№ 413
гр. ******, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.А В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130101462 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД от Н. И.
К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 42 против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, ул. Сребърна №
16, „САП Център София“, ет. 8, както следва:
- за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 2
Приложение № 4 и чл. 4, Приложение № 5, от сключения между тях договор за
потребителски кредит № ******/09.05.2024г. предвиждащи дължимост на такса разглеждане
и неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, са нищожни
поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4
ЗПК.
- за осъждане ответникът да заплати на ищцата сумата от 596,49лева /след допуснато
изменение в размера на иска с определение от 10.11.2025г./, представляваща получена от
него без основание сума за неустойка и такса разглеждане по сключен между страните
договор за потребителски кредит № ******/09.05.2024г., поради нищожността на клаузите
предвиждащи дължимостта им, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 29.10.2024г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
09.05.2024г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по
който на ищцата е отпусната в заем сумата от 1500лева, при ГЛП от 40,54% и ГПР 49%.
Съгласно договора заемът е следвало да бъде обезпечен до края на деня следващ
сключване на договора с банкова гаранция или чрез поръчителство на поне две физически
лица, които следва да отговарят на изрично разписани условия. Неизпълнението на това
задължение е санкционирано с дължимост на неустойка в размер 1522,92лева, чието
плащане е включено в отделните погасителни вноски по погасителен план.
Твърди, че е усвоила заетата сума, но оспорва да дължи плащане на уговорената по
договора неустойка, защото счита клаузата разписваща дължимостта й за нищожна. В тази
връзка излага следните съображения: Твърди, че посочената неустойка няма присъщата й
1
обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от неизпълнение на
задължение за връщане на главницата и лихвата, а неизпълнението на условие за отпускане
на кредита. Кумулирането й към погасителните вноски обосновавало и скрито оскъпяване на
кредита, създавайки предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което е в
разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Отделно от това поставените условия към
исканото обезпечение при това в кратък 3- дневен срок, ги правели на практика
неизпълними и обосновавали получаване на допълнителна печалба при заобикаляне
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Като допълнителен аргумент за това се сочи и факта, че
кредитоспособността на заемателя е следвало да бъде оценена преди сключване на договора,
а не след- задължение произтичащо от чл. 16 ЗПК, като с такова договаряне рискът от
неизпълнението на това задължение е прехвърлен върху кредитополучателя, водейки до
нарастване на дълга и създавайки предпоставки за свръхзадлъжнялост.
После, оспорва се действителността и на клаузата предвиждаща дължимост на такса
за разглеждане и оценка от 150лева, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Настоява се и това споразумение да не е договаряно
индивидуално, както и по естеството си да обхваща дейности имащи отношение към
усвояването и управлението на кредита, за които действа забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Доколкото е погасила изцяло задължението по договора, вкл. е извършила плащане и
по недействителни клаузи, искането е връщане на сумите за неустойка и пакет
допълнителни услуги, като получени от ответника при изначална липса на основание.
Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен.
Потвърждава, че на 09.05.2024г. с ищцата е бил сключен соченият договор за
потребителски кредит, по който е отпусната в заем сумата от 1500лева, усвоена изцяло от
ищцата.
Оспорва договорът да страда от пороци.
Твърди, договорът да е сключен във формата на електронен документ при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. При подаване на заявката от нейна страна за
кандидатстване ищцата потвърдила, че е запозната и приема ОУ на дружеството. След
одобряване на кредита, на същата е изпратен договорът, заедно със СЕФ и погасителен
план. Твърди договорът да е сключен при уговорен фиксиран ГЛП от 34,67% и посочен ясно
ГПР, съобразени и със законовите ограничения на чл. 19 ЗПК. Счита клаузата на уговорената
възнаградителна лихва за действителна и съобразена с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК.
Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, т.10 ЗПК. Твърди, че в договора е уговорен
фиксиран ГЛП, приложим по отношение на главницата, начисляван на годишна база, а
лихвата на ден е 1/365-а от размера на годишната лихва. Оспорва твърденията да има скрито
оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски и на други видове
задължения. По отношение на ГПР се сочи, че единственият разход включен при
формирането му е този за договорната лихва, изчислен по формулата посочена в
Приложение № 1 към ПЗР на ЗПК. Начинът на изчисляването му бил посочен изрично и в
ОУ към договора и СЕФ. Наред с това, съгласно изискванията на закона и Директива
2008/48 на ЕП и Съвета, в договора следвало да се посочат единствено допусканията
ползвани при изчисляване на ГПР, а не всички разходи по принцип. В случая приложимо
било само допускането, че договорът ще е валиден за срока на сключване и страните ще
изпълняват задълженията си по него в съответствие с договорените условия и срокове.
Оспорва неустойката разписана в договора да е недействителна поради накърняване
на добрите нрави. Посочва, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че в ГПР не се включват
2
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на договорните си задължения. В
случая неустойката се дължала поради неизпълнение на поето от него задължение да
предостави или учреди обезпечение на кредитора, и то само за срока, в който кредитът е бил
необезпечен. Затова и уговарянето й се твърди да няма характеристики на разход, който е
следвало да се включи при формиране на ГПР. Ищцата е била информирана за това й
задължение още при кандидатстване за отпускане на заема, поради което и се сочи да е
имала възможност да прецени дали да сключи договора или не. От друга страна, кредиторът
имал право на преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение на
вземането му предвид кредитоспособността и финансовата надеждност на
кредитополучателя. Счита, че размерът на неустойката е уговорен в съответствие със закона
и добрите нрави. При уговарянето й са били съобразени функциите по обезпечаване на
изпълнението и обезщетяване вредите от неизпълнението в контекста на облекчените за
кредитополучателя условия, при които се отпуска кредита. След това се сочи и това тя да е
била индивидуално договаряна, което изключвало твърденията за неравноправния й
характер.
Оспорва таксата предвидена в Приложение № 4, а не № 3, както сочи ищцата, да
страда от твърдяните пороци. Твърди, че при сключването на договора ищцата се е
запознала с условията на приложението и се е съгласила да сключи договора при тези
условия. В чл. 2 от Приложението страните са изразили съгласие, че предварителното
разглеждане и оценката на заявката се заплащат от клиента. Посочената такса се събирала от
всички клиенти и за улеснение плащането й било разсрочвано на равни вноски с тези по
кредита.
Оспорва да е получавал плащане на сумите по договора.
Признава, че в случая единственият разход включен при формиране на ГПР е
възнаградителната лихва, а включването в ГПР на неустойката ще доведе до надхвърляне
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на същия.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа с писмено становище.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.
3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузи от сключен между страните договор за
потребителски кредит, съединени с осъдителен иск за реституция на даденото по тях.
За да се приеме за основателна търсената от ищеца защита, същият е следвало да
докаже, че клаузите от договора за кредит № ******/09.05.2024г. предвиждащи дължимост
на такса разглеждане и неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на
обезпечение, страдат от сочените пороци, като сключени в нарушение на закона относно
потребителската закрила, в частност твърденията за нарушаване на закона, за
несъответствие между уговорения и действителния ГПР. В тежест на ответника е
провеждане доказване, че оспорваните клаузи от договора за кредит № ******/09.05.2024г.
са валидно договаряни при спазване изискванията на закона в областта на потребителското
кредитиране.
Между страните не е имало спор, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства се установява следното:
На 09.05.2024г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит №
******, по който съгласно уговореното в чл. 2.1 и приложение № 1 към него, на ищцата е
3
отпуснат кредит от 1500лева усвоен чрез превод през Изипей АД. Договорът е сключен като
такъв от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Крайният срок за
погасяване на задължението е 09.05.2025г. Размерът на месечната погасителна вноска е
162,26лева с одобрено обезпечение и 289,17лева без одобрено обезпечение. Към договора е
изготвен погасителен план с подробно посочени размер на погасителната вноска, падеж,
начин на формиране на погасителната вноска. Общо дължимата сума за връщане е посочена
в размер на 3470,02лева. Уговорен е ГПР 65 % и ГПЛ от 34,75%. В чл. 4.4 от договора и т.9
от приложение № 1 са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР-
усвояване на цялата сума и ползване на кредита за целия срок на договора; погасяване на
всяка вноска на падеж, изпълнение на задълженията на страните точно и в срок, без
начисляване на разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение.
Съгласно чл. 4.1, кредитополучателят дължи върху главницата по кредита фиксирана
годишна лихва, опредЕ. по размер в Приложение № 1, като лихвата за ползване на ден е в
размер на 1/365 от годишната лихва за ползване на кредита. В чл. 6 е разписано правото на
кредитополучателя на отказ от сключения договор и на предсрочно погасяване на
задължението. В чл. 7.5 е уговорено, че ОУ на кредитодателя приложими за договорите за
потребителски кредити, приложенията към договора, погасителният план, заявката за
кандидатстване и Стандартният европейски формуляр, отнасящи се към настоящия договор
са неразделна част от него, като с подписване на договора, кредитополучателят декларира,
че е получил и е запознат с ОУ.
В част II, чл. 8 от СЕФ и приложение № 5 към договора е разписано задължение на
кредитополучателя, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на
сумата, да учреди обезпечение съгласно договора и ОУ. Това обезпечение може да бъде
поръчителство на поне две физически лица или банкова гаранция. Съответно са посочени
условията, на които следва да отговарят поръчителите, както и че по своя преценка,
кредиторът може да изиска с оглед кредитоспособността на кредитополучателя да осигури и
п******е от двама поръчители с оглед получаване на кредита. Банковата гаранция следва да
покрива размера на всички суми, които кредитополучателят е длъжен да заплати по договор
и да е със срок на валидност не по- кратък от 30дни след крайния срок за погасяване на
всички задължения по договора. В част III, чл. 4.3 от СЕФ, съотв. чл. 4 от Приложение № 5
към договора е предвидена дължимост на неустойка при неизпълнение на задължението за
представяне в срок на исканото обезпечение изчислена в размер 0,2782% от сумата на
усвоения кредит за всеки ден без осигурено обезпечение, респ. в размер на 4,17лева средно
на ден, с ограничението, че неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по
кредита. Точният й размер е посочен в Приложение № 1 и погасителния план към договора-
1522,92лева.
Съгласно Приложение № 4 към договора, преди сключване на договора, кредиторът е
разгледал и оценил заявката за кредит, в т.ч. е направил детайлна проверка на
кредитоспособността на заемополучателя. За тази дейност, заемополучателят се съгласявал
да му разплати такса от 150лева- за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за
кредита и предоставената преддоговорна информация, подготвяне на договора и
приложенията към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на
клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита. Таксата се заплаща дори и
при предсрочно погасяване на кредита на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита.
Процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред
изключенията посочени в чл. 4. Ето защо и с оглед потребителския му характер, съдът
дължи самостоятелна служебна преценка за неравноправни клаузи, а съобразно ТР 1/2020г.
на ВКС - и за нищожност по чл.26, ал.1, предл.1 и 3 ЗЗД.
Уговорката в приложение № 4 към договора предвиждаща дължимост на такса за
разглеждане и оценка на заявката съдът приема за нищожна като противоречаща на закона.
4
Ответното дружество извършва дейност по кредитно финансиране по занятие. В рамките на
тази му дейност, то дължи разглеждането на искания за отпускане на заем. Затова и след
като ищцата е подала заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява
задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не
следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, нито за тяхното
изготвяне и оценка на кредитоспособността на заемополучателя. Без значение в тази връзка
е обстоятелството, че кредитополучателят е декларирал, че е съгласен с дължимостта на тази
такса, защото задължаването с нея колидира с императива на закона- чл. 10а, ал. 2 ЗПК
въвеждащ забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто характер настоящата такса
несъмнено има.
Клаузата на част II, чл. 8 от СЕФ, представляваща неразделна част от договора,
обективираща поето от длъжника задължение за учредяване на обезпечение в срок до края
на следващия усвояването на заетата сума ден, съдът намира за нищожна като
противоречаща на добрите нрави и като неравноправна. При тълкуване на действителната
воля на страните по реда на чл. 20 ЗЗД се налага извод, че кредитът е предоставен съгласно
параметрите и условията на приложение № 1 към договора, едно от които е осигуряването
на поръчителство или банкова гаранция. Това следва пряко и от разписаната в част II, чл. 8
от СЕФ възможност кредиторът да изиска с оглед кредитоспособността на
кредитополучателя да осигури и п******е от двама поръчители с оглед получаване на
кредита. Съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени
кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора. Уговорката за
учредяване на обезпечение чрез поръчителството на физически лица, които при това следва
да отговарят на изрично поставени от кредитодателя и очевидно завишени изисквания
откъм социалния и финансовия им статус, на практика я прави изначално неизпълнима.
Възможността за учредяване на банкова гаранция се явява обременителна при така
поставените изисквания към размера й- равен на този на всички подлежащи на връщане
суми по договора и срок на валидността й, който надвишава този на договора за кредит с
30дни. Изхождайки от характера на този вид кредитиране имащо за цел осигуряване на
необходими средства в неголям размер, но в спешен порядък, условията на обезпечението
прави това задължение изначално неизпълнимо, още п******е в поставения кратък срок.
Такова договаряне дефакто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника,
вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Т.е. клаузата цели да заобиколи цитираната норма,
респективно по силата на чл. 21, ал.1 ЗПК същата е нищожна. Затова нищожна се явява и
уговорената неустойка за неизпълнение на това договорно задължение.
В заключение, исковете са основателни и следва да бъде уважени.
Предвид формирания от съда извод за нищожност на горните клаузи, следва че
извършените плащания по нищожни уговорки са лишени изначално от основание.
Ответникът е оспорвал получаване на сумите по договора. Затова е допуснато
изслушване заключение на в.л. по съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като неоспорено, компетентно дадено и базирано на материалите по делото и допълнителни
справки в ответното дружество. От заключението се установява, че получената от ответника
сума по процесното кредитно правоотношение е в размер на общо 2096,49лева, като с него е
погасена главница от 1500лева, възнаградителна лихва от 93,72лева, такса за разглеждане и
оценка на заявката за кандидатстване от 150лева, неустойка за липса на обезпечение от
291,89лева, 50лева за допълнителна такса по Тарифата на кредитора, 6,97лева такса
предсрочно погасяване и 3,91лева е надвнесена сума /приложение 3/. Това ще рече, че
възраженията на ответника срещу получаване на суми по договора, са неоснователни. За
5
неустойка е получена сума от 291,89лева, а за такса за разглеждане и оценка на заявката
150лева или общо 441,89лева. Получените суми по договора за неустойка и такса за
разглеждане са давани при начална липса на основание и обосновават основателност на иска
за реституция на сумата от 441,89лева явяваща се получена от ответника в погашение на
вземане по договора за кредит, което съдът прие да не е възниквало. Този иск следва да бъде
уважен до този размер и за разликата до 596,49лева да се отхвърли. Сумата следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 29.10.2024г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски. Претендирани са
такива за платена държавна такса от 150лева, 200лева депозит за в.л. и адв. възнаграждение
по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Относно адв. възнаграждение, съдът съобрази задължителното за настоящия съд
тълкуване дадено в решение по дело С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024г., съгласно което
съдът не е обвързан от размерите на адв. възнаграждения по Наредбата. Все пак те следва да
служат като ориентир при оценяване труда на адвоката. Спорът не се отличава с фактическа
и правна сложност, приключил е в едно съдебно заседание, в което процесуалният
представител не се е явил. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
възнаграждения за адвокатската работа, адв. възнаграждение е 1200лева. Отчитайки
изложеното, настоящият състав преценява, че адв. възнаграждение следва да се определи в
размер на 400лева по установителните искове и 300лева по осъдителния, или общо 700лева
/840лева с ДДС/. Тези разноски се следват в полза на адв. дружество Е. И. за процесуално
представителство на ищеца, но от тях предвид частичната основателност на осъдителния
иск се следват такива от 222,25лева. Или общо разноски за адв. възнаграждение 622,25лева
или 746,70лева с ДДС.
Изхождайки от качеството на ищеца на потребител и при съобразяване на решение от
16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, имащо задължителен характер
съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, в полза на ответника не се следват разноски по иска
за реституция по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, от платената от ищцата държавна такса по
осъдителния иск в размер на 50лева и 200лева депозит за в.л. в тежест на ответника
съразмерно уважената част на иска следва да се възложи сумата от 185,20лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска на Н. И. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******
№ 42 против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец”, ул. Сребърна № 16, „САП Център София“, ет. 8 нищожността на
клаузите на чл. 2 Приложение № 4 и чл. 4, Приложение № 5, от сключения между тях
договор за потребителски кредит № ******/09.05.2024г. предвиждащи дължимост на такса
разглеждане и неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение,
поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, ул. Сребърна № 16, „САП Център София“, ет. 8 ДА
ЗАПЛАТИ на Н. И. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 42 сумата от
441,89лева, подлежаща на връщане като платена при начална липса на основание, поради
нищожност на клаузите на чл. 2 Приложение № 4 и чл. 4, Приложение № 5, от сключения
между страните договор за потребителски кредит № ******/09.05.2024г. предвиждащи
6
дължимост на такса разглеждане и неустойка за неизпълнение на задължение за представяне
на обезпечение, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния заявен размер от 596,49лева.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, ул. Сребърна № 16, „САП Център София“, ет. 8 ДА
ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ********* представлявано от
адв. Е. И. от АК Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. Борба № 3, ап. 57 сумата от 746,70лева,
представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.
2 ЗА.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, ул. Сребърна № 16, „САП Център София“, ет. 8 ДА
ЗАПЛАТИ на Н. И. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 42 сумата от
185,20лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски за
платена държавна такса и депозит за в.лице, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
7