№ 162
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20221100902088 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „МО С.“ ЕООД твърди, че е длъжник на изискуеми публичноправни
задължения за данъци и осигуровки в особено големи размери, както и задължения с
източник търговски сделки. Поддържа, че финансовият му резултат намалява, поради което
не е в състояние да изпълнява задълженията си по сключени договори, както и публични
задължения и не разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията, поради което
е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен. При тези твърдения иска съдът да открие
спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
От вписванията в търговския регистър се установява, че дружеството –молител е
еднолично дружество с ограничена отговорност, което към датата на подаване на молбата за
несъстоятелност, съгласно вписания предмет на дейност, осъществява дейност в областта на
търговията (а според класификацията на икономическите дейности – шивашки услуги,
консултантски дейности в областта на управлението, търговия на едро, програми, учебни
продукти и информационни услуги, търговско представителство и посредничество.
От представената по делото справка се установява, че задълженията на дружеството
към НАП към 30.12.2022 г. са в размер 102 453.02 лв. – главница и 43 817.45 лв. – лихва,
1
непогасени публичноправни задължения за данъци, глоби и здравноосигурителни вноски, за
събиране на които вземания е образувано изпълнително дело. Посочените задължения са от
вида по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, изискуеми са и към настоящият момент няма данни да са
погасени.
Относно състоянието на неплатежоспособност:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно ( арг. от чл. 631 ТЗ ) и
това състояние е в причинна връзка с неизпълнението. Следователно липсата на изпълнение
сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност, което е налице само, ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. В приложение
на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато
търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е
налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните
писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ.
От изисканите служебно справки от Агенция по вписвания и СДВР – Пътна
полиция, се установява, че за молителя не са налични вписвания, отбелязвания и
заличавания във връзка с недвижими имоти, и няма регистрация за притежаване на лек
автомобил.
Съгласно заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза, от
направения анализ се установява, че за целия изследван период балансовата стойност на
активите на дружеството не покрива стойността на неговите парични задължения.
Състоянието на ликвидността е отразена чрез коефициентите за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, всеки един от които за периода 2017 г. – 2022 г. е много под
референтните стойности. Единствено за 2017 г. коефициентът за бърза ликвидност е на
долната референтна граница, което се дължи на вземания към клиенти и доставчици, които
видно от извършения анализ са трудно събираеми, а коефициентите на незабавна и
абсолютна ликвидност са под референтната стойност, поради което следва да се направи
извод за липса на ликвидност на краткотрайните активи.
Предвид изложеното, по отношение на молителя е налице състояние на
неплатежоспособност като икономическо понятие. Състоянието е и трайно, тъй като
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Има непогасени публични задължения,
чиято изискуемост е настъпила още през 2016 г. и трайно превишение на стойността на
задълженията, спрямо тази на краткотрайните активи и реализирането на отрицателни
финансови резултати, поради което са налице предпоставките за откриване на производство
по несъстоятелност.
Основанието свръхзадълженост е съединено, в условията на евентуалност, поради
2
което и доколкото съдът достигна до извод за наличие на главното – неплатежоспособност,
не дължи произнасяне по евентуалното, тъй като не се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие, при което е предявено.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в
състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид (
аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ ). Неизпълнението не е достатъчно за този извод, поради което
за определяне на началната дата следва да се намери най – ранния момент, към който
едновременно са налице непогасено изискуемо задължение, от тези по чл. 608, ал. 1 ТЗ, и
трайна финансова невъзможност за погасяването му.
От приетото по делото заключение е установено, че считано от края на 2017 г., и до
края на изследвания период,, е налице трайна и необратима тенденция на задлъжняване,
като обективен белег на проявление на неплатежоспособност.
Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на
цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното
извършено плащане, към конкретно определен кредитор ( в този смисъл решение № 90 по т.
д.№ 1152/2011 г. на ВКС и решение № 80 по т. д.№ 1565/2014 г. на І т. о. на ВКС ).
Следователно, нито момента на последното по време плащане, нито момента на първото по
време неизпълнение са от естество, сами по себе си, да обусловят датата на
неплатежоспособност.
Както беше посочено по – горе по делото се установиха влошени икономически
показатели още към 31.12.2017 г., която тенденция се запазва и към настоящия момент.
Същевременно, към този момент се установява спиране на плащанията към НАП за
изискуеми вземания. Доколкото спирането на плащанията е съпътствано от вече влошени
икономически показатели към 31.12.2017 г. и липса на последваща тенденция за
стабилизиране на дружеството, именно тази дата, като първи момент, към който и двата
елемента на неплатежоспособност са налице, следва да се определи за начална дата.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Предвид невъзможността, на този етап от производството да се проведе
предварително осребряване, по реда на чл. 639б ТЗ, изискващо съгласие на събрание на
кредиторите, каквото на този етап не може да се сформира, под „налично имущество“, по
смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ се разбират наличните парични средства ( на каса или по
банкови сметки ), но не и друго имущество, подлежащо на осребряване. Отделно от това, по
аргумент от чл. 193 ДОПК за налично не може да се счита имущество, което е запорирано
по реда на ДОПК (тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на
производството по несъстоятелност).
В настоящото производство длъжникът не разполага с налични парични средства за
покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от
3
оборотната ведомост, относно касовата наличност и заключението на вещото лице. В
указания, с определение от 26.01.2023 г., срок не е внесена определената сума за покриване
на началните разноски, поради което по отношение на ответника следва да бъде
постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
При тези мотиви и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „МО С.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „МО С.“ ЕООД ,
ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „МО С.“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „МО С.“
ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „МО С.“ ЕООД , ЕИК
*******.
СПИРА производството по т.д.н. № 2088/2022 г. по описа на СГС, ТО, 23 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „МО С.“ ЕООД , ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да
бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4