№ 3095
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110108045 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 198, ал. 1 от Закона за водите за установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, както следва: сумата от 922,80 лева, представляваща главница за
доставени ВиК услуги, през периода 08.04.2019 г. до 31.07.2022 г. относно водоснабден
имот, находящ се в *******************, клиентски номер ************, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
19.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 94,78 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 09.05.2019 г. до 31.07.2022 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
02.11.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 56558/2022 г., по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане на
отпадни води и пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, но не били заплатени
дължимите суми за това. За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна
енергия и лихва за забава в плащането в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника.
Прави искане за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с
който оспорва предявения иск. Оспорва размера на претендираните суми. Оспорва
количеството на реалната доставка на ВиК услуги в имота. Възразява, че сумите са
начислявани на база, като посочва, че живее сама в къщата и не е възможно да изразходва
такова количество вода.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът Г. В. А., редовно призован в съдебно заседание, явява се лично и се
1
представлява от баща си – В.С.А., който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198,
ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да
установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:
наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и
размера на нейната цена; по акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на мораторната лихва.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 56558/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и след
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1,
т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва релевантния за спора факт, че е
потребител на ВиК услуги, съответно, че е в облигационна връзка с ищеца по договор за
доставка на ВиК услуги в рамките на процесния период. Единственото, което се и установи
от изнесеното пред съда в о.с.з. от 24.10.2023г. е че ответницата и баща й са съсобственици
на имота, който се твърди да е водоснабден до размера на ½ идеална част, което
обстоятелство се доказва и от приетите по делото справки от АВ-ИР. Също така обаче от
изнесеното пред съда от бащата на ответницата се установи и че единствено ответницата е
ползвател на имота от 2007г., поради и което съдът приема, че именно тя е пасивно
легитимирана да отговаря по така предявените искове.
Основното възражение на ответника касае количеството на доставената в имота
услуга и размера на нейната цена.
В тази връзка вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е
установило, че отчетният период на процесните фактури е 17.09.2011г. до 27.06.2022г., като
в ответното дружество е констатирана открита партида с кл. № ************ във връзка с
доставка на ВиК услуги в имот, находящ се в ******************. Установено е, че за
периода от 08.04.2019г. до 01.08.2022г. отчетите са по показания на един водомер с №
0014429, а за предходния период при липса на осигурен достъп на база предходно
потребление. Общата консумация за периода е установена от 838 м3. Вещото лице е
установило съгласно таблица 1 от експертизата, че за периода от 08.04.2019г. до 01.08.2022г.
са начислени суми в общ размер на 204,35 лева, от които 191,35 лева за главница и 81,75
лева за лихва, като за периода са заплатени 173,74 лева, като непогасената сума за периода е
в размер на 30,61 лева; за периода от 01.08.2019г. до 31.07.2021г. е начислена сума в размер
на 739,88 лева, от които 673,43 лева за главница и 66,45 лева за лихва, като е заплатена сума
за периода от 746,90 лева, а надплатената сума е в размер на 7,02 лева; за периода от
01.04.2022г. до 31.07.2022г. са начислени общо 73,35 лева, от които 58,05 лева за главница и
15,30 лева за лихва за забава, като непогасеният остатък е в размер на 73,35 лева. Посочено
2
е, че първата процесна фактура за периода с № **********/08.04.2019г., издадена за сумата
от 958,16 лева съдържа данни за предходен период преди процесния – 18.10.2011г. до
30.12.2019г. за 1318м3 вода прогнозно. Същинският реален отчет по водомера датира от
23.03.2019г. и е отчетено количество от 40м3.
Във връзка с констатациите на вещото лице, че количествата вода са начислявани
служебно, следва да бъде отбелязано обстоятелството, че по делото липсват каквито и да
било твърдения от ищеца с исковата молба във връзка с основанията за начисляване на
процесиите В и К услуги на база, т. е. "служебно“. Разпоредбите, регламентиращи реда и
начина на начисляване на количеството В и К услуги при отказан и/ или неосигурен достъп,
се сдържат в чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4, съгласно които при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомери
разходът на вода се начислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1, 0 м/s, за период до предишен отчет по алинея 1. В имота се установи, че първият
реален отчет датира от 23.03.2019г. До тази дата доставените услуги са начислявани на база.
Действително задължение на потребителя е да осигури достъп, тоест положителният факт на
предоставяне на достъп следва да бъде доказан в производството от ответника. Съгласно чл.
24, ал. 1 от ОУ на ВиК оператора потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен
достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери. Съгласно
ал. 3 на същия член при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. Няма данни по делото ответникът да е предприел такива действия. Въпреки това,
съдът не може да дерогира в становището си по същество, че в рамките на процесния
период и за който е издадена заповедта за изпълнение – 08.04.2019г. до 31.07.2022г.
констатациите на вещото лице са че е начислена сума по първата издадена фактура за
период преди процесния – 18.10.2011г. до м.03.2019г. и то за сума от 958,16 лева. След като
е извършен реален отчет, тоест от м.04.2019г. доставените ВиК услуги са изчислявани по
реален отчет, като за периода от 08.04.2019г. до 31.07.2022г. се установи, че са начислени
общо суми в размер на 1017,58 лева за главница и лихва, от които е заплатена сумата от
920,64 лева, за главница и лихва. Вещото лице е изчислило, че незаплатената сума за
периода е в размер на 96,94 лева, от който обаче не се установи каква част касае
главничното вземане и коя част лихвата за забава. Нещо повече вещото лице поясни, че в
приложение № 1 в експертизата, във втората колона има маркирани номера на фактури, за
периода от 01.08.2019г. до 31.08.2021г., за които има издадено кредитно известие, което
коригира всичките количества на ВиК услуги с минус на водата, което означава, че не може
да се приеме за безспорно, че констатирането на тези данни, респективно служебното
начисляване именно на съответно посоченото количество, включено към период, за който не
се отнася, е извършено законосъобразно, предвид нормата на чл. 32, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът следваше по категоричен начин
да установи точното количество на отчетена, респективно начислена вода, дали в
действителност са били налице предпоставки за служебно начисляване, съгласно чл. 23, ал.5
от ОУ, на каква база са извършени съответните записвания, отчетените разлики и
предпоставките за това и как това е съотнесено към начислените суми за процесния период,
считано от датата, следваща вече реалните отчети - 08.04.2019г. до 31.07.2022г.
По всичко гореизложено съдът намира, че главният иск следва да бъде отхвърлен в
цялост.
При отхвърляне на главничното вземане на отхвърляне подлежи и акцесорната
3
претенция за лихви.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. Същият не претендира разноски, поради и което съдът не
присъжда такива.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *************** срещу Г. В. А., ЕГН
**********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните, че Г. В. А. дължи на /ФИРМА/,
сумата от 922,80 лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги, през периода
08.04.2019 г. до 31.07.2022 г. относно водоснабден имот, находящ се в
*******************, клиентски номер ************, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.10.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 94,78 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 09.05.2019 г. до 31.07.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.11.2022 г. в производството по
ч.гр.д. № 56558/2022 г., по описа на СРС, 45-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4