Р Е
Ш Е Н
И Е
№322
04.05.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета година в състав
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: М.
Койнова
Прокурор: Елеонора
Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 409 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.Ш.С., непридружен малолетен,
гражданин на С., родена на ***г., подадена чрез адв. М.А., в качеството на
назначен представител с Решение №2460/2022г. от 23.09.2022г. на Председателя на НБПП, със служебен адрес: ***,
срещу Решение № 18719/16.12.2022г. на Заместник-председателя на Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че е
постановено в нарушение на разпоредбата на чл.9 ЗУБ. Счита се, че са налице
предпоставките на закона за статут по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Твърди се също, че
административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел,
че Т.е трета сигурна държава за чужденката и че същата можело да бъде върната в
Турция. Коментира се, че съгласно параграф 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ, за да
се приеме, че Т.е трета сигурна държава спрямо чужденката, то в Т.следвало да
съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при
предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Твърди се,
че Т.формално отговаряла на изискването, визирано в параграф 1 т.9 б.“г“ от ДР
на ЗУБ за „трета сигурна държава“, но фактически чужденката не можела да
упражни тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските
бежанци. Освен това, що се отнася до определянето на Т.за „сигурна трета
страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана
за връщане, залегнал в чл.33 параграф 1 от Женевската конвенция, чл.3 от
Европейската конвенция за правата на човека и чл.3 параграф 2 от Конвенцията
против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.
Навеждат се доводи, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за
връщане се спазва ефективно. Т.принудително изселвала от собствената си
територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на С.,
където преди това живеели сирийски кюрди. Навеждат се доводи, че при анализа на
ситуацията в Т.административният орган подходил напълно формално. На следващо
място се излагат съображения във връзка с принципа за най-висшия интерес на
детето, като се твърди, че централно и основополагащо е мястото на грижата на
родителите, а за да се запази целостта на семейството е необходимо чужденката
да получи хуманитарен статут, след което да се премине към производство по
събиране на семейството, като същите получат международна помощ и закрила и се
премахне опасността да бъдат върнати в С., както и да се елиминира
несигурността и заплахите за непридружената молителка и семейството ѝ,
които са налице за тях както в С., така и в Т. По подробно изложените в жалбата
съображения се моли за отмяна на оспореното решение.
Ответникът – Заместник- Председател на ДАБ при МС, не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба с вх. №3171/23.08.2022г. на РПЦ – Харманли,
подадена от името на Х.Ш.С. от С., е поискана закрила в Република България.
Чужденката е регистрирана чрез попълване на регистрационен лист с рег.№42734/23.08.2022г.
като Х.Ш.С., гражданство – С., етническа принадлежност - ***, родена на ***г. в
Т., гр. М., с постоянен адрес С., гр. Х., *** образование, религия – ***, ***, без документи за
самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни
относно родителите – майка А. и баща – С., както и сестра И.(3г.) с
местонахождение към момента на всички в Т.. Самоличността на чужденката е била
установена чрез декларация с рег. № 42734/23.08.2022г. по чл.30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.
(собствено) С. (бащино) Ш. (фамилно), гражданин на С., родена на ***г. в Т., гр.
М., ***.
От представената по делото Заповед
№ЗД/Д-Х-С-482/09.08.2022г., издадена от Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ Свиленград, е видно, че спешно временно е настанено детето H. S. S. – родено
на ***г., гражданство – С., с родители: неизвестни, в ЦНСТ ***.
Представено е и Решение №148/02.09.2022г. на Районен
съд – Свиленград по гр. д. №20225620100577 по описа за 2022 година, с което
съдът допуска настаняването по съдебен ред на детето Х.Ш.С. с ЛНЧ **********,
родена на ***г. в Република Т., гражданин на С. от майка А. и от бащата С. М. Р.
Ш., в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, а
именно в ЦНСТДБУ – Свиленград, за срок от 2 (две) години, считано от влизане в
сила на Решението или до настъпване на законни причини за изменяне или
прекратяване на мярката за закрила и задължава ДСП – Свиленград да
осъществява контрол след допускане на настаняването. Съдебният акт е влязъл в
сила на 12.09.2022г.
С Писмо с рег.№ 42734/25.08.2022г. на ДАБ, И. Д. Директор
на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено
становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег. №М-18952/29.09.2022г.,
ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в
случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С Решение №2460/2022г. от 23.09.2022г., издадено от
Председателя на Национално бюро за правна помощ (НБПП), е решено на Х.Ш.С.,
гражданка на С., ЛНЧ ********** от „уязвима група“ – непридружена
малолетна/непълнолетна чужденка, подала молба за предоставяне на международна
закрила, да се предостави правна помощ под формата на представителство от адвокат. С решението е
назначена адвокат М.А.А. в качеството на представител на лицето, с посочени
правомощия.
Със Заповед №ЗД/Д-Х-С-489/09.08.2022г., издадена от
Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ Свиленград, на основание чл.26 ал.2 от Устройствения правилник на
Агенция за социално подпомагане, чл.15 ал.4 от Закона за закрила на детето и
във връзка със сигнал №СИГ/Д-Х-С/60 от 09.08.2022г., подаден от старши полицай
в ГОДГ 02-гр. Свиленград – Я., е определена Х. А. Г. - социален работник в Отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград, да
присъства в хода на административното производство на детето H. S. S. – родено на ***г.
гражданство С., с родители: неизвестни.
На 27.09.2022г. е направен опит да се проведе интервю
с Х.Ш.С., като част от административната процедура по предоставяне на
международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. №42734/27.09.2022г.
В протокола е отразено, че интервюираната е заявила, че родителите ѝ се
намират в Т.и че има сестра, която е по-малка от нея. Разказала е също, че ходи
на детска градина и има приятели там. Не е даден отговор на останалите
поставени въпроси. В протокола е отбелязано, че не е проведен разговор с бащата
по телефона. Отразено е, че социалната работничка е разказала, че детето е дошло с леля си и с
нейния съпруг, укрито в кола, почти в багажника.Целта на лелята била да стигне
до Б.. Лелята и съпругът ѝ са били с редовни документи. Колата е била
задържана на КПП „Капитан Андреево“ и детето е било открито вътре. Заведено е
производство, което минало. Лелята е оставила детето и е заминала. Протоколът е
подписан от присъствалите при провеждане на интервюто интервюиращ орган, преводач,
социални работници и представител (адвокат).
Видно от Протокол рег. №42734/19.10.2022г. от проведен
разговор по телефона с бащата на Х.Ш.С., от С., в разговор с бащата същият е
заявил, че той и съпругата му А. са родени в С., Х.. Посочил, че имат две деца
– едното – Х. е в Б., а другото е в Т.. Заявил, че децата му са родени в Т..
Семейството му било в Т. от 8 години – 2015г. Пояснил за документ на турски
език, че бил за Х., родена на ***г. в Т.. Посочил, че живеят в И.. Заявил, че
не са имали проблеми в С. и в Т. заради това, че са араби, нито заради
изповядваната от тях религия. Не са имали проблеми с официалната власт в
страната си или в Т.. Нямало заплаха, отправена към тях в С. или в Т., нито
било оказвано насилие. Изпратил Х. да пътува за Б. със сестра му, която била в
Б.. Били задържани на границата и тя оставила Х. в Б.. В Т. Х. посещавала
детска градина, ходела в продължение на една година. Имали достъп до медицинска
помощ в Турция, но понякога се налагало
да ходят на частно. В държавните болници било безплатно, само лекарствата си
плащали. Заявил, че работи като сервитьор, но от 5 месеца бил без работа.
Вземал пари на заем. Посочил, че изпратил детето си за Б., за да може тя да
получи закрила и семейството му да дойде, да направят събиране на семейството в
Б.. В Т.животът бил много труден. Живеели под наем и в момента хазяинът им
увеличавал 4 пъти наема. На въпроса защо иска да напусне Т. отговорил, че за
това, което казал, че животът в Т. бил много труден и нямали финансови
средства.
Протоколът от проведеното интервю е подписан от
интервюиращия орган, от преводача и от представителя (адвокат).
За детето е изготвен и представен в ДАБ социален
доклад от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално
подпомагане“ – Свиленград.
Представено е становище рег. № 42734/13.12.2022г. от
младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по
преписката доказателства, се предлага на чужденката да се откаже предоставянето
на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение №18719/16.12.2022г., Зам. Председател на ДАБ
при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.Ш.С., на
основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.
Решението е връчено на адвокат М.А. на 31.03.2023г.
лично, срещу подпис, в качеството ѝ на представител на лицето.
Жалбата срещу решението е подадена на 10.04.2023г. по
пощата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3
от ЗУБ.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното в настоящото производство решение изхожда
от компетентен орган – Заместник - Председател на ДАБ, който съобразно нормата
на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото
Заповед №03-15/03.05.2022г. има законоустановено правомощие да отказва
международна закрила в Република България.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода
на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.
Харманли при ДАБ, първоначално е направен опит за провеждане на интервю с
чужденката и бащата на същата, а след
това с бащата на чужденката е проведено интервю, отразено в нарочен протокол,
като интервютата са проведени в присъствието на преводач, включително са налице
и данни, че съдържанието на протоколите също е прочетено на адвокат М. А.,
която е представител на чужденката.
Спазени са и процедурните изисквания на чл.15 ал.6 от
Закон за закрила на детето, като в административното производство, по което се
засягат правата или интересите на малолетната жалбоподателка (дете по смисъла
на чл.2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция „Социално
подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой
представител, присъствал на първото интервю. Преди вземане на процесното
решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция
„Социално подпомагане“ Свиленград е изготвен социален доклад, представен пред
административния орган.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в
случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено
преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Административният акт отговаря и на общите изисквания
за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически,
така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са
посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с
основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
При регистрацията на жалбоподателката същата е
регистрирана като сирийски гражданин, с постоянен адрес С., с оглед на което за
държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С..
В настоящия случай правилно административният орган е
преценил, че не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански
статут. От жалбоподателката и от бащата на същата не са заявени конкретни
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата
норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо
насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани и не се установяват по делото. Правилна е преценката
на административния орган, че изложените от бащата на кандидата мотиви за
напускане на страната по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано
опасение от преследване. Не е заявено да е било осъществено преследване от
държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната на
произход - С., нито в страната, в която семейството е живяло през последните няколко
години – Т.и където е родена и Х.Ш.С.. На практика липсват действия от страна
на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3
от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към
сирийската гражданка и семейството ѝ. Те не са били заплашвани и върху тях
не е било оказвано насилие, както и бащата на Х.Ш.С. заявява в интервюто си. Не
са били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини нито в С.,
нито в Т..
По така изложените съображения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на
материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал.
1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне
на хуманитарен статут на чужденката, следва да се отбележи, че в случая не се
твърди в държавата си по произход тя и семейството ѝ да са изложени на
реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция,
или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения
за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е извършил преценка и относно
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и
условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си по
прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка
№ МД-655/17.10.2022г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация
относно Сирийска арабска република, като е приел, че обстановката по
сигурността в С. е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на
вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Достигнал е до
заключение, че не може да се очаква детето и семейството му да се установят в
друга част от територията на държавата си по произход, където да ползват трайна
и ефективна закрила, и че не могат да бъдат изпълнени критериите за
възможността за вътрешно разселване и следователно тази алтернатива в момента е
неприложима за нея.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното решение,
че жалбоподателката се явява принудена да остане със семейството си извън
държавата си по произход С., тъй като със самото си присъствие на територията
на тази държава като гражданско лице са изложени на реална опасност от тежки
посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен
конфликт.
Същевременно административният орган е взел предвид
факта, че Х.Ш.С. е родена и в продължение на 7 години е живяла на територията
на Т., заедно със семейството си, което е там от 2015г., и е извършил преценка
относно сигурността на територията на тази държава. Въз основа на това,
административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от
разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е
живяла в продължение на няколко години, да се приеме за трета сигурна държава
по отношение на нея.
В решението е направен изводът, че за чужденката не
съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 -
3 от ЗУБ при завръщането ѝ в Т.и че искането за закрила и в частта за
предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на
административния орган е правилен и съответен на събраните по делото
доказателства. Правилно в решението е прието, че чужденката е пребивавала в
трета държава, различна от държавата ѝ по произход, и че същата
представлява „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От събраните по делото писмени доказателства,
включително от заявеното от бащата на чужденката в проведеното интервю, може да
се направи извода, че Х.Ш.С. и семейството ѝ нямат основания да се
опасяват за живота или свободата си поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не са
изложени на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С оглед данните, съдържащи се
в приетата справка относно Република Т., и видно от изложеното в проведеното
интервю, следва да се приеме, че от тази страна жалбоподателката и семейството
ѝ биха били защитени от връщане до
територията на страната си по произход.
Предвид тези обстоятелства, то
съдът стига до извода, че са налице достатъчно основания да се счита, че
Х.Ш.С. ще бъде допусната до територията ѝ. Административният орган е
извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената
справка, правилно е установил, че на територията ѝ няма въоръжен конфликт
до степен на изключително и безогледно насилие и е налице
възможност оспорващата да поиска статут на бежанец и при предоставянето
му да се ползва от международна закрила като бежанец. Съгласно чл.21, т.7 от същия
устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за
кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираните справки са
изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че
лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е
изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне
по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното
положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва
от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия
поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Т., не се опровергава
от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът, че при
вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и
не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение
съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от
порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него
жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Ш.С., непридружен малолетен, гражданин
на С., родена на ***г., подадена чрез адв. М.А., в качеството на назначен
представител с Решение №2460/2022г. от 23.09.2022г. на Председателя на НБПП,
със служебен адрес: ***, срещу Решение № 18719/16.12.2022г. на
Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: