№ 7188
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110102051 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД,предявени от **************“,дружество,регистрирано във
**************,,с адрес **************представлявано от
**************,действащо на територията на България чрез
**************“клон **************ЕИК **************,със седалище и
адрес на управление **************,представлявано от **************
Д.,против Л. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес **************,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 3685,61 лева главница по договор за
потребителски кредит № **************-**************,1037,27 лева
възнаградителна лихва за периода 05.03.2020 г. до 16.12.2020 г.,271,91 лева
мораторна лихва за периода 05.04.2020 г. до 16.12.2020 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 01.10.2019 г. е сключен договор за
потребителски паричен кредит между страните като ищецът се съгласил да
предостави в заем сумата от 4000 лева за срок от 24 месеца,а ответникът Д.
приел да връща заемната сума на равни месечни вноски,всяка от които в
размер на 252,27 лева. Ищецът сочи,че е изпълнил точно своите договорни
задължения като сумата от 4000 лева е постъпила по сметка на ответника Д..
В исковата молба се твърди,че ответникът е заплатил четири вноски,след
което е преустановил плащанията. Ищецът поддържа,че съгласно чл.5 от
сключения договор при неплащане на падежа ответникът отговаря и за
заплащане на лихва за забава. В исковата молба са изложени твърдения,че
незаплатените парични суми по договора за заем възлизат на 3685,61 лева
1
главница,1037,27 лева възнаградителна лихва,217,91 лева лихва за
забава,относно които парични суми е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по
реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на
установителната искова претенция. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
Ответникът Л. Д. Д. чрез назначения особен представител в
депозирания писмен отговор намира исковете за неоснователни – твърди се,че
са допуснати нарушения на чл.5 и чл.6 от ЗПК,тъй като на заемополучателя
не са разяснени условията по договора за кредит,нито е посочен годишният
процент на разходите и начинът на получаването му. Твърди се,че е
претендирана главница в по-висок размер спрямо дължимата като не са
отчетени всички направени плащания,твърди се,че неправилно е посочена
датата,считано от която договорът е обявен за предсрочно изискуем.
Оспорена е дължимостта на възнаградителната лихва,както и дължимостта на
лихвата за забава за период,предхождащ предявяване на исковете. Моли се
съдът да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК
**************,дружество,регистрирано във ************** е претендирало
издаването на заповед за изпълнение против Л. Д. Д. за сумите от 3685,61
лева главница по договор за заем,1037,27 лева възнаградителна лихва за
периода 05.03.2020 г. до 05.10.2021 г.,217,91 лева мораторна лихва за периода
05.04.2020 г. до 16.12.2020 г.,ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 357/2021 г. по описа на
СРС,42 състав.
Представен е договор за потребителски паричен кредит,отпускане на
револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта от
01.10.2019 г.,сключен между **************“ и Л. Д. Д.,както и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
Приет е договор за застрахователно посредничество,както и
застрахователен сертификат.
С уведомление от 12.08.2020 г. **************“ уведомява Л. Д. Д.,че
обявява предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит от
01.10.2019 г.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че на 02.10.2019 г. по посочена от заемополучателя банкова
сметка е постъпила сумата от 3860 лева ( след удържане на такса ангажимент
),по договора са реализирани плащания в общ размер от 1018 лева,с които са
погасени главница,договорна лихва,застрахователна премия за срок до
05.02.2020 г.,незаплатените парични суми са,както следва : 3511,09 лева
главница,125,48 лева застрахователна премия,1086,31 лева договорна лихва,а
2
мораторната лихва е в размер от 249,68 лева,а ако бъде изчислена мораторна
лихва върху цялата главница,считано от 05.04.2020 г. мораторната лихва
възлиза на 1050,41 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповедта за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер,за което е издадена заповед за изпълнение.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск налага
извод,че е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска,в конкретния случай
ищецът следва да докаже,че е сключен договор за кредит,да установи,че е
предал паричната сума,да докаже уговаряне на начин на връщане на
паричната сума,да докаже уговаряне на договорна лихва и размер на
договорната лихва. Законът урежда фикция,съгласно която искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 05.01.2021 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че между
страните е сключен договор за заем,в която насока по делото е представен
договорът,сключен в писмена форма. С договора за заем страната заемодател
се задължава да предостави парична сума,а заемополучателят се съгласява да
върне заеманата сума. Договорът за заем е реален договор и за осъществяване
на фактическия състав е необходимо доказването,че е предоставена
паричната сума. Съдът намира,че дружеството ищец е провело доказване,че е
предадена заемната парична сума,в която насока според заключението по
съдебно-счетоводната експертиза паричната сума е преведена по банкова
сметка,посочена от ответника Д.,а и в подкрепа на разбирането,че заемната
сума е получена от заемополучателя е наличието на изпълнение на
задължения по договора за заем,тъй като са направени плащания на няколко
погасителни вноски,което представлява признание,че заемополучателят е
получил заемната парична сума. Следователно преценката дали искът е
доказан по основание съдът следва да реализира от гледна точка на това дали
ответникът е изпълнил точно своите договорни задължения да върне
паричната сума,както е уговорено в договора за заем. Анализирайки клаузите
на договора за заем,съдът приема,че страните са постигнали съгласие
заемната парична сума да бъде връщана на 24 вноски,всяка от които има
конкретна падежна дата. За да бъде изпълнението на задължението
точно,необходимо е да бъде доказано,че заемополучателят е заплащал
погасителните вноски,както е уговорено между страните. Доказването факта
на точното изпълнение на договорното задължение е възложено в тежест на
ответника заемополучател,а в конкретния случай ответникът не е доказал да е
изпълнил точно своите договорни задължения,поради което искът за
3
заплащане на главницата е доказан по основание,а по размер следва да бъде
уважен за сумата от 3511,09 лева главница,съобразявайки заключението по
съдебно-счетоводната експертиза,а за разликата до пълния претендиран
размер от 3685,61 лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан.
Неоснователни са доводите на ответника Д. чрез особения му представител,че
договорът за заем е недействителен,защото ищецът – кредитор не е изпълнил
задълженията си да разясни на заемополучателя условията,при които
възниква правоотношението и да разбере общия размер на дълга. В тази
насока по делото е представен стандартен европейски формуляр,в който е
посочен лихвеният процент,годишният процент на разходите,за който е
разяснено,че представлява общ процент на размера на кредита,посочен е
размерът на отделната погасителна вноска,както и общият размер на дълга. С
оглед това,че на заемополучателя Д. е разяснен размерът на отделната
погасителна вноска,както и общият размер на задължението по договора за
кредит,съдът приема,че ответникът е уведомен за условията,при които
възниква заемното правоотношение,респективно договорът не е
недействителен. Предвид обстоятелството,че лихвеният процент по договора
възлиза на 32,60 %,а годишният процент на разходите е 43,27 %,не е налице
нарушаване на императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК. За да счете,че
искът подлежи на уважаване за сумата от 3511,09 лева,съдът взе предвид,че е
настъпил крайният срок на договора,тъй като договорът е сключен на
01.10.2019 г. за срок от 24 месеца,а съдът е длъжен да отчете настъпването на
крайния срок на договора като обстоятелство,предвид което всички дължими
и незаплатени парични суми по договора за заем могат да бъдат
претендирани от заемодателя. Действително не се доказва уведомлението за
обявяване на предсрочна изискуемост да е било изпратено,респективно да е
връчено на ответника Д.,но предвид настъпване крайния срок на договора
искът за главницата подлежи на уважаване за сумата от 3511,09 лева.
Дължимостта на възнаградителната лихва е обусловена от доказване,че
такава е уговорена,както и от установяване размера на същата. Страните не
спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че е уговорено,че
заемополучателят дължи лихва,която възлиза на 32,6 % като договорната
лихва е включена и представлява част от всяка погасителна вноска.
Договорната лихва има възнаградителен характер и представлява печалба за
дружеството заемодател. В хипотезата,когато е сключен договор при
действието на Закона за потребителския кредит преценката дали клаузата за
договорна лихва е действителна съдът реализира при съобразяване
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. С оглед това,че лихвеният процент
възлиза на 32,60 %,съдът счита,че не е допуснато нарушение на посочената
императивна правна норма. Съдът приема,че искът подлежи на уважаване за
сумата от 1037,27 лева,за която е предявен искът при съобразяване
диспозитивното начало на гражданския процес,както и при съобразяване,че
според заключението по съдебно-счетоводната експертиза неиздължената
договорна лихва възлиза на 1086,31 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е предпоставено
от доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Ако
изпълнението на задължението има падеж или срок,считано от
4
датата,следваща падежната дата или следваща последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава,а ако за изпълнението на задължението няма
срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде
отправена покана. В конкретния случай страните са уговорили,че връщането
на заемната парична сума,ведно с договорната лихва,следва да бъде
реализирано на погасителни вноски,всяка от които има погасителен план.
Предвид това,че погасителната вноска следва да бъде заплатена на конкретна
дата,то при липсата на плащане от следващия ден заемополучателят дължи
мораторна лихва,такава е изрично уговорена и съгласно чл.5 от
договора,сключен между страните. Ответникът Д. не доказва да е изпълнил
точно задълженията си за заплащане на погасителните вноски,поради което
исковата претенция за мораторна лихва подлежи на уважаване за сумата от
217,91 лева,за която е предявена.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени съдебноделоводни разноски в размер от 142,87 лева за
заповедното производство и в размер от 1103,58 лева за исковото
производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Л. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес **************,че
съществува вземане на **************“,дружество,регистрирано във
**************,,с адрес **************представлявано от
**************,действащо на територията на България чрез
**************“клон **************ЕИК **************,със седалище и
адрес на управление **************,представлявано от ************** Д.,в
размер от 3511,09 лева ( три хиляди петстотин и единадесет лева и девет
стотинки ) главница по договор за потребителски кредит №
**************-**************,1037,27 лева ( хиляда тридесет и седем лева
двадесет и седем стотинки ) възнаградителна лихва за периода 05.03.2020 г.
до 16.12.2020 г.,271,91 лева ( двеста седемдесет и един лев деветдесет и една
стотинки ) мораторна лихва за периода 05.04.2020 г. до 16.12.2020 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
05.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 357/2021 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска в частта за разликата над 3511,09 лева до пълния
претендиран размер от 3685,61 лева.
ОСЪЖДА Л. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес ************** да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
**************“,дружество,регистрирано във **************,,с адрес
**************представлявано от **************,действащо на
територията на България чрез **************“клон **************ЕИК
**************,със седалище и адрес на управление
5
**************,представлявано от ************** Д. сумата от 142,87 лева
( сто четиридесет и два лева осемдесет и седем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и в размер от 1103,58 лева ( хиляда сто и три лева
петдесет и осем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6