№ 6
гр. , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20205510102131 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Х. В. К., ЕГН ********** от гр. К.,
чрез пълномощник адв. Т.Д., АК-С. против У. С. – сръбски гражданин, род. на **********
г. с неизвестен адрес на територията на Република България, иск за развод с правно
основание в чл.49 от СК.
В исковата молба ищцата сочи, че сключила граждански брак с ответника на ********* г. в
гр. Б.. Нямали родени деца.
Сочи, че се запознали в Б. през месец май 2017 г., по-късно сключили брак и тя заминала за
Г., за да намери работа и квартира за двамата. След около 2 месеца уредила всичко,
ответникът получил виза и отишъл при нея в Г..
Твръди, че много бързо след като заживели, започнали проблемите помежду им.
Ответникът започнал да употребява алкохол и наркотици не се прибирал, не й давал
обяснения. С времето започнал да упражнява и физическо насилие спрямо нея. По нейно
настояване започвал няколко пъти работа, но веднага след това напускал или бил изгонван
заради употребата му на алкохол. Твърди, че заплащала всички сметки единствено тя.
Сочи, че през месец август 2020 го напуснала и се прибрала в България в дома на майка си.
От тогава нямала никаква връзка с него.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответника, като не претендира за ползване на семейното жилище, тъй
като същото било апартамент в Република Г., където нямала намерение да се връща.
1
Претендира за направените по делото разноски.
В молбата се съдържа искане ответникът да бъде призован чрез публикация в Държавен
вестник.
След разпореждане от дата *********2020 г. на съдията-докладчик в бр. 90 от 20.10.2020 г.
на Държавен вестник е излязло съобщение за заведено гр.д. 2131/2020 г. по описа на РС-К..
След като в указания в съобщението срок У. С. не се е явил в РС-К. за получаване на
преписи от исковата молба, на същият е назначен особен представител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв. Хр. М., АК-С., в който заявява, че искът е
допустим.
Сочи, че не успяла да осъществи връзка с ответника и нямала възможност да сочи нови
доказателства и искания, както и да прави доказателствени искания.
Счита, че съдът не следвало да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака
предвид отсъствието на ответника.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно е, че страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак в Република С.
на *********.2017 г. /удостоверение за сключен граждански брак № 0*********2017 г.,
съставен в община К. - дубликат/.
Представен е оригинал на удостоверение за сключен граждански брак, издаден от Република
**********гр. Б. с порден № ********* за 2017 г. от *********.2017 г. с превод на
български език.
Ищцата е представила декларация за доход, от която е видно, че средномесечният й доход е
в размер на 1600,00 лева за периода от 01.08.2019 г. до 01.08.2020 г.
По делото се събраха гласни доказателства
От показанията на свидетелите Д.Х. К., майка на ищцата, желае да свидетелства и А.К.П.
без родство на страните, се установи, че Х.К. и У. С. сключили граждански брак през 2017
г., живеели в Г.. Ответникът започнал да злоупотребява с алкохол и тормозил съпругата си,
взимал й парите, играл е хазарт, посещавал публични домове. Свидетелите твърдят, че
2
ответникът бил с Христина, заради документите, за да отиде в Г..
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед събраните доказателства съдът приема бракът между страните за дълбоко и
непоправимо разстроен.
Съгласно чл. 14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на
взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи, че през
времето, през което са живеели заедно, страните не могли да преодолеят различията в
характерите и вижданията си за съвместно съжителство и брачен живот, което водело до
неразбирателство - разногласия, спорове и конфликти. Липсата на компромиси, отстъпки, на
грижа един към друг, неудовлетвореността от поведението и отношението на партньора и
непълноценното съпружеско общуване водели до загубата на доверие, до охладняване на
отношенията и отчужденост. Между страните няма разбирателство, доверие, взаимност,
съпричастност и обща грижа за семейството, поради което бракът е формален, лишен от
дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид и
следва да бъде прекратен.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ
КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните се намирало в Република Г..
Ищцата още в исковата молба заявява, че към настоящия момент няма претенции за
ползване на семейното жилище, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име
преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на
3
фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна
фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва
брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата Х. В. К. е запазила своето фамилно име „К.“ след
сключване на брака с ответника, поради което фамилното й име след прекратяването на
брака не следва да се променя.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Нормата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и
общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал навежда на извод, че ответникът е
станал причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Малко след
сключването на гражданския брак между страните, ответникът започнал да злоупотребява с
алкохол, не се прибирал, играл хазарт, посещавал публични домове. Установи се, че се
оженил за ищцата само за да придобие документи на европейски гражданин.
Съдът счита, че именно начинът на живот и поведението на съпруга е довело до настъпване
на трайната фактическа раздяла. То е лишило брака от съдържание и е причина за неговото
дълбоко и непоправимо разстройство.
По делото не се събраха доказателства за брачни провинения на ищцата.
Поради изложеното съдът намира,че бракът следва да бъде прекратен по вина на
ответника.
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски по делото се поемат от
ответника. До приключване на устните състезания ищецът претендира за сторените по
делото разноски, които са в общ размер на 1 225,00 лева, от които 25,00 лева държавна
такса и 600,00 лева адвокатско възнаграждение и 600,00 лева разноски за особен
представител, които ответникът следва да бъде осъден да й заплати.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на
развода в размер на 40,00 лева по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на *********.2017 год. в Република **********гр. Б.
граждански брак между Х. В. К. с ЕГН ********** от гр. К., кв. „********* и У. С.,
сръбски гражданин, род. на ********** г. като дълбоко и непоправимо разстроен без да се
произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи фамилно име
– „К.“.
ОСЪЖДА У. С., сръбски гражданин, род. на ********** г. да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 40,00 лв. /четиридесет лева и
нула стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА У. С., сръбски гражданин, род. на ********** г. да заплати на Х. В.
К. с ЕГН ********** от гр. К., кв. „********* направените по делото разноски в размер на
1 225,00 лева /хиляда двеста двадесет и пет лева и нула ст./
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5