РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Бургас, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500183 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-02-
05-2852/08.05.25г. на СлОС от КОНПИ, ТД Варна, чрез процесуален
представител Д.С., с адрес за призоваване: гр. Варна, ул. “Алеко
Константинов“ № 17, ет.1, против решение рег.№ 86/13.04.2025г., поправено с
решение рег.№ 90/14.04.2025г. и двете създадени в ЕИСС като съдебен акт от
открито съдебно заседание под рег.№ 89/14.04.2025г., всички по гр.д.№
33/2024г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което са отхвърлени
предявените от Комисията искове по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ против
Г. С. А., ЕГН ********** и А. М. В., ЕГН **********, двамата с постоянен и
настоящ адрес: гр. С., ул. „К.“ № ***, представлявани от адв. П.С. Н., АК - С.,
с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № *, ет. *, офис *, за отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобито имущество, както следва:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №67338.564.65.4.**,
попадащ в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор №
67338.564.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с
1
предназначение: жилище, апартамент, с административен адрес: гр. С., кв.
„Д. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, състоящ се от стая, хол, кухня, тераса,
коридор и сервизни помещения, с посочена в документа площ 66,25 кв. м,
брой нива на обекта: едно, при съседи: на същия етаж - обект с идентификатор
№ 67338.564.65.4.**; под обекта обект с идентификатор №67338.564.65.4.**;
над обекта - обект с идентификатор № 67338.564.65.4.**, ведно с
прилежащите към обекта избено помещение № 15 с площ от 5кв.м и таванско
помещение № 15 с полезна площ от 5кв.м, заедно с припадащите се 2,10%
идеални части от общите части на сградата и съответната част от отстъпеното
право на строеж върху описания имот, за сумата от 31 000 лв., с данъчна
оценка на имота в размер на 31 004.20 лв. и пазарна стойност на имота към
настоящия момент 40 000 лв.
Твърди, че не е правилно. Позовава се на неправилна преценка на
извършената СИЕ, неправилно приложение на закона и незаконосъобразни
крайни изводи в атакуваната част. Счита, че в хода на производството
въззиваемите не са успели да установят източници на доходи, техния размер и
законен характер, така че да обосноват законност на придобитото имущество.
Счита за доказани по делото предпоставките на чл.141 и сл. ЗОНПИ, като
поддържа неправилно определяне на размера на имуществото, разходите и
приходите на двамата въззиваеми. Твърди, че съдът неправилно е приел, че
нетният доход не може да бъде отрицателна величина, а също така, че
посоченият имот не е придобит със средства от престъпна дейност. Също
оспорва извода на съда, че процесният имот не може да бъде отнет от А. В.,
понеже тя не е в брак с Г. А.. Намира, че от събраните доказателства може да
се направи основателно предположение, че имуществото на въззиваемите е
незаконно придобито, предвид установеното значително несъответствие за
проверявания период и подлежи на отнемане в полза на Държавата. Заявява,
че може да се направи обоснован извод, че имуществото е придобито в
резултат от престъпната дейност на въззиваемия Г. А.. Излага подробни
аргументи в подкрепа на становището си. Моли за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, в горния смисъл. Моли за присъждане на
разноски. Няма доказателствени искания.
Въззиваемите Г. С. А., ЕГН: ********** и А. М. В., ЕГН: **********,
оспорват въззивната жалба в надлежно депозирания отговор, чрез своя
процесуален представител – адв. П.С.Н. Излагат подробно становище за
2
потвърждаване на решението. Нямат доказателствени искания. Претендират
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентната
инстанция и е допустима.
Предявените пред окръжния съд искове са по реда на чл. 153 и сл. от
ЗОНПИ, вр. с чл.142, ал.2, т.5 ЗОНПИ, вр. с § 5 ПЗР ЗПК.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от КОНПИ,
гр.София, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул. „Ал.Константинов“ № 17, ет.1,
против Г. С. А. и А. М. В. с искове за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество на обща стойност от 40 000лв., а именно –
подробно описания по-горе недвижим имот, закупен от А. М. В. по време на
фактическото съжителство на двамата ответници, с н.акт №
*************************************************************************.
Твърди се, че Г. С. А. е привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл.159г, предл. 1, вр. чл.159б, ал. 1, предл. 1, 2 и 5, вр.
чл.159а, ал. 1 от НК; по чл. 159г, предл. 1, чл. 159б, ал. 1, предл. 1, вр. чл.159а,
ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК и по чл. 253, ал.4, вр. ал.2 предл. 2 от НК, първите
две попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.5 ЗОНПИ, а третото – в обхвата на
чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ. Във връзка с това, след уведомление от Окръжна
прокуратура Сливен с рег.№ УВ КПКОНПИ 1103/19.09.2022г. на КПКОНПИ,
ТД Бургас, с Протокол № ТД04ВА/УВ-11009/24.10.2022г. на КПКОНПИ ТД
Варна е постановено извършване на проверка на имуществото на горните
лица, за изясняване на произхода, местонахождението му, начина на
придобиване и преобразуване и др.обстоятелства. На основание чл.114, ал.1,
т.9 ЗПКОНПИ е извършена проверка и на имуществото на А. М. В., с която
живеят на съпружески начала.
Проверката е започнала на 24.10.2022г. и е за периода 24.10.2012г. –
24.10.2022г.
След извършените проверки, Комисията счита, че е налице значително
3
несъответствие между имуществото на посочените лица и нетния им доход,
което надвишава 150 000лв. за целия проверяван период - § 1, т.3 ДР
ЗПКОНПИ, настоящ ЗОНПИ. При така изложеното, моли съда да постанови
решение, с което отнеме в полза на Държавата имущество на стойност от 40
000лв., подробно описано в исковата молба. Ангажира доказателства и
претендира разноски.
Въззиваемите оспорват исковете в нарочно депозираните отговори по
реда и в срока по чл.131 и сл. ГПК. Молят за отхвърлянето им. На първо място
твърдят недопустимост, като заведени, без отправена покана до
проверяваните лица да представят писмена декларация по чл.136, чл.138 и
чл.140 от ЗОНПИ. На следващо място оспорват наличието на значително
несъответствие. Обосновават достатъчно доходи, за да бъде отречен недостиг
на средства за проверявания период. На трето място заявяват, че придобитото
през проверявания период имущество е закупено със средства от трети лица,
които трети лица живеят и работят в чужбина. Поддържат, че третите лица са
закупили процесния имот с инвестиционна цел, като покупката, въпреки, че
сочи за титуляр по придобиването А. М. В., е всъщност за сметка и в полза на
Х. Х. и Б. С. Й.
Изразяват несъгласие с приетия от Комисията анализ на доходите и
разходите си, като считат, че приходите се необосновано намалени, а
разходите - завишени. Въвеждат правозащитни аргументи. Също ангажират
доказателства, претендират разноски по производството.
По съществото на спора съдът приема следното:
Исковата молба има изискуемото съдържание, съгласно Решение № 263
от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков, ето защо е редовна и производството по
делото е допустимо.
Повдигнатият спор относно настъпване на преклузия за предявяване на
исковете е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по т.
д. № 1/2018 г., ОСГК, докладчик съдията Велислав Павков, като е разяснено,
че сроковете за извършване на проверки и събиране на доказателства от
страна на Комисията са инструктивни и изтичането им не се санкционира с
преклузия. Видно от нормативната уредба, неспазването на горните
разпоредби не е скрепено от закона със санкцията за недопустимост на иска,
4
затова релевираните възражения са неоснователни.
Производството по отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество за процесния период е уредено от ЗПКОНПИ, настоящ
ЗОНПИ. За да бъде основателен предявеният пред съд мотивиран иск на
Комисията, следва да бъдат изпълнени предвидените в закона предпоставки.
На отнемане по реда на ЗПКОНПИ, настоящ ЗОНПИ, подлежи незаконно
придобито имущество, за което няма установен законен източник.
Следователно, за да бъде основателно искането на Комисията по чл. 153
ЗОНПИ, трябва да се установи кумулативното наличие на няколко
материалноправни предпоставки: привличане на проверяваното лице като
обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108, ал. 1 от закона; в
рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено
значително несъответствие, което според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период и на
трето място съгласно чл. 141 от закона - наличие на незаконно придобито
имущество, т.е. имущество, за което, според чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ, не е
установен законен източник.
За да приеме крайните си изводи за наличие или липса на несъответствие
между придобитото от Г. С.А. и А. М.В. имущество и доходите им за
проверявания период, съдът подробно се запозна с приложените от двете
страни доказателства и ги оцени в контекста на въведения с исковата молба и
отговора против нея спор.
Видно от изложеното в исковата молба и събраните писмени
доказателства, проверките на имуществото на Г. С.А. и А. М.В. са започнали
по повод уведомление от Окръжна прокуратура Сливен с рег.№ УВ
КПКОНПИ 1103/19.09.2022г. на КПКОНПИ, ТД Бургас, с Протокол №
ТД04ВА/УВ-11009/24.10.2022г. на КПКОНПИ ТД Варна, с които е уведомена
КПКОНПИ за това, че Г. С.А. е привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл.159г, предл. 1, вр. чл.159б, ал. 1, предл. 1, 2 и 5, вр.
чл.159а, ал. 1 от НК; по чл. 159г, предл. 1, чл. 159б, ал. 1, предл. 1, вр. чл.159а,
ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК и по чл. 253, ал.4, вр. ал.2 предл. 2 от НК, първите
две попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.5 ЗОНПИ, а третото – в обхвата на
чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ. Освен това, от приложеното на стр.51 и сл., т.I
5
споразумение се установява, че Г.А. се е признал за виновен в извършването
на посочените престъпления. Следователно е налице законен повод за
образуване на проверки. На горното основание и след проучване на
имущественото състояние на Г.А. и А.В., Комисията е приела, че е налице
обосновано предположение, че процесното имущество на въззиваемите е
незаконно придобито и е разпоредено извършване на проверка за периода
24.10.2012г. – 24.10.2022г.
След множество извършени проверки в Национална база данни
„Население”, търговски регистър, Норма - Сиела, ИКАР и ИС на ГД „Морска
администрация“, ОД на МВР, сектор КАТ „Пътна полиция“ по постоянен
адрес на лицата, всички централни офиси на банки в страната, Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Централен
регистър на особените залози, ТД на НАП и Дирекция „Местни данъци и
такси” към съответната община по постоянен адрес на лицата се установява,
че въззиваемите са регистрирани на един адрес, считано от 2007г., макар и да
нямат сключен брак. От проверката е установено, че имат ***********, като
само имуществото на ********** - М. Г. А. е също предмет на проверка.
Проверяваните лица не участват в собствеността и управлението на дружества
и ЕТ.
Приложените писмени доказателства установяват придобиване от страна
на А. В. за проверявания период на една недвижима вещ, чрез покупко-
продажба: описания по-горе апартамент с административен адрес: гр. С., кв.
„Д. Г.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, състоящ се от стая, хол, кухня, тераса,
коридор и сервизни помещения, с посочена в документа площ 66,25 кв., с
вписана продажна цена от 31 000лв., приета от Комисията за действителна
стойност на сделката и пазарна цена към предявяване на исковете 0 40 000лв.
През проверявания период въззиваемата А.В. е закупила и отчуждила
следните ППС: л.а. марка ***********************, с пазарна стойност към
датата на закупуването 27.11.2013г. 15 000лв. и продажна цена 13 500 към
датата на отчуждаването - 11.05.2016г.; лек автомобил -
*********************************** с пазарна цена към датата на
закупуването 10.06.2016г. от 16 300лв. и продажна цена към датата на
отчуждаването – 13.02.2018г. – 14 500лв.
При разкриването на банкова тайна се установява, че само А. В. е имала
6
открити банкови сметки за проверявания период, от които към края му само
една активна и незакрита, с наличност по нея – не повече от 2лв.
Видно от исковата молба, Комисията претендира отнемане:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от А. М. В.,
ЕГН: ********** на имущество с цена 40 000лв., както следва:
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.564.65.4.**,
попадащ в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор №
67338.564.** по КККР на гр. С., с предназначение: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, с административен адрес: гр. С., кв. „Д. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **, състоящ се от стая, хол, кухня, тераса, коридор и сервизни помещения,
с посочена в документа площ 66,25 кв. м, брой нива на обекта: едно, при
съседи: на същия етаж - обект с идентификатор № 67338.564.65.4.**; под
обекта обект с идентификатор № 67338.564.65.4.**; над обекта - обект с
идентификатор № 67338.564.65.4.**, ведно с прилежащите към обекта избено
помещение № ** с площ от 5кв.м и таванско помещение № 15 с полезна площ
от 5кв.м, заедно с припадащите се 2,10% идеални части от общите части на
сградата и съответната част от отстъпеното право на строеж върху описания
имот– подробно описан по исковата молба, с пазарна стойност от 40 000лв.
Твърди се значително несъответствие между доходи, приходи, източници
на финансиране на проверяваните лица и придобитото имущество за
проверявания период.
Съгласно § 1, т.4 ДП ЗОНПИ: „Имущество" е всякакъв вид собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни
права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или
други права върху него.“
За установяване на доходите, приходите, източниците на финансиране,
разходите и придобитото имущество на проверяваните лица, по делото е
назначена и приета СИЕ на в.л. Б. Б. След като се е запознало с всички
приложени писмени доказателства и въпросите и възраженията на двете
страни, в.лице е изготвило експертното си заключение. Подробно са
изследвани доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваните
лица. Настоящият състав, на основание експертното заключение, събраните
писмени и гласни доказателства и становищата на страните по исковата молба
7
и отговора против нея, приема, че предявеният от Комисията иск се явява
недоказан и поради това неоснователен. За да възприеме горния краен извод,
взе предвид заключението на в.л. Б. Б. - т.II, стр.323 и сл. по гр.д.№ 33/24г.
СлОС.
Видно от експертното заключение, за целия проверяван период, от
доходи, приходи, източници на финансиране, включително и парични преводи
от роднини чрез различни международни платежни системи, Г. А. и А. В. са
получили общо 17 168.84лв.
Отделно, от трети лица, отново чрез международни системи за бързи
разплащания, Г.А. и А.В. са получили общо 92 836лв. Така общата сума от
доходи, приходи, източници на финансиране, включително и чрез
международни системи за бързи разплащания, възлиза на 110 004.84лв.
По делото е безспорно установено, че в края на проверявания период
двамата нямат налично имущество, придобито за времето от 24.10.2012г. до
24.10.2022г., освен описаното по-горе жилище и всички получени суми,
независимо от техните източници, не са налични по банкови сметки на лицата,
нито са установени в брой.
Към разходната част вещото лице е отнесло:
„Разходи за издръжка на домакинството“ – 104 371лв. „Разходи за
публично-правни задължения“ – 5 189.10лв.; „Разходи за задгранични
пътувания“ – 4 871.98лв. (последните определени по показателите на
Евростат от в.л., съобразно престоя на проверяваните лица), както и „Разходи
за платени данъци, такси и глоби“ в размер на 66.14лв. На проверяваната А.
В. също са начислявани суми за данъци, такси и глоби, но липсват данни да са
били платени.
На основание описаното, по смисъла на § 1, т.8 ДР ЗОНПИ, дори и да
бъдат зачетени сумите, получени през системите за бързи разплащания от
трети лица, част от които лица свързани с извършени от Г.А. престъпления,
нетният доход на двете проверявани лица за процесния период възлиза на
отрицателна величина, при наличието на закупеното жилище, т.е. може да се
направи обоснован извод за недостиг на средства за проверявания период.
Въпреки това, като се зачете стойността на придобитото и налично в края
на периода имущество, а именно – описания по-горе апартамент, с настояща
8
пазарна цена от 40 000лв. и при приложение на разпоредбата на § 1, т.3 ДР
ЗОНПИ и разясненията на Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. на ВКС
по т.д. № 4/2021г., ОСГК, се налага извод, че установеното несъответствие не
е значително, понеже е под законовия праг от 150 000лв. за целия проверяван
период, извод, възприет и от първоинстанционния съд. При определяне на
размера на несъответствието, съдът се съобразява изцяло и поддържа трайно
установената практика на ВКС относно начина на неговото определяне -
Определение № 50292 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2021 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о.,
ГК и др.
При всички описани факти и изложени мотиви, настоящият съд приема,
че обжалваното решение е правилно и съобразено със закона и трайно
установената съдебна практика и следва да бъде потвърдено.
Само за пълнота на изложението и без това да оказва влияние на вече
формираният краен извод, настоящият състав отбелязва относно покупката на
жилището следното: По отношение на лицата, с които извършилият
престъпление, попадащо сред хипотезите на чл.108, ал.1 ЗОНПИ, живее във
фактическо съжителство, се извършва проверка и при наличие на посочените
законови условия се провежда производство по ЗОНПИ и се отнема
имущество, независимо кой е титулярът на правото на собственост по
приложените документи. Това става по изричната повеля на чл. 142, ал. 2, т. 5
във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ. Затова фактът, че документът за собственост на
вещ сочи за едноличен неин собственик по правилата на ЗС партньора на
лицето, уличено в извършване на престъпление по чл.108, ал.1 ЗОНПИ, не е
основание за отхвърляне на иска по този закон.
Също така настоящият състав приема, че ангажираното писмено
доказателство от въззиваемата страна, свързано с придобиване на процесното
жилище –стр. 322, т.II по гр.д.№ 33/24г. СлОС разкрива отношения между Х.
Х. и Б. С. Й. от една страна и от друга – А. М. В., свързани с твърдяна
симулация на договора в частта относно действителния купувач на
жилището. За да бъде зачетена, симулацията следва да бъде разкрита и да се
установи действителната воля на страните, което е предмет на нарочно
производство, с предявен отрицателен установителен иск, а такъв в настоящия
процес не се разглежда. Затова и още повече, при приложение на разпоредбата
9
на чл.181 от ГПК, този документ по никакъв начин не се отразява на
придобитото право на собственост върху процесното жилище от страна на
А.В., при вписаното в него задължение на В. впоследствие да прехвърли
имота на Х. и Й.
С оглед всичко изложено, следва решение в горния смисъл.
В полза на въззиваемите се претендират направените в настоящата
инстанция разноски. Доказателства за извършени такива липсват, затова
съдът няма да присъжда разноски.
По отношение дължимата д.такса: Съгласно чл.157, ал.2 ЗОНПИ: „С
решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в
зависимост от изхода на делото“. От текста следва логическият извод, че
такава се дължи, но не се внася авансово. Законът не съдържа разпоредби,
обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от
заплащане на държавни такси. Ето защо с постановяване на настоящото
решение ще бъде определена и дължимата д.такса, която при предявен иск с
обща цена от 40 000лв. възлиза на 800лв., поставена в тежест на Комисията, с
оглед изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 86/13.04.2025г., поправено с решение
рег.№ 90/14.04.2025г. и двете създадени в ЕИСС като съдебен акт от открито
съдебно заседание под рег.№ 89/14.04.2025г., всички по гр.д.№ 33/2024г. по
описа на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество /КОНПИ/, представлявана от нейния Председател, с адрес за
призоваване: гр. Варна, ул. “Алеко Константинов“ № 17, ет. 1, да заплати по
сметка на Бургаския апелативен съд сумата от 800 лв., представляваща
дължима държавна такса, определена върху размера на отхвърлената искова
претенция.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски
за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
10
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11