РЕШЕНИЕ
№ 3623
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110116382 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Л. Г. Г* – С.а, ЕГН
**********, и С. М. С., ЕГН **********, срещу Л. Й. А., ЕГН **********, субективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между ищците и ответника, че последният не е
собственик на Поземлен имот с идентификатор * по КККР на град Варна, одобрени със
Заповед № */14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: град *, с площ от 353 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м/; номер по предходен план: *; при съседи: 1***; както и искане по чл. 537, ал. 2
ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № * от 02.10.2023 г. на
Нотариус Е* Д* и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * от 13.11.2023 г. на
Нотариус Е* Д*.
Твърди се в исковата молба и в уточнителни молби, че ищците са собственици, в
режим на СИО, на процесния недвижим имот, който закупили чрез договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от
21.12.1992 г. на Нотариус О* Ст*.
Заявява се, че при опит да се снабдят със скица за имота ищците установили, че
съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № * от 02.10.2023 г. на Нотариус
Е* Д* Г. В. Ж. била призната за собственик по отношение на процесния имот, а съгласно
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * от 13.11.2023 г. на Нотариус Е* Д*
същата прехвърлила чрез дарение имота на своя внук Л. Й. А.. Сочи се, че Г. В. Ж. не е
придобила правото на собственост по отношение на имота на основание придобивна
давност, доколкото никога не е ползвала и владяла същия. Изложени са твърдения, че от
закупуването на имота от ищците същият е ограден, представлява празно дворно място,
което същите посещават поне веднъж месечно и в него никога не е имало признаци на
присъствие на трети лица.
1
По изложените съображения ищците предявяват исковите си претенции. Претендират
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Л.
Й. А., в който е изразено становище за основателност на предявените искове, както и на
искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, същите се признават, както и изложените в исковата молба
фактически твърдения. В този смисъл е направено искане за постановяване на решение по
реда на чл. 237 ГПК.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат
предявените искове. Претендират разноски за производството.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа направеното признание на предявените искове. Направено е искане за прилагане
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като разноските в производството бъдат оставени в
тежест на ищците.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени в производството са субективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване, при условията на
пълно и главно доказване, на твърденията на ищците, с които обосновават правния си
интерес от търсената защита, чрез доказване наличието на свое защитимо материално право,
легитимиращо ги като собственици на процесния недвижим имот.
Не се оспорват от страните и изрично се признават от ответника следните
обстоятелства: че ответникът Л. Й. А., ЕГН **********, не е собственик на Поземлен имот
с идентификатор * по КККР на град Варна, одобрени със Заповед № */14.10.2008 г. на ИД на
АГКК, с адрес: град *, с площ от 353 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; номер по предходен
план: *; при съседи: 1***; както и че Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
*от 02.10.2023 г. на Нотариус Е* Д* и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * от
13.11.2023 г. на Нотариус Е* Д* следва да бъдат отменени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
В случая са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. Признанието е извършено от процесуален представител с надлежно
учредена представителна власт да прави признание на иска. Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Ответникът в производството е поискал разноските да останат в тежест на ищеца, тъй
като признава иска и не е станал повод за завеждане на делото.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
към момента на предявяване на исковете в настоящото производство ответникът се е
легитимирал като собственик на процесния недвижим имот въз основа на
противопоставими на трети лица титули за собственост - Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № * от 02.10.2023 г. на Нотариус Е* Д* и Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № * от 13.11.2023 г. на Нотариус Е* Д*. Поради посоченото, налице е бил
правен интерес у ищците от предявяване на установителните искове за собственост, като
ответникът е станал повод за завеждане на делото.
С оглед на изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищците следва да
бъдат присъдени сторените от тях разноски за производството. Претендираните и доказани
2
такива са, както следва: 123,35 лева – държавна такса, 10 лева – такса за съдебни
удостоверения, 12,33 лева – такса за вписване на искова молба.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира, че същото
не следва да бъде присъждано, поради следното:
Съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2023 г. по т.д. №
6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
В настоящия случай, в представения по делото Договор за правна помощ от 05.12.2024
г. е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство на ищците е заплатено по банкова сметка, като по делото не са
представени каквито и да било банкови документи или други доказателства, удостоверяващи
такова плащане. Поради посоченото и доколкото разноски по реда на чл. 78 ГПК се
присъждат в полза на страната единствено, когато е доказано тяхното реално извършване,
претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано на ищеца,
съответно възлагано в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Л. Г. Г* – С.а, ЕГН
**********, и С. М. С., ЕГН **********, от една страна, и ответника Л. Й. А., ЕГН
**********, от друга страна, че последният не е собственик на Поземлен имот с
идентификатор * по КККР на град Варна, одобрени със Заповед № */14.10.2008 г. на ИД на
АГКК, с адрес: град *, с площ от 353 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; номер по предходен
план: *; при съседи: 1***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот № * от 02.10.2023 г. на
Нотариус Е* Д* и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * от 13.11.2023 г. на
Нотариус Е* Д* на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Й. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. Г* – С.а, ЕГН
**********, и С. М. С., ЕГН **********, следните суми, представляващи разноски за
настоящото производство - 123,35 (сто двадесет и три лева и тридесет и пет стотинки)
лева – държавна такса, 10 (десет) лева – такса за съдебни удостоверения, 12,33 (дванадесет
лева и тридесет и три стотинки) лева – такса за вписване на искова молба, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3