№ 1218
гр. Перник, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720103256 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238, вр. чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на ********** срещу **********.
Ищецът твърди, че на 14.10.2022 г. продал и доставил на ответника дървени пелети
срещу продажна цена в размер на 8320 лв. с ДДС, за което била издадена фактура №
8/14.10.2022 г., подписана от управителя на ответното дружество, в която се удостоверявало
получаването на стоката. Предвид липсата на изрична уговорка и по арг. чл. 303а, ал. 3 ТЗ за
ответника възникнало задължение да заплати продажната цена в 14-дневен срок от
издаването на фактура, което не било сторено. Изложени са подробни правни съображения
досежно договора за търговска продажба, значението на издадената фактура и падежа на
паричното задължение.
При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
8320,00 лева – главница, представляваща продажна цена за доставени дървени пелети с вкл.
ДДС, за което е издадена фактура № 8/14.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 06.07.2023 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и сумата от 646,12 лева – мораторна лихва за периода от падежа 28.10.2022 г. до датата на
предявяване на исковата молба – 05.07.2023 г., платими по банкова сметка с титуляр
**********, ЕИК **********, с IBAN ***************, разкрита при „Обединена
българска банка“ АД.
Претендират се разноските, сторени в настоящия процес, както и по проведеното
производство за допускане на обезпечение на бъдещ иск.
Ответникът ********** не е депозирал писмен отговор, не изпраща представител в
настоящото съдебно заседание, за което е редовно призован, не депозира молба за гледане
на делото в отсъствие на такъв и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази твърденията и събраните по делото относими
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 327 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да осъществи наличието на действителни правоотношения по
договор за продажба на пелети, по силата на които продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът – да ги получи
и да заплати уговорена продажна цена, както и че продавачът реално е предал стоката на
купувача. По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако не е уговорено друго, като фактът на плащане следва да се установи от
ответника.
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не изпраща представител в първото по
делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай предпоставките по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е направил
искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото му разпореждане
на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, за
което не изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в
отсъствие на представител.
Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (Фактура № 8 от 14.10.2022 г. за установяване
на изискуемо вземане от страна на ********** и справка от дневника на продажбите на
**********) предявеният иск е вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен,
ведно с произтичащите за това правни последици и присъждане на разноски както в
исковото, така и в обезпечителното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **********, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. **********, да заплати на **********, с ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: гр. **********, на осн. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл.
2
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 8320,00 лева – главница,
представляваща продажна цена за доставени дървени пелети с вкл. ДДС, за което е издадена
фактура № 8/14.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 06.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 646,12 лева –
мораторна лихва за периода от падежа 28.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата
молба – 05.07.2023 г., платими по банкова сметка с титуляр **********, с ЕИК: **********,
с IBAN: ***************, разкрита при „Обединена българска банка“ АД.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК **********, с ЕИК: **********, да заплати на
**********, с ЕИК: **********, сумата 790,00 лева – разноски в обезпечителното
производство, сумата 1132,00 лева – адвокатски хонорар в исковото производство, както и
сумата 358,68 лв. – държавна такса в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3