№ 7252
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110111960 по описа за 2022 година
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49 от Семейния
кодекс (СК) за прекратяване на брак.
Ищецът С. А. Г. твърди, че с ответницата В. Д. Г. са сключили граждански брак
на 28.12.1985г. като от брака нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи, че бракът им
е дълбоко и непоправимо разстроен. Съпрузите са във фактическа раздяла и между тях
е налице отчуждение. Моли съда да прекрати сключения граждански брак без да се
произнася по въпроса за вината. Иска от съда да предостави ползването на семейното и
жилище на съпругата, като я осъди да заплаща месечен наем в размер на 350 лв.,
считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака.
Ответницата, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва твърденията в исковата молба.
Посочва, че причините за разстройството на брака е извънбрачната връзка на ищеца с
друга жена. От връзката им се е родило и дете Моли съда да прекрати брака по
изключителна вина на ищеца.
Със становище от ищеца се оспорват всички твърдения и искането за
прекратяване на брака по изключителна вина на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически изводи.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак от 28.12.1985г. на
Столична община, район Оборище се установява, че страните са сключили граждански
брак на 28.12.1985г. за което е съставен акт за сключен граждански брак №1079 от
1
28.12.1985г. на район Васил Левски, гр. София.
От показанията на св.П.И., които съдът кредитира, се установява, че съпрузите
не живеят заедно от пролетта на 2009г. От есента на 2009г. ищецът живее със
свидетелката във фактическо съжителство. Двамата имат дете на 11 години. Съпрузите
не поддържат никакъв контакт. След раздялата ответникът е помагал на семейството,
заплащал е образованието на детето.
При така установената фактическата обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът
е дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за
разстройството на брака, ако някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).
В настоящия случай, страните не са поискали произнасяне по въпроса за вината,
поради което и съдът не разглежда този въпрос.
От анализа на събраните по делото доказателства се установи, че бракът на
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Това е така, тъй като брачната връзка е
изчерпана от съдържание. Съпрузите не поддържат контакт и са във фактическа
раздяла от 2009г. Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание да се
направи изводът, че бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и
съществува само формално. Дълбоко е това разстройство на брака, при което между
съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а брачната връзка съществува само
формално и в нея няма това социално, правно, икономическо, духовно и емоционално
съдържание, каквото изисква законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което
не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.
То е налице, когато съпружеските отношения са достигнали такова състояние, което
изключва възможността за неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали
взаимната привързаност, уважение, доверие между съпрузите, данни за което има и по
настоящото дело. Съдът намира, че разстройството на брака е непреодолимо и
безвъзвратно установено по отношение на страните по настоящото дело, поради което
същият следва да бъде прекратен. Съобразно така установената фактическа обстановка
съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен.
Направено е искане за произнасяне по вината от страна на ответницата.
С молба от 27.04.2023г., ответницата оттегля искането си за вина. Със становище
от 04.05.2023г. ищецът е съгласен съдът да не се произнася по искането за вина.
Ето защо съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
2
съдилищата по ГПК съдът намира, че следва да бъде определена държавна такса в
размер на 50 лв. по иска за развод, която на основание чл. 329, ал. 1 ГПК следва да
бъде заплатена от съпрузите поравно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак, сключен на
28.12.1985г. в гр. София между С. А. Г., ЕГН: ********** и В. Д. Г., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК С. А. Г., ЕГН: **********, по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК В. Д. Г., ЕГН:********** по сметка на СРС
окончателна държавна такса в размер на 25 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3