Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 40
гр. С., 20 февруари 2020 г.
С. районен съд, гражданска колегия,
в открито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Г. Й. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 228 /
2019 г. на съда и се произнесе,
като взе предвид следното :
Ищецът „Е.-П.
П.” АД с БУЛСТАТ: **, седалище и адрес на управление: гр. В. 9009, В. Т. – Г,
бул. В. В.№ 258, представляван от Пл. С., Я. Д. и Г.К., чрез пълномощника Д.А.Д.
моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
сумата от 331.29 лева - за доставена електрическа
енергия и такса за присъединяване по фактури, издадени за периода 19. 01. 2018
г. – 20. 08. 2018 г., заедно със законната лихва, считано от 18. 10. 2018 г. до
изплащане на вземането, обезщетение за забава общо за периода 26. 02. 2018 г. –
28. 09. 2018 г. в размер на 11.81
лева.
Претендира и
разноските си, извършени както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът Д.Н.Р. с ЕГН **********,***, чрез
назначения му от съда особен представител адв. А.С. е подал писмен отговор, с
който оспорва исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че
претендираните суми не се дължат поради липсата на двустранно подписани
фактури, които оспорва и поради липсата на доказателства относно фактите, че
ответникът е запознат с общите условия при сключване на договора между страните
и че е собственик на имота, обект на потребление.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с. чл. 79 от ЗЗД, обективно
съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД.
По делото не
се спори, че на 18. 10. 2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК за натрупаните по партидата на ответника задължения, като в
законоустановения срок последният е подал възражение. Ищецът твърди, че
ответникът е негов клиент, с клиентски номер **, във връзка с
продажба на ел. енергия за обекти на потребление с абонатен
номер **, находящ се на адрес: с. С., обл. С., ул. Кокиче № 10. Тези облигационни отношения
са регламентирани с Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е. – П. П.” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР / КЕВР /. Съгласно
чл. 17, т. 2 от Общите условия /ОУ/ потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези общи условия. Сроковете са регламентирани в чл. 26,
като в ал. 6 изрично е посочено, че неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума в посочените
срокове. Потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана за плащане на
дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУ потребител, който не изпълни задължението
си в срок дължи обезщетение за забава в размера на законната лихва за всеки
просрочен ден. От приложените по делото 8 броя фактури,
издадени на ответника се установява, че в обекта на адреса на
ответника е консумирана ел. енергия за посочените периоди. След настъпване
на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение стойността на фактурите не е
заплатена.
В производството по
чл. 422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо вземане в
полза на ищеца към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, размера на вземането, както и обстоятелствата от
които произтича вземането. За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, както и
точното изпълнение на задълженията си, произтичащи от това правоотношение, т.
е. следва да докаже количеството доставена ел. енергия
за процесния период и нейната стойност. Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, а в ал. 4 от същата разпоредба е предвидено, че публикуваните общи
условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане.
Въпреки че
ответникът оспорва съществуването на договорно отношение между страните, по делото е представен сключен между
страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Е. – П.М.“ АД при общи условия № . / 23. 01.
2015 г. Представените по делото общи условия са влезли в сила и въз основа на тях
между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищцовото
дружество, в качеството си на краен снабдител по смисъла на чл. 98а от ЗЕ,
доставя електрическа енергия на ответника – клиент, съобразно с публично
обявените общи условия, по цени определени от ДКЕВР. Ответникът е титуляр
на процесната партида в обекта, намиращ се на посочения от ищеца адрес.
Съдът приема, че ищецът е доказал реално
извършена доставка на ел. енергия в обектите на ответника
за процесния период, за който са издадени представените по делото 8 броя
фактури и видно от които на ответника са начислени суми за консумирана електроенергия общо в размер на 292.61 лв. Изцяло в
този смисъл е и заключението на назначената по делото ССЕ, поради което и
предвид изложеното по – горе съдът приема, че ищецът е
установил факта на доставеното количество ел. енергия, която
е потребена реално от ответника, както и стойността, отразена във
фактурите до размера
от 292.61 лева.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера от 292.61 лева, като
съдът приема за безспорно обстоятелството, че сумата от 19.00 лева не
представлява консумирана електроенергия.
С оглед
основателността на главния иск следва да бъде уважена и акцесорната претенция
до размера от 11.81 лева. Установеният с експертизата размер е по – висок, но
предвид липсата на изменение на претенцията, съдът я уважава така, както е
предявена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в
заповедното производство следва да се редуцират до размера от 66.54 лв., а на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от иска в размер на 598,90 лв. На ответника също следва да се
присъдят разноски съобразно с отхвърлената част от претенцията в исковото
производство в размер на 33,82 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.Р. с ЕГН **********,***,
че дължи на „Е.-П. П.” АД с БУЛСТАТ:
**, седалище и адрес на управление: гр. В. ., В. Т. – Г, бул. В. В.№ 258,
представляван от Пл. С., Я. Димитрова и Г.К., сумата от 292.61 / двеста
деветдесет и два лв. и 61 ст. / лева за доставена електрическа енергия за
периода 19. 01. 2018
г. – 20. 08. 2018 г., за обект на потребление, намиращи се в с. С., обл. С., ул. К. № 10 с абонатен номер ** по кл. ном. **, заедно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК – 18. 10.
2018 г. до окончателното изплащане на сумите, и сумата от
11.81 / единадесет лв. и 81 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава в общ размер, изчислено за
всяко от вземанията по всяка фактура за периода 26. 02. 2018 г. – 28. 09. 2018 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове за заплащане на
главница над посочения по – горе размер.
За посочените суми е издадена заповед за
изпълнение № 2521 / 19. 10.
2018 г. по ч.гр.д. № 1418 по описа на СРС за 2018 г.
ОСЪЖДА Д.Н.Р. с ЕГН **********,*** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с
БУЛСТАТ: **, седалище и адрес на управление: гр. В. 9009, В. Т. – Г, бул. В. В.№
258, представляван от Пл. С., Я. Д. и Г.К., направените
в заповедното производство по ч.гр.д. № 1418 по описа на СРС за 2018 г. разноски съразмерно на признатата част от вземанията в размер на 66.54 / шестдесет и шест лв. и 54 ст. /
лева и направените в настоящото производство разноски съразмерно на уважената
част от иска в размер на 598.90 / петстотин
деветдесет и осем лв. и 90 ст. / лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над посочените по –
горе суми.
ОСЪЖДА „Е.-П. П.”
АД с БУЛСТАТ: **,
седалище и адрес на управление: гр. В. ., В. Т. – Г, бул. В. В.№ 258,
представляван от Пл. С., Я. Димитрова и Г.К. да заплати на Д.Н.Р. с ЕГН **********,*** направените
в настоящото производство разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 33.82 / тридесет и три лв. и 82 ст. /
лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски над посочената по – горе сума.
Решението
подлежи на обжалване пред С.я окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: