РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. С.З., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Х.
при участието на секретаря Д.а М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Х. Търговско дело №
20245500900087 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45
ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
В исковата молба се твърди, че на 09.04.2022г., около 22:35 часа, на път
„П-66“, на разклона за с. К., водачът Д. В. В. на лек автомобил марка и модел
„***“, с peг. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, като
предприел маневра завой на ляво, отнел предимството и ударил движещия се в
насрещната лента за движение лек автомобил марка и модел „***, управляван
от И.Ж.Ж., след което излязъл извън пътното платно и се преобърнал,
реализирайки ПТП с пострадали лица. При инцидента пострадал ищецът Г. Д.
К., с ЕГН: ********** - пътник в лекия автомобил марка и модел „***“, с peг.
№ ***
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 10.04.2022г. Образувано било и досъдебно производство
№ ЗМ-78/2022г. по описа на ОД на МВР - С.З..
Твърди се, че след ПТП, Г. К. е транспортиран от екип на ***, гр. С.З.,
където е приет на носилка, с тежки травми по главата, тялото и крайниците, в
объркано състояние, с гадене, с деформирано и силно оточно дясно бедро,
наличие на две слабо кървящи пунктиформени рани, болки в десен долен
крайник, невъзможни активни движения и силно болезнени пасивни
движения.
Направени са му множество изследвания, между които параклинични
1
изследвания, електрокардиограма, рентгенография на дясна бедрена става,
рентгенография на таз - фас, рентгенография на дясна колянна става - профил,
рентгенография на дясна раменна става - фас, компютърна томография на
глава - нативна, компютърна томография на торакс - нативна, компютърна
томография на лумбални прешлени - нативна, абдоминална ехография, както
и консултативни прегледи с кардиолог и неврохирург. От тях са установени:
фрактура с дислокация на диафизата на дясна бедрена става; наличие на зони
на консолидация на паренхима в дясна белодробна половина дорзо-базално; в
областта на торакалния скелет фрактура на процесус костариус на Th12
вдясно; пре и паравертебрални меки тъкани - интрамускулен хематом в
десния м.псоас; хроничен пансинуит; контузионни промени в десен бял дроб;
минимално количество хеморагично съдържимо в малкия таз; ретробулбарни
пространства и околоносни кухини - полипоидно разрастване на лигавицата
на етмоидални, фронтални двустранно и ляв максиларен синус. С оглед на
установената фрактура на дясната бедрена кост пострадалият е настанен в
***, където е предприето оперативно лечение на пострадалия крайник на
15.04.2022г., като под интубационна анестезия е извършено открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Направен е латерален
достъп до тазобедрената става, трепаниран е трохантера, под рентгенов
контрол е въведен водач и по него Long Fi – nail Ф10 415мм., заключен е
проксимално и дистално. Извършен е тоалет на мястото на откритата
фрактура с кислородна вода, браунол. Направен е дренаж и послоен шев.
Завършено е със стерилна превръзка. По време на болничния престой на
пострадалия е била проведена терапевтична схема с различни медикаменти. Г.
К. е изписан на 20.04.2022г., с поставена окончателна диагноза: Фрактура
аперта феморис декстра. Дадени са препоръки да се правят амбулаторно
стерилни превръзки през 3 дни, конците да се свалят на 12-тия ден от
операцията и да спазва указанията дадени от лекуващия лекар.
На 29.09.2022г. поради продължаващи оплаквания за болки в десен
долен крайник и слабост на същия, ищецът посетил за контролен преглед
ортопед- травматолог. При консултацията лекарят направил следните
констатации: пострадалият ходи с проходилка; натоварва крайника дозирано;
наличие на оперативни цикатрикси по латералната повърхност на бедрото;
силна спонтанна и палпаторна болезненост в проксималната част на дясно
бедро, в областта на големия троханатер; липса на данни за пълно костно
срастване и изразена периостална реакция. Предписана е терапия с Дипрофос
- локално. Поставена е основна диагноза: Счупване на тялото /диафиза/ на
бедрената кост.
Твърди се, че пътният инцидент причинил на Г. К. внезапно и
неочаквано увреждане на здравето, довело до множество болки и страдания за
него. Вследствие на травмата в областта на главата, ищецът се е оплаквал от
постоянно главоболие, което се е засилвало още повече при всяко физическо
усилие или разтърсване на тялото му. Страдал е и от замаяност и световъртеж,
от които получавал гадене и позиви за повръщане. Това от своя страна довело
2
до нарушения в апетита му и трудности с храненето. Ставало му е лошо,
когато гледал телевизия или друг вид екрани, тъй като имал непоносимост
към ярката светлина, която излъчват. Било му е трудно да се концентрира и
съсредоточи, чувствал се е разсеян и дезориентиран. А поради контузията на
гръдния кош и по-конкретно контузионните промени в десния му бял дроб
пострадалият е изпитвал неприятни болки и бодежи при вдишване и
издишване. Това сериозно затруднявало дишането му, в резултат на което
ищецът се е чувствал слаб и отпаднал, изморявал се бързо и често му
прималявало от направеното усилие. Освен това болките се провокирали и
при всяко по-рязко раздвижване на снагата. Наред с това фрактурата на
прешлен Тh12 в областта на гръбначния стълб била особено болезнена и
предизвиквала непрекъснати остри, мъчителни болки в областта на гърба и
кръста, като сериозно затруднявала извършването на активна физическа
дейност. Болките се засилвали и при най-малкото движение, поради което
пострадалият бил принуден да ограничава поведението си. Не на последно
място фрактурата с дислокация на диафизата на дясна бедрена кост също била
силно болезнена и оточна, като в периода на възстановяването си доверителят
ми не трябвало да стъпва и да натоварва увредения си крайник по какъвто и
да било начин. За да се изправя и придвижва било необходимо да използва
помощни средства, но подвижността му била значително ограничена, тъй като
поради фрактурата на Th12 прешлен и търпените вследствие на това
постоянни болки, ищецът на практика бил силно затруднен да използва
помощни средства за придвижване. Всичко това го принуждавало да спазва
постелен режим през преобладаващата част от денонощието, без да може да
се обслужва самостоятелно и да върши обичайните си битови дейности.
Вследствие на което се е налагало да разчита на постоянната помощ и
грижи на своите близки за неща, които преди злополуката не са били никакъв
проблем за него, което от своя страна било повод за натрупване на голямо
емоционално напрежение и стрес у него. От друга страна, заради
продължителното залежаване и обездвижване се е оплаквал от чувство на
изтръпване и мравучкане по цялото тяло. Източник на допълнителни
страдания и дискомфорт през цялото денонощие били и натъртванията и
охлузванията по останалата част от тялото на пострадалия. Всички тези
негативни последици от инцидента сериозно влошили цялостното битуване на
ищеца и променили обичайния му начин на живот, като възстановяването му
продължило дълго време и било съпроводено от постоянни болки, страдания,
ограничения и неудобства. И към настоящия момент пострадалият не е
напълно възстановен, поради което не може да стои продължително време
изправен и да се придвижва на дълги разстояния, все още накуцва вследствие
на фрактурата на дясната му бедрена кост и все още се оплаква от болки в
гърба и кръста при навеждане и изправяне.
Освен физическите последици, злополучното произшествие довело до
отрицателни последици и по отношение на психическото състояние на Г. К..
Ищецът се оплаквал от постоянно напрежение и тревожност, вследствие на
3
преживения шок по време на инцидента. Станал раздразнителен и избухлив и
често се е разстройвал без видима причина. Нощем страдал от силни приливи
на страх и безпокойство, поради които се е будел в състояние на голям стрес и
уплаха, след което му било трудно да заспи отново.
Постоянно сънувал картини от преживяното ПТП. Започнал да се
страхува от автомобили и избягвал да се вози в кола, както преди злополуката,
тъй като се е опасявал, че може да пострада отново. Чувствал се е потиснат и
нямал желание да се среща с никого. Сериозно се е притеснявал за
здравословното си състояние и се е опасявал, че може да му останат трайни
неблагоприятни последици за в бъдеще. Опасявал се е че вече никога няма да
бъде същият като преди. Това довело до продължително депресивно
състояние у него.
Станал мълчалив и необщителен, като мисълта за преживяното и
последиците от него не спирала да го тормози.
Пътният инцидент е нанесъл тежки физически и психически травми на
ищеца и сериозно нарушил обичайния му ритъм на живот, като оставил траен
отпечатък върху пострадалия за цял живот.
В исковата молба се посочва, че видно от представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на
Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието,
виновният водач е управлявал лек автомобил марка и модел „***“, с peг. №
*** който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ***, с полица №
BG/23/122000523320, валидна от 15.02.2022г. до 14.02.2023г.
В тази връзка ищецът се позовава на чл. 432, ал. 1 от КЗ и на чл. 429, ал.
1, т. 1 от КЗ.
Твърди, че от негово има чрез адв. М.Л.Д., е била отправена молба-
претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ***, с
искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение, по повод на която в посоченото дружество е образувана Щета №
0411-600-0003-2022г.
С писмо с изх. № 99-598/25.01.2023г. застрахователят отказал да
определи и изплати застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна
претенция, което пораждало правния интерес на ищеца на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.
С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото
ПТП с извънсъдебната молба-претенция на 25.10.2022г., счита, че от този
момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендиралата сума следва
да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да
заплати на ищеца Г. Д. К., с ЕГН: **********, както следва:
- обезщетение в размер на 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/ за
4
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2022г., при което са
му причинени телесни повреди, ведно със законната лихва за забава върху
претендираната главница, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото ПТП, с извънсъдебната молба-претенция на
25.10.2022г., до окончателното изплащане на обезщетението за
неимуществени вреди;
- направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че
предявените от ищеца искове са допустими, но оспорва същите по основание
и размер.
Заявява, че оспорва твърденията за настъпването на ПТП по посочения
от ищеца механизъм, като оспорва изцяло представения като доказателство
към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
10.04.2022 година и план – схема към него. Счита, че същият няма обвързваща
доказателствена сила с оглед на обстоятелството, че ПТП не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице, съставило констативния протокол.
Твърди, че от изложените в исковата молба обстоятелства и
представените с нея документи не може да се направи извод, че са налице
предпоставките на член 45 от ЗЗД, при наличието на които следва да бъде
ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение. Дори и да се приеме,
че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, счита, че това
обстоятелство не е основание да се приема, че същите са в резултат на деликт
по смисъла на член 45 от ЗЗД — виновно и противоправно деяние на прекия
извършител, в причинно- следствена връзка, с което е настъпила вредата, при
наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответното
дружество за заплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди, че в исковата молба единствено е посочено, че лек автомобил
марка *** с регистрационен № ***е нарушил правилата за движение по
пътищата, като предприел маневра завой на ляво, отнел предимството и
ударил движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил. Не са
изложени обстоятелства, които да сочат и обосновават противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, участвал в ПТП и причинната връзка
между същото и вредоносния резултат.
Нещо повече, никъде в исковата молба ищецът не е посочил конкретно
извършени от водача на застрахованото МПС противоправни действия, в
причинно следствена връзка, с които да е настъпил вредоносния резултат.
Твърди, че е спестен дори известния на ищеца факт, че водачът на
автомобила — Д. В. В., е управлявал лекия автомобил след употребата на
алкохол.
По отношение на сочените като получени в резултат на настъпилото
ПТП травматични увреждания счита, че не са ангажирани достатъчно
5
доказателства, които да обосновават извода, че същите са в резултат на
описания в исковата молба пътен инцидент и че са причинили толкова силен
дискомфорт, какъвто ищецът описва в исковата си молба.
С оглед на изложеното по-горе заявява, че оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение и действия на водача на участвалия в
ПТП лек автомобил марка *** с регистрационен № *** което следва да се
квалифицира като деликт и твърдяната причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца неимуществени
вреди.
В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на член 45 от
ЗЗД и реши, че ответното застрахователно дружество трябва да бъде
ангажирано за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, моли при постановяване на решението си съдът да има
предвид следните факти и обстоятелства:
На първо място се позовава на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, който предвижда
възможност за намаляване на обезщетението за настъпили вреди, които са
пряка и непосредствена връзка и последица от увреждането, когато
увреденият е допринесъл до настъпването на вредите.
Счита, че от наличните по делото доказателства за фактите и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, може да бъде направен
обоснован и еднозначен извод, че такова съпричиняване е налице.
В процесния случай счита, че ищецът с действията си е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, доколкото е допуснал нарушение па
правилото на чл.137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Твърди, че към момента на ПТП ищецът не е използвал обезопасителен
колан. Счита, че за това свидетелстват и получените увреждания, а именно —
травма в областта на главата и фрактура в областта на гръбначния стълб.
Излага съображения, че правилно поставен обезопасителен колан би
намалил инерционното движение на тялото и би оставил следи по тялото на
ищеца, като видно от представените с исковата молба документи, такива
следи на са били налични по тялото на ищеца, а само травми, които са
характерни за участници в ПТП, които са били без поставен такъв.
Счита, че допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за
движение е в пряка причинно-следствена връзка за допринасянето на
вредоносния резултат.
Наред с всичко изложено по-горе, ответникът посочва, че видно от
представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 10.04.2022 година е установено, че водачът на лек автомобил марка
*** с регистрационен № *** към моментът на настъпване на ПТП е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол — след
направен тест е установено наличие на алкохол в количество от 2.20 %.
Твърди, че този факт е бил известен на пострадалия, като независимо от това,
6
същият не се е противопоставил срещу управлението на МПС от водач,
употребил алкохол, като с тези си действия е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
Нещо в повече, ответникът твърди, че към момента на настъпване на
пътния инцидент самият ищец също е бил по въздействие на алкохол.
Посочва, че в приложената Епикриза, издадена от *** към *** на
страница 2 е посочено, че пострадалият е бил в състояние на алкохолно
опиянение.
Излага съображения, че правилото на чл. 477, ал. 4 от КЗ, предвижда
възможността застрахователят да прави възражение за съпричиняване от
страна на третото увредено лице за понесените от него вреди, когато то е
знаело, че водачът на МПС е управлявал превозното средство под
въздействието на алкохол или наркотично вещество, каквото поведение в
процеси и я случай твърди, че е налице.
Безспорно управлението на лек автомобил след употреба на алкохол е
обстоятелство, повишаващо риска от настъпването па ПТП, който риск
пострадалият сам и по своя воля е поел. С това си поведение увредения -
знание, че водачът на лекия автомобил управлява под влиянието па алкохол, се
е поставил сам в ситуация на повишен риск от настъпването на вредоносни за
него последици, доколкото е можел да предвиди, че в това негово състояние е
напълно възможно да настъпи пътен инцидент, в резултат на който да му
бъдат причинени вреди, по независимо от това е поел този житейски
неоправдан риск, излагайки живота и здравето си на опасност.
На следващо място ответникът твърди, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца към твърдените като настъпили и търпени от него
неимуществени вреди и по причина, че същия не е спазил дадените му след
проведеното оперативно и болнично лечение лекарски препоръки, както и
извършването на два контролни прегледа на дата 03.05.2022 година и на дата
16.05.2022 година. Посочва, че не са ангажирани и доказателства за
провеждани след болничния престой възстановителни /оздравителни/
медицински процедури, както и контролни прегледи. Счита, че неполагането
на грижи за собственото си здраве в пряка и причинно-следствена връзка с
търпените след пътния инцидент неимуществени вреди.
Предвид изложеното заявява, че прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия при ПТП към вредоносния резултат по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД.
На следващо място, прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Наред с това счита, че при определяне на обезщетението за
неимуществените вреди следва да бъдат отчетени както възрастта на
пострадалия, така и неговата трудова заетост и социално икономическите
условия в страната към момента на настъпването на пътния инцидент.
7
Посочва, че в конкретния случай се касае за сравнително млад човек,
което от своя страна предполага, че при правилно и адекватно проведен
оздравителен процес възстановяването на здравословното му състояние ще е
сравнително по-кратко като време. При проведеното лечение не са настьпили
усложнения и същия е бил изписан с подобрение. Няма данни и за настъпили
усложнения след напускането па лечебното заведение.
Счита, че макар и да не са представени доказателства за полагането на
труд по трудов или граждански договор, с оглед не представянето на болнични
листове, удостоверяващи ползван отпуск поради временна
нетрудоспособност, може да се направи извод, че дори и да са съществували
трудово правни отношения е нямало прекъсване на работен процес, в който
ищецът да е бил ангажиран.
Счита също така, че при определянето на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди няма как да бъдат подминати и
съществувалите преди датата на пътния инцидент заболявания от които е
страдал ищеца — поясна лордоза и хрониченпансинуит. Твърди, че тези
заболявания и преди датата на настъпилото ПТП са предизвиквали болки и
страдания, както и ежедневен дискомфорт. Счита, че те са оказвали и влияние
върху двигателната активност на ищеца и са възпрепятствали
осъществяването на обичайните ежедневни дейности и нужди.
Предвид изложеното по-горе и в случай, че съдът приеме, че
предявените искове за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди са доказани по своето основание, то заявява, че прави и
възражение за прекомерност на претенцията.
По отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане
взема становище, че в случай, че съдът приеме за основателно това искане, то
начална дата, от която се дължи обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва следва да е датата на подаване на исковата молба —
22.02.2024 г.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът посочва
обстоятелства, които моли съдът да обяви за ненуждаещи се от доказване.
Счита за неоснователно оспорването на насрещната страна, касаещо
обстоятелствената част на исковата молба, а именно механизма на процесното
ПТП и вината на застрахования при ответника водач на л.а. марка и модел
„***“, с peг. № ***- Д. В. В..
Посочва, че в цитирания констативен протокол е записано, че вина за
настъпване на процесното произшествие има Участник 1 - лек автомобил
марка и модел „***“, с peг. № *** с водач Д. В. В., че процесното
произшествие е настъпило на 09.04.2022г., около 22:35 ч,, на път 11-66, на
разклона за с. К.. В протокола е отразено, че споменатият автомобил е
осъществил сблъсък с Участник 4 – лек автомобил марка и модел ***, с водач
И.Ж.Ц.. В резултат на ПТП е уреден пътуващия в първия лек автомобил Г. Д.
8
К. - ищец по делото. Счита, че към момента може да се направи обоснован
извод, че процесното произшествие касае увреден пасажер в лек автомобил,
който не е допринесъл за настъпване на произшествието, пострадал е в
извънградски условия, в тъмната част на денонощието, от действията на
застрахован при ответното дружество водач на лек автомобил, който виновно
е причинил вредоносния резултат, като е извършил неправомерна маневра
завой на ляво, отнемайки предимството на другия участващ в произшествието
автомобил.
Във връзка с направените възражения от насрещната страна относно
механизма на процесното ПТП, моли да се отбележи обстоятелството, че
освен наличието на съставен протокол за ПТП с пострадали лица, по случая е
образувано досъдебно производство № ЗМ-78/2022п, по описа ОД на
МВРС.З..
Счита за абсолютно неоснователни възраженията на насрещната страна,
касаещи вината на застрахования водач Д. В. за настъпване на процесното
произшествие. Счита, че възраженията за невиновност на В., включително и за
липса на причинно-следствена връзка между неговите действия и
настъпването на вредоносния резултат, не са подкрепени с конкретни
доказателства, напротив, счита, че всички налични доказателства към
момента сочат към едноличната вина за настъпване на процесното ПТП на
това лице, в качеството му на водач на л.а. марка и модел „***“, с peг. № ***
защото е извършил неправилна маневра, с която е отнел предимството на
насрещно движещ се автомобил. От друга страна счита, че ответника явно
признава виновността на този водач, защото изрично обсъжда неговото
алкохолно опиянение към момента на произшествието.
По отношение на оспорвания обем на търпените уврежданията, както и
оспореното наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
урежданията при Г. К., ищецът посочва, че е направил доказателствени
искания.
Оспорва твърденията на процесуалния представител на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди в условията на
евентуалност, че вредоносния резултат е настъпил кумулативно или
алтернативно в следствие на това, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, като е осъществил пътуване без поставен колан и че
същият е знаел, че пътува в МПС, управлявано от водач употребил алкохол.
Оспорва първото възражение на насрещната страна, касаещо ползването
на предпазен колан от ищеца по време на произшествието. Поради силата на
първоначалния сблъсък и деформациите на двата участвали в ПТП
автомобили и факта, че същите са осъществили силен сблъсък, в следствие на
който са увредени общо 4 души, е ясно, че нараняванията при ищеца не могат
да бъдат обвързани с наличието или липсата на предпазен колан по време на
произшествието, защото върху тялото му са действали изключително силни по
естеството си инерционни сили, които са го тласкали към почти всички
9
разположени в близост и/или относителна близост до него елементи от купето
на автомобила. В тази връзка счита, че е невъзможно травмите по тялото на
ищеца да бъдат ограничени или избегнати, чрез поставянето или
задействането на какъвто и да е вид автомобилни обезопасителни средства
или системи. В допълнение към това, посочва, че е ноторно известно
обстоятелството, че рядко в пътно-транспортни произшествия травмите по
крайниците и гръбнака могат да бъдат ограничени от действието на предпазни
колани, а в случая основните травми при К. са именно в областта на десния му
крак и гръбначния стълб.
Оспорва и твърдението на процесуалния представител на ответника,
касаещо употребата на алкохол от страна на водача на автомобила, в който е
пътувал ищеца. В тази връзка твърди, че дори и водачът Д. В. де бил
употребил алкохол, то ищецът не е бил длъжен и не би могъл да предположи,
че това лице е управлявало автомобила под алкохолно въздействие, тъй като
не се е отразило външно на състоянието му.
Твърди, че са неотносими към настъпване на процесното произшествие
твърденията на насрещната страна, че ищецът е бил употребил алкохол преди
самия той да осъществи пътуване. Счита, че на първо място тези твърдения не
могат по съществото си да се характеризират като възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат, защото не са обвързани с нарушение
на конкретни законови разпоредби. На второ място, никъде по делото няма
категорични данни, от които може да се съди, че ищецът е бил употребил
алкохол, а именно липсват кръвни изследвания, направени на Г. К.
непосредствено след произшествието.
Ищецът счита за неоснователно и оспорването от страна на ответника на
размера на предявения иск за неимуществени вреди и твърденията, че същият
е прекомерно завишен, като излага съображения в тази връзка.
Във връзка с обема на претърпените болки и страдания от ищеца, счита
че е бланкетно възражението на ответната страна, че при него са съществували
предхождащи процесното ПТП заболявания. Твърди, че цитираните в
отговора на исковата молба заболявания „поясна лордоза“ и „хроничен
пансинуит“ са възникнали след настъпване на инцидента и са в пряка
причинно-следствена връзка с него. В условията на евентуалност твърди, че
същите заболявания не са обвързани с възстановителния процес при К..
Посочва, че болките и страданията, които 32 годишният ищец е
претърпял и продължава да търпи в резултат на преживяната злополука, това
че в резултат на претърпяното ПТП е получил увреждания, причинили му
внезапно и неочаквано увреждане на здравето, обстоятелството, че при него
са настъпили съществени негативни промени в социален и емоционален план,
са обстоятелства, които са релевантни за размера на застрахователното
обезщетение и следва да бъдат взети предвид.
С оглед на претърпените от ищеца болки и страдания, които
продължават и към настоящия момент, счита че претендираният с исковата
10
молба размер на обезщетение е съобразен както с принципа за справедливост,
регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с относимата константната съдебна
практика по сходни казуси.
Във връзка с горепосоченото, счита за неотносимо към спора
възражението, касаещо липсата или наличието на трудови правоотношения
между ищеца и работодател. Посочва, че в исковата молба никъде не се
твърди, че процесното произшествие е принудило ищеца да напусне
работното си място, а се твърди че възстановителния процес при К. все още не
е приключил.
Счита за неоснователни и твърденията на насрещната страна, че
основния критерий за определяне на социално-икономическата обстановка
към датата на произшествието следва да бъде работната заплата в региона.
Счита, че в състава на критериите, които имат значение за определяне на
социално-икономическата обстановка в страна към настъпването на дадено
уреждане, следва да бъде включена и печалбата на застрахователите за
предхождащата деликта година, с оглед на обстоятелството, че по официални
данни броят на застрахованите автомобили в страната се увеличава с огромни
темпове ежегодно, съответно печалбата на всеки един застрахователите също
расте всяка година.
Относно възраженията, касаещи акцесорният иск за присъждане на
законна лихва, счита, че следва да намерят приложение законовите
положения, намерили отражение в съдебната практика, която е категорична,
че двата иска са обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да
уважи и акцесорния.
Излага подробни съображения във връзка с предявения иск за заплащане
на законна лихва за забава, като поддържа, че същата се дължи от датата на
сезиране на застрахователя, а именно от 25.10.2022г.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа заявените с първоначалния отговор на исковата молба оспорвания
на предявените искове — заявява, че оспорва същите както по основание, така
и по размер.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът основава исковите си
претенции.
Поддържа всички заявени с отговора на първоначалната искова молба
възражения против предявените, в това число възраженията, с които
ответникът оспорва сочения от ищеца механизъм на настъпването на ПТП,
възражението, с което е оспорил вината и противоправното поведение на
водача на л.а. — марка ***, възражението за съпричиняване на пострадалия за
настъпилия вредоносен резултат. Поддържа и направеното възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Намира за неоснователно и противоречащо на доказателствения
11
материал по делото възражението на процесуалния представител на ищеца за
липса на съпричиняване към вредоносния за Г. К. резултат.
Твърденията, че Г. К. към момента на ПТП не е бил наясно, че водачът
на лекия автомобил Д. В. е бил алкохолно опиянен, намира за несъстоятелни,
като поддържа изложеното в тази връзка в отговора на исковата молба.
Счита за неоснователни и доводите на ищеца, че кьм момента па ПТП
същият е бил с правилно поставен обезопасителен колан, като в тази връзка
поддържа направеното възражение в тази насока, че Г. К. непосредствено
преди и кьм момента на пътния инцидент не с бил с правилно поставен
обезопасителен колан.
По отношение на началния момент, от който следва да се дължи лихва за
забава върху претенциите на ищеца за претърпените от пето неимуществени
вреди, ответникът заявява, че поддържа в цялост наведените доводи с
отговора на исковата молба, а именно, че за начална дата е датата на подаване
на исковата молба — 22.02.2024 година.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
С влязла в сила присъда № 56 / 05.12.2023 г., постановена по НОХД №
1232/2023 г. по описа на Окръжен съд – С.З. Д. В. В., с ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 09.04.2022 година на кръстовището на път 11-
66 и път 66029, в землището на община С.З., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка *** с per. № *** нарушил правилата
за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и в
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, а
именно:
-чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата - Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение" като без да се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които са с предимство,
предприел маневра завиване наляво, започнал пресичане и навлязъл в южното
пътно платно за движение пред лек автомобил марка ***;
- чл.37 ал.1 изречение „първо" от Закона за движението по пътищата –
„При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
12
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства." като при завиване наляво за
навлизане в друг път не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил
марка ***;
- чл.77 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата: „ Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се
убеди, че няма да застраши останалите участници в движението..." като
извършил маневрата без да се съобрази с положението, посоката и скоростта
на движение на лекия автомобил марка ***, в резултат на което причинил по
непредпазливост смъртта на едно лице, както и средни телесни повреди на две
лица, включително средна телесна повреда на Г. Д. К. на 32 години,
изразяваща се в отворено счупване на дясното бедро в средна трета,
причинило трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, като
деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол 1,90 на
хиляда, установено с Протокол за извършено химическо лабораторно
изследване /химическа експертиза № А 80 от 12.04.2022 година на сектор
БНТЛ при ОД на МВР С.З., и деецът е управлявал, без да има необходимата
правоспособност, поради което му е наложено наказание.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф, с рег. № *** обективирано в
полица № BG/23/122000523320, валидна от 15.02.2022г. до 14.02.2023г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането,
ищецът предявил пред застрахователя претенция за изплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, по която е образувана
щета № 0411-600-0003-2022г.
С писмо с изх. № 99-598/25.01.2023г. застрахователят отказал да
определи и изплати застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна
претенция.
От заключението на съдебно-автотехническа експертиза се
установява следното:
Механизмът на ПТП е следният:
На 09.04.2022 г. около 22.40 часа е настъпило ПТП между лек автомобил
*** с peг. № ***управляван Д. В. и лек автомобил *** с peг. № *** управляван
от И.Ж.. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието около 22.40 часа,
при сухо време в условията на нощна видимост, по дребнозърнест, силно
износен и и на места изкърпен асфалт, по път II-66, км. 54"300 /разклона към
село К., община С.З. - път 66029 към селото/.
Лек автомобил *** с peг. № *** управляван Д. В. се е движил по път II -
66, от изток на запад - посока гр. С.З.. Автомобилът е предприел завой наляво,
в посока юг към село К.. Д. В. не е пропуснал движилият се от запад на изток
/отнемайки предимството му на движение/ лек автомобил *** с peг. № ***
13
управляван от И.Ж.. При пресичане траекториите на движение на двата
автомобила се получава конфликтна точка и настъпва сблъсък/удар между тях.
Мястото на първоначалния сблъсък/удар се намира на 2.20 - 2.50 м. северно и
на 1.50 м. западно от ориентира "О". За лек автомобил ***, с peг. № ***ударът
е дясно страничен, а за лек автомобил *** с peг. № *** е челно десен.
Сблъсъкът е настъпил в двулентовото пътно плато за движение от запад на
изток, което е предназначено за движение на лек автомобил *** с peг. № ***,
управляван от И.Ж.. След удара траекторията на движение на лек автомобил
*** с peг. № ***е ротация по посоката на часовниковата стрелка и
преобръщане на дясната страна в низходящия скат на пътя с дълбочина 3.50 м.
с наклон 40°- 45°. Траекторията на движение на лек автомобил *** с peг. №
*** след сблъсъка/удара е ротация по посоката на часовниковата стрелка.
Скоростта на движение на л.а. *** с peг. № ***преди настъпването на
ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на Vj = 27.25 км/ч. Скоростта на
движение на л.а. ***, с peг. № *** преди настъпването на ПТП и в момента на
сблъсъка/удара е равна на V2 = 76.69 км/ч.
ПТП е настъпило при сухо време в условията на нощна видимост, като
видимостта е била на осветеността на фаровете на двата автомобила -
приближаващи се два светещи /осветени/ обекта. Водачът на лек автомобил
***, с peг. № ***е имал неограничена видимост към приближаващият се
светещ /осветен/ обект.
Разстоянието на виждане или възможността когато водача на л.а. *** с
peг. № *** е имал възможност да възприеме л.а. ***, в момента на възникване
на опасността от настъпване на ПТП е 25,35 м.„ при движението му с реалната
скорост за движение - 21.30 м/с. = 76.69 км/ч.
От техническа гледна точка водачът на лек автомобил *** с per. № ***е
отнел предимството на движение на л.а. *** и това е техническата причина за
настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка.
Водачът на лек автомобил *** с peг. № ***- Д. В. е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП на 09.04.2022г.
При съпоставка на опасната на движение /спиране/ на л.а. *** с peг. №
*** и отстоянието му от мястото на сблъсъка, когато л.а. *** с peг. № ***е
станал опасност за настъпване на ПТП, автоекспертът е установил, че водачът
на лекият автомобил *** с peг. № *** е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП на 02.07.2022 г. при конкретната пътна
обстановка.
Техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на лек
автомобил ***, с peг. № ***в южните пътни ленти за движение от запад на
изток, пресичайки през маркировка, забраняваща движението на ППС и при
наличие на движещо се по път с предимство МПС, като по този начин е отнел
предимството на движение на лек автомобил *** с peг. № ***, управляван от
И.Ж..
14
Лек автомобил ***, с per. № ***е с монтирани предпазни триточкови
колани на предните седалки - на водача и пътника в дясно, а на задните
седалки - на двамата пътника, а за пътника на средната задна седалка с
двуточков обезопасителен колан. Предпазните триточкови колани са
инерционен тип, за да прилягат максимално към тялото.
При сблъсък предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване,
като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на водача и пътника,
след което придържа тялото плътно към седалката и не му позволява да
контактува с интериора пред тях и предното панорамно стъкло.
В протокола за оглед на местопроизшествие е описано: " ... лек
автомобил *** Обезопасителни колани - в неработещо положение /на водача
виси зад седалката/. Допълнително в досъдебното производство има
информация, че при качването на Г. К. отзад, същият не си сложил предпазния
колан. Непосредствено преди и по време на настъпването на ПТП
пострадалият Г. К. не е бил с поставен обезопасителен колан.
След сблъсъка/удара траектория на движение на лек автомобил *** с
peг. № ***е ротация по посоката на часовниковата стрелка и преобръщане на
дясната страна в низходящия скат на пътя с дълбочина 3,50 м. с наклон 40°-
45°. Деформацията на задната дясна врата с дълбочина 0.70 метра навътре и
облицовката на врата /РУС/ навътре към купето, е възможно да е осъществила
контакт с пътника на задната дясна седалка Г. К., вследствие на което да е
получил наранявания.
В съдебно заседание съдебният автоексперт разяснява, че при такъв
сблъсък тази горна лента, съответно и долната лента, която е на линията на
таза, ограничава тялото от придвижване на дясно към дясна странична част на
лекия автомобил при първоначалния сблъсък. При преобръщането на
автомобила на дясна странична част в низходящия скат на пътя, реално на
пътното платно, то е като дупка с наклон около 40 - 45°, при преобръщането
при правилно поставен колан, щеше да ограничи тялото да не се завърти
именно в тази посока.
От заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза се
установява, че при процесното ПТП Г. Д. К. е получил следните увреждания:
-Открита фрактура в областта на бедрената кост в дясно, причинила
трайно затруднение на движенията на десния крак;
-Контузия в десен бял дроб - временно разстройство на здравето с
опасност за живота;
-Фрактура на процесус костариус на 12-ти торакален прешлен в дясно,
причинила е ограничение движението на снагата;
-Хематом в десният мускулус псоас, причинил е временно разстройство
на здравето без опасност за живота.
-Хеморагично съдържимо в малкият таз, довело до временно
разстройство на здравето, без опасност за живота.
15
Получената открита фрактура в областта на бедрената кост е една
високоенергийна травма, свързана с продължително отбременяване на
крайника, болкови оплаквания в рамките на седмица - интензивни, а в
последствие затихващи при покой и на по-късен етап и при движение.
Контузията на десен бял дроб е с период на възстановяване до 2 месеца.
Болковите оплаквания са в рамките до 2 седмици, в последствие затихващи.
Фрактурата на процесус костариус на 12-ти торакален прешлен в дясно е
с период на възстановяване до 3 месеца, с интензивни болкови оплаквания
първите 2 седмици.
Хематомът в десния мускулус псоас е причинил интензивни болкови
оплаквания до първата седмица. Оздравяване до третата седмица.
Хеморагичното съдържимо в малкият таз е било причина интензивни
болкови оплаквания до първата седммица. Оздравяване - до третата седмица.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че за счупването на
бедрената кост и то с такива измерения, по принцип се изисква доста сериозен
удар. В резултат от тази фрактура има трайно затруднение на движенията на
десния крак. За да срасне една такава кост понякога в рамките на два-три
месеца въобще не се стъпва на крака. След това се ходи с помощно средство
понякога в продължение на шест, седем месеца. Много зависи
възстановителния период от снимките, които се правят по време на
проследяването. Експертът ортопед посочва, че сред материалите по делото
има амбулаторен лист, от който се вижда, че има забавено костно срастване, не
се вижда калуса на рентгеновата снимка. Възстановителния период е месеци,
понякога отнема и година възстановяването на такава кост. Поради това в
заключението е посочено, че тази травма още дава отражение.
След ПТП ищецът е приет в *** АД, където е предприето оперативно
лечение в областта на откритата фрактура на бедрената кост на
15.04.2022г./оперативен протокол № 305 /15.04.2022г./. Поставен е дълъг
бедрен пирон в областта на дясната бедрена кост. В болницата Г. Д. К. е бил
10 дни. След това е изписан и се е прибрал в дома си. Другите травматични
увреждания са били лекувани със следната терапевтична схема при
стационарното лечение: Фраксипарин 0.4-1 амп; Флажил 11 фл.; Лифурокс по
схема; Гентамицин 20амп.; NACI; Глюкоза 146.; Квамател 6т.; Деган 4амп.;
Вит К амп.; Вит С амп.; в които се включват; аналгетици, антибиотици, Н2
блокери, антиеметици, кръвоспиращи витамини, антитромботично средство.
Преди операцията и около 24 часа след операцията болките са били
интензивни и силни, понякога е трудно да бъдат купирани с медикаменти.
Следващите дни болките постепенно отшумяват, първоначално при покой, а
по-късно и при движение и почти не се налага да се приемат лекарства за
болката. В съдебно заседание съдебният ортопед посочва, че по принцип
може да се отстрани металното тяло, което е поставено, въпреки че вече в
световен мащаб се избягва. Това може да не се допуска ако пациентът се
16
чувства добре, ако няма болки, които му създава поставения имплант, може да
не предприеме такава оперативна интервенция.
Относно контузията на белия дроб в съдебно заседание експертите
уточняват, че тази травма може след себе си да доведе до високи степени на
опасност за живота на пострадали, тъй като, зоната, която е травмирана, няма
добра функции и евакуацията на съдържанието на белия дроб се нарушава.
При това положение белия дроб се превръща в една обстановка, в която
проникващите през устата и носоглътката бактерии могат да предизвикат
гнойна колекция - хипостатична бронхопневмония, абсцес или ателектаза.
Фрактурата на 12 прешлен в дясно е с характеристиката на фрактура на
страничния израстък на прешлена и няма директни отношения с
гръбначномозъчния канал. Има отношения обаче със странично излизащите
структури на нервните окончания и мускулатурата в тази зона. Затова
възстановителния период е в рамките на два до три месеца. Това е времето, в
което се извършва осификацията, стабилизирането на тази фрактура и тя няма
нищо друго, освен че ограничава движенията на тялото и предизвиква
дискомфорт. Не е във възможностите на този човек да извършва определен
вид дейности. Според експерта тази травма категорично е била съпроводена с
болки. По принцип гръбначните травми оказват сериозен проблем при
обслужването на такива пациенти точно заради болковата реакция и
блокирането на зоната.
Установеното хеморагично съдържимо в малкия таз е много сериозно
обследвано, защото може да се окаже, че има нарушение на паренхимен
орган, каквито са черен дроб и слезката, а това са високо опасни увреди, които
могат да доведат до смъртен край. Извършвани са няколкократно ехографски
изследвания от хирург и категорично е установено, че няма такъв тип увреда.
Затова се е отчело само наличието на тази течност в корема.
В момента на експертния преглед / на 26.02.2025г./ Г. Д. К. ходи без
помощни средства. Щади оперирания крак и на моменти накуцва. Движенията
в дясна тазобедрена става и дясна коленна става са запазени, но болезнени в
крайните обеми. Палпаторна болезненост в средата на гръбнака /на
проекционното място на 12-ти торакален прешлен/.
Изводът на съдебните експерти е, че ищецът е в добро общо състояние,
възстановен е от претърпените травми. Безспорни са последствията за по-
продължителен период, като болки и дискомфорт при промяна на времето,
болки при преумора, нужда от прием на медикаменти с противовъзпалителен
и болкоуспокояващ ефект .
Налице е причинно-следствена връзка между преживяното ПТП,
извършените прегледи и изследвания и получените от ищеца увреждания.
Същите са проследени във времето от медицинските документи и
полицейските такива.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че при установеното
17
положение на пострадалия, коланът все пак е щял да намали значително
кинетичната енергия и отхвърлянето на тялото към дясната страна, което
означава, че ако е бил поставен коланът, значително по – малки са щели да
бъдат травмите. Правилно поставен обезопасителен колан е можел да
предпази тялото при ротация и навлизане на елементи навътре в купето.
Според медицинските експерти, най-вероятно Г. Д. К. в рамките на
месец след изписването е спазил явяването си на 2 контролни прегледа в ***,
но няма медицинска документация за това в делото. Приложен е един
амбулаторен лист № 2227220678ВА от 29.09.2022г. от извънболничната
помощ. По делото липсва информация ищецът да е провеждал лечебно
възстановителни процедури и терапии след изписването му от болничното
заведение и по време на домашния амбулаторен престой.
В епикриза № 6893 на КОТ при *** не са отразени придружаващи
заболявания на Г. Д. К.. Описаните в КТ - изследването направено при
приемането на пациента поясна лордоза и хроничен пансинуит са случайна
находка, Г. Д. К. едва ли е подозирал за тях, нямал е оплаквания от тях,
съответно не е потърсил медицинска помощ за тях и те не са отразени в
неговото медицинско досие.Посочените страдания нямат никакво отношение
към последиците от получените травматични увреждания при ПТП.
От заключението на приетата по делото съдебно-психологична
експертиза се установява, че злополуката на 09.04.2022 г. се е отразила на
психологическото състояние на ищеца, като е довела до негативни
емоционални преживявания.
Резултатите от психологическото изследване констатират невротизация
на личността, с нисък праг на фрустрационен натиск. Такива хора са
емоционално лабилни, поради което трудно се връщат към обичайното си
състояние, след преживян емоционален срив.
Високото ниво на тревожност и депресивна симптоматика показват
наличието на безпокойство и страх от преживяното и опасения да не се
повтори случилото се.
Последиците за психиката на осв. Г. Д. К. са емоционални изживявания
от негативния регистър - тревога, безпокойство, емоционална лабилност,
понижено самочувствие и себеоценка, неувереност, отчужденост, избягващо
поведение, които са намалили своята острота и интензивност, без да са
отзвучали напълно.
В качеството на свидетели по делото са разпитани М.Е.О., която
живее на семейни начала с ищеца Г. К. и В.Д.К. - негова сестра. Същата вечер
го посетили в болницата, където останал две седмици. Посочват, че К.
ретърпял операция за открито наместване на счупено бедро, имал вътрешен
кръвоизлив, множество натъртвания по тялото и главата. След изписването му
от болницата три месеца бил на легло, не можел да се движи. През това време
18
изцяло зависел от чужда помощ за хранене и тоалет. След това започнал да
използва инвалидна количка около два месеца, докато мине на проходилка и
започне раздвижване. Година и половина отнело възстановяването на ищеца,
докато започне да стъпва и да се чувства уверен. Наложило се да закупят стол
за баня и специален дюшек. На контролни прегледи го водили с кола. Не е
ходил на рехабилитации или на масажи.
По време на възстановителния период изпитвал силни болки в резултат
от получените травми. Към момента още изпитва болка, особено при промяна
на времето. Винаги носи със себе си болкоуспокояващи. Към момента
накуцва, не може да кляка и не може дълго време да стои прав. След ПТП
изпитва притеснение и страх при пътуване с кола.
Преди ПТП е работил в дърводелски цех. След ПТП не може да върши
работата, която преди е вършил без чужда помощ. Не може да стои дълго
време изправен, клякането му е трудно. Чувства се изнервен, че не може да
върши това, което е можел преди ПТП.
По реда на чл. 176 ГПК обяснения по делото е дало третото лице –
помагач Д. В.. Посочва, че ПТП се е случило в съботен ден. През деня В. бил
със загиналото момче – С. на работа до обяд. Като свършили работа седнали
да пият бира в едно магазинче в село П.. После се преместили в съседното
село К.. Около девет и половина - десет часа вечерта Г. му се обадил да отиде
да го вземе от А. на бензиностанция С.. Той бил в П.М. на гости същия ден.
Казал, че едно момче ще го докара, че не му се влиза в К. и попитал дали може
да отиде да го вземе от бензиностанцията. В. отишъл и го качил в колата. Като
направил обратен завой като тръгнал да завива в пресечката за К., тогава
отнел предимството на другата кола и станала катастрофата. Заявява, че Г. е
знаел, че В. е пил преди това. В. казал на Г. по телефона, че са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП на 09.04.2022 г., по силата на
което *** АД е поело задължение да обезщети увредените лица при
използването на застрахования лек автомобил марка: л.а. марка и модел „***“,
с регистрационен № *** по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцът е депозирал претенция пред *** АД и е образувана
застрахователна преписка, но застрахователно обезщетение не е изплатено.
19
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал.3 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, ищецът е
предявил настоящият иск срещу *** АД, което е пасивно легитимирано и се
явява надлежна страна в настоящото производство, поради това съдът намира
предявените искове за процесуално допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С оглед влязлата в сила присъда № 56 / 05.12.2023 г., постановена по
НОХД № 1232/2023 г. по описа на Окръжен съд – С.З. безспорно се установи,
че причинените на Г. Д. К. травматични увреждания са в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на водачът на л.а. марка и модел „***“, с peг. № ***- Д. В. В..
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил
„***“, с peг. № ***осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на *** АД
следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за имуществени вреди е
доказан по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания:
открита фрактура в областта на бедрената кост в дясно; контузия в десен бял
дроб; Фрактура на процесус костариус на 12-ти торакален прешлен в дясно;
хематом в десният мускулус псоас, хеморагично съдържимо в малкият таз.
Вещите лица, изготвили съдебномедицинската експертиза не са се ангажирали
20
с посочването на точен период на възстановяване при Г. Д. К., но в съдебно
заседание посочват, че периодът на възстановяване на ищеца от най-тежката
травма – счупването на бедрената кост, отнема от няколко месеца до една
година, като в първите три месеца кракът не следва да се натоварва, а това се
използва помощно средство при придвижване понякога в продължение на
шест, седем месеца. При ищеца е установено, че е имало забавено костно
срастване, като изводът на експертите е, че тази травма още дава отражение.
Травмата е лекувана оперативно, като е поставен дълъг бедрен пирон в
областта на дясната бедрена кост. Ако пациентът се чувства добре и няма
болки, които му създава поставения имплант, може да не предприеме
оперативна интервенция по отстраняването му. Преди операцията и около 24
часа след операцията болките са били интензивни и силни, понякога е трудно
да бъдат купирани с медикаменти.
При проведения експертен преглед на 26.02.2025г. е констатирано, че Г.
Д. К. ходи без помощни средства, щади оперирания крак и на моменти
накуцва. Движенията в дясна тазобедрена става и дясна коленна става са
запазени, но болезнени в крайните обеми. Изводът на съдебните експерти е, че
ищецът е в добро общо състояние, възстановен е от претърпените травми.
Безспорни са последствията за по-продължителен период, като болки и
дискомфорт при промяна на времето, болки при преумора, нужда от прием на
медикаменти с противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект.
Фрактурата на процесус костариус на 12-ти торакален прешлен е
ограничила движенията на тялото и е причинила дискомфорт и болка, по-
интензивен през първата седмица, като осифицирането и стабилизирането и
са настъпили до третия месец. При експертния преглед е установена
палпаторна болезненост в средата на гръбнака /на проекционното място на 12-
ти торакален прешлен/.
Останалите травматични увреждания са причинявали дискомфорт и
болка, като оздравяването е настъпило до края на третата седмица.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви, се установява, че ищецът е
изпитвал силни болки, в продължение на три месеца е бил неподвижен, като
изцяло е зависел от чужда помощ, след това още два месеца е имал нужда от
помощ при придвижване.
Съдът, като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищеца към
момента на ПТП – 32 години, болките, неудобствата и ограниченията от
личен, битов и социален характер, които е претърпял, извършеното открито
наместване на фрактурата на бедрената кост, дългия период на
възстановяване, както и последствията за по-продължителен период, като
болки и дискомфорт при промяна на времето, болки при преумора, нужда от
прием на медикаменти с противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект,
намира че справедливо обезщетение за претърпените от Г. Д. К.
неимуществени вреди би била сумата от 60 000 лв.
21
По възражението за съпричиняване.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност обезщетението
за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице е съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предположения. Затова при въведено възражение за съпричиняване, винаги
следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и
главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата
вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. Доказателствената тежест за установяването
на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда
това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е
пълно, съобразно правилата, предписани в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (
обективирана в Решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и
решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. и др.), при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита
не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало до инцидента, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в:
- непоставяне на обезопасителен колан,
- знание, че водачът на лекия автомобил управлява под влиянието на
алкохол,
- че ищецът не е спазил дадените му след проведеното оперативно и
болнично лечение лекарски препоръки, както и извършването на два
контролни прегледа на дата 03.05.2022 година и на дата 16.05.2022 година,
като неполагането на грижи за собственото си здраве е в пряка и причинно-
22
следствена връзка с търпените след пътния инцидент неимуществени вреди.
Експертите, изготвили съдебно-автотехническата и комплексната
съдебномедицинска експертизи са категорични, че Г. Д. К. е бил без поставен
обезопасителен колан. Този си извод основават на данните от констативния
протокол за ПТП, където е посочено, че " ... лек автомобил ***
Обезопасителни колани - в неработещо положение /на водача виси зад
седалката/.“ Допълнително в досъдебното производство има информация, че
при качването на Г. К. отзад, същият не си сложил предпазния колан. Изводът
на експерта е, че непосредствено преди и по време на настъпването на ПТП
пострадалият Г. К. не е бил с поставен обезопасителен колан.
В съдебно заседание съдебният автоексперт разяснява, че при такъв
сблъсък горната лента на обезопасителния колан, съответно и долната лента,
която е на линията на таза, ограничава тялото от придвижване надясно към
дясна странична част на лекия автомобил при първоначалния сблъсък. При
преобръщането на автомобила на дясна странична част в низходящия скат на
пътя, правилно поставеният колан, е щял да ограничи тялото да не се завърти
именно в тази посока.
Съдебните медици са посочили в съдебно заседание, че при
установеното положение на пострадалия и при установения механизъм на
ПТП, коланът все пак е щял да намали значително кинетичната енергия и
отхвърлянето на тялото към дясната страна, което означава, че ако е бил
поставен коланът, значително по – малки са щели да бъдат травмите.
Правилно поставен обезопасителен колан е можел да предпази тялото при
ротация и навлизане на елементи навътре в купето.
Отделно от това, от събраните по делото гласни доказателства –
обясненията на третото лице помагач - Д. В. В., се установява, че ищецът е
знаел, че водачът на л.а. „***“, с peг. № ***е употребил алкохол.
С оглед установеното, според настоящия състав това поведение на
ищеца съставлява обективен принос и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП, поради което
възраженията, за принос на пострадалия, поради непоставяне на предпазен
колан и знание, че водачът на лекия автомобил, в който е пътник, управлява
под влиянието на алкохол са основателни.
По отношение на възражението, че ищецът не е спазил дадените му след
проведеното оперативно и болнично лечение лекарски препоръки, за
провеждане на медицински /оздравителни/ процедури, както и контролни
прегледи, което е в пряка причинно-следствена връзка с търпените след
пътния инцидент неимуществени вреди.
Действително от приетата комплекса съдебномедицинска експертиза и
показанията на разпитаните свидетели се установява, че Г. К. не е провеждал
рехабилитация. По делото липсват и доказателства, че са проведени
назначените на 03.05.2022 г. и 16.05.2022 г. контролни прегледи. Според
23
съдебния експерт – ортопед, най-вероятно Г. Д. К. в рамките на месец след
изписването е спазил явяването си на 2 контролни прегледа в ***, но няма
медицинска документация за това в делото. Посочва, че е приложен един
амбулаторен лист № 2227220678ВА от 29.09.2022г. от извънболничната
помощ.
От заключението на експертизата се установява, че фрактурата на
бедрената кост и на страничния костален израстък на 12-ти прешлен са с най-
дълъг период на възстановяване – съответно до една година и три месеца, през
които ищецът е търпял болки и затруднения от битово естество. Доколкото Г.
Д. К. е в млада възраст и при експертния преглед е констатирано, че е
възстановен от претърпените травми – ходи без помощни средства, в добро
състояние е, по делото не се установява дали и доколко непровеждането на
рехабилитация е забавило своевременното и качествено възстановяването му.
Не са ангажирани доказателства дали болките и дискомфортът, които ищецът
търпи и към момента при промяна на времето, при преумора са в резултат на
непроведени медицински /оздравителни/ процедури или обичаен резултат от
претърпените травми.
Поради изложеното, това възражение следва да се отхвърли като
неоснователно и недоказано.
Съобразявайки поведението на пострадалия към момента на ПТП, съдът
намира, че като е пътувал без поставен предпазен колан в автомобила на
водач, за който е знаел, че е употребил алкохол, пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, като определя съпричиняване в обем от
50 %.
С оглед приетия процент на съпричиняване, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на Г. Д. К. от ПТП на 09.04.2022 г. следва да бъде
намален на 30 000 лв.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 25.10.2022г. По
делото е представено доказателство, че е предявена застрахователна
претенция, получена от застрахователя на 25.10.2022 г., вх. № 99-6122, по
която застрахователят не е изплатил обезщетение. Следователно съдът като
съобрази посочените обстоятелства и при липса на други данни, следва да
24
приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ. Датата, от която следва да се
присъди законната лихва е 25.10.2022 г., от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
Предвид гореизложеното съдът намира, че *** следва да заплати на Г. Д.
К. сума в размер на 30 000 лв. за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените
телесни увреждания при ПТП на 09.04.2022 г. ведно със законната лихва от
25.10.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛИ предявения иск
над сумата от 30 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този
смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
С оглед предмета и сложността на производството и вида на
извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия, адвокатско
възнаграждение за осъщественото представителство на Г. Д. К. следва бъде
определено в размер на 8460 лв. с ДДС.
С оглед изхода на делото *** следва да заплати на адв. Р. М. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Г. Д. К. в
настоящото производство в размер на 3172,50 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на
разноски. *** е направило разноски в размер на 2 600 лв. за възнаграждение на
вещи лица и 5 лв. за издаване на удостоверение. Претендира се адвокатско
25
възнаграждение в размер на 8 460 лв. с ДДС, за което са представени
доказателства, че е изплатено по банков път на представляващия дружеството
адвокат.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника. Съобразявайки посоченото го-горе решение на
СЕС, преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да
се направи на база фактическата и правна сложност на делото, като за да бъде
намалено уговореното възнаграждение следва да е налице очевиден, явен
противовес на размера на уговореното възнаграждение с тези две групи
обстоятелства. С оглед предмета и сложността на производството и вида на
извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия, съдът
намира,че претендираното от ответника възнаграждение за един адвокат не е
прекомерно.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 1628,12 лв. – за експертиза и съдебно удостоверение и
5 287,50 лв. – възнаграждение за един адвокат, или общо 6915,62 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът *** следва да бъде
осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 1200 лв. и 225 лв. – разноски, заплатени от
бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, гр. С., п.к. ****, р-н „В.“, ул. „***, ЕИК: *** да заплати на
Г. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: обл. С.З., общ. С.З., с. К. обезщетение в
размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на
ПТП, настъпило на 09.04.2022г., при което са му причинени телесни повреди,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП, с извънсъдебната
молба-претенция на 25.10.2022г., до окончателното изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над сумата от 30 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. като
неоснователен.
Горепосочената сума може да бъде изплатена по банкова сметка с
IBAN: *** FINV ****, открита в П.И.Б
ОСЪЖДА ***, гр. С., п.к. ****, р-н „В.“, ул. „***, ЕИК: *** да заплати
на адв. Р. М. от АК-С., с личен № *** с адрес: гр. С., п.к. ***. ул. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 3172,50 лв. с ДДС за предоставената
26
безплатна адвокатска помощ на Г. Д. К..
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: обл. С.З., общ. С.З., с. К.
да заплати на ***, гр. С., п.к. ****, р-н „В.“, ул. „***, ЕИК: *** направените в
производството разноски в размер на 6915,62 лв., съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „***, гр. С., п.к. ****, р-н „В.“, ул. „***, ЕИК: *** да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер
на 1200 лв. и сумата 225 лв. – разноски, заплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Д.
В. В., с ЕГН **********, с адрес: село П., община С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
27