Решение по адм. дело №184/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е образувано по жалба на ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева", (погрешно изписана „Е.-Ф. - Н. Г.") [ЕИК], със седалище и адрес на управление - гр. Берковица, чрез адв. К. против Заповед № 121/30.05.2025 г. на Кмета на Община Вършец.

Производството, в ЧАСТТА И ПО ОТНОШЕНИЕ на лицата Р. И. Ц., [населено място] и С. К. П., [населено място], е прекратено съгласно влязло в сила Определение № 562/09 06 2025 г. на Административен съд Монтана.

В жалбата се твърди, че вследствие на проведен търг са направени необходимите преустройства на наетия обект в аптека, за който е издадена процесната заповед и който обект функционира и снабдява гражданите с необходимите им медикаменти повече от 10 години. Твърди, че между него и „Медицински център - Вършец“ ЕООД, (който е собственик на имота) е налице висящ правен спор по проведен търг с тайно наддаване за същия обект - образувано е адм. дело № 531/2024 г. по описа на Административен съд – Монтана, решението по което е предмет на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд. С договор от 2025 г. между жалбоподателя и „Медицински център - Вършец“ ЕООД, е определено наемното правоотношение да продължи с оглед текущия правен спор и необходимостта на населението от снабдяване с лекарства. Съгласно решение на Общинския съвет – Вършец, който е собственик на капитала на „Медицински център - Вършец“ ЕООД, без да са отпаднали съображенията за отдаването му под наем (снабдяване на населението с лекарства), управителят на центъра е отправил преждевременно нотариална покана, с която е известил първия жалбоподател за прекратяване на наемното правоотношение. Без никаква покана от страна на О. В. или уведомяване за започнало административно производство, оспорената заповед е връчена и обектът е незабавно запечатан. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, Кметовете на Общини са овластени да предприемат действия по изземване на имоти, които са общинска собственост и се държат без основание, или не се използват по предназначение или необходимостта от тях е отпаднала. Кметовете не могат да предприемат действия по изземване на имоти, които са собственост на други лица, различни от Общината, която управляват. Заповедта е издадена извън очертаната от законодателя законова компетентност на Кмета на Общината, тоест извън рамките на материалната му компетентност и следователно е нищожен административен акт. В частта й относно запечатването на обекта заповедта е напълно нищожна, тъй като такова правомощие въобще не е предвидено в чл. 65 от ЗОС. Допуснато е флагрантно нарушение на правото на свободна стопанска инициатива и правата по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ и чл. 1 от Протокол първи към ЕКПЧ. Допуснато е нарушение на административнопроцедурните правила. Засегнатото лице, адресата на заповедта, не е уведомен за започването на административното производства, не му е дадена възможност да представи доказателства и вземе становище, да направи възражения, което е в нарушение на чл. 35 от АПК, не му е отправена от страна на общинската администрация покана за доброволно изпълнение. Заповедта е немотивирана. Въобще, не е спазено нито едно от предвидените в закона процесуални правила, които целят да обезпечат не само законосъобразност на действията на администрацията, но и в защита правата на засегнатите, както и на по-широко засегнатата общественост. Допуснато е нарушение на материалния закон, тъй като се изземва имот, по отношение на който общината не е собственик. Заповедта е издадена при отклонение от целта на закона. Целта на закона не е да бъде облагодетелстван, чийто и да е частен интерес, не е да бъде предоставена възможност да се взимат без основание публични средства от НЗОК, не е да бъде лишено населението от адекватно, качествено и на достъпни цени снабдяване с лекарства – при защита на здравето и живота на хората, не е да се подкрепи резултатът от търг, в който спечелилият няма разрешение за аптека и е предложил нереалистична цена, която не съответства дори на пазарните условия в най-скъпия град в България. Моли отмяна на оспорената Заповед. В с.з. и писмени бележки адв. К. поддържа жалбата и развива аналогични съображения. Моли присъждане на разноските в производството, съгласно представен списък с разноски.

Ответната страна, чрез пълномощника си адв. Ф. Ф. в писмено възражение оспорва жалбата /л. 93-99/. Изцяло оспорва твърдението, че жалбоподателят е в имота повече от 10 години, както и твърдението, че е постигнато споразумение срокът на договора да бъде „продължен с оглед необходимостта на населението за снабдяване с лекарства", както и поради „текущият правен спор" по обжалване на заповедта за обявяване класирането по проведената тръжна процедура. Съгласно договор за наем № 1 от 10.10.2014 г., помещението е предоставено за временно и възмездно ползване на "М. 2015" ЕООД, [ЕИК]. Срокът на договора е изтекъл на 10.10.2024 г. С молба вх. № 7000-97 от 13.02.2025 г., до Кмета на Община Вършец, с копие до Председател на Общински съвет и Управител на „МЦ - Вършец" ЕООД, ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева" е отправила искане за удължаване срока на договора за наем, поради направени поръчки за медикаменти за животозастрашаващи заболявания, както и за такива медикаменти по дългосрочни договори със Здравната каса. В същата тази молба, се съдържа текст: „Заявявам, че съм съгласна договорът да бъде сключен за три месеца от 01.02.2025 до 30.04.2025 г. при предложената от мен наемна цена на търга от 1400.00 лв. на месец“. На основание тази молба и в изпълнение на Решение № 214 от Протокол № 21/14.02.2025 г. на Общински съвет, [населено място], е сключен договор за наем № 25 от 14.02.2025 г. с наемател ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева", [ЕИК]. Договорът е сключен със срок до 30.04.2025 г., не е удължаван, доколкото в чл. 2 от същия се съдържа изрична клауза, че договорът се сключва без възможност за подновяване или удължаване на срока. До момента на физическото запечатване ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева" е държала имота без правно основание. Съгласно чл. 2 от Договор за наем № 25 от 14.02.2025 г. срокът на същия е изтекъл на 30.04.2025 г., а съгласно чл. З от същия договор, срокът не подлежи на „подновяване или удължаване". Следователно, считано от 01.05.2025 г., правото да ползва наетите помещения, съгласно горецитирания договор за наем, е прекратено и наемателят е бил длъжен да върне държането на имота в пълния му обем на наемодателя. До дружеството наемател (ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева") е изпратена нотариална покана с per. № 1404/17.04.2025 г., том 1, акт 76 на Нотариус с рег.№ 589 на НК, връчена лично на наемателя, но в указания срок не се е явил, за да предаде държането на отдадения под наем имот на наемодателя, както и да върне всички ключове, предоставени във връзка с ползването (държането) на имота. Твърдението за нищожност предполага да се установи, че органът е действал при пълна липса на компетентност. Нищожността поради липса на материална компетентност е крайна хипотеза, която се приема само при очевидно излизане извън установените от закона правомощия. Според чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост Кметът на Общината има изрично предвидено правомощие да издава заповед за изземване на имот, който се държи без правно основание. При наличие на твърдение, че държането е без основание и след изтичане на наемния договор, Кметът упражнява именно това правомощие. Медицински център - Вършец" ЕООД е еднолично търговско дружество със 100 % собственик Община Вършец и законът предвижда, че това е специална категория общинска собственост. В практиката се приема, че Кметът на Общината може да издава заповед по чл. 65 от ЗОС и спрямо имоти на общински търговски дружества, когато се държат без правно основание. Това тълкуване се поддържа и в практиката на ВАС, а именно, че чл. 65 ЗОС е приложим за имот на общинско търговско дружество, защото остава общинска собственост по силата на закона. По тази причина Кметът на Община Вършец има правомощие по чл. 65 ЗОС да издаде заповед за изземване срещу лице, което държи такъв имот без правно основание. В този смисъл твърдението, че Кметът е действал без компетентност, е неоснователно. Напротив, Заповедта е издадена на основание чл. 65 от ЗОС, именно в защита на общинска собственост, след изтичане на сключен договор за наем и при отказ на наемателя да освободи обекта доброволно. Жалбоподателят е държал имота без правно основание след края на договора за наем. Счита, че не е налице нарушение на чл. 17 от Конституцията на Република България, която норма защитава правото на собственост, но в конкретния случай жалбоподателят не е собственик на имота, а бивш наемател, загубил правното основание за държане. Конституцията не гарантира право на наем безсрочно или след изтичане на срока на договора. Отнемането на държане върху общински имот без основание не засяга правото на собственост на частноправен субект. Действията на Общината чрез Кмета са насочени именно към защита на собствеността - в случая общинската собственост. Чл. 17 от Конституцията не предоставя право на частноправен субект да държи без основание чужд имот. На територията на [населено място] функционира поне още една аптека, лицензирана за търговия на дребно с лекарствени продукти. Същата е в пълна функционалност и е в състояние да поеме обслужването на населението, включително за отпускане на медикаменти по лекарско предписание, без рецепта, както и такива с режим „зелени" и „жълти рецепти". Преустановяване дейността на обекта като аптека не е окончателно, а временно действие, което се налага единствено поради отказа на досегашния наемател да освободи обекта след изтичане на наемния договор. Жалбоподателката е изцяло отговорна за настъпилите последствия, включително запечатването на обекта и последващото ограничаване на достъпа до него, тъй като сама е създала условията, при които действията на административния орган са станали неизбежни. Никоя правна система, основана на върховенство на правото и добросъвестност, не допуска защитата на поведение, което съзнателно накърнява обществения интерес, публичната собственост и законовия ред. В уточнителна молба /114-119/ и по отношение твърденията за липса на компетентност на Кмета на Общината, адв. Фидосов акцентира върху представения по делото Акт за публична общинска собственост № 57/05 07 1999 г., който според него безспорно установява, че процесният имот е бил надлежно актуван като публична общинска собственост. Позовава се и на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, според който публична общинска собственост са недвижимите имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, сред които изрично попадат и тези, предоставени за нуждите на здравеопазването, като в конкретния случай, имотът се намира в сграда, предназначена и използвана за здравно обслужване на населението на [населено място] и Общината, като част от него е отдаван под наем именно за ползване като аптека - дейност, която пряко служи за трайно задоволяване на здравните потребности на местното население. Подчертава, че законът урежда много строго режима на промяна на характера на собствеността от публична в частна (чл. 6; чл. 60 от ЗОбС) Позовава се и на чл. 62, ал. 3 и чл. 6 от ЗОбС, за да обоснове извода, че имотът не е напускал имуществения патримониум на Община Вършец. Няма, нито валидно решение на Общинския съвет за промяна на предназначението на имота, нито нов акт за собственост, отбелязващ такова изменение, нито заповед за отписване на имота от актовите книги на Общината, но има действащ валиден Акт за публична общинска собственост, а предназначението на имота не е отпаднало и той продължава да се ползва за здравни нужди. В с.з. и писмени бележки моли отхвърляне на подадената жалба, както и присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Заинтересованата страна - Медицински център – Вършец ЕООД, в с.з. чрез юрк Т. оспорва жалбата. В писмени бележки ……………….

Доказателствата са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С оспорената Заповед, Кметът на Община Вьршец е наредил да се изземе общински имот, собственост на "Медицински Център - Вършец" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. България № 2 - търговско дружеството с едноличен собственик на капитала Община Вършец, а именно: Две стаи от първия етаж с обща площ от 28 кв.м. и част от фоайето на първия етаж с площ от 23.5 кв.м. /граничещо с две стаи/ или с обща площ от 51,5 кв.м. от първия етаж от сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] на „Медицински център - Вършец" ЕООД с административен адрес: в [населено място], бул. „България" № 2, от наемателя на обекта - ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева", [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], ул. Александровска, [адрес]. Като мотиви за постановеното изземване е посочена молба с изх. № 35 от 12.05.2025 г. на управителя на „Медицински Център - Вършец" ЕООД и входирана в Община Вършец с вх. № 3300-840 от 13.05.2025 г., с която е отправeно искане за съдействие по предаване на държането на общински имот, след изтичане срока на договор за наем и отказ от доброволно предаване на имота от страна на наемателя. Посочено е също, че в изпълнение на Решение № 214 от Протокол № 21/14.02.2025 г. на Общински съвет, [населено място] е сключен договор за наем № 25 от 14.02.2025 г., между "Медицински Център - Вършец" ЕООД, като наемодател и ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева", като наемател, съгласно който е предоставено за временно ползване следните помещения: Две стаи от първия етаж с обща площ от 28 кв.м и част от фоайето на първия етаж с площ от 23.5 кв.м /граничещо с две стаи/ или с обща площ от 51,5 кв.м от първия етаж от сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място] на „Медицински център - Вършец" ЕООД с административен адрес: в [населено място], бул. „България" № 2. Поради изтичане срокът на договора, отдадените под наем помещения все още се използват и владеят от наемателя ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева". Забавата от страна на ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева" е повече от 27 календарни дни, а наемателят е недобросъвестен и не показва намерения за освобождаване на наетите помещения. Определен е начин на изземване - уведомяване на заинтересованата страна по реда на чл. 61 от АПК, описване, отнемане и запечатване на недвижимия имот от комисия, назначена съгласно т.VII от настоящата заповед. Определен е и срок за доброволно изпълнение - 14-дневен срок, считано от датата на връчване на заповедта, до когато наемателят следва да опразни наетите помещения от всякакви лични и други вещи. Определена е и дата на принудителното изпълнение - изземването и запечатването на имота да се извърши на 02.06.2025 г. от 08:00 часа. На наемателя е указано, в дадения срок, да опразни наетите помещения от всякакви лични и други вещи. С оглед запечатването на обекта, вземането на вещите следва да се осъществи съгласно пропускателен режим, като за целта наемателят следва да уведоми писмено Общинска администрация Вършец не по-късно от един работен ден предварително, с цел организиране на достъп и присъствие на комисия. В случай, че наемателят не освободи помещението в посочения срок, същото ще бъде опразнено служебно, като движимото имущество ще бъде преместено за съхранение на определен от Общината адрес, за сметка на ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева“ За съхраняваното имущество ще се дължи наем за ползване на помещение, определен с акт на Общината. След изтичане на 14-дневен срок от преместването, ако вещите не бъдат потърсени, същите ще бъдат депонирани или предадени за рециклиране/унищожение, в зависимост от естеството им, като разходите за това са за сметка на наемателя ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Георгиева". След изтичане на 14-дневния срок се счита, че наемателят е загубил правото си на достъп до обекта, като помещенията ще се опразнят служебно, без необходимост от допълнително уведомление. Определена е комисия, на която възложено да предприеме всички необходими действия, с оглед извършване на запечатване на отдадените под наем помещения; да се състави протокол, в който да се опише състоянието на помещенията, както и наличните движими вещи и оборудване, намиращи се в тях; да осигури присъствието на представител на органите на МВР, РЗИ и/или други при необходимост, с оглед установяване съдържанието и състоянието на обекта; да следи за стриктно спазване на пропускателния режим, определен за достъп до обекта от бившия наемател, при поискване на вещите; да информира наемателят писмено за реда и срока за освобождаване на вещите, включително и за последиците при неизпълнение; да подсигури лице, което да смени заключващите механизми на вратите на помещенията, както и да документира тези действия в протокол, както и предаването на ключовете на отговорно лице; да предприеме действия за повторна проверка на обекта след изтичане на срока за доброволно изземване и да докладва на Кмета за резултата. Посочен е срок и органа пред който Заповедта подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 1, т. 4 на Постановление № 151 от 03 07 1998 г. на МС на РБьлгария, преобразува от 1 август1998 г. Поликлиники във Вършец и Берковица на Санаторно-курортния комплекс – Вьршец в публични амбулаторно-поликлинични заведения на издръжка от съответните общински бюджети за оказване на профилактична, диагностична, лечебна и рехабилитационна медицинска помощ на населението от Общината. /л. 126/

Съгласно Акт № 57 от 05 07 1999 г. за публична общинска собственост, същият е съставен за Курортна поликлиника – масивна сграда, състояща се от комплекс от три сгради – административен блок, лечебно-диагностичен блок и салон ЛФК, складово помещение, пристройка и гаражни клетки, находящи се в парцел IX, кв. 65 по плана на [населено място]. /л. 124/

Съгласно Решение № 53 от Протокол № 7/24 01 2000 г. преобразува Поликлиника IV тип – [населено място] в търговско дружество с наименование – „Медицински център – Вършец“ /л. 134/. Същото Решение е публикувано в търговския регистър в раздел Учредителни актове.

Съгласно представено актуално състояние на дружеството (към 17 07 2025 г.), едноличен собственик на капитала на „Медицински център – Вършец“ ЕООД е Община Вьршец. /л. 144/.

С Договор за наем от 10 10 2014 г. /л. 151/, наемодателят Медицински център Вършец ЕООД отдава под наем на наемателя „М. – 2015 г. ЕООД, [населено място] самостоятелен обект от сградата на медицинския център за създаване на аптека за срок от 10 години. Договорът е сключен на основание взето Решение на Общински съвет Вършец и проведен публичен търг, спечелен от наемателя. /л. 167-169/

С Молба от 13 02 2025 г. до Кмета на Община Вьршец, Председателя на Общински съвет Вършец и Управителя на МЦ Вършец ЕООД, оспорващият е поискал сключване на договор за отдаване под наем на процесния обект за срок от три месеца, считано от 01 02 2025 г. до 30 04 2025 г. /л. 101/.

Съгласно Договор за наем от 14 02 2025 г. /л. 155/, наемодателят Медицински център Вършец ЕООД отдава под наем на наемателя ЕТ „ЕН – Фарма – Н. Георгиева“, [населено място], за временно възмездно ползване, части от сграда, собственост на Медицински център Вьршец за създаване на аптека за срок от три месеца. Договорът е сключен на основание взето Решение на Общински съвет Вършец с краен срок до 30 04 2025 г., без възможност за подновяване или удължаване – чл. 2 и 3 от същия /л. 153-157/

С Нотариална покана на нотариус Е. П., оспорващият е поканен да се яви в нейната кантората на дата 02 05 2025 г в 10 ч., за да извърши предаване държането на отдадения под наем имот. Указано е и че при неявяване и отказ от страна за доброволно предаване, ще се предприемат действия по принудителното освобождаване на имота.

Съгласно [нотариален акт] от 23 03 2017 г. на Н. Е. П., рег. № 589 в регистъра на НК, Медицински център Вършец ЕООД е признат за собственик на Поземлен имот с идентификатор № 12961.423.192, ведно с четири броя сгради, три от които с предназначение за здравно заведение. Нотариалният акт е съставен на основание Акт за публична общинска собственост № 57/05 07 1999 г., Решение на Общински съвет Вършец от 24 01 2000 г., Постановление на МС № 151/03 07 1998 г., Заповед на Областния управител за деактуване.

Съгласно Скици от 25 07 2025 г. от СГКК Монтана, собственик на имота и сградите е Медицински център Вършец ЕООД.

По делото са представени още актуални състояния на оспорващия и Медицинския център, Главен регистър за публична общинска собственост, Справка за движението на адм.д. № 531/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, с оглед на постановеното по него съдебно Решение и обжалването му пред ВАС, Удостоверение по чл. 62, ал. 4 от ЗОбС /л. 120-123/

С Определение № 632 от 24 06 2025 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните.

При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е против акт подлежащ на оспорване, подадена от заинтересована страна – адресата на акта и в законоустановения срок -жалбата е подадена на 06 06 2025 г. /л. 3/, а връчването на Заповедта е на дата 02 06 2025 г. /л. 46/, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност, в това число и за нищожност на издадения и оспорен индивидуален административен акт.

Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС - Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

Съгласно чл. 8, ал. 1, ал. 2, изр. първо и ал. 4 от ЗОбС - Придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област.

Съгласно чл. 51а, ал. 4 от ЗОбС - Условията и редът за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала и за участието на общината в граждански дружества и за сключване на договори за съвместна дейност се определят с наредба на общинския съвет.

Съгласно § 46, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗОбС - Обектите - публична общинска собственост, не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско имущество. Общинските съвети предприемат необходимите действия за намаляване на капитала им със стойността на обектите по ал. 1 по реда на Търговския закон.

Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Община Вършец /НРПУРОС/ - Кметът на Община Вършец управлява имотите, предназначени за осъществяване функциите на общината, както и имотите, които не са предоставени за управление на други лица. Ръководителите на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, управляват предоставените им имоти.

Съгласно чл. 1, т. 1 от ЗПП - Публични предприятия са: търговските дружества с над 50 на сто държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние.

Съгласно чл. 2 от Наредба за реда за учредяване и упражняване правата на общината в публични предприятия и търговски дружества с общинско участие в капитала /Наредбата/ - Общински съвет Вършец упражнява правата на община Вършец в търговски дружества с общинско участие в капитала, по реда и чрез органите, посочени в тази наредба.

Съгласно чл. 19 от Наредбата - Едноличен собственик на капитала на публичните предприятия - търговски дружества с ограничена отговорност с изцяло общинско участие е Община Вършец. Общински съвет - Вършец упражнява правата на собственост на общината върху дяловете или акциите на дружествата по реда на Търговския закон, Закона за общинската собственост, Закона за лечебните заведения, настоящата наредба и другите относими нормативни актове.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата - Органи на публично предприятие - еднолично дружество с ограничена отговорност са: едноличният собственик на капитала; управителят.

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата - Управителят на публично предприятие - еднолично дружество с ограничена отговорност: организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и в съответствие с учредителния акт на дружеството, настоящата наредба и решенията на Общински съвет - Вършец; представлява дружеството.

Безспорно е между страните и по делото безспорно се установява, че с оспорващата има сключен срочен договор за наем считано от 14 02 2025 г. с креен срок на действие - 30 04 2025 г. По делото няма данни, не се и твърди, че след тази дата е сключван друг договор, респ. срокът на последния да е продължаван.

Безспорен е и фактът, че е сключван договор за наем с дата 10 10 2014 г., със срок на действие 10 години, но от страните по същия, е видно, че наемателят по него е друг правен субект, различен от оспорващия, обратно на неговите твърдения. Този договор също е с изтекъл срок и по това последно обстоятелство също няма спор.

Няма спор и по обстоятелството, че е проведена тръжна процедура за отдаване под наем на процесните обекти, ползвани от оспорващия с цитирания по-горе Договор за наем, чийто ИАА не е влязъл в законна сила, поради обжалването му по съдебен ред, предвид обжалване на постановеното съдебно Решение по адм.д. № 531/2024 г. по описа на Административен съд Монтана.

Спорен е въпросът Кметът на Община Вършец компетентен ли е да издаде оспорената Заповед, поради оспорване общинската собственост на имота, предмет на изземване. Спорно е и дали оспорващият е уведомен за започнатото срещу него административно производство и с това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушен ли е материалния закон, както и неговата цел.

По отношение компетентността на административния орган.

Нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е категорична, че Заповед за изземване по реда на този закон се издава от Кмет на Общината, поради което този състав счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Възраженията в посока, касаеща собствеността на имота е въпрос по материалната законосъобразност на Заповедта, т.е. материална предпоставка/изискване/условие/основание за нейното издаване, без това да засяга компетентността на административния орган. В тази връзка съдебната практика е еднозначна и трайна.

По отношение допускането на съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

В специалния закон няма предвидена специална процедура, която да следва да бъде спазена, при издаване на оспорения акт, поради което относими са нормите на общия процесуален кодекс, като съдът не установява да е допуснато съществено процесуално нарушение. Неоснователно се твърди, че не е налице уведомление за започване на административното производство, тъй като оспорващият, чрез отправянето на нотариална покана, която лично е получил, изрично е поканен на дата 02 05 2025 г., което е след датата на изтичане на договора, да предаде владението на ползвания имот, както и изрично в тази покана е указано, че при неизпълнение предаването на имота, ще се предприемат действия по принудителното му освобождаване. Въпреки че поканата е връчена на 17 04 2025 г. (преди да изтече срокът на договора), не я прави преждевременно връчена, тъй като само по себе си това обстоятелство не променя нейното съдържание, нито отправените с нея волеизявления и конкретно датата, на която оспорващият е поканен да предаде ползваният от него обект, а именно 02 05 2025 г., а това е дата след изтичане срокът на договора. Същевременно това, че поканата е отправена от управителя на Медицинския център, а не от Кмета на Общината, издал Заповедта, също не се отразява върху законосъобразността на акта. Това е така тъй като в закона няма изискване уведомлението да е от същия орган, който ще издаде крайният административен акт по образувано административно производство. Правно значение има съдържанието на извършеното уведомление, а то е безусловно и недвусмислено - че при непредаване държането на ползвания имот, за който правното основание за ползване е отпаднало, ще се пристъпи към неговото принудително освобождаване. В тази връзка процедурата по изземване е именно такава принудителна процедура по принудително освобождаване на имот, ползващ се при отпаднало правно основание. Следва да се има и предвид, че единствено съществените процесуални нарушения се отразяват върху законосъобразността на издадения административен акт. От друга страна е недопустимо да се черпят права от собствено недобросъвестно поведение, а оспорващият напълно съзнателно държи обекта, за който има пълна яснота, че няма валидно правно основание за неговото ползване. Самото познаване на закона и конкретно на възможностите, които същият предоставя за възстановяване владеенето на имот, ползван без налично правно основание, е известно обстоятелство, поради което действията на АО не следва и не са изненада за оспорващия.

Актът е мотивиран, въпреки твърденията за обратното, като в него са описани, както релевантни фактически обстоятелства по ползването на имота, така и правните основания, въз основа на които същият се издава, а последните са във взаимна кореспонденция по между си.

За да се издаде Заповед от вида и характера на оспорваната, законодателят изисква да са налични две кумулативни предпоставки, а именно: от една страна да е налице общински имот, а от друга – този имот да се ползва/владее/държи без основание/отпаднало такова.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е налице първата предпоставка на чл. 65 от закона, а именно: не е налице общински имот, т.е., че собствеността на Общината върху имота е недоказана, тъй като същият бил включен в капитала на дружеството, което е негов наемодател.

По делото безспорно е представен Акт № 57 от 05 07 1999 г. за публична общинска собственост (л. 124), който акт не се оспорва от никоя от страните по делото и който акт удостоверява вида и собствеността върху процесния имот, последният част от Поликлиника. Самият акт също не съдържа отбелязване за предоставени права, респ. за включването му в търговско дружество.

Недопустимо е този съд, в рамките на съдебното производство, да извършва преценка на установените с този акт обстоятелства. В тази връзка правно значение има чл. 5 от ЗОбС, според който Общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост. Съгласно втората и третата алинея на текста, актът за общинска собственост е официален документ, който не е правопораждащ такъв, а това същевременно означава, че правото на собственост произтича от самия закон. Споровете за собственост, в случай на такива, са материално-правни спорове и тяхното разрешаване върви по общия исков ред, в който смисъл е чл. 64, ал. 2 от ЗОбС. Актът за общинска собственост, като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, с която съдът е длъжен да се съобрази, докато не бъде оборена по съответния надлежен ред. За пълнота следва да се отбележи, че липсва спор за собственост между Община Вьршец и Медицински център Вършец. Съществуването на документи, установяващи различен правен статут на процесния обект, не води автоматично до материалноправен спор между лицата, като същевременно това са и ирелевантни въпроси за настоящото производство.

На следващо място, с оглед предназначението на обекта – част от недвижим имот за здравни нужди - аптека, с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, същият е имот, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, което само по себе си указва, че процесният обект е публична общинска собственост, а обектите - публична общинска собственост, не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско имущество. Съответно на това законово решение е и съставеният Акт № 57 от 05 07 1999 г. за публична общинска собственост, от който е видно, че имотът не е включен в капитала на търговско дружество, като такъв извод не може да бъде направен и от взетото Решение № 53 от Протокол № 7/24 01 2000 г., с което е преобразувана Поликлиника IV тип – [населено място] в търговско дружество с наименование – „Медицински център – Вършец“. Създаването на „Медицински център – Вършец“ е от значение единствено за правно-организационното функциониране и управление на този недвижим имот, без този вид организационна форма да се отразява върху собствеността на имота. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че Медицински център – Вършец“, като еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), е с едноличен собственик на капитала Община Вършец, управлявано от управител. Като дружество с изцяло общинско участие, същото е и публично предприятие по смисъла на ЗПП, а решения, свързани с упражняване правата на собственост, се вземат от Общински съвет Вършец. Привеждане в изпълнение на взетите от Общински съвет Вършец решения и представителството на дружеството се осъществява от неговия управител, на когото това е възложено по силата на закона. МЦ е със самостоятелен правен статут, както и неговото управление е самостоятелно и отделно от това на Общината, но това само по себе си не променя собствеността върху имота (Курортна Поликлиника), нито променя компетентността на органа, тъй като правото на управление е отделно и различно от правото на собственост.

Необходимо е да се отбележи, че изложеното в мотивите на Определение № 7565/08 07 2025 г. по адм.д. № 6650/2025 г. на ВАС, а именно, че за имоти собственост на дружества, отдавани под наем по реда на ЗЗД, е неприложим специалният ред за изземване по ЗОбС, макар и вярно, е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като процесният обект не е отдаван под наем по реда на ЗЗД, а след взето решение от общински съвет или чл. 65 от ЗОбС се явява приложим за имоти собственост на Общината. Както се установи, имотът не е включен в капитала на търговското дружество, същият е публична общинска собственост по силата на закона, няма данни за неговото деактуване, респ. промяна на собствеността. Имотът е предоставен за управление по реда и условията на ЗПП, а управителите на дружествата изпълняват решенията на общинските съвети, без имотът да е предоставян в собственост на същото това дружество. В тази връзка е и чл. 22, ал. 1 от НРУУПОППТДОУК, който предвижда, че управителят на публично предприятие - еднолично дружество с ограничена отговорност: организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и в съответствие с учредителния акт на дружеството, който в случая е Решение № 53 от Протокол № 7/24 01 2000 г., настоящата наредба и решенията на Общински съвет – Вършец. Цитираната норма никъде не предвижда ред по ЗЗД, а Законът за публичните предприятия, ППЗПП и в цялост НРУУПОППТДОУК, не указват на друг правен извод. В тази връзка имотът не е отдаван под наем по реда и условията на ЗЗД, а по реда и условията на ЗОбС, съгласно надлежно взети Решения от Общинския съвет и това е така, както за договора през 2014 г., така и за договора сключен през 2025 г. В тази връзка въпреки, че управлението на имота е предоставено на трето за Общината лице, това не променя правото на собственост и не дерогира правомощията на Кмета, такива каквито са му дадени с чл. 65 от ЗОбС.

В подкрепа на изложените правни изводи са изричните и императивни текстове на § 46, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР ЗИД на ЗОбС, които категорично и недвусмислено определят, че обектите - публична общинска собственост, не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско имущество и капиталът на тези дружества следва да е намален със стойността на тези обекти по реда на Търговския закон. По силата на закона процесният имот е публична общинска собственост и също така по силата на закона, той не може да бъде част от капитала на ТД, а от там да може да се отдава по реда и условията на ЗЗД, респ. чл. 65 от ЗОбС да бъде дерогиран.

С оглед на изложеното и по отношение на първата предпоставка, този състав приема, че обектът предмет на оспорената Заповед е общински имот, който подлежи на изземване по реда на ЗОбС.

По отношение на втората предпоставка – по същата не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че имотът – част от Курортна Поликлиника се ползва от оспорващия без да има годно правно основание. Такова е съществувало, но с изтичането на срока на договора към дата 30 04 2025 г., е отпаднало и по този въпрос оспорващия не излага никакви твърдения/възражения.

По отношение на твърдението в жалбата, че със Заповедта е нарушено правото на свободна стопанска инициатива, от една страна този състав установява това твърдение за голословно и декларативно, а от друга несъстоятелно, тъй като само и единствено изземването на имот, не може да обуслови препятстване упражняването на дадена стопанска дейност.

Твърденията за нарушаване на правата по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ е неуместно. Текстът на чл. 8 от ЕКПЧ е в защита на личния и семейния живот, каквито отношения в административното право не се разглеждат, т.е. тази норма е ирелевантна към настоящия спор.

Неоснователно е и твърдението за нарушаване на чл. 1 от Протокол първи към ЕКПЧ, която норма охранява правото на собственост, което в случая не ползва оспорващия, а ответната страна, тъй като оспорената Заповед защитава именно това право. Оспорващият няма право на собственост върху процесния обект, такова право не се и твърди, а качеството му на наемател не му предоставя автоматично правата предвидени за собствениците, респ. не разполага с право да защитава евентуално чужди права и интереси, респ. ЕКПЧ не охранява каквито и да било права на наематели.

Твърденията за обслужването на частни интереси, усвояване на публични средства и подобни, също са декларативни и като такива, с оглед тяхната неуместност, предполагат популистки/сензационен уклон, който няма поле за изява при правораздаването. Целта на закона е спазена, а тя е да се изземат имоти, които се ползват без правно, респ. на отпаднало правно основание.

Този състав споделя и изводите на процесуалния представител адв. Фидосов и не намира оспорената Заповед да нарушава принципа на сьразмерност (пропорционалност), а последиците за адресата са резултат на собственото му недобросъвестно поведение. Обратно Заповедта е допустима и наложителна, тъй като липсата на договорно основание за ползване след прекратяване на договора води до нарушение режима на управление на общинската собственост, а в случая и до препятстване упражняването на обществено значима дейност, предвид статутът на обекта. В тази връзка следва да се има предвид и, че не ответната страна е създала пречки за снабдяване на населението с лекарства, а оспорващата – с пълната липса на намерение да освободи наеманият имот, което е видно от времето на неоснователното му владеене. Видно от сключеният тримесечен срочен договор, както и за периода до изземването на имота, оспорващата страна е разполагала с обективни възможности, от които не се е възползвала, с оглед на което и всички съображения, касаещи съдбата на хора и лекарства показват единствено форма на защита, без покритие от съдържание. Напълно некоректно и без процесуална/правна/търговска етика са всички възражения и твърдения в посока засегната общественост и лишаване населението от адекватно, качествено и на достъпни цени снабдяване с лекарства, предвид наличието на функционираща аптека на територията на града, което безспорното може да се установи от Публичен регистър на Разрешенията за търговия на дребно с лекарствени продукти (Регистър Аптеки).

По отношение възраженията, касаещи запечатването на имота, следва да се има предвид, че това са въпроси по изпълнението на Заповедта, а не по нейната законосъобразност.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.

При така очертания изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна за заплащане на адвокатско възнаграждение и съгласно представен списьк с разноски и доказателства за неговото изплащане в размер на 3935 лв. /л. 188-192/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. Г.", (погрешно изписана „ЕТ-ФАРМА - Н. ГЕОРГИЕВА") [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място] против Заповед № 121/30.05.2025 г. на Кмета на Община Вършец.

 

ОСЪЖДА ЕТ „ЕН-ФАРМА - Н. ГЕОРГИЕВА", [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Кмета на Община Вършец сумата от 3935 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.