№ 1
гр. Ботевград, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20251810102539 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 330 ГПК, във вр. с чл. 50 СК.
Образувано е по искова молба на В. Т. Г. с ЕГН **********, с постоянен в АДРЕС и
настоящ адрес в АДРЕС, със съдебен адрес за призоваване АДРЕС, чрез адвокат М. Г. Н. от
САК с личен №№, против Х. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес в АДРЕС и с
настоящ адрес във АДРЕС, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че страните са сключили граждански брак на
16.12.2000 г. в с. Джурово, общ. Правец, по време на който са им се родили две деца:
пълнолетната М. В.ова Г., родена на 31.10.2001 г., и Н. В.ОВА Г., ЕГН: **********, родена
на 05.09.2013 г. През последните години обаче настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака (ДНРБ), изразяващо се в това, че Х. напуснала семейното жилище,
заживяла в чужбина, а В. сам се грижел и издържал малолетното дете. С оглед на
изложеното В. Т. Г. моли БРС да постанови решение, с което (1) да прекрати брака му с Х.
Г.; (2) да определи местоживеенето на детето Н. В.ОВА Г., ЕГН: **********, при него в
АДРЕС; (3) да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на
него (баща му); (4) да определи режим на лични отношения на детето с майка му, както
следва: майката да има право да взема детето при себе си със преспиване всеки първи и
трети петък от месеца за периода от 9 ч. в петък до 18 ч. в неделя, както и 30 дни през
лятото, които не съвпадат с ползвания платен годишен отпуск от бащата, както и всеки път,
когато страните се съгласят за това, съобразно с учебния процес на детето; (5) да осъди
майката да плаща на детето сумата от 350 лв., или 178.97 евро, считано то датата на
подаване на ИМ: 27.10.2025 г., до настъпването на обстоятелства, които обосновават
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва от същ. дата до
окончателно й изплащане; (6) да постанови след брака ответницата да продължи да носи
брачната си фамилия – Г.. – Ответницата не взема становище по иска и не се явява в о. с. з.,
нито изпраща представител.
Молбата за прекратяване на гражданския брак с развод по взаимно съгласие е
процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.
По фактите:
1
От фактическа страна се установява, че В. Т. Г. и Х. Г. Г. са сключили граждански
брак на 16.12.2000 г. в с. Джурово, общ. Правец, по време на който са им се родили две деца:
пълнолетната М. В.ова Г., родена на 31.10.2001 г., и Н. В.ова Г., ЕГН: **********, родена на
05.09.2013 г. През последните две/три години обаче Н. Г. е напуснал семейното жилище,
съпрузите са във фактическа раздяла, а за непълнолетното дете се грижи само баща му.
Майката не проявява интерес към отглеждането и възпитаването на детето и дори не му
плаща издръжка.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с иск На В. Т. Г. с ЕГН **********, АДРЕС, срещу Х. Г. Г. с
ЕГН **********, АДРЕС, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Ответникът не взема
становище по иска.
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК. Съдът указва на страните, че няма безспорни
обстоятелства по делото (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с
ал. 2 ГПК съдът указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за
недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК; а също и че на основание чл.
322, ал. 1 ГПК, че: „При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и
станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат
като основание за предявяване на нов иск за развод.“
По делото се доказа, че (1) между В. Т. Г. и Х. Г. Г. е бил сключен граждански брак на
16.12.2000 г., обективизиран в Удостоверение за сключен граждански брак (дубликат) от
12.06.2025 г. на ДЛГС към Община Правец, и че (2) този брак е ДНРБ поради фактическа
раздяла на съпрузите и капитулация на Г. от семейното жилище и семейните задължения,
в т. ч. и по отношение на отглеждането на общото им дете, което не е навършило
пълнолетие. Искането за запазване на предбрачното име на ответницата бе прието от съда
като недопустимо и поради това не е предмет на разглеждане по настоящото дело.
Съдът намира, че са основателни и така предявените искове за упражняване на
родителските права от бащата и определянето на лични отношения на детето с майка му (чл.
59 СК), тъй като ищецът трябва доказа, че най-добрият интерес на детето налага
родителските права да бъдат упражнявани именно от баща му и да се постанови детето да
живее при него (чл. 59, ал. 2 СК), като в тази връзка бяха отчетени: възпитателските
качества на бащата, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
баща му за това, възможността за помощ от трети лица – близки на бащата, социално
обкръжение и материални възможности (чл. 59, ал. 4 СК).
Съгласно чл. 59, ал. 3 СК трябва да се определи следният режим на лични отношения
между детето и майка му: майката да има право да взема детето при себе си със преспиване
всеки първи и трети петък от месеца за периода от 9 ч. в петък до 18 ч. в неделя, както и 30
дни през лятото, които не съвпадат с ползвания платен годишен отпуск от бащата, както и
всеки път, когато страните се съгласят за това, съобразно с учебния процес на детето;
Основателността на иска за издръжка (чл. 59, ал. 5 СК) се обоснована от това, че
ищецът доказа, от една страна, че материалните ежемесечни алиментни нужди на детето
налагат майка му (ответницата) му да му заплаща сумата от по 350 лв., или 178.97 евро; от
друга страна – че възможностите на майка му позволяват това. (Вж. чл. 142, ал. 1 СК.)
Минималният размер на издръжката на едно дете е 1/4 от МРЗ в страната към 01.01.2025 г.,
т. е. 155.05 евро (чл. 142, ал. 2 СК).
С оглед на т. IV от ППВС № 5/16.09.1970 г. по гр. д. № 5/1970 г., в което е прието, че:
„Не се освобождават от да дават издръжка лицата, които трудоспособни и неоправдано не
работят. Възможностите им се определят съобразно квалификацията им и другите
обстоятелства от значение за случая. Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава
издръжка, е длъжен да установи причините извън своята воля.“ По делото се установи, че
ответницата е в работоспособна възраст, но не се доказаха обективни обстоятелства, които
да я препятстват да престира труда си срещу възнаграждение, поради което съдът намира, че
е доказано, че тя има възможност да плаща издръжка на дъщеря си от 178.97 евро, която е и
2
близка до минималната за страната.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата всеки от молителите следва да заплати по 10
евро за допълнителна държавна такса за развод по взаимно съгласие, както и по 2.56 евро в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Х. Г. Г. следва да бъде осъдена да
заплати сумата в размер на 257.72 евро за държавна такса за определената издръжка, на
основание чл. 7, т. 2 ТДТГПК.
Водим от горното, Ботевградският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак на В. Т. Г. с ЕГН **********, с постоянен в АДРЕС
и настоящ адрес в АДРЕС, и Х. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес в АДРЕС и с
настоящ адрес във АДРЕС, обективизиран в Удостоверение за сключен граждански брак
(дубликат) от 12.06.2025 г. на ДЛГС към Община Правец, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака – чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права на детето им Н. В.ОВА Г.,
ЕГН: **********, на баща й В. Т. Г. и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при баща му
в АДРЕС – чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНЯ между детето Н. В.ОВА Г. и
майка му Х. Г. Г., както следва: майката Х. Г. Г. има право да взема детето Н. В.ОВА Г. при
себе си със преспиване всеки първи и трети петък от месеца за периода от 9 ч. в петък до 18
ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с ползвания платен годишен
отпуск от бащата В. Т. Г., както и всеки път, когато страните В. Т. Г. и Х. Г. Г. се съгласят за
това, съобразно с учебния процес на детето Н. В.ОВА Г. – чл. 59, ал. 3 СК.
ОСЪЖДА майката Х. Г. Г. да плаща чрез бащата на В. Т. Г. на детето Н. В.ОВА Г.
ежемесечна издръжка от 178 (СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ОСЕМ) ЕВРО И 97 ЦЕНТА,
считано от 27.10.2025 г., до настъпването на обстоятелства, които обосновават изменението
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва от същ. дата до окончателно й
изплащане – чл. 59, ал. 2 СК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Т. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на
БОТЕВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД допълнителна държавна такса по допускане на
развода в размер на 10 (ДЕСЕТ) ЕВРО; както и 2 (ДВЕ) ЕВРО И 56 ЦЕНТА в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист – чл. 6, т. 3 ТДТГПК.
ОСЪЖДА Н. В.ОВА Г. да заплати в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на
БОТЕВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД допълнителна държавна такса по допускане на
развода в размер на 10 (ДЕСЕТ) ЕВРО – чл. 6, т. 3 ТДТГПК; и 257 (ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ
И СЕДЕМ) ЕВРО И 72 ЦЕНТА за държавна такса за определената издръжка, на основание
чл. 7, т. 2 ТДТГПК; както и 2 (ДВЕ) ЕВРО И 56 ЦЕНТА в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3