РЕШЕНИЕ
№ 3548
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110147843 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от П. К. Т. срещу [фирма] установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 1 222,28 лева – главница, представляваща ½ част от стойността на
доставена топлинна енергия за периода м. 05.2010 г. – м. 04.2012 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 28.11.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от 130,98 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2010 г. –
26.10.2012 г., за които е издаден изпълнителен лист от 08.03.2016 г. по ч. гр. дело №
24205/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми състав, въз основа на който е
образувано и висящо изпълнително дело № 2024***0400983/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. с
рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудителното им изпълнение.
Ищцата твърди, че с Решение № I40-219 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 35847/2013 г. по
описа на Софийски районен съд, 40 състав, влязло в сила на 22.01.2016 г., по отношение на
П. К. Т. е признато за установено, че дължи на ответната страна сумата от 1 222,28 лева –
главница, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.
05.2010 г. – м. 04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [адрес], с абонатен
номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.11.2012 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 130,98 лева, представляваща обезщетение за плащане на
главницата за периода 01.07.2010 г. – 26.10.2012 г. Поддържа, че тези вземания са
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 24205/2012 г.
по описа на Софийски районен съд, 87-ми състав. Посочва, че след влизане в сила на
решението и за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от 08.03.2016 г. За
събиране на сумите по същия, при ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
1
Софийски градски съд било образувано изпълнително дело № 210/2016 г., впоследствие
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, във връзка с искане на ищцата от месец
февруари 2024 г. Твърди се, че в хода на това дело процесните вземания били погасени по
давност, при съобразяване с последната молба на взискателя с искане за извършване на
изпълнителни действия от 16.03.2018 г. и последното извършено действие по принудително
изпълнение, изразяващо се в налагане на запор на микросметки в [фирма] на 24.08.2018 г. –
с връчване на запорното съобщение на адресата, завършило на 28.08.2018 г. с получаване на
отговор от третото задължено лице. Поддържа се, че след тази дата липсват както искания от
взискателя за конкретни изпълнителни действия, така и реално извършвани такива. С
исковата молба се излага, че считано от 28.08.2018 г. приложимият към вземанията
петгодишен давностен срок е изтекъл на 28.08.2023 г., поради което същите са погасени по
давност. Предвид това и доколкото давността не се прилага по право, а и с оглед
образуваното от страна на [фирма] ново изпълнително дело № № 2024***0400983/2024 г. по
описа на ЧСИ В.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд за
събиране на процесните вземания, то ищцата предявява процесната искова претенция за
признаване недължимостта им на твърдяното основание. С тези съображения П. Т. отправя
искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си юрк. Първанова, оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че
след подадено от ищцата писмено възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената по ч. гр.
дело № 24205/2012 г. по описа на СРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, от страна на топлофикационното дружество е предявен иск по реда на чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповедта за
изпълнение. Поддържа се, че окончателно съдебният спор между страните е разрешен с
влязло в сила решение от 22.01.2016 г. от който момент вземанията на ответника спрямо П.
Т. са станали ликвидни и изискуеми. Намира за приложима спрямо същите петгодишната
погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че по молба на [фирма] е
образувано изп. дело № 210/2016 г. пред ЧСИ Д., с което действие е прекъсната
погасителната давност за вземанията. Излага, че този срок е прекъсван многократно в хода
на изпълнителния процес с конкретни изпълнителни действия – налагане на запори и
възбрана. Такъв характер имат и депозирани от взискателя молби от 16.03.2018 г. и от
29.01.2020 г. за извършване на изпълнителни действия. Посочва се, че след прекратяване на
това изпълнително дело през 2023 г. въз основа на издадения изпълнителен лист на
20.03.2024 г. и в рамките на 5-годишният давностен срок е образувано ново изп. дело №
983/2023 г. по описа на ЧСИ В.М.. В хода на същото и конкретно на 26.03.2024 г. е наложен
запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника. Предвид това, процесното вземане
не е погасено па давност. С отговора се излага, че за период от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
давностният срок е бил спрян поради обявеното в страната извънредно положение. С тези
доводи се отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С оглед съвпадащите твърдения на страните и конкретните доводи, изложени в
отговора на исковата молба, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от
06.10.2024 г. и обявен за окончателен такъв, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни между страните и ненуждаещи се доказване са отделени обстоятелствата относно
наличието на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 35847/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, 40 състав, с което е признато за установено, че ищцата дължи на
ответника процесите суми, както и, че за събиране на същите, въз основа на издаден
изпълнителен лист, е образувано и висящо изпълнително дело № 2024***0400983/2024 г. по
2
описа на ЧСИ В.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд.
Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства, сочещи, че с Решение № I-40-219 от 16.03.2015 г., постановено по гр. дело №
35847/2013 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 40-ти състав е признато за
установено по предявените от [фирма] срещу П. К. Т. установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че П. Т. дължи на
[фирма] следните суми: 1222,28 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2010 г. – м.04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.11.2012
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 130,98 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2010 г. – 26.10.2012 г., за
които суми по ч. гр. дело № 24205/2012 г. по описа на Софийски районен съд 87-ми състав е
издадена заповед за изпълнение, като предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 1222,28 лева
до пълния му предявен размер от 1227,27 лева, а предявеният иск с правно основание 415,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 130,98 лева до
пълния му предявен размер от 132,30 лева. С решението между страните е разпределена
отговорността за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК ответницата П. К.
Т. е осъдена да заплати на ищцовото дружество [фирма] разноски по делото в размер 735,38
лева, както и сумата от 152,84 лева - разноски в заповедното производство, а на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна са присъдени разноски по делото в размер на
3,50 лева.
Изяснява се, че с Решение от 22.01.2016 г. по в. гр. дело № 8013/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, III Г въззивен състав, Решение от 16.03.2015 г., постановено по
гр. дело № 35847/2013 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 40-ти състав е потвърдено
в обжалваната му част, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че П. К. Т.
дължи на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД на [фирма] сумата от 1222,28 лева –
1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2010 г. - м.04.2012 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес], с аб. № ***, ведно със законната лихва от
28.11.2012 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 130,98 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.07.2010 г. - 26.10.2012 г.
От удостоверяването, направено върху представеното заверено копие от Решение № №
I-40-219 от 16.03.2015 г., постановено по гр. дело № 35847/2013 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 40-ти състав, следва, че същото е влязло в законна сила на 22.01.2016 г.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
05.12.2012 г., издадена по гр. дело № 24205/2012 г. по описа на Софийски районен съд, трето
гр. отделение, 87 състав (след влизане в сила на съдебното решение по установителните
претенции) в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист, с който настоящата ищца П. К.
Т. е осъдена да заплати на топлофикационното дружеството сумата от 1222,28 лева,
представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2010 г.
– м.04.2012 г. за топлоснабден имот, с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 28.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 130,98
лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2010 г. – 26.10.2012 г.,
Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на
този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на
[фирма] с вх. № 11300/31.03.2016 г. е образувано изпълнително дело № 2016858040210/20216
3
г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд.
От съдържанието на молбата (приета като част от приобщения препис от изпълнителното
дело) се изяснява, че дружеството – взискател е поискало предприемане на изпълнителни
действия за събиране на вземането, като е възложил на частния съдебен изпълнител, на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.
От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че в хода на
същото до длъжника П. К. Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение от 01.07.2016 г.
за заплащане на сумите по изпълнителното дело в общ размер от 2510,79 лева, която покана
е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Установява се, че със запорно съобщение с изх. № 16094/19.04.2016 г., адресирано до
третото задължено лице [фирма] и получено от същото на 21.04.2016 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника П. Т. по банковите й сметки, открити в търговската банка. С
писмо с вх. № 26144/07.06.2016 г. и на основание чл. 508 ГПК търговската банка уведомява
съдебния изпълнител, че признава вземането върху което се налага запор, като информира,
че по сметката на длъжника няма наличност за цялостно изплащане на задължението и
приключване на ангажимента на банката по наложения запор.
Материалите по приобщеното изпълнително дело сочат, че в рамките на същото, с
постановление на ЧСИ Д. от 10.06.2016 г. е наложена възбрана върху следния недвижим
имот, собственост на длъжника по делото П. К. Т. – апартамент № 22, находящ се в [адрес] в
подпокривното пространство със застроена площ от 47,06 кв.м., заедно с избено помещение
№ 9 със застроена площ от 3,53 кв.м. и с 1,98 % (15,57 кв.м.) ид. части от общите части на
дворното място. Видно от отразяването върху представения препис, постановлението за
налагане на възбрана е вписано в книгите за вписване при Агенция по вписванията на
15.06.2016 г.
Изяснява се, че със запорно съобщение с изх. № 8022/12.01.2017 г., адресирано до
третото задължено лице [фирма] и получено от същото на 17.01.2017 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника П. Т. по банковите й сметки, открити в търговската банка. С
писмо с вх. № 17066/02.02.2017 г. и на основание чл. 508 ГПК търговската банка уведомява
съдебния изпълнител, че сметките на П. Т. в [фирма] са блокирани с посочения размер, като
по същите няма авоар.
С молба с вх. № 6001/16.03.2018 г. взискателят [фирма] е отправил искане до ЧСИ за
извършване на следните действия: налагане на запор на банковите сметки на длъжника и
налагане на запор на трудовото му възнаграждение и/или пенсия.
С призовка с изх. № 20363/20.08.2018 г., адресирана до длъжника П. Т., съдебният
изпълнителен уведомява същата, че ще бъде пристъпено към принудително изпълнение по
процесното изпълнително дело, като на 13.10.2018 г. ще бъдат извършени опис, оценка и
изземване на движими вещи, собственост на длъжника , находящи се на адрес: гр. София,
район Възраждане, ул. Странджа“ бл. 98, ет. 7, ап. 22. Призовката е получена от длъжника,
чрез пълномощника й адв. Д., на 10.10.2018 г.
Установява се също, че с молба с вх. № 02742/29.01.2020 г. до ЧСИ [фирма] е поискала
извършване на справка в Регистъра на банковите и сейфове относно банкови сметки и
сейфове на длъжника и за налагане на запор върху налични такива; извършване на справка в
НОИ за действащи трудови договори на длъжника, с оглед налагане на запор върху същите,
а при липсата на банкови сметки и трудови договори за насочване на изпълнението към опис
и оценка на собствени на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.
Изяснява се, че с постановление от 27.02.2024 г. на ЧСИ изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК – поради това, че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. С разпореждане от
4
25.03.2024 г., след констатация, че страните в изпълнителното производство са редовно
уведомени за постановеното прекратяване и постановлението не е не е обжалвано в законния
срок, съдебният изпълнител е разпоредил вдигане на служебно наложените възбрани и
запори.
Страните по делото не спорят, а и от представения и приобщен по делото препис от
изпълнително дело № 2024***00400983/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. с рег. № *** на КЧСИ
и с район на действие Софийски градски съд, се установява, че същото е образувано по
молба с вх. № 21798/20.03.2024 г. на [фирма] за събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист от 08.03.2016 г., издаден по ч. гр. дело № 24205/2012 г. по описа на СРС,
87-ми състав и разпореждане на ЧСИ от 20.03.2024 г. по чл. 426 ГПК. С молбата взискателят
е отправил искане за извършване на справка в Регистъра на банковите и сейфове относно
банкови сметки и сейфове на длъжника и за налагане на запор върху налични такива;
извършване на справка в НОИ за действащи трудови договори на длъжника, с оглед
налагане на запор върху същите, а при липсата на банкови сметки и трудови договори за
насочване на изпълнението към опис и оценка на собствени на длъжника движими вещи с
цел изнасянето им на публична продан. С молбата, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител е възложено цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника, в т.ч. извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др., както и
определяне на начина на изпълнение.
Материалите по приобщеното изпълнително дело сочат, че в рамките на същото със
запорно съобщение с изх. № 57634/26.03.2024 г., адресирано до [фирма], като трето
задължено лице, е наложен запор върху вземанията на длъжника П. К. Т. по банкови сметки,
открити в търговската банка. В отговор, с писмо от 01.04.2024 г. с вх. № 05.04.2024 г. и на
основание чл. 508 ГПК търговската банка уведомява съдебния изпълнител, че признава за
основателно вземането, върху което се налага запор, поради което сметката е блокирана,
като дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липсата на авоари.
Изяснява се, че с разпореждане на съдебния изпълнител от 26.08.2024 г. и на основание
издадената в хода на настоящото дело обезпечителна заповед, изпълнителното производство
по изпълнителното дело е спряно.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва
чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е
проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително
изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет
оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан
единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия
законов текст.
От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а
в тежест на ответника е да установи реалното му възникване – в случая наличието на
основания, обуславящи спиране/прекъсване на давностния срок.
Наличието на висящ изпълнителен процес по изп. дело № 2024***0400983/2024 г. по
описа на ЧСИ В.М., образуван по искане на взискателя [фирма] за събиране на процесните
вземания, насочен срещу ищцата П. Т., както и проведеното оспорване на исковата
5
претенция, релевирано от ответната страна, свидетелства за правния интерес на ищцата от
предявяване на отрицателен установителен иск и за нейната активна материалноправна
легитимация в процеса.
В настоящия случай ищцата оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след влизане в сила на заповедта за изпълнение, в която са
удостоверени сумите и изтекла към момента на образуване на изпълнителното дело.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда. Погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да
го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение. В този смисъл е и търсената с процесния отрицателен установителен иск
съдебна защита – установяване недължимост на вземания поради погасяване на
възможността за принудителното им изпълнение.
По делото се изясни, че процесните, оспорени от ищцата вземания, са удостоверени в
изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, влязла в сила от момента на влизане в сила на
решението по установителните искови претенции, предявени за установяване
съществуването на удостоверените в същата вземания – арг. чл. 416, изр. 1 ГПК.
Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за
цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало
неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на
изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да
послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва
изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника
заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на
влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната
сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за
удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има
установително действие в отношенията между страните, като влизането й в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват
извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в
заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание,
допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само
на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2
ГПК.
Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните решения установително
действие в отношенията между страните, поради което спрямо удостоверените в същата
вземания, от влизането и в сила, става приложим петгодишният давностен срок съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., постановено в
производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено, че влязлата в сила заповед за
6
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, в
който смисъл са и Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о.,
ТК на ВКС, така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК на ВКС.
Следователно, спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр.
дело № 24205/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 87-ми състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е приложим петгодишният давностен
срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение – в случая от 22.01.2016 г. – моментът на влизане в сила на съдебното решение
по гр. дело № 35847/2013 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 40-ти състав за
установяване на вземанията.
При извършване на преценката погасено ли е по давност процесното вземане за
главница от значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му за
принудително събиране на паричните притезания.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, в. „в“ ЗЗД сред основанията за прекъсване на
давността е и предприемането на действия за принудително изпълнение, като от
прекъсването на давността започва да тече нова такава – арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Събраните по делото доказателства водят до извод, че този давностен срок
първоначално е прекъснат с подаване на молбата от взискателя [фирма] с вх. №
11300/31.03.2016 г., въз основа на която е образувано изп. дело № 2016858040210/2016 г. по
описа на ЧСИ Уляна Д..
Изясни се, че последната съдържа искане за предприемане на изпълнителни действия
за събиране на вземането и изрично възлагане на правомощия на съдебния изпълнител по
реда на чл. 18 ЗЧСИ. Предвид това и при съобразяване със задължителните разяснения,
дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че тази молба на [фирма], в качеството му на
кредитор по изпълнителния лист, обективираща възлагане на правомощия по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ – да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението и която е била приета от
органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е
довело до прекъсване на давността по отношение на процесното вземане и нова такава е
започнала да тече, считано от следващия ден – 01.04.2016 г.
При съобразяване с данните, следващи от приобщените писмени доказателства и
конкретно от представените преписи от изпълнителни дела, съдът приема, че след този
момент са предприети конкретни изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД на давностния срок за вземанията, по които ищцата е насрещно
задължено лице. Такъв характер имат налагането на запор върху вземанията по банковите
сметки на длъжника П. Т., открити при [фирма] от момента на получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице на 21.04.2016 г. (предвид изпратения отговор от
същото относно признаване на вземането по наложения запор и блокиране на сметката на
длъжника), налагането на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот с вписване
на постановлението на ЧСИ на 15.06.2016 г., налагането на запор върху вземанията на
длъжника по банкови сметки в [фирма], с получаване на запорното съобщение от 17.01.2017
г. (с оглед постъпилият отговор от търговската банка относно блокиране на сметката на
лицето). До прекъсване на давностния срок са довели и депозираната молба от взискателя
от 16.03.2018 г., обективираща искане за извършване на конкретни изпълнителни действия,
както и насрочването на опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на
длъжника, находящи се на адрес: [адрес], обективирано в призовка до длъжника от
7
20.08.2018 г., получена, чрез пълномощник, на 10.10.2018 г.
За да достигне до този извод съдът съобрази задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно които прекъсва давността предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
тълкувателното решение е разяснено също, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Съдът приема, че последното действие, довело до прекъсване на давностния срок и
извършено в хода на първоначално образуваното изпълнително дело № 2016858040210/2016
г. по описа на ЧСИ У. Д. е молбата на взискателя с вх. № 02742/29.01.2020 г. до ЧСИ, с която
е направено искане за извършване на конкретни изпълнителни действия. Следователно,
считано от следващия ден – 30.01.2020 г. спрямо вземанията по процесния изпълнителен
лист е започнала да тече нова давност, която поначало изтича на 30.01.2025 г.
Същевременно съдът приема, че този срок е бил спрян за времето от 13.03.2020 г. до
отмяна на извънредното положение, доколкото съгласно Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.) за този период спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти – арг. чл. 3, т. 2 от закона. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението
на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно, процесният давностен срок
е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, а именно за времето от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г., което обуславя извод, че поначало давността изтича на 09.04.2025 г.
В тази връзка с оглед изложените от ищцата доводи, доразвити в депозираната по
делото писмена защита за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК по силата на закона следва да се отбележи, че действително процесното
прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона, считано от момента на
изтичане на две години от последното действие, в който смисъл са и задължителните за
съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на последното изрично е посочено, че в тази
хипотеза прекратяването на изпълнителното производство става по право, без значение дали
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в
кой момент е сторил това – в случая с постановление от 27.02.2024 г., тъй като с
постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване.
Издаването на постановлението за прекратяване, предвидено изрично в разпоредбата на чл.
433, ал. 1 ГПК, е необходимо за прогласяване на действието му и за прилагане на някои от
последиците му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата перемпция.
Независимо от това, тази перемпция е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
8
перемпцията, така и за давността. Касае се обаче за различни правни институти, с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Ето
защо, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо
от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал такова,
тъй като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ – в този
см. Решение № 73 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/ 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о, постановено
по реда на чл. 290 ГПК.
По делото се установи, че последното действие, извършено в хода на изп. дело №
210/2016 г., довело до прекъсване на давностния срок за вземанията по процесния
изпълнителен лист е депозирането на молбата от взискателя от 29.01.2020 г. до ЧСИ, с която
е направено искане за извършване на конкретни изпълнителни действия. Следователно, с
изтичане на две години от този момент производството по изп. дело следва да се счита за
прекратено по право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Това прекратяване обаче, по вече изложените съображения, не влияе върху
погасителната давност, тъй като изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има за
последица прекратяване на изпълнителното производство, но не обуславя погасяване на
материалното право на взискателя /арг. чл. 454, ал. 2 ГПК/, а извършените след
прекратяването действия и конкретно депозирането на молбата от взискателя от 20.03.2024
г., въз основа на която е образувано изп. дело № 983/2024 г. и съдържаща искане за
конкретни изпълнителни действия, респ. възлагане на правомощия на ЧСИ по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, респ. налагането на запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника в
[фирма] с получаване на запорното съобщение от търговската банка (най-късно на
01.04.2024 г., от който момент е отговорът) произвеждат правно действие и са довели до
ново прекъсване на давностния срок. Считано от деня, следващ по време налагането на
запора или от 02.04.2024 г. спрямо процесните вземания е започнал да тече нов петгодишен
срок, който не е изтекъл към момента на сезиране на съда с процесната искова молба –
12.08.2024 г.
За правна прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, съобразявайки и
формираната трайна съдебна практика, че с предявяване на иска по чл. 439 ГПК, в случая
на 12.08.2024 г., давността е спряла да тече докато трае процесът по иска за оспорване на
вземането от длъжника и на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД - в т. см. Решение № 50017
от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г., ІV ГО на ВКС, Решение № 50105 от 15.06.2023 г. по
гр. д. № 1589/2021 г., ІV ГО на ВКС, Решение № 50099 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 3614/2020
г., ІІІ ГО на ВКС. Ето защо, съдът съобразява налице ли е изтекъл давностен срок до
образуване на настоящото исково дело.
С оглед всичко изложено дотук, предявената искова претенция, основана на твърдения
за недължимост на вземанията по процесния изпълнителен лист, поради погасяването им по
давност в период след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на настоящото
производство, предвид неизтичане на приложимия към притезанията петгодишен давностен
срок, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявения иск, право на разноски има
9
само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на същия следва да бъде
присъдена сумата от 124 лева, представляваща сторени разноски по делото за заплатена
такса за изготвяне на препис от изпълнително дело № 983/2024 г., както и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи последното в минималния размер, установен в чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответното
дружество, изразяваща се в депозиране на писмен отговор и становище по хода на делото,
без процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание, конкретната
фактическа и правна сложност на делото, обоснована от предмета на доказване, събраните
доказателства, както и приключването му в рамките на едно съдебно заседание. Сторените
от ищцата разноски следва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] срещу
[фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
1222,28 лева – главница, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна
енергия за периода м. 05.2010 г. – м. 04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
[адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.11.2012
г. до окончателното плащане, както и сумата от 130,98 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 01.07.2010 г. – 26.10.2012 г., за които е издаден
изпълнителен лист от 08.03.2016 г. по ч. гр. дело № 24205/2012 г. по описа на Софийски
районен съд, 87-ми състав, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело №
2024***0400983/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на
правото за принудителното им изпълнение.
ОСЪЖДА П. К. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
сумата от 124 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10