№ 2314
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110149999 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. В. П., като процесуален представител на Р. К. А., за
изменение на решение №20205/07.12.2023г., постановено по гр.д. №49999/2022г. по
описа на СРС в частта за разноските. Излага, че съдът не се е произнесъл по
направеното от страната искане за присъждане за разноски – адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.1,т. 2 ЗАдв, което да определи, както и заплатен депозит за
изготвяне на ССчЕ.
Ответникът по нея е оспорил искането, като е посочил, че не са представени
доказателства, че Р. А. е материално затруднено лице, поради което не следва да бъде
определяно адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че съдът следва да извърши
преценка на материалното състояние на лицето по реда на чл. чл.83 ГПК.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира, че
същата е основателна по следните съображения:
С молба от 12.10.2023г. страната Р. А. е представила списък по чл.80 ГПК преди
приключване на последното заседание по делото, в който е посочила сторените от нея
разноски – заплатен депозит от 250 лева за изготвяне на ССчЕ и възнаграждение на
процесуалния й представител, което да бъде определено от съда с оглед сключения
договор за правна защита и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, приложен на
лист 60 от делото.
Съдът е отхвърлил изцяло предявените искове, като не се е произнесъл по
разноските в решението си, поради което следва да допълни решението си в тази
посока.
1
Ответната страна по молбата, ищец в производството, не е посочил конкретни
доказателства, данни и основания, които да установяват възможността на Р. А. към
датата на сключване на договора за правна помощ да заплати такава. Настоящия
съдебен състав не споделя становището, че съдът следи служебно за тази възможност
или че следва да прилага разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК и служебно да изследва
материалното състояние на страната, която е сключила договор за правна защита и
съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. В този смисъл е и константната съдебна
практика на ВКС.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да се произнесе по разноските в
производството, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски
за внесен депозит за ССче, както и адвокатско възнаграждение определено по чл.7,
ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед общата цена на исковите претенции под 1000 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение №18748/15.11.2023г., постановено по гр.д. №12578/2023г.
по описа на СРС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .., ..
на основание чл. 78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.
София, .. сумата от 250 лева, представляваща сторени в производството разноски, и ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В. В. П., адрес гр. София, .. сумата от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
основание чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2