№ 779
гр. Перник, 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Съдия:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско
дело № 20251700500390 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 413/29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4731/2024 г., Районен
съд - П. е осъдил О. О. Методиева, ЕГН:**********, адрес: гр.П., *** да заплати на В.
И. П., ЕГН:**********, адрес: гр.П.,*** сумата в размер на 2000.00 лв. /две хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 30.00
лв. /тридесет лева/, представляваща ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за имуществени вреди,
изразяващи се в болка, притеснение и страх вследствие настъпило на 29.04.2024 г.
около 15.30 в гр. П., *** срещу бл. 12 ПТП между лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег.
№ *** и лек автомобил „Мерцедес С320“ с рег. № ***, ведно със законната лихва
върху главницата от 29.04.2024 г. - датата на ПТП до датата на изплащането на
вземането, като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата до целия
претендиран размер от 6000.00 лв. С решението съдът се е произнесъл и относно
разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от В. И. П., чрез
адв. И. В., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение в неговата
отхвърлителна част. Сочи акта на първата инстанция в атакуваната му част за
неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Намира, че правилно районният съд е приел за установено, че
ищцата е била с предпазен колан по време на произшествието, но неправилно е
заключил, че по делото не се установява същата да е изпаднала в безсъзнателно
състояние, като се релевират доводи в тази насока. В продължение се навеждат
твърдения, че съдът не е обсъдил и другите посочени основания за претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. На следващо място уваженият
1
размер на обезщетението от 2000 лева се сочи за занижен с оглед претърпените болки,
характер и степен на увреждане, като допълва, че необезщетени остават претърпените
от ищцата страдания и психически травми, които са дали отражение на личния и
семейния й живот. В допълнение се сочи, че цялостната тенденция на законодателната
политика е за повишаване на наказанията на водачите на МПС по отношение на
превишена скорост, шофиране в нетрезво състояние и бягство от ПТП именно заради
зачестилите случаи на безотговорно поведение на водачите. Въз основа на изложените
съображения се моли съда за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част,
като се постанови ново, с което предявената искова претенция да бъде уважена изцяло.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – О. О. И., чрез адв. Г. Б., с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна. Твърди се, че същата не съдържа никакви доказателства оборващи
постановеното решение, а само интерпретации на събраните в хода на производството
доказателства. Сочи се, че твърденията на въззивника са голословни и не
кореспондират с реалната обстановка и наличния доказателствен материал. Излага
подробни съображения като твърди, че в случая не са налице предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Допълва, че изхождайки от
доказателствата по делото и приложените документи е напълно неоснователно
твърдението на ищцата, че за неопределен период от време е била в безсъзнание.
Намира определеният размер на обезщетението за справедлив и отбелязва, че
обезщетението представлява парично благо, като неговата обезщетителна функция
има за цел пострадалият да бъде морално удовлетворен в следствие на претърпените
болки и страдания, а не се цели неговото обогатяване. Въз основа на изложените
аргументи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение се моли същото
да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
2
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.10. 2025 г. от 11,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3