№ 129
гр. Асеновград, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20255310200360 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №24-0239-001481/29.11.2024г. издадено от * - на длъжност
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на З. А. Д. с
ЕГН**********, от * на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП , е било
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лева за нарушение по
чл.104а от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 /17.12.2012г. на МВР са му
били отнети и 8 контролни точки.
В хода на съдебното разглеждане, жалбоподателят З. А. Д. не се явява лично по
делото. Чрез отразеното в жалбата, оспорва вмененото му с НП нарушение и счита, че
то следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, както и поради
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя.
Адв. Т. М. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва
да се отмени, поради допуснати съществени нарушения свързани, както с издаване на
обжалваното НП, а така и във връзка с грешно посочване на управляваното МПС, с
което се твърди, че е било извършено нарушението. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
1
представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище става ясно, че
според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се
потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, моли за намаляване на
присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. * З.в Д. е от гр. Смолян и е баща на нарушителя З. А. Д.. От своя страна,
последния е управител на фирма „Скаусърс-СМ“ ЕООД гр.Смолян, чиято основна
дейност е търговия с плодове и зеленчуци. За нуждите на дейността дружеството
имало регистрирано два товарни автомобила – „Мерцедес“ с ДК№ * и „Ивеко Дейли“
с ДК№ *, които най често се управлявали от св. * Д. и неговия син.
Свидетелите Д. И. К. и Б. Й. Т. работят, като полицейски служители в РУ
Асеновград,всеки един от тях на длъжност младши автоконтрольор. Зе периода от
07.00 часа до 19.00 часа, на 11.11.2024г. двамата свидетели били дневна смяна в
състава на АП-527. Около 9.20 часа, те се намирали в служебен автомобил, управляван
от св. К., като се движили по ул. „ 6-ти Януари“ в гр. Асеновград в посока от север на
юг. Докато изпълнявали задълженията си по контрол на движението, двамата
свидетели забелязали, че пред тях се движи бял товарен автомобил, тип „микробус“
със софийска регистрация. Следвайки известно време белия „микробус“, св. К. се
загледал в лявото странично огледало на водача отпред, като от отражението в него
установил, че същия говори по мобилния си телефон. Това мотивирало двамата
служители да извършат проверка на водача на микробуса, при което св. К. предприел
маневра свързана с изпреварването му с цел спиране. При маневрата, предната част на
служебния автомобил се изравнила с предната част на изпреварвания товарен
автомобил, като служителите видели, че водача е без поставен обезопасителен колан,
като ръката му държи мобилен долепен до ухото. Констатираното станало причина, св.
Т. да подаде знак с ръка на водача, като той, възприемайки указанието отбил и спрял в
дясната част на улицата, което станало в близост до кръстовището с ул. „Шейново“.
При последвалата документална проверка, се установило, че МПС-то е марка „Ивеко
Дейли“ с ДК№ СВ 6321ТС, като негов водач е З. А. Д. от гр.Смолян. При спирането на
микробуса, двамата служители забелязали, че в кабината има и пътник, който се
оказал, св. * З.в Д.. Предвид констатираните нарушения, използвайки служебния
таблет, св.Т. съставил на З. Д. два акта за административни нарушения-АУАН
GA3311902/11.11.2024г. за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП свързано с
управлението на МПС, без поставен обезопасителен колан и GA3311903/ 11.11.2024г.
за нарушение по чл. 104а от ЗДвП свързано с използване на мобилния телефон, при
управлението на МПС, бе наличие на специално устройство позволяващо
използването му без участие на ръцете. При съставяне на втория АУАН, освен другите
2
обстоятелства било посочено, че вместо спряното за проверка МПС- „Ивеко Дейли“ с
ДК№ *, водачът е управлявал товарно МПС-„Фиат Дукато 1.9 ТД“ с ДК№ *. Така
съставените два акта били връчени без възражения на З. А. Д.. Въз основа на
съставения АУАН GA3311903/11.11.2024г., било издадено атакуваното наказателно
постановление №24-0239-001481/29.11.2024г., в който отново, освен другите
обстоятелства отново било посочено, че нарушението от страна на З. Д. е извършено
при управление на товарно МПС-„Фиат Дукато 1.9 ТД“ с ДК№ *, вместо товарен
микробус „Ивеко Дейли“ с ДК№ *.
Установената по-горе фактическа обстановка се подкрепя от събраните от
делото и кредитирани от съда писмени доказателства и от показанията на разпитаните
по делото, като свидетели Д. И. К., Б. Й. Т., * З.в Д. и Д. Х. Г..
От показанията на св. * З.в Д. се установява освен родствената връзка с
нарушителя, а и това, че посочената в АУАН и НП дата-11.11.2024г. в действителност
управлявания от З. А. Д. товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с ДК№ * е бил спрян за
проверка от полицейските служители в гр. Асеновград. От неговите показания се
установява и това, че въпросното МПС е било регистрирано на фирма „Скаусърс-СМ“
ЕООД гр.Смолян. Последното се потвърждава и от справката на лист 38 от съд.дело.
От показанията на същия свидетел става ясно, че към момент проверката, водача не е
бил сам в кабината на проверяваното МПС, като св. * З.в Д., който е станал очевидец
на цялата проверка. В действителност по отношение на установените от двамата
служители нарушения извършени от водача, показанията на * З.в Д. се различават
коренно от тези на свидетелите К. и Т., но това се явява без значение относно крайното
решение на съда.
От показанията на свидетеля Д. Х. Г. се установява, че той самия стопанисва
магазин намиращ се в близост до ул. „ 6-ти Януари“ в гр. Асеновград. Във връзка с
дейността която развивал, на св. Г. се налагало често да спира на улицата
притежавания товарен микробус -„Фиат Дукато“ с ДК№ *, бял на цвят. От показанията
на св. Г. се установява и това, че притежаваното от него МПС, няма никаква връзка с
извършената на 11.11.2024г. проверка спрямо З. А. Д..
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за основателна.
В действителност по делото безспорно се установи, че на посочената в акта
дата, нарушителят З. Д. е управлявал товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с ДК№ *, бял
на цвят собственост на фирма „Скаусърс-СМ“ гр.Смолян.Това не се оспорва и от него
самия, а се потвърждава и от показанията на свидетелите Д. И. К., Б. Й. Т. и * З.в Д..
Няма спор и това, че на същата дата, управляваното от нарушителя МПС е било
спряно за проверка. Това обстоятелство обаче е пълно противоречие с отразеното в
съставения АУАН GA3311903/11.11.2024г., където както бе посочено, че З. Д. е
управлявал товарен автомобил „Фиат Дукато 1.9 ТД“ с ДК№ *. Това разминаване в
3
марката и регистрацията на управляваното МПС, се явява съществено нарушение на
процесуалните правила съдържащите се в чл. 42, ал.1,т.4 от ЗАНН, задължаващи
актосъставителя да посочи нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, представлява основание за отмяна на обжалваното НП и няма как да бъде
санирано от съда.
Съобразно своите правомощия по чл.52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е отчел
допуснатите нарушения при съставяне на акта, а е пристъпил към издаване на
обжалваното НП, при което е било допуснато същото нарушение, касаещо
управляваното от З. Д. МПС. Констатираното процесуално нарушение се явява
съществено, като то прави обжалваното НП незаконосъобразно и то следва да се
отмени. В този смисъл жалбата на З. Д. и неговия повереник се явява основателна и
като такава тя следва са бъде уважена.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателно, като разгледано по същество, то следва да бъде уважено в пълен
размер. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „ В
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства–пълномощно, договор за правна защита и съдействие и допълнителна
молба от 22.10.2025 / листи 7, 59 и 60 от съд.дело / се установява, че от страна
жалбоподателя З. А. Д. е бил изплатен хонорар на адв. Т. М. за общата сума в размер
на 1800 лева. От депозираната първоначална жалба предмет на делото, се установява,
че с нея се обжалват освен НП №24-0239-001481/29.11.2024г. /предмет на настоящето
дело/ , а така също и НП №24-0239-001480/29.11.2024г. спрямо З. Д. за нарушението по
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП издадено въз основа на АУАН GA3311902/11.11.2024г.Към
приложените от адв. М. писмени доказателства, се установява, че във връзка с
упълномощаването му да обжалва двете посочени НП, на същия е бил изплатен общ
хонорар в размер на 1800лв., като неговата претенция по настоящето дело, при
уважаване на жалбата за отмяна, е само за сумата от 900лв. или половината от цялата
заплатена от жалбоподателя.Това именно се явяват и направените по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. М. е изготвил подадената
жалба и се яви на три пъти в съд.заседание, то е налице процесуално представителство
в съдебната фаза и е видно, че е изпълнил поетите ангажименти спрямо
жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста
4
на чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до
1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Тъй като по делото има проведени
общо три съдебни заседания, в които е взел участие и адв. Т. М., то следва да немери
приложение и текста по чл. 14, ал.2 от Наредба, където е посочено, че „За защита по
наказателно или административно-наказателно дело с повече от две съдебни заседания
за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“ Доколкото спрямо
жалбоподателя е било наложено едно административно наказание-глоба, то съдът е на
становище, че размера на претендираното адвокатското възнаграждение, се явява
съобразен с Наредбата. Направеното искане за прекомерност се явява неоснователно и
следва да се остави без уважение. Съобразно изложеното и прието по-горе, то съдът
счете, че следва да осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира
РУ Асеновград, в което като Началник се явява е издателя на процесното НП (чл.37,
ал.2 от ЗМВР) да заплати на жалбоподателя общата сумата от 900 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №24-0239-001481/29.11.2024г. издадено от * - на длъжност Началник
РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на З. А. Д. с ЕГН**********, от * на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е било наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лева за нарушение по чл.104а от
ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 /17.12.2012г. на МВР са му били отнети и
8 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на З. А. Д. с ЕГН**********, от *, сумата
от 900.00 лева /деветстотин лева/ за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5