Решение по дело №979/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на ХЕИ МАР С. Т. седалище [населено място] [улица]чрез... Н. [населено място] пл. Свобода № 24 против Решение № 37/23.10.2024г. постановено по НАХД 160/24г. по описа на Районен съд Павликени, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 779184F774051/17.7.2024г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново ГДФК при ЦУ на НАП , с което на касатора, за извършено нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства и е осъден касатора за заплати сумата от 80 лева разноски по делото.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН и чл. 348, ал.1 т.2 вр. С чл. 63в от ЗАНН съществено процесуално нарушение. .

Касаторът намира, че след като съдът е бил уведомен, че е налице второ производство за същото нарушение, а именно има издадена Заповед за налагане на ПАМ чрез запечатване на обекта, то е следвало да прекрати висящото пред него производство, поради което е постановил недопустимо Решение.

На следващо място е навел доводи, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по спора, не е взел предвид твърденията за наличие на друго производство, поради което от съда се иска да отмени обжалваното Решение и върне делото на друг състав за постановяване на нов законосъобразен акт.

Смята, че съдът не е приложил правилно относимото европейско право като не се е съобразил с Решение СЕС от 4.05.2023г. по С-97, в което изрично се посочва, че не се допуска национална уредба, при което за едно нарушение на закона се налагат две наказания, макар само едното да представлява такова по смисъла на ЗАНН „Имуществена санкция“, а другото ПАМ- запечатване на търговски обект да е индивидуален административен акт. Съдът е приел, че и двете имат санкционен характер, поради което следва да се приравнят на наказания. Излага и допълнителни съображения за неправилно приложение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, липса на ясно описание на извършеното нарушение и други. Ако съдът приеме последните доводи , то следва да отмени обжалваното Решение и постанови друго по съществото на спора, като отмени НП. В о.з. се представлява от... Н. и... Б. , които поддържат касационната жалба с нейните оплаквания. Представя подробно писмено становище . Претендира разноски.

 

 

Ответник касационна жалба Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново ГДФК при ЦУ на НАП оспорва жалбата като неоснователна.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за основателност на жалбата. Намира, че с оглед представените в последното съдебно заседание Протоколи за изтърпяна ПАМ – запечатване на обект, Решението на ПРС следва да бъде отменено, както и НП.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 37/23.10.2024г. постановено по НАХД 160/24г. по описа на Районен съд Павликени, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 779184F774051/17.7.2024г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново ГДФК при ЦУ на НАП с което на касатора, за извършено нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства и е осъден касатора за заплати сумата от 80 лева разноски по делото.

 

 

За да постанови този правен резултат, ПРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 13.04.2024г.в 12,21 часа служители на ГД“Фискален контрол“ към ГД ФК на НАП св. А. и св. Л. са извършили проверка на кафе-автомат , находящ се в Зоокът [населено място], стопанисван от касатора, при което същите извършили един брой контролна покупка един брой виенско кафе с цена 0,70 лв, заплатени в брой, като във въпросния автомат няма монтирано, въведено в експлоатация фискално устройство.За това нарушение бил съставен Констативен протокол АА № 0110343/13.04.2024г., и на 15.05.2024г. е съставен АУАН № [рег. номер]/19.6.2024г. предявен на касатора, като в законоустановения срок последният е подал писмено възражение с доказателство, че на 17.04.2024г. е регистрирано ФУ. Представил е освен разрешението, паспорт, и договор за неговото обслужване, и причина аз нарушението е необходимостта от техническо време за поставянето на ФУ. Ответник касационна жалба е намерил възражението за неоснователно и е издал процесното пред ПРС НП№ 779184F774051/17.7.2024г. Съдът е установил горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е ценил поединично и в съвкупност.

 

При така установената безспорна фактическа обстановка ПРС е формирал следните правни изводи: Намерил е АУАН и НП издадени от компетентни за това органи, при спазване на изискванията съответно на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН досежно реквизитите им, при спазване на давностните срокове на чл. 34, ал 1 и ал. 3 от ЗАНН. Намерил е за неоснователни възраженията за липса на индивидуализация на кафе-автомата, както и на инкриминираното деяние – нарушение по чл. 7, ал.1 от Наре4дба Н-18/13.12.2006г. Освен това съдът е посочил, че не може да се приложи принципът non bis idem, тъй като наистина въз основа на един и същи АУАН са издадени и двата акта- НП и Заповед за прилагане на ПАМ, като и двете са били обжалвани и производството по двете е висящо. След като не е допуснато предварително изпълнение на ПАМ, същата не е изпълнена, то горният принцип не може да се приложи.

 

На следващо място, съдът е намерил, че претендираното от АО нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. е доказано, доколкото касаторът се явява задължено лице по горепосочената наредба чл. 3, ал. 8 от Наредбата, и същият не е регистрирал ФУ по предвидения за това ред . Съдът е посочил, че не са налице допустими съществени процесуално нарушения, като правилно е приложен чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като нарушението е доказано с помощта на представения по делото официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила и поради което не е необходимо наличието на свидетели.

ПРС е изложил подробни аргументи за неприложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално, типично за този вид, не разкрива по- ниска степен на обществена опасност.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства ПРС е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.

 

Пред настоящата инстанция обаче е представено ново писмено доказателство, а именно : Два броя Протоколи, които установяват, че обектът е бил запечатан на 25.11.2024г. и отпечатан на 9.12.2024г., поради което наложената ПАМ се явява ефективно изтърпяна.

 

Фактите са квалифицирани от правна страна за административно нарушение на чл. 7 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС „Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.” и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева. В НП е отразено, че нарушението е за първи път и води до неотразяване на приходи.

Настоящият касационен състав приема, че фактическата установеност не е спорна, но при издаване на НП не е съобразено Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21 г., тъй като в производството са разгледани и разпоредбите на чл.118, чл. 185, чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС. Решаващите мотиви в цитираното решение са, че административните санкции налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата, поради което те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата – Решение от 05 май 2022 г. BV C570/20, EU: C: 2022: 348, т. 26 и Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21г., т. 34.

В тази връзка настоящата инстанция намира, че съгласно т. 49 от Решение от 04 май 2023г. по дело С – 97/21г. , санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с наказателно-правен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата. СЕС е приел в цитираното решение, че : „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“.

Правилно към момента на постановяване на Решението си ПРС е приел, че горепосоченото Решение не може да се приложи, тъй като и двете производства са висящи, но към момента на постановяване на настоящото Решение касаторът е изтърпял ПАМ . запечатване на търговски обект, поради което случаят разкрива описаната в решението на СЕС хипотеза, тъй като в производството е разгледана нормата и на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, приложена при издаване на НП. Заповедта за прилагане на ПАМ не е основана на АУАН, но е основана на Протокола от извършена проверка от 13.04.2024г. , констатациите при която са възприети при издаване на НП и на Заповедта за прилагане на ПАМ. Освен това – НП и Заповедта за прилагане на ПАМ са издадени за едно и също административно нарушение – чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Запечатването на обекта е осъществено преди издаване на НП, поради което съдът следва да се позове на т. 49 от решението на СЕС - санкционирането на основание чл. 185 от ЗДДС и прилагането едновременно с това на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции, наложени в две отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление/ нарушение, доколкото и двете преследват репресивни и превантивни функции, които са характерни за наказателното право.

Във връзка Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С – 97/2021г., съдът съобрази критериите по т. 38 /„Що се отнася до преценката на наказателноправния характер на разглежданите процедури за търсене на отговорност и санкции, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда релевантни са три критерия. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (вж. в този смисъл решение от 22 март 2022г., bpost, С 117/10, EU:C:2022:202, т.25 и цитираната съдебна практика).”/, вр. с точки 42, 45, 49, 53, 54, 56, 57, 59, 60, 62, 63, по отношение факта - към момента на образуване на делото пред ПРС е издадена и предварително изпълнена заповедта за ПАМ, изразяваща се в запечатване на обекта за срок от 14 дни.

При едновременно издадени НП и заповед за ПАМ, в хипотеза на образувани и висящи две съдебни производства – действащите норми не предвиждат спиране на едното производство до приключване на другото. Действително, СЕС не е мотивирал извод за неналагане на мярка при извършено административно нарушение, но справедливият баланс в регулираните обществени отношения изисква разумно преценяване на конкретната фактическа установеност, която би могла да изисква и въздържане от налагане на ПАМ, а в друг случай справедливо би било налагането на временно ограничение на осъществяваната търговска дейност за постигане целите на чл.22 от ЗАНН. По отношение принципа за пропорционалност е изложено становище в цитираното решение на СЕС – т.56: На трето място, що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че той изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV,C 570/20, EU:C:2022:348, т. 34 и цитираната съдебна практика).

Както правилно е посочено в решението на ПРС - българското законодателство не позволява санкцията в едното производство да бъде съобразена при индивидуализация на санкцията във второто, така че съвкупния им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението - в производството по ЗАНН в чл. 185, ал.2 от ЗДДС е предвиден минимален размер на санкцията в размер от 3000 лева в редакция към дата на издаване на НП, който се налага при всички нарушения, водещи до неотразяване на приходи, независимо дали преди това е била наложена ПАМ и за какъв срок. Според чл. 27, ал.2 от ЗАНН, размерът на санкцията се определя при отчитане на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Отсъства предвиден критерий при индивидуализация на санкцията да се съобразява тежестта на ПАМ, наложена в отделен самостоятелно протичащ административен процес. Аналогично е положението и в чл. 186 от ЗДДС, в който липсва предвидено изискване при определяне на продължителността на ПАМ от 1 до 30 дни да се съобразява тежестта на наложената с НП имуществена санкция. В тази насока е изразено становище в решението на СЕС – т.57 : Съдът е уточнил, че в такава национална правна уредба трябва да се предвиждат ясни и точни правила, които, най-напред, да позволяват на правния субект да предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на такова кумулиране на процедури за търсене на отговорност и санкции, след това, да осигуряват координиране на производствата с цел да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест, произтичаща от кумулирането на производства с наказателно-правен характер, които се водят независимо едно от друго, и накрая, да позволяват да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение (решение от 5 май 2022 г., BV,C 570/20, EU:C:2022:348, т. 36 и цитираната съдебна практика).

Според изхода от спора и на основание чл 63д, ал.1 от ЗАНН следва да се присъдят направените разноски от касатора за всяка една от инстанциите, като за заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 900 лева за всяка една от инстанциите е представен Договор за правна защита и съдействие, който съгласно т.1 от ТР на ОСГК 6/2012г. представлява и разписка за заплатената сума в брой. От ответник жалба е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева само за първа инстанция, като съгласно чл. 63д ,ал.2 от ЗАНН съдът дължи произнасяне, като съгласно чл. 36 от ЗА, то не може да бъде по- малко от определеното от Наредба № 1/9.7.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, което в настоящия казус с оглед разпоредбата на чл. 18, ал.2 във вр. С чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата са 900 лева за всяка една от инстанциите.

Съгласно Решение от 25 януари 2024 г. на СЕС по дело С-438/22, на СЕС Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. С оглед на факта, че възражение е направено само за първата инстанция, делото е било само в едно съдебно заседание, съдът служебно е събрал съответните доказателства, то основателно се явява направеното възражение за прекомерност, като следва да се присъди такова в размер на 500 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция поради липса на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. С чл. 144 от АПК във вр. С чл. 63в, ал. 2 от ЗАНН следва да се присъди в пълен размер .

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 37/23.10.2024г. постановено по НАХД 160/24г. по описа на Районен съд Павликени, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 779184F774051/17.7.2024г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново ГДФК при ЦУ на НАП , с което на ХЕИ МАР С. Т. седалище [населено място] [улица], за извършено нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ХЕИ МАР С. Т. седалище [населено място] [улица]разноски в производството в размер на 1400- хиляда и четиристотин – лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.