№ 1670
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от ЗАД „А.“ АД – длъжник в изпълнителното производство
по изп.дело № 20227880400260 срещу постановление от 16.05.2022 г. на съдебен изпълнител
М.К., рег. № 788 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
изменение на постановлението за разноските, с което са определени като дължими от него
такива в размер на 400,00 лева адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
и съответно дължимата пропорционалта такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ, като твърди така
определеното възнаграждение да е прекомерно и да не е съобразено с усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права. Твърди, че от страна на взискателя не са
извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба
за образуване на изпълнителното дело с посочване на изпълнителния способ. Твърди да е
заплатил част от дължимите суми още преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение, а по отношение на останалата част да е поискал преизчисление, за което му е
изпратена нова покана за доброволно изпълнение, в срока на плащане по която е подадено
възражението му по разноските. Сочи, че дружество ЗАД „А.“ АД е с публично оповестени
банкови сметки и сигурен платец, поради което не са необходими специални действия по
събиране на вземането в рамките на изпълнителното производство.
Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лева, като
моли при намаляване на възнаграждението съответно да бъде намалена и дължимата
пропорционална такса в изпълнителното производство. Претендира разноски.
Взискателят адв. В.В.О., представляван от адв. Р.М., оспорва жалбата. Твърди, че е
дължимо възнаграждение и за представителство в изпълнителното производство, тъй като
извън образуването му, по изпълнителното дело е подавал и молба за посочване на
изпълнителен способ. Сочи, че уговореното възнаграждение е съобразено с предвидения в
Наредбата за минималните размери на адокатските възнаграждения минимум.
1
В мотиви на ЧСИ М.К., сочи, че в срока за доброволно изпълнение не е налице
плащане на длъжника, поради което след изтичането му е подадена молба от взискателя, в
която е посочен изпълнителният способ, извършвал е справи по изпълнителното дело,
проучване на имуществото на длъжника и е следил за развитието на производството. Счита,
че поради липсата на доброволно плащане е дължимо възнаграждение за предприети
действия по принудително събиране на вземането, като твърди, че приетите от него
разноски са в рамките на минимума по Наредбата за минималните размери на адокатските
възнаграждения.
Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, с което е оставено без
уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението за разноски в изпълнителното
производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435,
ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.
От представените материали по изп.д. № 20227880400260 на съдебен изпълнител
М.К., рег. № 788 КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 20.04.2022 г. на взискателя
адв. В.В.О., представляван от адв. Р.М., срещу длъжника ЗАД „А.“ АД за събиране на
вземания по изпълнителен лист от 14.04.2022 г., издаден по гр.д. № 45329/2019 г. на СРС,
ГО, 166-ти състав за сумата от 390,00 лева – адвокатско възнаграждение пред СРС и сумата
от 222,00 лева – адвокатско възнаграждение пред СГС. Към молбата е представено
пълномощно от 20.04.2022 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата с
предмет процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнително дело по
изпълнителния лист, като в договора е посочено, че е уговорено и заплатено възнаграждение
в размер на 200,00 лева.
На 20.04.2022 г. длъжникът по изпълнението е получил покана за доброволно
изпълнение. С молба от 21.04.2022 г. длъжникът е посочил, че с преводно нареждане от
20.04.2022 г. е заплатил сумата от 222,00 лева адвокатско възнаграждение и е помолил
преизчисление на дълга. С молба от 29.04.2022 г. взискателят е посочил, че сумата от 222,00
лева е платена. С молба от 05.05.2022 г. адв. Б.О., като пълномощник на В.О. е поискала да
се извършат справи за открити банкови сметки и да се наложи запор върху тях за събиране
на вземанията по изпълнителното дело, като е направено искане и за събиране на разноските
за адвокатско възнаграждание по представения към молбата договор от 05.05.2022 г. С
постановление от 05.05.2022 г. са приети още 200,00 лева разноски в изпълнителното
производство на взискателя.
На 09.05.2022 г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение до длъжника с
преизчислен дълг с оглед частичното доброволно плащане, като на същата дата е изпратено
и запорно съобщение до „ЦКБ“ АД и сумата по запора е преведена по сметка на ЧСИ на
12.05.2022 г., а тази за главница е преведена на взискателя на 19.05.2022 г..
На 09.05.2022 г. е подадено възражение от длъжника ЗАД „А.“ АД срещу разноските
за адвокатско възнаграждение на взискателя, в което се оспорва тяхното плащане,
евентуално се прави възражение за прекомерност и намаляване до размер от 200,00 лева,
както и съобразно това намаляване размерът на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
С постановление от 16.05.2022 г. на съдебен изпълнител М.К., рег. № 788 КЧСИ е
отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя.
2
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното
производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна и
намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си,
длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за
извършените от взискателя в същото разноски. На длъжника се възлагат тези разноски,
които са били във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното
реализиране на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал.2 ГПК посочването на способ за принудително
изпълнение е елемент от молбата за образуване на изпълнителното производство, като
едновременното насочване на изпълнението с изпращането на поканата за доброволно
изпълнение е необходимо с оглед обезпечаване ефективността на изпълнението.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателя в молбата за
образуване на изпълнителното дело не е посочил начина на изпълнението. Това е сторено от
него в последствие, като след това действие до длъжника е изпратена нова покана за
доброволно изпълнение с правилно посочване на дължимата сума. В срока за доброволно
изпълнение по така получената на 09.05.2022 г. покана за доброволно изпълнение е
получено плащане по изпълнителното дело в следствие наложения запор.
Предвид обстоятелството, че в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното
дело е постъпило плащане по наложения запор, съдът приема, че случая не се дължат
разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с
оглед предприемането на изпълнителни действия. Доколкото посочването на изпълнителния
способ е елемент от молбата за образуване на изпълнителното производство, което от
взискателя е направено едва с негова втора молба по изпълнителното дело от 05.05.2022 г.,
към която е представен и вторият договор за правна помощ, съдът намира, че взискателят с
тази втора молба е поправил нередовностите на първоначалната молба за образуване на
изпълнителното производство, поради което му се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение само за образуването на изпълнителното производство.
С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се
заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство, за
което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от Наредбата.
Изпълнителното делото, предвид качеството на длъжника и посоченото по-горе сигурно
удовлетворяване от приложения първи изпълнителен способ не се характеризира с
фактическа и правна сложност.
Предвид правните изводи за намаляване на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалена съразмерно и дължимата пропорционална такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя се определя от размера на
паричното вземане, което подлежи на събиране, като от него се изключват авансово
платените такси, т.е. в случая върху вземане в размер на 590,00 лв. / 390,00 лв. – присъдено
вземане съгласно изпълнителен лист и 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение/. С
оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „а” ТТРЗЧСИ възлиза на 59,00 лв. без ДДС и
70,80 лева с ДДС. Частен съдебен изпълнител М.К. е регистриран по ДДС. В настоящия
случай таксата по т. 26 б. „а“ ТТРЗЧСИ с включен ДДС е в размер по-висок от 1/10 от
вземането по изпълнителен лист, който размер е максималният допустим размер на
пропорционалната така по чл. 27а от Тарифата. Ето защо пропорционалната такса по т. 26,
б. „а” ТТРЗЧСИ следва да бъде определен в размер на максималния допустим от 46,80 лева,
3
с ДДС.
Следователно постановлението от 16.05.2022 г. на съдебен изпълнител М.К., рег. №
788 КЧСИ следва да бъде отменено, като разноските за адвокатско възнаграждение бъдат
изменени на 200,00 лв., а таксата т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 46,80 лева, с ДДС.
Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в
него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в
частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава
отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.
Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. /в този смисъл е
определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о.;определение № 489 от
17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о./. Настоящият състав счита за изоставено
разбирането, изразено в определение № 769/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/2017 г. на ВКС, II
т.о. и в определение № 78/27.04.2018 г. по ч.гр. д. № 1521/2018 г. на ВКС, I г.о..
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от ЗАД „А.“ АД, ЕИК: **** постановление от
16.05.2022 г. на съдебен изпълнител ЧСИ М.К., рег. № 788 при КЧСИ, по изпълнително дело
№ 20227880400260, с което е отхвърлено искането на ЗАД „А.“ АД, в качеството му на
длъжник в изпълнителното производство, за изменение на постановените разноски, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ разноските в изпълнително производство по и.д. № 20227880400260 на
съдебен изпълнител ЧСИ М.К., рег. № 788 при КЧСИ за адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лв. и за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 46,80
лева, с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4