Решение по дело №832/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А. Ю. А., [ЕГН], от [населено място] чифлик, общ. Долни чифлик, обл. Варна, [улица], депозирана чрез адв. С. Г.-П. от ВАК, срещу Решение № 276/01.03.2024 г., постановено по НАХД № 690/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, XXІX състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0442-000122/01.03.2023 г. на началник сектор в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, четвърто РУ, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно са отнесени фактите към посочената за нарушена норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, според която са регламентирани две кумулативни предпоставки, за да се приеме, че е извършено нарушение, а именно: МПС да е регистрирано и да е се поставени табели с регистрационен номер. Посочва, че в този смисъл, ако въобще е налице извършено нарушение, то в НП е следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, според която приобретателя на МПС има задължението да го пререгистрира в едномесечен срок от придобиването му, а не на чл.140, ал.1 от ЗДвП. С тези доводи моли съда да отмени решението на ВРС, както и издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. К. Л.-А., в писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена, моли на касатора да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на А. Ю. А., против наказателно постановление № 23-0442-000122/01.03.2023 г. на началник сектор в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, четвърто РУ, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

От фактическа страна ВРС приел за установено, че на 20.06.2022 г. с договор за покупко-продажба касаторът е закупил лек автомобил „Фиат“ с рег.№ [рег. номер]. Н. основание чл. 145, ал. 1 от ЗДвП, той имал задължение в двумесечен срок да регистрира закупеното превозно средство в съответния сектор „Пътна полиция“, което той не изпълнил и поради това, на 22.08.2022 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена. Н. 05.12.2022 г., около 18:01 часа в [населено място], жалбоподателят управлявал процесния лек автомобил, чиято регистрация била прекратена. Съставен му бил АУАН, който бил изпратен във ВРП, като с Постановление № 1259/2023 г. прокурор при ВРП постановил прекратяване на образуваното наказателно производство. Въз основа на постановлението на ВРП и на съставения акт било издадено и атакуваното пред ВРС наказателно постановление, с което наказващият орган приел описаната в акт фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на А. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

За да потвърди процесното НП, ВРС е приел от правна страна, че при издаването на НП не са нарушени административно производствените правила. Описанието на нарушението съответства на правната [жк], правилно е приложен материалния закон и санкционните разпоредби, като е изложил мотиви за всяко едно от възраженията в жалбата.

Така постановеното решение е правилно.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на А. съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на 05.12.2022 г., в 18:01 часа в [населено място], по [улица], касационният жалбоподател А. е управлявал лек автомобил "Фиат Мултипла", с рег.№ [рег. номер], което МПС към този момент е било с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 22.08.2022 г.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда общо правило за поведение, което гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, следва да се управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. МПС със служебно прекратена регистрация безспорно представлява нерегистрирано такова, въпреки наличието на табели с регистрационни номера. Действително с разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателя на регистрирано ППС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, но след като това не е сторено и регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена, считано от 22.08.2022 г., правилно в НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Н. следващо място разпоредбите на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни, предвиждат служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. С цитираните две разпоредби на ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на практика са уредени последствията от бездействието на приобретателя на МПС. От текста на двете разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства следва да направи отбелязване в автоматизираната система, като законът не предвижда издаването на изрично властническо волеизявление от административен орган, с което да се констатира настъпилото по силата на закона погасяване на правото за временно ползване на регистрацията на придобитото превозно средство, и не е регламентирано законовото задължение за уведомяване на нарушителите за направеното отбелязване. Т. уведомяване не се предвижда както в Закона за движение по пътищата, така и в Наредба № I-45/24.03.2020 г., регламентираща реда за прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства.

По делото безспорно е установено, че касационният жалбоподател не е изпълнил законовото си задължение в указания от закона срок да пререгистрира придобитото от него моторно превозно средство по постоянното си местожителство. Процесното МПС е придобито от същия на 20.06.2023 г., не е регистрирано в едномесечен срок от придобиването му, каквото е изискването на 145, ал. 1 от ЗДвП и регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 22.08.2022 г., чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, като до датата на проверката - 05.12.2022 г., автомобилът не е бил пререгистриран, поради което са настъпили последиците от служебното прекратяване на регистрацията. По отношение на касационния жалбоподател не е било дължимо уведомяване за служебно прекратената регистрация. Като правоспособен водач, касационният жалбоподател е следвало да е наясно с правилата за движение по пътищата, в това число и за последствията от неизпълнение на предвиденото с горепосочените разпоредби задължение, в качеството си на собственик, което виновно не е изпълнил. Бил е длъжен да знае разпоредбите на закона, предвиждащ служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, което е придобито от него, след като самият той не е изпълнил задължението си да регистрира промяната в правото на собственост пред съответните контролни органи.

В този смисъл съответни на установените по делото релевантни факти са изводите в съдебния акт за съставомерност на деянието и от субективна страна. Касационният жалбоподател като правоспособен водач е съзнавал, че нарушава императивно установени задължения, които виновно не е изпълнил. Това налага извод за наличие на умисъл за извършеното от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на задължението е виновно извършено, поради което правилно е квалифицирано като противоправно деяние, нарушаващо изискването по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Освен това, законовата разпоредба на чл. 140 от ЗДвП, като общо правило на поведение, не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В същата е предвидена административнонаказателна отговорност на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл неоснователен е доводът в касационната жалба, че Г не е осъществил от субективна страна вмененото му административно нарушение.

Фактическото описание на деянието съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което удовлетворява изискването за съдържание на акта по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира процесното НП за издадено при правилно приложение на материалния закон и от компетентен за целта орган.

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което е съобразено и от ВРС. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие, както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства.

Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Районният съд е положил нужните усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, А. съд– Варна намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

Изложеното налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължи своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящият състав на съда приема, че производство не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Шести тричленен състав на А. съд-Варна

 

Р Е Ш И.:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 276/01.03.2024 г., постановено по НАХД № 690/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, XXІX състав.

 

ОСЪЖДА А. Ю. А., [ЕГН], от [населено място] чифлик, общ. Долни чифлик, обл. Варна, [улица], да заплати в полза на О. М.-Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.