О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№9
гр. Велико Търново,24.3.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ–ми
състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи март
две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Костова касационно адм. д. №10073/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на П.И.П. чрез адв. И.И.,*** против Определение № 382/2.3.2022г., постановено по гр.д. 486/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което подадената от него жалба против отказ от 8.2.2022г. на Общинска служба земеделие гр. П. Тръмбеш по заявление с вх. № РД -12-02-159/7.2.2022г е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството прекратено.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановения акт, тъй като ВРС не се е съобразил с разпоредбата на §19, ал.1, изр.1 от ЗСПЗЗ, съгласно което отказите по издаване на ИАА по този закон подлежат на обжалване пред компетентния за това районен съд. Съответно нормата на чл.118 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК също не е спазена, тъй като преписката не е препратена на компетентния за това съд. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ВТРС за продъжлаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба Началник ОСЗ гр.П.Тръмбеш не заема становище.
Втори касационен състав на Административен съд Велико Търново приема, че частната жалба е подадена в срок, но е неоснователна.
Производството пред ВТРС е образувано по жалба П.И.П. чрез адв. И.И.,*** против постановен отказ от 8.2.2022г. на Общинска служба земеделие гр. П. Тръмбеш по заявление с вх. № РД -12-02-159/7.2.2022г за обезщетяване на жалбоподателя със земеделски земи съответно от ДПФ или ОПФ по реда на чл.10б, ал.2, т.2 от ЗСПЗЗ. В самото заявление се твърди, че е предявен установителен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ от наследодателя на жалбоподателя, който е бил уважен от ВТРС с Решение от 1.2.2001г. по гр.д. 16/20001г. като е признат за собственик на 19,453 дка земеделска земя в землището на с. Раданово, общ. П.Тръмбеш. ОПК П. Тръмбеш въз основа на това решение , с протоколно такова №16Р/18.4.2001г. признава и определя за възстановяване на горепосочените дка чрез плана за земеразделяне. С Решение № 014ОБ/18.4.2001г. на ОПК е определено правото на обезщетение, като на наследодателя са определени земи от ДПФ както следва 1. Нива от 2,617 дка, имот№ 005012, нива имот № 00501 с площ от 2,897 дка или общо възстановени чрез обезщетяване – план за земеразделяне общо 5,514 дка.Съгласно КВС е отредена и още една нива с площ от 7,249 дка, но жалбоподателят твърди, че същата не е равностойна на признатата такава. От ВТРС се иска да изпълни съдебното решение или Решение № 014ОБ/18.4.2001г. на ОПК.
Като е установил горната безспорна фактическа обстановка, съдът е С обжалваното Определение № 382/2.3.2022г., постановено по гр.д. 486/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което подадената от него жалба против отказ от 8.2.2022г. на Общинска служба земеделие гр. П. Тръмбеш по заявление с вх. № РД -12-02-159/7.2.2022г е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството прекратено. Мотивите на ВТРС са, че не се касае за мълчалив отказ , приравнен съгласно чл.21 ,ал.1 от АПК на ИАА, а в настоящия казус липсва мълчалив отказ, тъй като претенцията на жалбоподателя е свързана с искане за изпълнение на съдебно решение, което се осъществява по реда на Глава седемнадесета от АПК.
Определението е законосъобразно.
Не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК. Правилен е извода на съда, че се касае за изпълнение на съдебно решение, като видно от самото заявление на жалбоподателя същото е изпълнено. На наследодателя му се признати общо 19, 453 дка, а с КВС са възстановени 12, 763 дка, като за останалата разлика същият има право на парично обезщетение. Сочените в жалбата пороци касаят Решение на ОПК, досежно последния имот , че същият се явява изоставен и несъответстващ на категорията на възставената собственост.
Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите в определението, с което са изложени съображения за начина на защита на жалбоподателя с оглед на твърдението му, че се иска изпълнение на съдебно решение или на ИАА- Решение на ОПК, което определено свата по реда на ГПК или по реда на АПК, но не и чрез издаване на ИАА. В този смисъл е и трайната практика на ВАС Определение № 2205 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2018 г., II Определение № 3012 от 17.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2008 г., Определение № 1005 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 628/2017 г.,
Или след като за АО не съществува задължение за произнасяне, то съответно не е налице както мълчалив отказ по чл. 58, ал.1 от АПК, така и изричен отказ и двата приравнени на ИАА.
По силата на чл. 21, ал. 5 не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията по изпълнение на влезли в сила индивидуални административни актове
Определението на Районен съд Велико Търново е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание. с чл. 221, ал. 2 АПК, Втори касационен състав на Административен съд Велико Търново
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 382/2.3.2022г., постановено по гр.д. 486/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което подадената от П.И.П. чрез адв. И.И.,*** жалба против отказ от 8.2.2022г. на Общинска служба земеделие гр. П. Тръмбеш по заявление с вх. № РД -12-02-159/7.2.2022г е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.