Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 17.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11080 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 121468/22.05.2019г. по
гр.д. № 43372 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 36-ти състав: е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че:
1.Е.К. С.-С., ЕГН ********** и
С.И.С., ЕГН ********** с адрес: ***
дължат солидарно на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с
адрес: *** заплащане на сумите, както следва: от
1037,29лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 18 в гр. София, ул. „*********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 42,36лв., ведно със
законната лихва от подаване на
заявлението до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 18 в гр. София, ул. „*********за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
18004/2017г. на Софийски районен съд;
2.Е.К. С.-С., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК*********с адрес: *** заплащане на сумите, както следва: от
1037,29лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 23.03.2017г.,
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 18 в гр. София, ул. „*********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 18004/2017г. на Софийски
районен съд в условията на
солидарност със С.И.С., ЕГН **********;
като
неоснователни са отхвърлени исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*********: срещу Е.К. С.-С., ЕГН ********** и
С.И.С., ЕГН ********** за
признаване за установено на основание на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД че ответниците дължат на ищеца
солидарно заплащане на сумата от 107,43лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1037,29лв.
за периода от 15.09.2015г. до 16.03.2017г. ; сумата от 8,99лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 42,36лв. за периода от 15.09.2015г. до 16.03.2017г; срещу Е.К. С.-С., ЕГН ********** за
признаване за установено на основание на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД че ответникът дължи на ищеца заплащане
на сумата от 107,43лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1037,29лв.
за периода от 15.09.2015г. до 16.03.2017г.
в условията на солидарност със С.И.С., ЕГН ********** за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 18004/2017г. на Софийски
районен съд, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съдебни разноски
от 269,93лв., ищецът е осъден да заплати на всеки от ответниците съдебни
разноски от по 20,85лв.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1.въззивна жалба вх.№5098936/10.06.2019г.
по регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД,
ЕИК*********в частта, в която исковете са
отхвърлени за мораторни лихви. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че съобразно
общите условия ответниците изпаднали в забава на плащането на главниците. Претендирало
е разноски. Оспорил е поради
прекомерност претенцията на ответниците за разноски.
Въззиваемите-ответници по исковете – Е.К. С.-С., ЕГН
********** и С.И.С., ЕГН ********** са оспорили жалбата.
Посочили са , че решението в тази част било правилно. Приложими били ОУ от
2014г., не било установено да публикувана
фактура на интернет-сайт на ищеца.
2. въззивна
жалба вх. № 5099700/10.06.2019г. по регистъра на СРС, уточнена в о.с.з.- от
11.06.2020г. , депозирана от ответниците
по исковете Е.К. С.-С., ЕГН **********
и С.И.С., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са уважени срещу тях двамата в условията на
солидарност искове за 1037,29лв. главница за топлинна енергия и за
42,36лв. глалница за дяловото й разпределение както и от Е. С.в частта, с която само срещу нея
са уважени искове за 1037,29лв. главница за топлинна енергия. Изложили са съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочили са, че по делото не било установено имотът да е семейно жилище, поради
което и не било установено отговорността им да е солидарна за плащането на
процесните суми. Не било установено да обитават имота. Районният съд се позовавал на непредставени по
делото документи, а и не били такива които обвързват съда с материална
доказателствена сила, защото не били издадени от лице с предоставена за същото
компетентност. Не било установено по
несъмнен начин, че Е. С.е потребител на енергия в имота, партидата била
открита на името на друго лице. С.С. бил сключил споразумение с ищеца, а не Е. С.и
това доказвало, че Е. С.не е потребител на енергия. Не се дължало на ищеца
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, то било извършено от
третото лице помагач и ищецът нямал
вземане за плащане на възнаграждение за същото. Не било установено и по
размер това вземане. Имало споразумение между ищеца и ответника С., представено било от ищеца
пред СРС. Претендирали са разноски.
Въззиваемият – ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК*********не е изразил становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Б.” ООД,
ЕИК ******** не е изразило становище по жалбите
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2013857/29.06.2017г.
уточнена с молба от 17.07.2017г., 07.08.2017г., 11.09.2017г. . на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с адрес: ***
срещу Е.К. С.-С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** , с
която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответниците за заплащане
на сумите, както следва: Е.К. С.-С., ЕГН
********** и С.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** дължат солидарно
на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********заплащане
на сумите, както следва: сумата от 1037,29лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението - 23.03.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 18 в гр. София, ул. „*********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата
от 107,43лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 1037,29лв. за периода от
15.09.2015г. до 16.03.2017г. ; сумата от 42,36лв.,
ведно със законната лихва от 23.03.2017г. до изплащането й , представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент
№ 18 в гр. София, ул. „*********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 8,99лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 42,36лв. за периода от 15.09.2015г. до 16.03.2017г; за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
18004/2017г. на Софийски районен съд; Е.К.
С.-С., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с адрес: *** заплащане на сумите, както
следва: от 1037,29лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -23.03.2017г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 18 в гр. София, ул. „*********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. , сумата от 107,43лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 1037,29лв. за периода от 15.09.2015г. до 16.03.2017г. ; за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 18004/2017г. на Софийски районен съд в условията на солидарност със С.И.С., ЕГН **********, като му се присъдят разноски по делото. Навело е
твърдения, че ответниците са семейство и
процесния имот е семейно жилище, той бил придобит по време на брака им, и са е клиент на топлинна енергия в имота,
отговаряли на основание на чл. 32 от СК солидарно за потребени в него услуги, потребили енергия в количества, качество и на стойност за които
е предявен иск, дължали и стойността на
услугата дялово разпределение на енергията, изпаднали в забава на плащането на
сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответниците Е.К. С.-С., ЕГН **********
и С.И.С., ЕГН ********** с
адрес: *** в предоставения срок са оспорили исковете. Посочили са, че ищецът не е носител на вземането за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, искове за същото и за
обезщетение за забава на плащането били недопустими, евентуално-неоснователни,
не било установени и по размер и по основание. Не било установено да са потребител
на енергия в имота, нотариалният акт бил
за договорна ипотека, а не за собственост. Е. С.е посочила, че не била подавала
молба за откриване на партида за имота на нейно име. Процесният имот не било
установена да е семейно жилище. Посочили са, че не оспорват , че в имота е
доставена енергия в количествата , посочени от ищеца. Ответникът С.С. в хода на
заповедно дело бил признал, че дължи половината от стойността на доставената
енергия в имота и половината от лихвата за забава на плащането й и искове за
такива суми срещу него не били допустими. Претендирали са разноски. В о.с.з. от 10.10.2018г. пред СРС
ответникът С.С. е посочил, че съпругата му преди около 4 години отишла да
помага на близък, който бил в тежко здравословно състояние, било пролетта и
останала там за около 2 години-до средата на лятото, след което се върнала.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Б.” ООД, ЕИК
******** не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 18004/2017г. на СРС, от което се установява,
че по заявление вх. № 3020805/23.03.2017г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено Е.К. С.-С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят солидарно на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********заплащане
на сумите, както следва: сумата от 2074,58лв., ведно със законната лихва
от 23.03.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 18 в гр. София, ул. „*********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 214,85лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 1037,29лв. за периода от 15.09.2015г. до 16.03.2017г. ; сумата от 42,36лв.,
ведно със законната лихва от 23.03.2017г. до изплащането й , представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент
№ 18 в гр. София, ул. „*********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 8,99лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 42,36лв. за периода от 15.09.2015г. до 16.03.2017г, за така
издадената заповед длъжниците са уведомени на адреса на имота чрез
пълнолетната им дъщеря-Б.С.на 11.04.2017г., на 25.04.2017г. ответникът С.е
подала възражение срещу задълженията по заповедта изцяло, като е посочила, че
имот е собственост на ІІІ-то лице, на 25.04.2017г. длъжникът С. е признал задълженията за ½ от
стойността на топлинната енергия и лихвата за забава на плащането й, оспорил е
заповедта в частта за останалите суми, на 29.05.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и
такива е представил на 29.06.2017г.
По заповедно дело е изискана
служебно справка за постоянен и настоящ адрес на ответниците, съгласно които и
за двамата настоящ и постоянен адрес *** заявен
преди 2014г.
Призовки и съобщения по делото до
ответниците са изпращани на адреса на имота - гр. София, ул. „*********и са
получавани лично от ответника Е. С.-С.(л.
49, л. 50, ).
По делото е приет нотариален акт
№ 114/30.06.2005г. съставен от нотариус Л., рег. № 044 на Нот.К., носещ подписи
за страните и за нотариуса, съгласно който „Б.-А.К.Б.”АД е предоставила на С.С.,
Е. С.–С., Б.С.банков кредит и за
обезпечаване на задълженията по него С.С., Е. С.–С.са учредили ипотека върху
собствения им недвижими имот, представляващ ап. 18 адреса гр. София, ул. „**********,
придобит през време на брака. В нотариалния акт като документи са описан договор
за продажба на държавен недвижим имот от 24.06.1992г., удостоверение за граждански брак по акт за граждански брак
от 18.05.1980г.
По делото са приети договор от 24.09.2002г., протокол от ОС на ЕС от 02.09.2002г. съгласно които ОС на ЕС на сграда на ул. **********в гр. София е избрало и възложило на „Б.Б.”ООД да
извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата .
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение 03.02.2014г., съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от тях в забава на
плащането на топлинната енергия се изпада след публикуване на фактури за
топлинна енергия на интернет-страницата на Т.С.”ЕАД.
Приети са извлечения от сметки,
съгласно които ответниците дължат на ищеца плащане на сумите, за които е предявен
иск.
С определение от 23.02.2018г.
районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ответниците са съпрузи, че ищецът е
доставил топлинна енергия в апартамент № 18 гр. София, ул. „*********за процесния
период на стойност от 2074,78лв., че ответникът С. е собственик на ½
ид.ч. от имота.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. В
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК са посочени всички вземания, за които
е предявен иска, поради което и установителен иск за тях съдът приема, че е допустим.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди и
възнаграждение за разпределението й, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение
на ответниците да
заплащат стойността й, както и че ищецът е изпълнил
точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответници да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му. Следва да се установи и че ищецът е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и на
обезщетението за забава на плащането му. Следва да се установи и солидарна отговорност на ответниците
пред ищеца за плащане на сумите на основанията, посочени от ищеца, които в
случая са с основание чл. 32 от СК – задължения,
поети за задоволяване на нуждите на семейството.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено изцяло искането на
заявителя „Топлофикация-София”АД и
длъжниците са осъдени да му заплатят процесните суми като
дължима стойност на потребена топлинна енергия и възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, за обезщетение за забава на плащането им за
процесния имот и период в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок,
като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил иск за установяване съществуване на
вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено че ответниците са потребители на топлинна
енергия в имота за процесния период и отговарят пред ответника за заплащане на
цялото количество доставена енергия в имота солидарно на основание на чл. 32 от СК. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай събраните по делото доказателства,
обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства обсъдени в
съвкупност, адреси на страните, място на връчване на книжа по делото, отбелязванията
на нотариуса по нотариалния акт за договорна ипотека, изявлението на ответника С.
в о.с.з. от 10.10.2018г. установяват, че двамата ответници са съпрузи, които са
придобили имота през време на брака им и
са били негови собственици през процесния период, че живеят в имота и това е тяхното семейно
жилище , като двамата са собственици на имота при условията на съпружеска имуществена
общност. Ответникът С. е признал, че е собственик на ½ ид.ч. от имота и
това е обявено за безспорно обстоятелство по делото, за такова е обявено и обстоятелството, че
ответниците са съпрузи. Приетият по делото неоспорен от страните нотариален акт
от 2005г. и констатации на нотариуса по него въз основа на описани в него
документи, сочат, че към 2005г. ответниците са се легитимирали пред нотариус
като собственици на имота по договор от 1992г., който е сключен през време на
брака им, нотариусът се е уверил, че брак е сключен през 1980г. Справката за
постоянен и настоящ адрес на ответниците установява, че постоянния и настоящ
адрес и на двамата ответници е адресът на процесния имот, като такъв ответници са го заявили преди
началото на процесния период и не са заявили други данни до момента. Призовката до ответника Е. С.–С.по делото й е
връчена лично на адреса на процесния имот, тя е получила такава и за съпруга си С.С..
В заповедно производство за двамата ответници призовките са получени на адреса
на имота от дъщеря им. В о.с.з. от 10.10.2018г. ответникът С. е посочил, че
през процесния период ответникът С.е отсъствала от адреса, защото се грижела близък,
но след това се върнала в дома им. При така събраните доказателства съдът приема,
че по делото е установено достатъчно убедително с оглед характера на делото, че
през процесния период ответниците са били собственици на имота при условията на
съпружеска имуществена общност и са живели в имота като семейство, тоест това е
било тяхното семейното жилище. Ответникът С.не е събрала допуснатите
й доказателства от районния съд за установяване твърденията й, че не са живели
с ответника в процесния имот като семейство, поради което и съдът приема, че
възраженията й са неоснователни. По
делото не е прието споразумение, за което пред въззивния съд са навели търдения
ответниците. Такова е приложено към писмена защита на ответниците представена
след приключване на съдебното дирене пред районния съд, но искане за приемане
на същото не е било направено от нито една страна и същото не е прието по
делото, съответно не може да бъде съобразено от съда.
При така установеното съдът приема за установено по
делото, че страните са били обвързани от договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди в имота и ответниците отговарят за заплащане на
потребената такава в имота пред ищеца солидарно
на основание на чл. 32 от СК.
Доколкото по делото се установи, че ищецът приел Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди през 2014г., одобрени
от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г., като е установено и че ищецът е доставял
енергия в сградата, то съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия
на ищеца от 2014г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
По делото не се спори, че за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г. за имота потребената
топлинна енергия е на стойност от общо 2074,58лв. , поради което и съдът приема,
че решението на районния съд в частта, в която е уважил иска за главница за доставена топлинна енергия е правилно.
По делото не е установено ищецът
да е публикувал на интернет-страницата си фактурите за вземанията, за които са
предявени исковете, а същото съгласно разпоредбата на чл. 32 от приложивите за
процесния период ОУ от 2014г. , същото е необходимо за изпадането на ответника
в забава на плащането им. При така установено съдът приема, че решението на
районния съд в частта, с която е
отхвърли иска за обезщетение за забава е правилно.
По иска
за възнаграждение за дялово разпределение и за лихва за забавата му:
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., че за процесния
период разпределението на дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено от третото лице-помагач Б.”ООД. При
така установеното съдът приема, че
правото за получи възнаграждение за това разпределение принадлежи на
третото лице –помагач. По делото не е установено ищецът да е придобил това вземане по предвидени от
закона способи, поради което и съдът приема че иск за плащане на възнаграждение
за дялово разпределение на енергията и за обезщетение за забава на плащането му
е неоснователен. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, в която е
уважил иска за главница от 42,36лв. следва да се отмени и иск следва да се
отхвърли. Решението на СРС в частта, с която е отхвърлил иска за 8,99лв., като обезщетение за забава на
плащането на главницата от 42,46лв. следва да се потвърди , защото не е
установено възникнало вземане за главница от 42,36лв.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която е присъдил в тежест на ответниците разноски от 1,75лв. за заповедно дело и разноски от 3,21лв. за исковото дело следва да се отмени. На всеки ответник следва да се присъди сумата от по още 5,40лв. съдебни разноски за исково
производство пред СРС.
За въззивното производство на
ищеца не се следват разноски. Жалбата му е отхвърлена и разноски за държавна
такса и за възнаграждение за юрисконсулт по тази част от предмета на въззивното
дело не му се следват. По жалбата на ответника ищецът е претендирал
възнаграждение за юрисконсулт. Процесуално представителство от юрисконсулт по
тази част от предмета на въззивно дело, което да обуславя присъждане на
възнаграждение за същото по делото не е осъществено, поради което и
възнаграждение за такова не следва да се присъжда на ищеца.
На ответниците по исковете следва
да се присъдят разноски за производството пред СГС в размер от по 0,98лв. за държавна такса на всеки от
тях. На тях следва да се присъди и
възнаграждение за адвокат съобразно изхода на делото от основа от 211,76лв. за ответника С. и 280,45лв. за ответника С., а не съобразно
уговореното от тях. Възражението за прекомерност на претендираните
възнаграждения съдът приема за основателно. Това е така, защото правна и
фактическа сложност на делото е ниска, не предпоставя присъждане на разноски в
тежест на Т.С.“ЕАД над минималните размери на адвокатските възнаграждения по действащите
към момента разпоредби на Наредба № 1/2004г. при съобразяване на цената на
интереса по въззивното дело. При така възприето съдът приема, че на С.С. и на Е.
С.следва да се присъдят разноски за адвокат съответно от 28,11лв. за ответника С. и 31,89лв.
за ответника С..
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 121468/22.05.2019г.
по гр.д. № 43372 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 36-ти състав в частта, с
която е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
Е.К. С.-С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** дължат
солидарно на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с адрес: *** заплащане на сумата от 42,36лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до
изплащането й , представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
топлинната енергия в апартамент № 18 в гр. София, ул. „*********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
18004/2017г. на Софийски районен съд, както и в частта, с която Е.К. С.-С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********на
основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 4,76лв. по исково и по заповедно дело.
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх. № 2013857/29.06.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с адрес: ***
срещу Е.К. С.-С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Е.К. С.-С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** дължат солидарно
на основание на чл. 32 от СК на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с адрес: ***
заплащане на сумата от 42,36лв.,
ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -23.03.2017г. до изплащането й , представляващи възнаграждение за
дялово разпределение на топлинната енергия
в апартамент № 18 в гр.
София, ул. „*********за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 18004/2017г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
121468/22.05.2019г. по гр.д. № 43372 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 36-ти
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с адрес: *** да заплати
на Е.К. С.-С., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 38,27лв. ( тридесет и осем лева и
0,27лв), представляващи съдебни разноски в
производството пред СГС и СРС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК*********с адрес: *** да заплати
на С.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 34,49лв. (тридесет и четири лева
0,49лв), представляващи съдебни разноски в
производството пред СГС и СРС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Б.” ООД, ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.