Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
осми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5493 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответниците С.Х.М. и Х.П.Д. срещу решение от 15.01.2020 г. по гр.д. №36142/2019
г. на Софийския районен съд, 26 състав, в частта, в която са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателите установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за
сумата от 691,40 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия за периода
мес.05.2015 г. – мес.04.2017 г. в имот с аб. №*****, находящ се в гр. София,
ул. „*******ведно със законната лихва от 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане, и сумата от 39,04 лв., представляваща лихва за забава за периода
01.03.2016 г. – 20.02.2019 г., като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че първоинстанционният
съд е провел о.с.з. в отсъствие на ответниците, както и че не му е връчил
заключенията на СТЕ и ССчЕ. Сочи, че по делото не е доказано, че ищецът му е
доставил топлинна енергия, както и нейната стойност. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени за разликата над
посочените по-горе размери, поради което е влязло в сила в тази част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата
с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Неоснователни са твърденията на въззивниците за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно
разпоредбата на чл.142 ал.1 изр.1 ГПК, неявяването на някоя от страните, която
е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото, като в конкретния
случай и двамата ответници са били редовно призовани за проведеното на
16.12.2019 г. о.с.з., поради което правилно съдът е дал ход и е разгледал
делото в това с.з. Съгласно разпоредбата на чл.199 ГПК, вещото лице е длъжно да
представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание, което
изискване в конкретния случай е спазено, като за съда не съществува задължение да
връчва депозираното в срок заключение на страните.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка
– договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със
страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответниците не са оспорили, че са собственици
на процесния имот през процесния период, като това обстоятелство се установява
от представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №94, т.ІІІ,
н.д. №455/27.10.2004 г. на нот. Д.Т..
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер
не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, в първоинстанционното производство са приети заключения на
СТЕ и ССчЕ, които и настоящият въззивен състав кредитира напълно, като
обосновано и компетентно изготвени. От заключението на СТЕ се установява, че
през процесния период начислените и дължими от ответника суми за ТЕ са в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
дяловото разпределение е извършено от третото лице-помагач и също е в
съответствие с действащата нормативна уредба, а общият топломер, монтиран в
абонатната станция е преминал на първоначална и последващи метрологични
проверки. Вещото лице сочи още, че общата дължима сума за ТЕ са процесния имот
за процесния период 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. при съобразяване на
изравнителните сметки възлиза в общ размер на 2278,30 лв. От заключението на
ССчЕ се установява, че неплатените суми за ТЕ за процесния период са в общ
размер на сумата от 691,40 лв., а размерът на лихва за забава в общ размер на
сумата от 277,85 лв., до които размери и исковете са основателни.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13210 от 15.01.2020 г., постановено по гр.д. №36142/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 26 състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.