Номер 105007.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502555 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.
Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 8951 от 22.07.2020 г. по опис
на ЧСИ № 808 – Захари Димитров, подадена от ЕООД“ „СПЕКТО“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Моряшка“ № 27, представлявана от
управителя Людмил Вългов Беров,чрез пълномощника адв. Цветелина Ангелова от ВАК с
адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул. „Ал.Дякович“ № 30, ет.1,
оф. 5 срещу разпореждане от 18.05.2020 г., обективирано в покана за доброволно
изпълнение с изх. № 8509 от 20.05.2020 г.
В обстоятелствената част на молбата се излага, че ЧСИ е включил такси за действия,
които не са обосновани и като цяло от акта не е ясно кои суми за какво са разходени и
представляват ли същите разноски.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното разпореждане.
ЧСИ № 808 в писмени мотиви е изразил становище за не основателност на жалбата.
Излага, че изпълнителното дело е образувано възоснова на изпълнителен лист за парично
вземане – главница в размер на 1 333.58 лева, 118.70 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 20.01.2019 г. до 04.12.2019 г както и сумата от 79.04
лева, представляваща съдебно деловодни разноски, присъдени по ч.гр.д. № 20903/2019 г. по
опис на ВСР в полза на Община Варна. При образуване на изпълнителното дело взискателя
– Община Варна е претендирала всички присъдени суми, ведно с разноските в
изпълнителното производство и юрисконсулско възнаграждение, които възлизат на 100 лева
1
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното от фактическа страна:
Жалбата е депозирана в срок, изхожда от легитимирано лице – пълномощник на
длъжника, насочена е срещу действие, подлежащо на обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК.
От съдържанието на изпълнително дело № 202080800400383 се установява, че е
образувано за парични вземания на Община Варна, обективиран в изълнителен лист издаден
на 07.01.2020 г. по ч. Гр. Д. № ********** г. по опис на ВРС. Длъжникот ЕООД “Спекто” е
осъден да заплати на взискателя сумата от 1333.58 лева, сумата от 118.17 лева и 79.04 лева,
общо 1530.79 лева. Взискателят е уведомен, че следва да извърши разход в размер на 48
лева, на основание т.1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ от които 20 лева за образуване на делото, 20 лева
за връчване на покана за доброволно изпълнение и 8 лева дължими като ДДС. Сумата е
платена.
Следва покана за доброволно изпълнение, с което длъжникът е уведомен, че следва
да заплати 1869.34 лева, която сума включва посочената в изпълнителния лист общо 1530.79
лева и разноски в изпълнителното дело в размер на 338.55 лева.
В сумата определена за разноски е включен разход от 100 лева, посочен като
юрисконсулско възнаграждение, и 238.55 лева са обосновани под общата формулировка на
такси дължими към 03.06.2020 г. От изпълнителното дело се установява, че е налице
доказателство за извършен разход в размер на 48 лева. В остатъкът от 290.55 лева е включен
разходът от 180.56 лева, обоснован с разпоредбата на чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
При тази фактическа установеност, съдът приема, че жалбата е основателна. При
определяне на пропорционалната такса, не следва да се включва сумата от 100 лева, за
юрисконсулско възнаграждение, тъй като тя самата е разход. Размерът на дължимата такса
се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при
изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват
разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя.
Това следва пряко от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т. 4, съгласно
която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси,
платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи
характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в
рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на
длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното
производство, те не се включват в "паричното вземане", съобразно което се изчислява
таксата по чл. 26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в
изпълнителния лист и в конкретния случай, възлиза на 44.54 лева, а не на 180.56 лева.
Следователно за разликата над дължимата, т.е. за сумата от 136.02 лева обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено като незаконосъобазно. В поканата за доброволно
2
изпълнение е включен разход за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева,
разход присъден в изпълнителното дело /различен от присъдения в заповедното
производство/.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 18.05.2020 г., обективирано в покана за доброволно
изпълнение с изх. № 8509 от 20.05.2020 г. в частта, в която са определени такси по Тарифа
към ЗЧСИ, дължими към 03.06.2020 г. за разликата над 44.54 лева до определените в
размер на 238.55 лева, представляващи такси по Тарифа към ЗЧСИ.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното разпореждане в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3