управление от 17.12.2008 г., като въпреки това същите са заплащали през годините
обявените суми за поддръжка, като са считали същите за възстановими разходи, претърпени
от ищеца, за поддръжка на общо ползваното в процесните сгради имущество.
Заявява се, че съгласно Уведомление изх. № */29.12.2021 г., получено от ищеца на
19.01.2022 г., процесният Договор за поддръжка и управление от 17.12.2008 г. бил развален,
по отношение на което са изложени твърдения относно обстоятелствата, довели до
последното.
Изложени са съображения за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС,
касаеща особения режим на управление на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип.
Сочи се, че Договор за поддръжка и управление от 17.12.2008 г. е нищожен, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – поради противоречие на начина на определяне на
дължимите такси с императивната разпоредба на чл. 51 ЗУЕС, както и на основание чл. 26,
2
ал. 2, предл. 3 ЗЗД – поради липсата на предписана от закона форма на същия.
Заявявени са основания за неравноправност на клаузи от процесния договор със Закона
за защита на потребителите.
Посочено е в отговора на искова молба, че след проведено в края на 2021 г. Общо
събрание на ЕС за избор на нови управителни органи и откриване на банкова сметка на
последната, ответниците са заплатили дължимите и начислени до 2021 г. такси, като поради
развалянето на процесния договор се отрича дължимост на такива за 2022 г. Не се оспорва
обаче размерът на последните.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ответниците, чрез
процесуалния си представител, искат отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни. Претендират се разноски за настоящото производство.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът, при условията на
пълно и главно доказване в производството, да докаже наличие на валидна облигационна
връзка с ответниците по сключен Договор за поддръжка и управление от 17.12.2008 г.; че е
изправна страна по сключения между страните договор, като е изпълнил поетите от него
задължения, съобразно договора; какъв е размерът на дължимото възнаграждение за 2022 г.;
че претендираните плащания са изискуеми, тоест да установи кога е падежът на
задължението за заплащане на възнаграждението по договора.
В тежест на ответниците е да установят правоизключващите и правоунищожаващите си
възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици, в това число, че са
отправяли към ищеца забележки по изпълнението на дейностите за поддръжка и управление
в процесния период; че едностранно и валидно са развалили процесния договор и моментът
на разваляне, за което ищецът е надлежно уведомен.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответниците са собственици на имоти, както следва: с
идентификатор *, с адрес гр. Обзор, местност „Южен плаж", ПИ 53045.503.212, бл. „В“, с
идентификатор *, с адрес гр. *, местност *", ПИ *, бл. ***и с идентификатор *, с адрес гр. *,
местност „*", ПИ *, бл. „*“; че размерът на дължимите възнаграждения по процесния
Договор за поддръжка и управление от 17.12.2008 г. за 2022 г. е такъв, какъвто е
претендиран от ищеца.
Един от основните спорни въпроси между страните е именно дали между същите
съществува валидно облигационно правоотношения по силата на сключен договор за
поддръжка и управление на комплекса, в който са разположени и собствените на
ответниците недвижими имоти.
С исковата молба е представен Договор за поддръжка и управление от 17.12.2008 г., в
който не е изрично посочено, че от името на ответниците действа техен пълномощник. Това
обстоятелство обаче изрично е признато от процесуалния представител на ищеца в молба от
15.10.2024 г., а именно, че договорът е подписан от адвокат П. Т., който е бил пълномощник
на ответниците.
С молба от 13.11.2024 г. адвокат П. Т. е представил копие на пълномощно, като изрично
е посочил, че не разполага с изисканото от него по реда на чл. 192 ГПК такова, доколК.о
документът е унищожен, тъй като съгласно Закона за адвокатурата има задължения да
съхранява документи за клиенти в срок от 5 години. От друга страна, се установява в
3
производството, че процесният договор е изпълняван в продължение на над 10 години,
съответно постъпвали са плащания от страна на ответниците с посочено основание
процесния договор за поддръжка.
Представен е и предварителният договор, сключен между страните, от 29.05.2008 г. за
продажбата на процесните имоти, за които не се спори, че са собствени на ответниците, като
в чл. 2.2 от същия е уговорено, че страните се задължават да подпишат договор за
поддръжка и управление на комплекса /Приложение № 2 към договора/.
Всичко посочено и особено изпълнението на задълженията за плащане на уговореното
възнаграждение водят до обоснования правен извод, че ответниците са имали съзнание за
обвързаността си от договор за поддръжка на комплекса, в който се намират собствените им
жилищни имоти. Дори да се приеме, че същият е сключен от лице без представителна власт,
то договорът е потвърден от ответниците впоследствие с извършените от тяхна страна
плащания. Показател за съзнанието за наличната договорна връзка между страните у
ответниците е и обстоятелството, че те са отправили изявление за разваляне на договора –
уведомление за прекратяването му, получено от процесуалния представител на ищеца –
адвокат А. Д. на 19.01.2022 г. /л. 437 от делото/. Необосновани в този смисъл са
възраженията в писмения отговор, че извършените плащания не са своеобразна
ратификация на договора, а изпълнение на задълженията на ответниците за възмездяване на
претърпени разходи по уместно водена работа.
Следва да се отбележи, че процесният договор за поддръжка и управление е сключен
преди влизането в сила на ЗУЕС /01.05.2009 г./, който в чл. 2 предвижда, че управлението на
общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от
затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между
инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Тоест, към датата на подписването
му – 17.12.2008 г. е нямало законово изискване за писмено оформяне на съглашението, а още
по-малко за квалифицирана форма за сключването му. Ето защо и по аргумент от
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че договорът за поддръжка е
потвърден именно с конклудентни действия – плащане на цената за уговорената услуга,
доколК.о и с оглед момента на сключване на договора не е необходима някаква нарочна
форма за ратификация на сделката. Неоснователни в този смисъл са възраженията за
нищожност на договора, поради липса на предвидена от закона квалифицирана форма, на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.
На следващо място, спорен е въпросът дали в случая е налице „жилищен комплекс от
затворен тип“ по смисъла на ЗУЕС.
Според легалната дефиниция на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС /в редакцията на текста
преди изменението му през месец септември 2023 г., относима към процесния период/,
„жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като отделен урегулиран
поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти,
обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изискванията на контролиран
достъп за външни лица.
От страна на процесуалния представител на ответниците не бяха оспорени
обстоятелствата, че процесният комплекс формално отговаря на изискванията на „жилищен
комплекс от затворен тип“. В тази връзка и за процесуална икономия, съдът не допусна и
експертиза по искане на ищеца за установяването им. Анализът на показанията на водените
от страните свидетели също води до еднозначния извод, че комплексът е съвкупност от
жилищни сгради, че има и други обекти, обслужващи собствениците, съответно, че
достъпът за външни лица е контролиран. Представено е и Уведомително писмо от Община *,
че съгласно чл. 46б ЗУЕС е вписан жилищен комплекс от затворен тип – *„**“, в който са
построени 4 броя сгради, находящи се в ПИ с идентификатор */л. 527 от делото/.
Ирелевантно в случая е дали с всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса
4
възложителят е сключил отделни договори за поддръжка, доколК.о наличието на такива е
неотносимо към изискванията за „жилищен комплекс от затворен тип“. Ето защо и
направените в този смисъл възражения на процесуалния представител на ответницата съдът
намира за неоснователни.
Неоснователни са и възраженията, че процесният договор за поддръжка, сключен при
действието на ПУРНЕС, е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради
недопустимостта с двустранни договори да се уреждат отношения от компетентността на
Общо събрание.
Както правилно подчертава и процесуалният представител на ищеца, договорът за
поддръжка не е ограничен единствено до общите части в комплекса. Същият е израз на
свободата на договаряне, залегнала като основен принцип в граждансК.о право, като няма
пречка с такъв договор страните да уговарят достъпа и до луксозни услуги извън
обичайното управление.
Спорно в производството е и дали ответниците валидно са упражнили правото си да
развалят договора.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ГПК, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
На първо място, макар че не е въведено изрично в закона, правото да развали един
двустранен договор има изправната страна по същия. В този смисъл са и задължителните
разрешения, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, а именно: Решение №
235/13.01.2016 г., постановено по гр.д. № 490/2015 г. по описа на ВКС, III гр. о., Решение №
75/01.07.2014 г., постановено по т.д. № 3723/2013 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение №
186/15.07.2014 г., постановено по гр.д. № 6836/2013 г. по описа на ВКС, III гр. о. и много
други. Ето защо и само на това основание, отчитайки обстоятелството, че ответниците са
били неизправна страна по облигационното правоотношение /имали са задължения за
плащане на уговореното възнаграждение за 2021 г. и 2022 г./, съдът намира, че същата не
може валидно да развали сключения между страните договор за поддръжка, позовавайки се
на неизпълнение на същия от страна на ищеца.
Дори да се възприеме противното виждане, че въпреки неизправността си ответниците
могат да упражнят потестативното си право на разваляне на договора, то съдът намира
следното:
Процесният договор за поддръжка и управление има комплексен характер.
Изпълнителят се е задължил срещу съответно възнаграждение да извършва услугите,
изчерпателно посочени в чл. 1.1 от договора, в това число организация на вътрешния ред в
сградата на комплекса и по отношение на общите части и оборудването в комплекса;
оказване на всякакъв вид съдействие на собствениците, с оглед тяхното спокойно и
необезпокоявано пребиваване и упражняване и защита на техните собственически права в
помещенията и комплекса като цяло; техническа поддръжка и почистване на общите части в
сградата, съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и настилките в комплекса;
всички услуги, предвидени във фитнес центъра и плувния басейн към комплекса; външно и
вътрешно оформление на растителността в сградата и в комплекса; организация на
външната охрана на комплекса; организация на санитарно-хигиеничните и екологични
мерки в комплекса и в общите му части /дезинфекция, обезпаразитяване, дезинсекция,
почистване/; заплащане на консумативите за електричество, климатизация и водоснабдяване
за общите части; подготовка на сградата и комплекса за зимния сезон.
По делото не е спорно, а и от показанията на свидетелката Далида Валеева се
5
установява, че посещенията на самата свидетелка в комплекса в процесния период са
епизодични. Въпреки липсата на непосредствени впечатления от страна на ответниците за
състоянието на комплекса, същите са се присъединили към т.нар. „група от собственици“ и
са заявили пред ищеца възраженията си във връзка с констатирани недостатъци. От страна
на ищеца са представени доказателства, че във връзка с писмата на ответниците
дружеството е реагирало своевременно – изпращало е писмен отговор, дало е обяснение кои
недостатъци са отстранени, съответно какво предстои да бъде направено във връзка с
исканията – че за някои от оплакванията следва да се получат конкретни оферти от
изпълнители за справяне с проблема.
От показанията на разпитания по делото свидетел Александър И., служител на
ищцовото дружество, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че след
претенциите и имейлите, които получили от т.нар. „група от собственици“, макар и да
намирали за прекалено неотговарящи на реалността проблеми, всяко едно нещо, което било
там, констатирано със снимков материал, са го отстранили, като са ги поканили да дойдат, да
видят, да се уверят сами, но никой не се явил. За сметка на това получили покана за среща от
един от организаторите на тази проява – Д*, който всъщност им казал, че англичаните в
комплекса не искат фирмата *т“ ЕАД да извършват дейности по поддръжка и управление.
Представени са и редица писмени доказателства от страна на ищеца в подкрепа на
твърденията му, че е изпълнявал възложените му с договора за поддръжка и управление
дейности, в това число сключени договори с подизпълнители за цялостно почистване на
външната фасадна мазилка на сградите, за частичен ремонт на външния басейн; протоколи
от изпитване на водата в басейните във връзка със зазимяването им, многобройни фактури
за извършени разходи през процесния период във връзка с изпълнението на дейностите по
поддръжка; фактури за заплащани сметки за ел. енергия и вода в общите части на
комплекса; договор за абонаментно обслужване на асансьорите в комплекса; за поддържане
на външното озеленяване на парковото пространство на територията на комплекса; за
денонощна физическа охрана на имуществото в комплекса; за извършване на
дезинсекционни и дератазационни услуги в комплекса, съответно за извършени разходи във
връзка с всяка една от организираните дейности по тези договори.
От показанията на свидетеля И. - служител на ищеца, които съдът кредитира изцяло,
въпреки евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, предвид изчерпателността и
последователността на дадените обяснения, се установява, че през процесния период именно
ищцовото дружество е извършвало дейностите по поддържка и управление в комплекса.
Конкретно през 2022 г. бил реновиран най-големият басейн в комплекса, както и спа
центърът. Видеонаблюдение се извършва денонощно, разположени са 36 камери, които
обхващат всяка една зона. Ежедневно се почистват общите площи, ежедневно се проверяват
съоръженията в комплекса, подменят се лампи и т. н. Целогодишно има персонал, който се
занимава с техническата поддръжка.
От анализа на ангажираните писмени доказателства и гласни доказателствени средства
съдът намира, че в случая не може да бъде направен обоснован извод за такова съществено
неизпълнение на задълженията от страна на ищцовото дружество, което да послужи на
ответниците като основание за разваляне на облигационната връзка между страните.
Действително, не е възможно в комплекс, разположен на над 33 000 кв.м. РЗП
ежедневно да няма някакви повреди. Служителите на ищцовото дружество обаче
своевременно и след съответни оплаквания са предприемали необходимите действия за
отстраняване на констатирани недостатъци, включително тези, описани в протокол от месец
ноември 2021 г., съставен от част от етажните собственици в комплекса. Ответниците, от
друга страна, не са проявили заинтересованост да установят дали са отстранени някои от
заявените от тях, станали им достояние чрез трети лица, недостатъци, а вместо това, въпреки
неизправността си като страна по договора, са изпратили уведомление до ищеца за
6
едностранното му прекратяване. Тоест, съдът приема, че изявлението за разваляне на
договора не е произвело своя правен ефект и не е довело до валидно прекратяване на
договора за поддръжка и управление. Страните продължават надлежно да са обвързани от
уговорките в същия и дължат изпълнение на задълженията си по него, в това число и
заплащане от страна на ответниците на дължимото възнаграждение /на дължимата такса за
поддръжка и управление/ за вече предоставените от ищеца услуги през процесната 2022 г.,
за което бяха ангажирани многобройни доказателства.
По отношение размера на претенциите в производството е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че дължимите възнаграждения по процесния Договор за
поддръжка и управление от 17.12.2008 г. за 2022 г. са такива, каквито са претендирани от
ищеца.
Не е спорно по делото, че изискуемостта на дължимото плащане е настъпила към
момента, доколК.о и съгласно уговореното в чл. 2.7, б. „б“ от договора, собственикът се
задължава да заплаща таксата по чл. 2.1 авансово, не по-късно от 31.12. на предходната
година.
Съдът намира, че не представлява неравноправна клауза предвиденото в чл. 5.1 от
договора ежегодно индексиране на размера на дължимата такса, доколК.о същият се
актуализира единствено с размера на годишната инфлация, определена от НСИ. Тоест,
критерият за индексация е ясно определен и не зависи от субективните виждания на ищеца.
По изложените съображения, съдът намира, че са доказани всички необходими
предпоставки за основателност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат
уважени изцяло.
Основателна в този смисъл е и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковете – 22.12.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както
следва: 343,22 лева – внесена държавна такса; 15 лева – държавна такса за вписване на
възбрана; 1 821 лева – разходи за преводи на документи и 2 350 лева – адвокатско
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в настоящото производство, която
сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
От насрещната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, с оглед на
фактическата и правна сложност на спора, цената на предявените искове, обстоятелството,
че в производството са проведени две открити съдебни заседания, осъществените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия и обема на събрания в
производството доказателствен материал, както и след съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съответно на посочените критерии съдът намира възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца в размер на 1 500 лева, до който размер следва да бъде
присъдено такова.
С оглед на горното, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сумата от по общо 1 839,61 лева - разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА П. А. К., гражданин на Руската федерация, роден на 12.07.1949 г., ДА
ЗАПЛАТИ на *т" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Варна, Район
Одесос, ул. „Княз Борис I“ № 82, ет. 2, ап. 3, сумата от общо 1 138,49 (хиляда сто тридесет
и осем евро и четиридесет и девет евроцента) евро, явяваща се половината от дължимото,
но незаплатено възнаграждение по Договор за поддръжка и управление от 29.05.2008 г.,
подписан на 17.12.2008 г., за 2022 г., от която сума:
1. 703,92 (седемстотин и три евро и деветдесет и два евроцента) евро - половината от
незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл. 2.1 от договора, във връзка с имот с
идентификатор *;
2. 216,87 (двеста и шестнадесет евро и осемдесет и седем евроцента) евро - половината
от незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл. 2.1. от договора, във връзка с
имот с идентификатор *;
3. 217,70 (двеста и седемнадесет евро и седемдесет евроцента) евро - половината от
незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл. 2.1. от договора, във връзка с имот
с идентификатор *;
ведно със законната лихва за забава върху посочените суми от датата на предявяване
на исковете - 22.12.2022 г. до окончателното плащане на задълженията;
ОСЪЖДА Р. А. К., гражданин на Руската федерация, родена на 29.09.1958 г., ДА
ЗАПЛАТИ на *т" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, ул.
„*сумата от общо 1 139,49 (хиляда сто тридесет и осем евро и четиридесет и девет
евроцента) евро, явяваща се половината от дължимото, но незаплатено възнаграждение по
Договор за поддръжка и управление от 29.05.2008 г., подписан на 17.12.2008 г., за 2022 г., от
която сума:
1. 703,92 (седемстотин и три евро и деветдесет и два евроцента) евро - половината от
незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл. 2.1 от договора, във връзка с имот с
идентификатор *;
2. 216,87 (двеста и шестнадесет евро и осемдесет и седем евроцента) евро - половината
от незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл. 2.1. от договора, във връзка с
имот с идентификатор *;
3. 217,70 (двеста и седемнадесет евро и седемдесет евроцента) евро - половината от
незаплатеното възнаграждение, определено съгласно чл. 2.1. от договора, във връзка с имот
с идентификатор *;
ведно със законната лихва за забава върху посочените суми от датата на предявяване
на исковете - 22.12.2022 г. до окончателното плащане на задълженията.
ОСЪЖДА П. А. К., гражданин на **, роден на 12.07.1949 г., ДА ЗАПЛАТИ на *т"
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, ул. „*сумата от общо
1 839,61 (хиляда осемстотин тридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) лева -
разноски за настоящото производство, от които: 171,61 (сто седемдесет и един лева и
шестдесет и една стотинки) лева – внесена държавна такса; 7,50 (седем лева и петдесет
стотинки) лева – държавна такса за вписване на възбрана; 910,50 (деветстотин и десет
лева и петдесет стотинки) лева – разходи за преводи на документи и 750 (седемстотин и
петдесет) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. А. К., гражданин на *, родена на 29.09.1958 г., ДА ЗАПЛАТИ на *т"
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, ул. „*сумата от общо
8
1 839,61 (хиляда осемстотин тридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) лева -
разноски за настоящото производство, от които: 171,61 (сто седемдесет и един лева и
шестдесет и една стотинки) лева – внесена държавна такса; 7,50 (седем лева и петдесет
стотинки) лева – държавна такса за вписване на възбрана; 910,50 (деветстотин и десет
лева и петдесет стотинки) лева – разходи за преводи на документи и 750 (седемстотин и
петдесет) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG27STSA93000013328665, с
титуляр: *т" ЕАД,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9