№ 15185
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110128219 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК, образувано по искова молба с правно
основание чл.34, ал.1 от ЗС, за делба на съсобствени недвижими имоти от ищеца П. Р. Г., с
ЕГН ********** против ответника И. П. Г., с ЕГН **********, с искане да се допусне и
реално извърши след това делба на съсобствените на страните два недвижими имота.
Ищецът П. Р. Г., ЕГН **********, твърди, че с ответника И. П. Г., ЕГН **********, са
съсобственици на следните недвижими имоти:
- АПАРТАМЕНТ- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.803.936.2.7, находящ се в гр.София, община Столична, област София /столица/,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на апартамента: гр.София,
***, със застроена площ от 147,07 кв.метра, който самостоятелен обект се намира на шести
етаж в сграда с идентификатор 68134.803.936.2, с предназначение на сградата: жилищна
сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.803.936, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни
самостоятелни обекти в сградата съгласно кадастрална схема: на същия етаж - с
идентификатор 68134.803.936.2.6, под обекта- с идентификатор 68134.803.936.2.5 и над
обекта- с идентификатор 68134.803.936.2.8, заедно с принадлежащото към апартамента
МАЗЕ № 28, с площ от 9,20 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, описано по-долу, който апартамент
съгласно доказателствен акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № 28, находящ се
1
на VI етаж, във вход *** от жилищната сграда, находяща се в. гр.София, СО ***, местността
„***“, със застроена площ на апартамента от 147,07 кв.м., състоящ се от: две спални,
кабинет, антре, дневна, столова, кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона,
при съседи по нотариален акт: двор, стълбище на вход ***, ул. „***“, апартамент № 27 и
разделна стена с вход ***, заедно с мазе № 28, находящо се на първо ниво сутерен, с полезна
площ от 9.20 кв.м. при съседи: гараж № 20, гараж № 21, коридор, мазе № 61, мазе № 62 и
мазе № 29, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо съгласно доказателствени актове за
собственост парцел VIII-935, от квартал 7 по плана на гр.София, местността „***“, целият с
площ от 858кв.метра, при съседи по нотариален акт: наследници на В.Г., ***, Н.Ж. и улица
и при граници по скица: ул. „***“, парцел VII-936, *** и парцел IX -934, нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.803.936;
- АПАРТАМЕНТ - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.803.936.2.8, находящ се в гр. София, община Столична, област София /столица/,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на апартамента: гр. София,
***, ж.к. „***“, ***, бл. ***, вх. ***, ет. *** ап. 30, със застроена площ от 147.07 кв.метра,
който самостоятелен обект се намира на седми етаж в сграда с идентификатор
68134.803.936.2, с предназначение на сградата: жилищна сграда- многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.803.936, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни
обекти в сградата съгласно кадастрална схема: на същия етаж - с идентификатор
68134.803.936.2.9, под обекта - с идентификатор 68134.803.936.2.7 и над обекта - с
идентификатор 68134.803.936.2.10, заедно с принадлежащото към апартамента МАЗЕ № 30,
с площ от 8.15 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, описано по-долу, който апартамент съгласно
доказателствен акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се на VII
етаж, във вход *** от жилищната сграда, находяща се в гр.София, СО ***, местността „***“,
със застроена площ на апартамента от 147,07 кв.м., състоящ се от: две спални, кабинет,
антре, дневна, столова, кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи
по нотариален акт: двор, стълбище на вход ***, ул.“***“, апартамент № 29 и разделна стена
с вход ***, заедно с мазе № 30, находящо се на първо ниво сутерен, с полезна площ от 8,15
кв.м., при съседи: коридор, мазе 31, мазе 32, улица „***“ и мазе №29, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващо съгласно доказателствени актове за собственост парцел VIII-935, от
квартал 7 по плана на гр. София, местността „***“, целият с площ от 858 кв.метра, при при
съседи по нотариален акт: наследници на В.Г., ***, Н.Ж. и улица и при граници по скица:
ул.“***“, парцел VII-936, *** и парцел IX - 934, нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.803.936.
2
Ищецът П. Р. Г., ЕГН **********, поддържа, че по силата на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност с № 166, том I, дело № 4372/1994 г.,
извършен на 24.01.1995 г. от Нотариус при СРС, П. И.ов Г. /дядо на ищеца/ и Р. П. Г. /баща
на ищеца/ са били признати за собственици на основание давностно владение, при квоти ¾
идеални части за първия и ¼ идеална част за втория, върху следния недвижим имот: Дворно
място с площ от 800 кв.м., находящо се в гр.София, местността „***“, представляващо имот
с планоснимачен № 935, за който имот е отреден парцел VIII-935, от квартал 7 по плана на
местността, с неуредени сметки за придаваемите се към парцела 58 кв.метра, при съседи:
наследници на В.Г., ***, Н.Ж. и улица. Твърди, че с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по регулация с № 101, том IX, дело № 1973/1995 г., извършен на
20.04.1995 г., П. И.ов Г. и Р. П. Г. са били признати за собственици и на придаваемите се към
парцел VIII-935, от квартал 7 по плана на местността, 58 кв.метра. Сочи, че към датата на
издаване на двата нотариални акта П. И.ов Г. бил в брак с Л. В. Г.а /баба на ищеца/, а Р. П. Г.
- с Н. П. Г.а /майка на ищеца/. Твърди се, че с Решение от 28.06.1995 г. на СРС, 82-и състав,
постановено по гр.д. № 1400/1995 г., бил прекратен бракът между Р. П. Г. и Н. П. Г.а. Излага
твърдения, че П. И.ов Г. и Л. В. Г.а /дядо и баба на ищеца/ са дарили на сина си И. П. Г.
/ответника/ - ¼ ид.ч. от собствените си ¾ ид.ч. от недвижим имот- Парцел VIII-935, от
квартал 7 по плана на местността. Твърди също, че Р. П. Г. и Н. П. Г.а /родители на ищеца/ са
продали на П. И.ов Г. /дядо на ищеца/ притежаваната от тях в режим на СИО ¼ ид.ч. от
описания парцел. Сочи се, че на 15.09.1995 г. съгласно нотариален акт № 42, том LXXXIV,
дело № 16709/1995 г., П. И.ов Г., Л. В. Г.а и И. П. Г. взаимно и безвъзмездно си учредяват
вещно право на строеж за конкретно избрани от тях обекти в жилищна сграда с два входа-
вход *** и вход ***, с партерен етаж с гаражи, магазини и офиси, сутеренни етажи на две
нива с подземни гаражи и мазета, пет жилищни етажа и два етажа в подпокривното
пространство с ателиета и апартаменти, предвидена за изграждане в съсобствения им имот-
дворно място с площ от 858 кв.метра, находящо се в гр. София, местността „***“,
представляващо парцел VIII-935, от квартал 7 по плана на местността. Излагат се твърдения,
че с цитирания нотариален акт П. И.ов Г., Л. В. Г.а и И. П. Г., извън обектите, за които си
запазват и взаимно си учредяват право на строеж, са учредили в полза на „*** *“ ЕООД
вещно право на строеж за всички останали обекти, като срещу така учреденото му право на
строеж, дружеството се задължава да изгради цялата сграда, в т.ч. и обектите на
собствениците на терена. Поддържа, че П. И.ов Г. и Л. В. Г.а са си запазили, а
съсобственикът им И. П. Г. им учредил вещно право на строеж върху гореописания парцел
за четири гаража; пет апартамента, един магазин и един офис. Сградата била изградена
и въведена в експлоатация през 1999 г., което се установява от Разрешение за ползване №
916/23.12.1999г. на ДНСК. Твърди се, че П. И.ов Г. и Л. В. Г.а са се разпоредили с част от
имотите си, като в техния патримониум останали единствено описаните по-горе имоти
/двата апартамента, предмет на делбата/, както и три гаража, предмет на друго делбено
производство. Заявява, че на *** г. П. И.ов Г. е починал, видно удостоверение за наследници
№ 1221/09.08.2023г., издадено от СО - район “***”, като същият оставил за свои наследници
по закон: преживяла съпруга - Л. В. Г.а и синове - Р. П. Г. /баща на ищеца/ и И. П. Г. /настоящ
3
ответник/. След смъртта на общия наследодател П. И.ов Г., квотите в съсобствеността на
описаните по-горе апартаменти са били, както следва: 4/6 ид. части за Л. В. Г.а- на
основание прекратена СИО и наследство по закон, и по 1/6 ид.част за всеки един от
синовете Р. П. Г. и И. П. Г., на основание наследство по закон. На ***г. почива Л. В. Г.а, като
вдовица, което се установява от удостоверение за наследници №1222/09.08.2023г., издадено
от СО - район “***”, като същата оставя за свои наследници по закон: двамата си сина - Р. П.
Г. и И. П. Г.. Сочи се, че приживе Л. В. Г.а се е разпоредила с притежаваните от нея 4/6 ид.
части от описаните по-горе апартаменти, като ги дарила на сина си И. П. Г.. Дарствените
сделки на идеалните части от описаните по-горе апартаменти са били обективирани
съответно в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 95, том I-A,
рег. № 12721, дело № 82 от 04.09.2019 г. извършен от Р. Б.- Нотариус, с рег. №*** в
регистъра на НК, акта, вписан в Сл. Вп. под № 108, том CXLI, дело № 43917, вх. рег. №
57б43/04.09.2019 г. - за апартамент № 30 и нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот № 28, том I-A. рег. № 2739, дело № 23 от 11.03.2021 г., извършен от Р. Б. -
Нотариус с рег. № *** в регистъра на НК, акта вписан в Сл. Вп. под № 161, том XXXIV, дело
№10503, вх. рег. № 13966/11.03.2021 г.- за апартамент № 28. Поддържа, че след
извършените сделки квотите в съсобствеността били, както следва: 5/6 идеални части за И.
П. Г. и 1/6 идеална част за Р. П. Г.. Излага се, че на 05.08.2023 г. е починал и Р. П. Г. /баща на
ищеца/, като разведен, видно от удостоверение за наследници № 1220/09.08.2023 г., издадено
от СО-***. След смъртта си същият оставил за свои наследници по закон: ищецът П. Р. Г.,
негов син, и Л. Р.а Г.а, негова дъщеря и еднокръвна сестра на ищеца. Притежаваната от
покойния Р. П. Г. 1/6 идеална част, придобита на основание наследяване по закон от неговия
баща П. И.ов Г. била разпределена поравно между неговите наследници- П. Р. Г. и Л. Р.а Г.а,
при квоти: 1/12 идеална част- за П. Р. Г. и 1/12 идеална част- за Л. Р.а Г.а. Последната, от своя
страна, дарила притежаваната от нея 1/12 идеална част и от двата апартамента на
съсобственикът си И. П. Г. /ответника по делото/, като даренията били обективирани в
нотариални актове за дарение на идеална част от недвижим имот както следва: Нотариален
акт № 81, том I-A, рег. № 11544, дело № 70 от 09.11.2023 г., извършен от Р. Б.- Нотариус с
рег. № *** в регистъра на НК, акта, вписан в Сл. Вп. под № 48, том CXCVIII, дело № 61894,
вх. рег. № 80129/09.11.2023 г. - за апартамент № 28 и Нотариален акт №83, том I-A, рег. №
1***7, дело № 72 от 10.11.2023 г., извършен от Р. Б.- Нотариус с рег. № *** в регистъра на
НК, акта, вписан в Сл. Вп. под № 61, том CXCIX, дело № 62233, вх. рег. № 80516/10.11.2023
г.- за апартамент № 30. Твърди, че съсобствените на страните два апартамента, нанесени в
кадастралната карта и кадастралните регистри като самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 68134.803.936.2.7 и 68134.803.936.2.8, се ползват само от ответника И. П.
Г., като същият не допуска ищеца, с оглед което го лишава от възможността да ги ползва,
съобразно правата му. Прави се искане по чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по допускане на
делбата, съдът да постанови привременни мерки относно ползването на съсобствените
имоти, като определи начина, по който имотите ще се ползват от съсобствениците до
окончателното извършване на делбата, респ. - какви суми следва да бъдат заплащани като
обезщетение срещу определеното ползване, което обезщетение да бъде съобразено със
4
средната пазарна цена на гражданските плодове от имотите под формата на пазарно
определен наем. Заявява, че претендира заплащането на обезщетение от ответника в размер
на по 250 лв. месечно за всеки от апартаментите. Моли за допускане до делба на процесните
недвижими имоти при квоти, както следва: 1/12 идеална част за ищеца и 11/12 идеални
части за ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. П. Г., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. С. Д., с който моли да не се допуска делба на процесните имоти
при заявените квоти. Твърди, че е придобил правото на собственост по отношение на 1/6
ид.ч. от процесните два апартамента с открИ.е на наследството на баща си П. Г., починал на
*** г., а впоследствие е придобил и чрез безвъзмездна сделка 4/6 ид.ч., притежавани от
майка му Л. Г.а, и 1/12 ид.ч., притежавана от племенницата му Л. Р.а Г.а. Следователно е
станал собственик на 11/12 ид.ч.
До *** г. двата имота били СИО на П. И.ов Г. и Л. В. Г.а, като последните приживе са
прехвърЛ. безвъзмездно на сина си Р. П. Г. / баща на ищеца и брат на ответника/ следните
свои недвижими имоти: 1) Гараж № 18, находящ се Поземлен имот № 935, парцел 8,
местност ***, с адрес гр. София, ул. „***“, ***, ет. 1С, с площ по док.т за собственост 33,25
кв.м.; 2) Офис № 3, находящ се в Поземлен имот № 935, парцел 8, местност ***, с адрес гр.
София, ул. „***“, ***, вх. ***, ет. ***, с площ по док.т за собственост 47,06 кв.м.; 3) Магазин
Е, находящ се Поземлен имот № 935, парцел 8, местност ***, с адрес гр. София, ул. „***“,
***, вх. ***, ет. ***, с площ по док.т за собственост 50,82 кв.м.; 4) Апартамент № 33,
находящ се Поземлен имот № 935, парцел 8, местност ***, с адрес гр. София, ул. „***“, ***,
вх. ***, ет. ***П, с площ по док.т за собственост 139,10 кв.м. Твърди се, че по този начин П.
И.ов Г. и Л. В. Г.а прехвърЛ. приживе на сина си Р. П. Г., запазената му част от наследството,
на която би имал право, при открИ.е на наследствата на всеки един от тях. Твърди се, че по
отношение на процесния Апартамент № 30 съществувала неписана уговорка да остане за
ответника, като владението на имота било предадено на И. Г. още приживе от родителите му
и продължавало към днешна дата. Поддържа се, че Л. Г.а е прехвърлила собствените си
идеални части от Апартамент № 30 в полза на ответника през м. септември, 2019 г., като
последният владеел недвижимия имот непрекъснато, явно и несмущавано за период от над
20 години. Твърди, че за посочения период е извършвал разходи за поддръжка на
апартамента, ремонти, заплащал е необходимите данъци, сметки, режийни и разходи от
всякакво естество. Поддържа, че Л. Г.а е запазила в своя полза пожизнено право на ползване
само върху Апартамент № 28, където живяла до смъртта си.
С оглед изложеното ответника заявява, че е придобил недвижим имот с идентификатор
68134.803.936.2.8 на основание смесен фактически състав - 2/12 ид.ч. по наследство, 9/12
ид.ч. въз основа на дарение и 1/12 ид.ч. на основание изтекла в негова полза придобивна
давност. В условията на евентуалност поддържа, че е спомогнал значително за
увеличаването на имуществото на наследодателите, чрез заплащане на всички публични
задължения за Апартамент № 30, данъците, извършвал е със собствени средства неотложни
и необходими ремонти, както и подобрения, увеличаващи стойността на имота. В случай, че
5
не бъде признат за изключителен собственик на апартамент № 30, моли да му бъде
определен по-голям дял от делбената маса, съответно да му бъдат възстановени
извършените разходи от ищеца, съобразно притежавания от него дял. Оспорва и претенцията
за заплащане на обезщетение, тъй като е владял Апартамент № 30 като свой, което е
демонстрирал явно на собствениците /родителите си/ до смъртта им, а след тяхната смърт и
на трети лица, поради което не било възможно да създаде пречки за ползването му от трети
лица, в т.ч. ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.
Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли за
допускане на трима свидетели, при режим на довеждане, за установяване факта на
предаване на владението в полза на ответника по отношение на Апартамент № 30 от П. И.ов
Г. и Л. В. Г.а, както и на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
участието на ответника в процеса по построяване на сградата, в която се намират
процесните апартаменти, и на действията му, спомогнали за увеличаване стойността на
имуществото на П. И.ов Г. и Л. В. Г.а.
В съдебно заседание, страните се явяват лично, представляват се от надлежно
упълномощени представители, в лицето на адв. Л. и Г. за ищеца и адв. Д., за ответника,
които поддържат съответно ИМ и ОИМ. Ищецът оспорва възражението на ответника за
придобИ.е по давност на апартамент № 30, както и че същия е негов изключителен
собственик, като поддържа иска за делба, при посочените в ИМ квоти, в т.ч. искането си за
привремнни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК.
След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и на осн. чл.235 от ГПК, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а се установява и от приетите писмени доказателства, че
страните са съсобственици, при квоти от 1/12 ид.ч. за ищеца и 11/12 ид.ч. за ответника по
отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.803.936.2.7, находящ се в гр.София, община Столична, област София
/столица/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на апартамента:
гр.София, ***, със застроена площ от 147,07 кв.метра, който самостоятелен обект се намира
на шести етаж в сграда с идентификатор 68134.803.936.2, с предназначение на сградата:
жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.803.936, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно
ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно кадастрална схема: на същия
етаж - с идентификатор 68134.803.936.2.6, под обекта- с идентификатор 68134.803.936.2.5 и
над обекта- с идентификатор 68134.803.936.2.8, заедно с принадлежащото към апартамента
МАЗЕ № 28, с площ от 9,20 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, описано по-долу, който апартамент
съгласно доказателствен акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № 28, находящ се
на IV етаж, във вход *** от жилищната сграда, находяща се в. гр.София, СО ***, местността
6
„***“, със застроена площ на апартамента от 147,07 кв.м., състоящ се от: две спални,
кабинет, антре, дневна, столова, кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона,
при съседи по нотариален акт: двор, стълбище на вход ***, ул. „***“, апартамент № 27 и
разделна стена с вход ***, заедно с мазе №28, находящо се на първо ниво сутерен, с полезна
площ от 9.20кв.м„ при съседи: гараж №20, гараж № 21, коридор, мазе № 61, мазе № 62 и
мазе № 29, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо съгласно доказателствени актове за
собственост парцел VIII-935, от квартал 7 по плана на гр.София, местността „***“, целият с
площ от 858кв.метра, при съседи по нотариален акт: наследници на В.Г., ***, Н.Ж. и улица и
при граници по скица: ул. „***“, парцел VII-936, *** и парцел IX -934, нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.803.936;
Към настоящия момент няма данни имота да е обременен с ограничени вещни права
или някой от съсобствениците да се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от
същия.
Основният спор между страните е съсредоточен върху заявеното от ответника И. П. Г. с
отговора на исковата молба правоизключващо възражение по отношение на притежаваната
от ищеца 1/12 ид.ч. и от процесния апартамент № 30, както и във връзка с искането на
ищеца по реда на чл.344, ал.2 от ГПК.
В тази връзка са събрани по делото гласни доказателствени средства, чрез показанията
на свидетелите С. Ч. и И. Ц. /за ответника/ и св. Д. В. и С. Д. /водени от ищеца/.
От показанията на св. Ч. се установява, че след построяването на блока ап.28 и ап.30 са
били собствени на наследодателите на страните – П. Г. и Л. Г.а, като последните жевяли до
смъртта си в апартамент № 28, а апартамент № 30 се ползвал от внук им А., син на
ответника по делото И. Г.. От споделеното от св. Ч. става ясно, че апартамент № 30
родителите на ответника И. Г. са имали намерение да остане на внук им А., но не й е
известно да са предприели стъпки в тази посока. Според свидетелката, Л. засвидетелствала
намерение, апартамент № 30 да остане изцяло за сина И. и внук й А., тъй като «И. всичко
вършел и затова, че пазарувал и всичко върши там». Свидетелката твърди, че ответника
И. Г. е правил всичко във връзка с довършителните работи по апартаментите /за 28 и 30-ти/,
като е ангажирал майстори, снабдявал с материали, обзавеждал и т.н. И. се занимавал и с
плащане на сметките. Св. Ч. твърди, че другия син на П. и Л. – Р. Г. е живял на последния
етаж в сградата, като не знае той да е имал претенции към някой от другите имоти на
родителите си. Твърди, че внук им А. се нанесъл в апартамент № 30 преди повече от 15
години, още като приключили довършителните работи. Заявява също, че нейното семейство
е получило общо 5 апартамента в сградата, след построяването й, а семейството на И. имало
дори повече, макар да не знае колко точно. Самият ответник И. Г. не живеел в сградата и не
обитавал нито един от процесните апартаменти. Посочва още, че блока бил построен в Г-
образна форма и апартамент № 28, в който до смъртта си живели възрастните родители се
намирал точно срещу нейния апартамент /по диагонал/, а другия апартамент № 30 се
7
намирал точно над ап.28 и в него живеел и до настоящия момент внук им А. /син на
ответника по делото/.
Свидетелят Ц., живущ на семейни начала с дъщерята на ответника И. Г., свидетелства,
че всички почти от семейство Г.и живеят в тази сграда, като той и съпругата му живеят на
последния етаж в ап.34, а в ап.30 живеел А. от повече от 15-16 г. Твърди, че когато А. се
нанасял в процесиня ап.30 «дошъл с идеята, че апартаментът е негов и остава за него».
Преди нанасянето на А. ап.30 се отдавал под наем, като с всичко във връзка с отдаването
под наем се занимавал И. Г., тъй като неговите родители били възрастни хора и били
освободени от тежестта да се занимават с наематели, плащане на сметки, неща, които трябва
да се правят по сградата. Свидетелят заявява, че познава както ищеца П., така и баща му Р., с
когото са живели в съседство до смъртта му, също и сестра му Л., която понастоящем не
живеела в сградата, но преди това била живяла при баща си Р., както и ищеца за няколко
месеца. Свидетелят заявява, че знае, че Л. е прехвърлила на чичо си /негов тъст, ответника
по делото/ нейната част от апартаментите. На въпроси на ищеца, св. Ц. заяви, че както А.,
така и неговата съпруга, като деца на И., притежават и по още един апартамент в сградата,
извън обитаваните от тях понастоящем, които отдават под наем.
От своя страна, свидетелите на ищеца споделят, че дядото и бабата /П. и Л. Г.и/ са
имали намерението и възможността да осигурят на децата и внуците си имоти, като дядото
П., на който бил кръстен ищеца П. Р. Г., все повтарял, че «много се гордее с внук си П.,
който носи неговото име, че прилича на него и не може и да си помисли, че няма да му
остави имот, на който да разчита» - сп. показанията на св. В.. Последната твърди, че по
време на абитуриентския бал на П. /ищеца/ дядо му й споделил, че «аз съм направил така,
че слез мен да има поравно на всички». Същата споделя още и за среща между бабата Л. и
майката на ищеца Н., през 2019 г., на която присъствала лично св. В. и по време на която
бабата видимо притеснена споделила на бившата си снаха, че е подписала някакви док.ти,
носени от сина й И., като помолила «като си дойде П. от Г. да проверят за какво става
дума, да не е объркала нещо и да не останат неприятно изненадани».
Свидетелят Д. също споделя, че познава страните по делото, като освен приятел, е и
кум на ищеца П. Г.. Твърди, че е присъставал лично на среща между бабата Л. и внук й П.
през 2018 г., когато последния я поканил на сватбата си, на която среща бабата споделила на
внук си, цит.: «да знаете, че когато решите да се върнете в Б. за вас също ще има имоти
тука. Погрижили се се. Такава беше и волята на дядо ти, така че за вас също ще има
имоти».
Св. Д. бил заедно с ищеца и когато през есента на 2024 г. последния решил да посети
негов наследствен имот в с. Я., където заварили чичо му И. /ответника/, братовчед му и леля
му. На мястото имало бунгало /незаконно строителство/, което трябвало да се бутне, и докато
всички чакали багера да дойде, чичото предложил на П. да му прехвърли неговата част от
имотите в с. Я. заедно с доплащане на някаква сума, в замяна на частите от имотите, които
П. притежава в кв. «***» в гр. София. Св. Д. е категоричен, че е ставало въпрос за
апартаментите в гр. София. Ищецът отказал това предложение, като дори поискал от чичо
8
си ключове и достъп до апартаментите в София, на което пък ответника отговорил, че
«ищеца няма никакво право на тях, не е живял там, той се бил грижил за имотите и
затова нямало нужда да му предоставя ключове за имотите».
По делото са приети като доказателства, подадени след открИ.е на наследството на Л.
Г.а, 3 бр. Данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ, като видно от подадената от ответника И.
П. Г., такава с вх. № ***/20.03.2023 г., същия е декларирал, че е придобил по дарение и
наследство 5/6 ид.ч. от Апартамент № 30, а другата 1/6 ид.ч. е притежание на Р. П. Г. /баща
на ищеца/. През 2019 г., ответника също е подал данъчна декларация за ап.28, в която е
декларирал, че е същия е съсобствен между него, Л. Г.а и Р. Г., като майка му притежавала
4/6 ид.ч., а той лично и брат му Р., съответно по 1/6 ид.ч. от него.
Приети по делото са и 2 бр. Удостоверения за данъчна оценка на процесните
Апартаменти №№ 28 и 30, издадени на името на ответника И. П. Г., в които е отразено, че
последния притежава по 5/6 ид.ч. от собствеността върху всеки от двата имота, а като
съсобственици са вписани ищеца по делото П. Р. Г. и Л. Р.а Г.а.
С нотариален акт № 83, том I-А, рег. № 11 577, дело № 72 от 10.11.2023 г. за дарение на
идеална част от недвижим имот /т.е. след открИ.е наследството на Р. П. Г., починал на
05.08.2023 г./ наследника му по закон Л. Р.а Г.а е прехвърлила безвъзмездно на чичо си И. П.
Г. /ответник по делото/ собствената си 1/12 ид.ч. от апартамент № 30, с което дарения ставал
собственик на 11/12 ид.ч. от същия.
В хода на производството е изслушана и прета съдебно-техническа експертиза, видно
от заключението на която за всеки от процесните апартаменти с № 28 и № 30, актуалния
месечен пазарен наем възлиза на 2445 лв./месец или за 1/12 ид.ч. от тях, припадащата се част
от наема е в размер на 204 лв. До този размер, ищеца е изменил претенцията си по чл.344,
ал.2 от ГПК, като е поискал осъждане на ответника да му заплаща до окончателното
извършване на делбата, за лишаването му от ползването на двата процесни имота, съобразно
притежаваната от него квота в тях.
Други доказателства за релевантни за иска факти не са представени, респ. приети по
делото.
От правна страна:
Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
В настоящият случай, безспорно се установи, че ищеца и ответника са съсобственици
на първия от двата заявени за делба имота, а именно АПАРТАМЕНТ-
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.803.936.2.7, находящ се
в гр.София, община Столична, област София /столица/, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на апартамента: гр.София, ***, със застроена площ от 147,07
кв.метра, който самостоятелен обект се намира на шести етаж в сграда с идентификатор
9
68134.803.936.2, с предназначение на сградата: жилищна сграда- многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.803.936, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти
в сградата съгласно кадастрална схема: на същия етаж - с идентификатор 68134.803.936.2.6,
под обекта- с идентификатор 68134.803.936.2.5 и над обекта- с идентификатор
68134.803.936.2.8, заедно с принадлежащото към апартамента МАЗЕ № 28, с площ от 9,20
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, описано по-долу, който апартамент съгласно доказателствен акт за
собственост представлява АПАРТАМЕНТ № 28, находящ се на IV етаж, във вход *** от
жилищната сграда, находяща се в. гр.София, СО ***, местността „***“, със застроена площ
на апартамента от 147,07 кв.м., състоящ се от: две спални, кабинет, антре, дневна, столова,
кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи по нотариален акт:
двор, стълбище на вход ***, ул. „***“, апартамент № 27 и разделна стена с вход ***, заедно
с мазе №28, находящо се на първо ниво сутерен, с полезна площ от 9.20кв.м„ при съседи:
гараж №20, гараж № 21, коридор, мазе № 61, мазе № 62 и мазе № 29, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо съгласно доказателствени актове за собственост парцел VIII-935, от квартал 7
по плана на гр.София, местността „***“, целият с площ от 858кв.метра, при при съседи по
нотариален акт: наследници на В.Г., ***, Н.Ж. и улица и при граници по скица: ул. „***“,
парцел VII-936, „Институт за пластмаси и каучук и парцел IX -934, нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.803.936,
като ищецът притежава 1/12 ид.ч. от него, а ответника съответно притежава останалите
11/12 ид.ч.
По отношение на втория делбен имот, а именно АПАРТАМЕНТ -
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.803.936.2.8, находящ се
в гр. София, община Столична, област София /столица/, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на апартамента: гр. София, ***, ж.к. „***“, ***, бл. ***, вх. ***,
ет. *** ап. 30, със застроена площ от 147.07 кв.метра, който самостоятелен обект се намира
на седми етаж в сграда с идентификатор 68134.803.936.2, с предназначение на сградата:
жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.803.936, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно
ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно кадастрална схема: на същия
етаж - с идентификатор 68134.803.936.2.9, под обекта - с идентификатор 68134.803.936.2.7 и
над обекта - с идентификатор 68134.803.936.2.10, заедно с принадлежащото към апартамента
МАЗЕ № 30, с площ от 8.15 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, описано по-долу, който апартамент съгласно
доказателствен акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се на V
етаж, във вход *** от жилищната сграда, находяща се в гр.София, СО ***, местността „***“,
със застроена площ на апартамента от 147,07 кв.м., състоящ се от: две спални, кабинет,
антре, дневна, столова, кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи
10
по нотариален акт: двор, стълбище на вход ***, ул.“***“, апартамент № 29 и разделна стена
с вход ***, заедно с мазе № 30, находящо се на първо ниво сутерен, с полезна площ от 8,15
кв.м., при съседи: коридор, мазе 31, мазе 32, улица „***“ и мазе №29, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващо съгласно доказателствени актове за собственост парцел VIII-935, от
квартал 7 по плана на гр. София, местността „***“, целият с площ от 858 кв.метра, при
съседи по нотариален акт: наследници на В.Г., ***, Н.Ж. и улица и при граници по скица:
ул.“***“, парцел VII-936, „Институт за пластмаси и каучук и парцел IX - 934, нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.803.936, съдът приема също, че е налице съсобственост между страните по делото,
при посочените от ищеца квоти от 1/12 и.ч. за него и 11/12 ид.ч. за ответника И. Г..
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съдът намира, че ответника не успя да докаже в производството, че е придобил
апартамент № 30 в изключителна собственост, в частност притежаваната от ищеца 1/12 ид.ч.
в резултат на осъществено от него явно, спокойно и непрекъснато владение, в продължение
на 10 години.
Следва да се отбележи, че дори представените от самия ответник писмени
доказателства опровергават твърдението му за давностно владение, респ. придобИ.е на
апартамент № 30 по давност, доколкото се установява по делото, че ответника И. Г. нито е
живял в имота, нито го е владял чрез трети лица, още по-малко пък е демонстрирал на
другите съсобственици намерението си за своене на апартамента. По делото безспорно се
установи, включително чрез показанията на водените от ответника свидетели, че в
апартамент № 30 от години живее сина на ответника А., владението на който обаче е
предоставено от собствениците на имота, неговите баба и дядо - П. и Л. Г.и. Не може да се
сподели становището на ответника, че след като е полагал грижи за имота, заплащал е от
името на родителите си дължимите за имота сметки, данъчни задължения и др. режийни
разноски, то това е проява на намерение за своене на имота и то демонстрирано спрямо
всички съсобственици.
Необяснимо остава също и извършеното в полза на ответника дарение на 1/12 ид.ч. от
страна на неговата племеница и съсобственик по наследство от Р. П. Г. – Л. Р.а Г.а, през 2023
г. и то в случай, че дарения твърди да е изключителен собственик на апартамент № 30, по
силата на давностно владение осъществявано в предходен период.
Самият ответник е признал наличието на съсобственост между него, ищеца и Л. Р.а
Г.а, при подаване на данъчните декларации по чл.14 от ЗМДТ, след открИ.е наследството на
Л. Г.а, като и за двата наследствени апартамента № 28 и № 30 е посочил, че са съсобствени, а
той лично притежава само по 5/6 ид.ч. от тях.
Практиката на ВКС е постоянна и безпротиворечива по въпросите относно
приложението на давностното владение, като се приема, че съсобственикът, който се
11
позовава на придобИ.е по давност на чужда идеална част от общия имот, трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си / в този см.
Решение № 48 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 654/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Красимир Влахов; Решение № 70 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2257/2018 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Светлана Калинова; Решение № 549 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
217/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева и др./. В производството не се
установи съделителят И. Г. да е установил самостоятелна фактическа власт върху процесния
недвижим имот – Апартамент № 30, нито след смъртта на баща си П. И.ов Г., през 2014 г.,
нито след смъртта на своята майка Л. Г.а, още по-малко да е демонстрирал намерение за
своене спрямо бившите собственици /своите родители/ или техните наследници – брат си Р.
П. Г.. Едва след предявяването на иска за делба от страна на П. Р. Г., ответника е заявил, че
счита Апартамент № 30 за изключителна своя собственост, и от едва от този момент напред
евентуално може да се приеме, че той е демонстрирал спрямо останалите съсобственици
намерението си да владее и техните идеални части от процесния недвижим имот. С
приемането на дарението, извършено в негова полза от страна на единния съсобственик с
1/12 ид.ч. от процесния имот обаче, ответника още веднъж е „признал“, че до този момент
/10.11.2023 г./ Апартамент № 30 е бил съсобствен между него и наследниците на Р. Г..
При съобразяване на задължителното тълкуване на закона, дадено с разрешенията в ТР
№ 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по ТД № 1/2012 г., следва да се приеме, че сънаследник,
който ползва наследствената идеална част на другия сънаследник, владее своята идеална
част, но се явява държател на идеалната част на другия наследник, а всяка промяна в
намерението му за своене, трябва да бъде ясно и недвусмислено манифестирана.
Такова проявление в промяната на намерението на ответника по делото не се
установява. Липсва доказване на предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС, а именно ответника И.
Г. да е демонстрирал на другите наследници осъществявано от него владение, което при това
да е било явно, спокойно, несмущавано и в изискуемия от закона десетгодишен срок. Не се
установи безспорно по делото, ответника да е имал намерение за своене на апартамент №
30, а дори напротив, такова намерение бе опровергано, както от приетите писмени
доказателства /декларации по чл.14 от ЗМДТ, удостоверения за данъчни оценки, скици и
т.н./, но също така и от показанията на разпитаните свидетели. Водения от ищеца свидетел
Д., под страх от наказателна отговорност заяви, че е станал лично свидетел на разговор
между ищеца и ответника /през м. септември 2024 г., т.е. след завеждане на делото за делба/,
в който последния е предложил да прехвърли на ищеца собствените си идеални части от
недвижимия имот в с. Я. и да доплати известна сума пари, в замяна на притежаваните от
ищеца П. Р. Г. идеални части от апартаментите в гр. София, кв. ***, т.е. процесните два
такива, които ищеца е наследил от баща си Р. П. Г., след неговата смърт на 05.08.2023 г.
Следователно, дори след образуване на делото, ответника е продължил да признава
наследствения характер на процесните два апартамента, респ. да признава, че ищеца
притежава идеална част от същите. В изявление пред съда, ответника също потвърди, че са
12
водени разговори между него и ищеца преди завеждане на делото, за заплащане от негова
страна на притежаваната от ищеца идеална част в двата имота, но не са се разбрали за
цената, тъй като ищеца поискал твърде висока цена. Това идва още веднъж да потвърди, че
от страна на ответника до последно е нямало нито проява на фактическо владение на частта
на ищеца от двата имота, нито намерение за своене на същите.
Изводът, който се налага в случая е, че в производството не се установява ответника да
е придобил в резултат на давностно владение притежаваната от ищеца идеална част от
процесния Апартамент № 30 и правоизключващото му възражение в този смисъл, като
неоснователно следва да се отхвърли, а иска за делба, предявен от ищеца по отношение и на
този имот, да се уважи, при посочените в ИМ квоти.
Искът, предвид горното е допустим, като не се установява обекта на делбата да е от
естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не са налице ограниченията на
чл.34, ал.1 от ЗС.
С оглед приетите доказателства, обсъдени по-горе се явява и основателен по
отношение и на двата делбени имота.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството са
понастоящем единствените собственици на процесните два апартамента с №№ 28 и 30,
находящи се в гр. София, ж.к. ***, ул. «***» *** като ищеца притежава по 1/12 ид. ч. от
всеки от тях, а ответника притежава останалите 11/12 ид.ч.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът следва да се
произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши
делбата. Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, и при
отхвърляне на заявеното от ответника правоизключващо възражение, съдът приема, че
предявения в настоящото производство иск за делба на съсобствените между страните два
недвижими имота, подробно описани в исковата молба и по-горе в настоящото решение, се
явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като делбата следва да се
допусне между страните по делото, които се явяват съсобственици на процесния недвижим
имот, при посочените по-горе квоти по закон.
По искането по чл.344, ал.2 от ГПК:
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението, с което се допуска делбата, или по-късно,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването.
Следователно, с посочената разпоредба се урежда привременна мярка, с
постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод
ползването на имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното
производство.
Касае се за привременна мярка, при която законът изхожда както от общото правило на
13
чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ
„съразмерно с частта си", така и от разп. на чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ,
съобразно нейното предназначение и „по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им". За присъждане на съответното парично плащане в тези
случаи, значение на писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС има исковата молба за
делба. В случая ищеца е поискала още с подаване на ИМ съдът да се произнесе по това
искане.
Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете форми е някой от
съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В случая,
се установява по делото, че ответника И. П. Г. използва еднолично процесните имоти, което
не се оспорва от него, а ищецът П. Р. Г., е лишен от ползването на собствената си 1/12 ид.ч.,
няма достъп и ключ за апартаменти № 28 и № 30, като дори изрично му е било отказано да
му се предостави достъп до тях от ответника /сп. показанията на св. Д./. Ищецът не заявява
искане за ползване на един или двата имота, според правата си, а претендира единствено
присъждане на парично обезщетение за лишаването си от ползване на същите.
От събраните по делото доказателства, а именно – показанията на свидетелите Д., Ч. и
Ц., които съдът цени като обективни и достоверни в тази им част, както и от признанието на
самия ответник, че еднолично владее и ползва двата делбени имота, се установява, че към
настоящия момент, а и преди завеждане на исковата молба, апартаменти № 28 и № 30,
предмет на съдебната делба се използват единствено от ответника лично или чрез негови
близки, а ищецът П. Р. Г., няма нито ключ, нито достъп до имотите. От друга страна, ищецът
не желае да се възлага на него ползването на един или двата апартамента, като претендира
единствено заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването на неговата 1/12
ид.ч. от тях.
Следователно, съдът счита, че по реда на чл.344, ал.2 от ГПК ответникът И. П. Г.
следва да продължи да използва процесните апартаменти № 28 и № 30 изцяло, като бъде
осъден да заплаща на ищеца П. Р. Г., обезщетение за ползването на неговата 1/12 ид.ч. от
всеки от апартаментите, в приетия с експертизата, размер от 204,00 лв. /месечно, за всеки
апартамент, до окончателното извършване на делбата.
С оглед на изложеното и при установеното приложно поле на чл. 34, ал.1 от ЗС, във
връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между П. Р. Г., ЕГН ********** и И. П. Г., ЕГН **********,
при квоти от 1/12 ид.ч. за ищеца П. Г. и 11/12 ид.ч. за ответника И. Г., съсобствените им
недвижими имоти, придобити по наследствено приемство от наследодателите П. И.ов Г.,
починал на *** г. и Л. В. Г.а, починала на *** г., за ищеца, и наследствено приемство и
14
дарение за ответника, представляващи:
АПАРТАМЕНТ- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.803.936.2.7, находящ се в гр.София, община Столична, област София /столица/,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на апартамента: гр.София,
***, със застроена площ от 147,07 кв.метра, който самостоятелен обект се намира на шести
етаж в сграда с идентификатор 68134.803.936.2, с предназначение на сградата: жилищна
сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.803.936, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни
самостоятелни обекти в сградата съгласно кадастрална схема: на същия етаж - с
идентификатор 68134.803.936.2.6, под обекта- с идентификатор 68134.803.936.2.5 и над
обекта- с идентификатор 68134.803.936.2.8, заедно с принадлежащото към апартамента
МАЗЕ № 28, с площ от 9,20 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, описано по-долу, който апартамент
съгласно доказателствен акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № 28, находящ се
на IV етаж, във вход *** от жилищната сграда, находяща се в. гр.София, СО ***, местността
„***“, със застроена площ на апартамента от 147,07 кв.м., състоящ се от: две спални,
кабинет, антре, дневна, столова, кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона,
при съседи по нотариален акт: двор, стълбище на вход ***, ул. „***“, апартамент № 27 и
разделна стена с вход ***, заедно с мазе №28, находящо се на първо ниво сутерен, с полезна
площ от 9.20кв.м„ при съседи: гараж №20, гараж № 21, коридор, мазе № 61, мазе № 62 и
мазе № 29, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо съгласно доказателствени актове за
собственост парцел VIII-935, от квартал 7 по плана на гр.София, местността „***“, целият с
площ от 858кв.метра, при съседи по нотариален акт: наследници на В.Г., ***, Н.Ж. и улица и
при граници по скица: ул. „***“, парцел VII-936, *** и парцел IX -934, нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.803.936;
- АПАРТАМЕНТ - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.803.936.2.8, находящ се в гр. София, община Столична, област София /столица/,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на апартамента: гр. София,
***, ж.к. „***“, ***, бл. ***, вх. ***, ет. *** ап. 30, със застроена площ от 147.07 кв.метра,
който самостоятелен обект се намира на седми етаж в сграда с идентификатор
68134.803.936.2, с предназначение на сградата: жилищна сграда- многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.803.936, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни
обекти в сградата съгласно кадастрална схема: на същия етаж - с идентификатор
68134.803.936.2.9, под обекта - с идентификатор 68134.803.936.2.7 и над обекта - с
идентификатор 68134.803.936.2.10, заедно с принадлежащото към апартамента МАЗЕ № 30,
15
с площ от 8.15 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, описано по-долу, който апартамент съгласно
доказателствен акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № 30, находящ се на V
етаж, във вход *** от жилищната сграда, находяща се в гр.София, СО ***, местността „***“,
със застроена площ на апартамента от 147,07 кв.м., състоящ се от: две спални, кабинет,
антре, дневна, столова, кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи
по нотариален акт: двор, стълбище на вход ***, ул.“***“, апартамент № 29 и разделна стена
с вход ***, заедно с мазе № 30, находящо се на първо ниво сутерен, с полезна площ от 8,15
кв.м., при съседи: коридор, мазе 31, мазе 32, улица „***“ и мазе №29, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващо съгласно доказателствени актове за собственост парцел VIII-935, от
квартал 7 по плана на гр. София, местността „***“, целият с площ от 858 кв.метра, при
съседи по нотариален акт: наследници на В.Г., ***, Н.Ж. и улица и при граници по скица:
ул.“***“, парцел VII-936, „Институт за пластмаси и каучук и парцел IX - 934, нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.803.936.
ОСЪЖДА И. П. Г., ЕГН ********** на основание чл.344, ал.2 от ГПК да заплаща на
П. Р. Г., ЕГН ********** сумата от по 204,00 лв. /Двеста и четири лева/ месечно за ползване
на неговата 1/12 идеална част от съсобствените недвижими имоти, представляващи
АПАРТАМЕНТИ с № 28 и № 30, находящи се в гр. София, ж.к. ***, ул. «***» *** описани
подробно по-горе в решението, считано от влизане в сила на решението за допускане на
делбата до влизане в сила на решението за извършването на делбата.
Решението не е окончателно и подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16