Решение по дело №19829/2011 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            20.12.2017 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На двадесети ноември                                                     две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 19829 по описа за 2011 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

            Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С.Г.П. и С.Г.К.,***, с която претендират да бъде прието за установено по отношение на Г.Х.С. и Г.Д.М. – С., двамата от гр. Д., че по отношение на имоти с номера 10135.2520.1820 и 10135.2520.2511 по кадастралната карта на гр. Варна, р-н „Приморски” одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, е налице непълнота и грешка в действащата кадастрална карта, в резултат на което се намалява с 60 кв.м. площта на имота на ищците - №10135.2520.1820, която непълнота се съдържа и в ПНИ на СО ”Траката”, одобрен със заповед №РД-1-7706/20 от 24.01.2006год., както и да се определи местоположението на границата между имотите в кадастралната карта в тази й част съобразно фактическото местоположение на оградата между двата имота.

Производството по иска е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като по реда на чл. 303 ГПК е отменено влязло в сила въззивно решение на ВОС и е обезсилено решението по настоящото дело от 02.06.2014г.

Ищците твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2520.1820 по КК на район Приморски, гр. Варна, а ответниците са собственици на съседния имот с идентификатор 10135.2520.2511. За установяване на правата си върху процесния имот ищците се позовават на нот. акт №120, том І, рег. №1089, дело №120 от 2009год, като твърдят, че този имот е идентичен по местонахождение и граници с имота, придобит от техния баща, чрез замяна осъществена през 1971год. Основанието, на което са придобили собствеността е дарение и наследство, и в евентуалност давност.

В депозирания отговор ответниците оспорват иска изцяло. Не оспорват, че ищците са собственици на имот с идентификатор 10135.2520.1820 по КК на район Приморски, гр. Варна с площ от 860 кв.метра. Твърдят, че те в действителност са собственици само на тази част от терена, надлежно идентифицирана с площ и граници по действащата кадастрална карта, одобрена през 2008 година, възпроизвела ПНИ, одобрен през 2006 година, точно повтарящ границите на кадастралния план от 1987 година и с попълване от 1999 година. Оспорват представения към исковата молба констативен нотариален акт, като твърдят, че същият е с невярно съдържание относно посочената в него площ на имота, като тя е неправилно посочена  - 920 кв.м. вместо действителната площ на имота от 860 кв.метра. Твърдят, че нито праводателите на ищците, нито те са били собственици на имот с идентификатор 10135.2520.1820 по КК на гр. Варна. Сочат, че от около 30 години имотната граница между двата имота е била трайно установена на място и заснемана във всяко едно графично заснемане. Площта на имота на ответниците не е променяна през годините. Оспорват правото на собственост на ищците върху тази част от ПИ. Сочи се, че за имота на ответниците е налице влязъл в сила ПУП с който имотът е урегулиран по имотните му граници и регулацията е приложена, като действителната площ на всеки от двата имота измерена на място съответства с трайно материализираните граници и е непроменяна във времето. Сочи се, че с извършената подмяна на ограда между двата имота вместо същата да бъде съобразена със съществуващата имотна граница е изградена изцяло в имота на ответниците, с което част от него с площ от около 60 кв. м. е отнета от владението му. Предвид горното се моли искът да бъде отхвърлен изцяло. 

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

    От писмените доказателства – нотариален акт с №147, том VІІ, дело №2555/1971г. на нотариус при ВРС; нотариален акт с №122, том ІІ, дело 13411/96г. на нотариус Светлана Стойчева с район на действие ВРС; нотариален акт за продажба на недвижим имот №13, том Х, рег.№12936, дело №1781 от 2007г. на нотариус при ВРС; нотариален акт с №120, том І, рег.№1089, дело №120 от 2009г. съставен от нотарус Росица Табакова с район на действие ВРС; нотариален акт за дарение от 27.02.1970г.; удостоверение за наследници № 981/24.03.1998г.; разрешения за строеж №5/26.06.2009г. и №227/06.07.2010г.; заповед №КД-14-03-3033/17.11.2011г.; копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за поземлен имот с идентификатор 10135.2520.1820; уведомление изх.№10-15214-03-10-11732/17.11.2011г.; контролно заснемане; удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК; протоколи от 14.09.2011г. и от 11.04.2008г. със скица към протокол за трасиране; скица изх.№УТ94-Г-530/17.10.2008г.; ПУП-ПЗ Заповед №Г-17/29.01.2008г.; писмо №УНС 94-С-42/21.02.2012г.; скица на поземлен имот №16192/28.06.2011г.; скица на поземлен имот №18184/08.07.2009г.; комбинирана скица от 31.10.2008г.; план за застрояване; ч. гр.дело № 15784/2011год. по описа на ВРС,   се установява, че:    На 08.07.1971г. Г. С. К. придобил от М. Г. А. недвижим имот - лозе, състоящо се от  800кв.м., при граници: път, А. А. и С. Я., ведно с построената върху същото място вила, в замяна на лек автомобил.

Г. Славейков К. починал на 01.02.1996год. и след своята смърт е оставил за законни наследници Т. Д. К. – съпруга, С.Г.П. – дъщеря  и С.Г.К. – син.

На 29.12.1996год., Т. Д. К. /преживяла съпруга на Г. С. К., починал 01.02.1996 год./ дарила на своя син С.Г.К. и на своята дъщеря С.Г.П. по 1/3 /една трета/ ид.част от лозе с площ от 800кв.м., съставляващо пл.№ 1820 по кадастрален план на местност „Траката”, землище град Варна, при съседи: път, А. А. и С. Я. и по 1/3 ид.част от вилната постройка в мястото.

На 05.12.2007год. Г.Х.С. закупил от С. К. С. правото на собственост върху ПИ с площ от 599кв.м., находящ се в град Варна, представляващ имот №2511 по плана на местност „Траката”, при граници по скица: път, дере, ПИ №1819 и ПИ №1820.

На 23.07.2009г. С.Г.П. и С.Г.К. са признати за собственици по наследство и дарение на недвижим имот, находящ се в гр. В., представляващ ПИ с идентификатор 10135.2520.1820 по КК, с адрес гр. В., р-н П., вилна зона Т., с площ от 920 кв. м. /стар идентификатор 1820/ при съседи: имоти с идентификатори 10135.2520.2511; 10135.2520.9560; 10135.2520.9557 и 10135.2520.1819, ведно с построената в същия поземлен имот вилна сграда, съставляваща обект с идентификатор 10135.2520.1820.3 със застроена площ от 66кв.м. и прилежащо мазе от 20 кв.м.

На 26.06.2009 год. на Г.Х.С. е разрешено изграждане на лека ограда с обща височина до 2.20м в ПИ №2511 , кв.109 по плана на СО „Траката” към ПИ -1820 и ПИ -1819 по ПНИ на СО”Траката” и към улицата по имотните граници, изцяло разположена в ПИ №2511, кв.109 по плана на СО”Траката”. На 06.07.2010год. на Г.Х.С. е разрешено да построи жилищна сграда, находяща се в ПИ №2520.2522, кв.109 по ПНИ на СО „Траката”. Със  заповед № КД-14-03-3033/17.11.2011год.  на  началника на СГКК  е отказано изменението на кадастрална граница  между  поземлени имоти  с идентификатори 10135.2520.1820 и 10135.2520.2511 по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Варна , ЕКАТЕЕ 10135, община Варна, одобрена със заповед №РД-18-92 /14.10.2008год. на изп.директор на АГКК.

           От заключението на съдебнотехническата експертиза на в. л. Вл. А., изслушано по гр. дело № 15784/2011 год. по описа на РС – Варна в производство по чл. 207 и сл. ГПК, се установява, че местоположението на полумасивната ограда /представляваща телена мрежа на метални колове/ между ПИ 10135.2520.1820 и ПИ 10135.2520.2511 не съвпада с границите на двата имота по КК на р-н Приморски, гр. Варна. Максималното отклонение е 3, 86 м. при т. 2 на приложената към заключението комбинирана скица /л. 37 от гр. дело № 15784/2011 год. на ВнРС/, а при т. 1 на същата скица отклонението е 0,93 м. На същата скица в червен цвят е показано местоположението на съществуващата, констатирана от вещото лице при огледа на място на имотите, полумасивна ограда между ПИ 10135.2520.1820 и ПИ 10135.2520.2511, а в черно – границата между двата имота по кадастралната карта.

           От заключението на съдебно-техническата експертиза от 11.03.2014 год. /л. 134 – 136/ и от изявленията на вещото лице Р. П. в съдебно заседание се установява, че първият план за местността, в който се намират процесните имоти е кадастрален план от 1987 год., за който липсва заповед за одобряването му по реда на ЗЕКРБ /отм./. Планът е попълнен през 1999 година в процеса по изработването на ПНИ на местността, в която попадат двата имота. През 2006 год. със Заповед № РД-1-7706/20 от 24.01.2006 год. на Областния управител на обл. Варна е одобрен ПНИ за с. о. Т., В. Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта на гр. Варна. Във всички гореизброени планове фигурират и двата имота, съответно с пл. № 1820 и с пл. № 2511. По всички изброени планове, както и по КК имот с пл. № 1820 е бил с площ от 800 кв. м. по документ за собственост, а по скица – 860 кв. м. Имот с пл. № 2511 е бил с площ 599 кв. м. по документ за собственост /н. а. № 13/2007 год./ и със същата площ от 599 кв. м. по скица. По всички планове границите на двата имота са отразени без промени – показани са в черно на комбинираната скица към заключението на л. 136 от гр. дело №19829/2011 год. по описа на РС-Варна. Съществуващата на място фактическа граница между двата имота, констатирана при извършения от вещото лице оглед, е нанесена с червена линия на цитираната скица и не съвпада с кадастралната граница, а е изместена на юг от имот с пл. № 1820 /имотът на ищците/ и навлиза в имот пл. № 2511 /имотът на ответника/ на площ от 60 кв. м. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че КК възпроизвежда одобрения ПНИ на с. о. „Траката”, Варна, а ПНИ е изработен във основа на кадастралния план от 1987 год., попълнен през 1999 година в процеса на изработването на ПНИ. Единственото възможно и точно установяване на границите по представените аерофотоснимки би могло да стане чрез възлагане на картиране. Въз основа на тази аерофотоснимка картировачи могат да увеличат процесните имоти и да ги координират правилно.

От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ /картографска/ се установява, че за изготвянето й официално е закупено от военно формирование 24430 - Троян, Военен географски център, сканирани с прецизен фотограметричен скенер, кадри от аерофилма от 1991 г. Тези кадри, сканирани с прецизен модел на аерокамерата, с точност до стотни от милиметъра, фокусното разстояние на аерокамерата е 152.77 милиметра и строгата фотограметрична обработка с лицензирани софтуери за строга фотограметрична и картографска обработка, представя цифрова ортофотокарта с размер на пиксела 33см. върху физическата земна повърхност. При размер на пиксела 33см. не може да се видят ясно бетонови колове на оградата през 1991г., които са 10 на 10 сантиметра, но категорично се вижда граница между почвено-растителната покривка на двата имота, границата е права линия, която съвпада с линията, определена от вещо лице Андреев и с актуалната скица от АГКК. Информацията е представена и в цифрово допълнение, 3D изображение и анагрифни очила. На първата от петте фигури, които онагледяват експертизата е показана ортофотокартата в пълен общ вид. На фигура две е показано, че размера на пиксела е 33 см. На фигура три, мащаб 1 към 500 е показана информацията от АГКК и двата имота в актуалното им състояние. На фигура четири е показана границата между почвено-растителните покривки между двата имота, контурите са в различни цветове и е обградена за яснота в кафяв правоъгълник /който има за цел само да акцентира къде е границата за точност/. На пета фигура е показана границата с червено, съвпадаща с границата дадена от вещо лице Андреев, нанесена върху ортофотокартата.  Тази червена линия съвпада с границата на почвено-растителна покривка между двама имота и актуалното състояние към момента. На фигура пет, червената линия е това, което е измерил вещото лице Андреев и към момента съвпада. Границата съвпада с червената линия по фиг. 5 и с кадастралната карта, така както е представена в актуалната схема от АГКК, приложена към експертизата. Видимата тъмна линия между двете кафяви линии на фигура 4, точно съвпада с посочената червена линия на фигура 5.

От показанията на свидетеля Р. Д. Р. се установява, че познава страните по делото от 40 години. Притежава парцел в района от 1981-ва година с № 1105,  местност „Е.”, ул. 13-та на три парцела от тях. С. и С. са децата на Ж. и Д. Много пъти е посещавал родителите им, събирали се. Съсед на тяхното място от запад е А., от юг югоизток са две жени – С. и М., от източна страна е И. и път, и Ж. и Д. Не познава ответника Г.. От долната страна на имота на Г. към М. и С. през 1981-ва година имало циментови колове и телена мрежа. Никога не е нямало никакви проблеми между Ж. и тези две жени – С. и М., не е чувал. Никога не е имало промени в границата. Някой съборил бетонните колове, които понастоящем са метални. Има специфичен белег - смокиня точно на оградата, от двете страни на телта, приблизително по средата на границата е.  Помагал на Ж. да прави ограда към пътя, висока около метър, метър и нещо. След това С. и М. го помолили да им прави и на тях оградата, която била по-ниска, поради което точно където е разликата във височината там е и границата между имотите им.  С. и М.  продали имота на строителна фирма. Видял, че оградата я съборил собственика на парцела отдолу и неговите работници. В парцела на новия собственик има построена сграда преди може би 10-12 години  Имало много овощни дървета и в двата имота. Има лека денивелация на парцелите, защото има дере.

От показанията на свидетеля С. П. С. се установява, че познава С.. Бил работник при него 2010 - 2011г. като багерист. Сега не работи при него. Знае, че има имот на Траката.   Пролетта или есента на 2011 г. правил там изкопна работа на основи и после обратен насип. Изба нямало. Сградата била до пътя може би на около 3-4 метра - достатъчно място да се мине с багер. От горната страна в имота имало малка ниска сграда. Откъм пътя имало бетонна или каменна стена, откъм дерето имало бетонна стена с подпори от гуми. От горната страна, на изток  имало счупени бетонни колчета без тел, от където да минава багера. Бетонна ограда към пътя я съборили за да влязат в имота. В имота където са били колчетата не е виждал хора. Не ги е събарял той тези колчета. Новата къща е на мястото на старата барака. Между изкопа и мястото където били колчетата имало около 3-4 метра Тези два имота са с лице към един и същи път. В този парцел, където работили нямало овощни дървета. В горния имало дървета.

 Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР идентичен с чл.53 от ЗКИР /отм./.

  Предвид посочената правна квалификация, в тежест на ищците е да установят, че са собственици на твърдяната от тях реална част от съседния имот с идентификатор 10135.2520.2511 на годно правно основание - оригинерен или деривативен способ за придобиване правото на собственост, към момента на одобряване на КК за района, в който попада имота  - 14.10.2008г. Респективно ответниците следва да установят своите правопогасяващи или правоизключващи възражения относно собствеността на тази реална част от ПИ с идентификатор 10135.2520. 2511.

           Въз основа на гореобсъдените доказателства – нотариалните актове, заключенията по приетите съдебно-технически експертизи и свидетелски показания, се установява, че праводателят на двамата ищци е бил собственик на имот с пл. № 1820 по неодобрен КП на местност „Т.”, гр. В. от 1987 год. на площ /по скица/ от 860 кв. м., а праводателката на ответника е била собственик на разположения на юг от имот № 1820, имот с пл. № 2511 с площ от 599 кв. м. Установява се също така, че към 1980 година от праводателя на ищците между двата имота е била поставена ограда от мрежа на бетонни колове и оттогава до одобряването на кадастралната карта на гр. Варна със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, а и понастоящем, имотът на ищците се владее в тези граници – първоначално от праводателя им,  а след смъртта му и от тях самите, както и че тази ограда съществува и към настоящия момент на същото място.  Така владяната площ от съседния имот с пл. № 2511 съгласно заключенията на двете съдебнотехнически експертизи е 60 кв. м., като владението е продължило повече от 10 години и към момента на одобряването на кадастралната карта са придобили тази част по давност, за което не са съществували пречки. В тази насока съдът кредитира и заключението по назначената трета СТЕ, която категорично и недвусмислено установи, че към 1991г. /датата на аерофотозаснемането/, обективираната на място граница е съвпадала с тази, която е била налична към момента на изготвяне на другите СТЕ през  2011г. Поради това и частта от бившия имот с пл. № 2511 по ПНИ от 2006 год., понастоящем имот с идентификатор 10135.2520.2511 по КК, с площ от 60 кв. м., заключена между точките А; Б; Д и С на комбинирата скица към заключението на СТЕ на в. л. Р.П. на л. 136 от делото, към настоящия момент е собственост на ищците и в кадастралната карта на р-н Приморски, гр. Варна от 2008 год. е следвало да бъде заснета като част от имота на ищците – ПИ с идентификатор 10135.2520.1820, а не като част от имота на ответника – ПИ с идентификатор 10135.2520.2511. Тъй като в кадастралната карта това не е сторено, съдът намира, че е налице грешка в кадастралната основа, която следва да бъде поправена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в редакцията му към ДВ, бр.109/13 г., сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

При този изход на спора, в полза на ищците следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК сторените по делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи според представения списък по чл. 80 ГПК, общо на сумата от  2772,80 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

           

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /в ред. ДВ, бр.109/13г.,/ сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на Г.Х.С. ЕГН ********** и Г.Д.М. – С. ЕГН **********, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. В., р-н „П.” със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, С.Г.П. ЕГН ********** и С.Г.К. ЕГН ********** *** са били собственици на част от имот с идентификатор по същата КК 10135.2520.2511 с площ от 60 кв. м., заключена между страничните имотни граници на ПИ с идентификатор 10135.2520.2511 и ПИ с идентификатор 10135.2520.1820 по КК, съотв. между точките А; Б; Д и С на комбинирата скица към заключението на СТЕ на в. л. Р.П. на л. 136 от гр. дело № 19829/2011 год. на РС – Варна, която скица, приподписана от съда, е неразделна част от настоящото решение, както и че в Кадастралната карта на гр. В., р-н „П.”, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка в границата между имоти с идентификатори 10135.2520.2511 и 10135.2520.1820, изразяваща се в неправилно заснемане /включване/ на гореописаните 60 кв. м. в границите на ПИ с идентификатор 10135.2520.2511, вместо в границите на ПИ с идентификатор 10135.2520.1820.

         

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Х.С. ЕГН ********** и Г.Д.М. – С. ЕГН ********** да заплатят на С.Г.П. ЕГН ********** и С.Г.К. ЕГН **********, двамата с адрес: ***,  сумата от 2772, 80 лева - разноски в производството пред двете инстанции, вкл. и разноските по гр. дело № 15784/2011 год. на РС – Варна по обезпечение на доказателствата.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

                                                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: