№ 109
гр. Нова Загора, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220101100 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв.В.Г. от САК, със съдебен адрес: *** против Е.Д.Т.. с ЕГН
********** от с***, с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК и цена на иска –
89.73 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Е.Д.Т.. с
ЕГН ********** в Районен съд – Нова Загора било образувано ч.гр.д. № 681/2021 г. по
описа на съда. В рамките на предвидения от законодателя едномесечен срок е постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. В законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК
ищецът предявял настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане си
ищеца срещу ответника в настоящото производство. В исковата си молба ищецът от
фактическа страна заявява, че предявява исковата си претенция срещу Е.Д.Т.. с ЕГН
**********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията „С.Г. Груп“ ООД с ЕИК *********, което дружество, от своя страна, било
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на
вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК“ ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от които ищецът прилагал към
исковата молба. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* било встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание
още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство бил
ищец по установителния иск. Ищецът - кредитор придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други. В исковата молба се твърди, че въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът бил ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като 1 потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №
16916277001. Посочва се, че съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
1
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.“ В исковата молба се твърди още, че между кредитора
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* и Е.Д.Т.. с ЕГН
********** бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16916277001 от дата - 11.04.2018 г. за ползване на ТВ услуга при условията
на тарифен план VIVACOM TV GO с месечна абонаментна такса 8.90 лв. /с ДДС/. Срокът на
договора бил 24 месеца, съответно до 11.04.2020 г. На същата дата бил сключен и договор за
ползване на мобилна услуга при условията на тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна
такса 26.99 лв. /с ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца. Въз основа на сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16916277001
от дата 11.04.2018 г., между ответника Е.Д.Т.. с ЕГН ********** и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД били издадени фактури **********/15.06.2018 г. и
**********/15.07.2018 г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за период
на потребление от дата 15.05.2018 г. до дата 14.07.2018 г. на стойност 263.91 лв. Посочва се,
че абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги фактурирани за два последователни
отчетни месеца – за месец 06/2018 г. и 07/2018 г., а към всяка от фактурите имало
приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.42 т.1. Абонатът
има следните задължения: 4.1 да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/,
да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилния оператор издал по
клиентския му номер на дата 15.08.2018г. крайна фактура № **********, в която била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор в размер на 380.36
лв., от които за ищцовото дружество представлява интерес част от сумата до размер на 89.73
лв., явяваща се сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга
от договора и била включена сумата за потребените услуги от предходните четири отчетни
периода. Твърди се също, че в случая датата на деактивация на процесния абонамент била
19.07.2017 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент. Разяснява се, че така абонатът бил в
неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 16916277001, като същият не
спазил крайния срок за ползване на абонаментите Smart L+ и TV GO Start - съответно до
дата 11.04.2020г., което неизпълнение обусловило правото ищеца да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изрична клауза съдържаща се и в т.2 от Договора, „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече 2 от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни
услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг)“. Прецизира се, че цената на иска представлявала сума, за която
била издадена фактура от доставчика на мобилни услуги /цедента по първия договор за
цесия/, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й/иск по чл. 86
ЗЗД и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството
- цесионерът по втория договор за цесия /заявителя по чл.410 от ГПК/. Сочи се, че
представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-
ответник бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуги, който не
заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението
на ответника обусловило правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение,
2
съгласно изрична клауза във всеки един от договорите. По отношение на претендираната
неустойка излага, че: Между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с
ЕИК: *********, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него
услуги, което обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с ЕИК *********, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата
19.07.2017 г. /генерирана автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 89.73 лв.,
уговорена в т.2 от договора: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по
вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка равна на оставаиците до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“, представляващо
сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, както следва: 67.47 лв. по договор от 11.04.2018 г., както следва: 3 х
22.49 лв. без ДДС за тарифен план Smart L+: 22.26 лв. по договор 11.04.2018 г., както следва:
3 x 7.42 лв. без ДДС за тарифен план TV GО Start. Сочи се, още, че незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило
правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1. Абонатът имал следните задължения:
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да било задължение в т.43 от
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него. Излага, че точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която
стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл.92, ал.1, изр.1 от 33Д
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в
случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между
размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна функция.
Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не
са настъпили, или не 3 са настъпили в предвидения размер. Оттук следвало, че длъжникът
ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна
такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа
до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Предвид
гореизложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване
на сключените договори. Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно
изрично договорено. Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не санкционен.
Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии
по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те
били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно – цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно – цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно – стойността на проведените разговори
3
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец/или
периоди/“. Съгласно чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК, както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължимите суми не освобождава
абоната от задължението за заплащане в определения срок.“ В исковата молба се твърди, че
потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно
и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15
дни от издаването на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи от предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка“.
Твърди се че, в конкретният случай ответникът Е.Д.Т.. с ЕГН ********** бил подписал
договор за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план Smart L+ и TV GO
Start, не бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като
с това си поведение бил изпаднал в забава. Издадена му били фактури и в срок не ги бил
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от
ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. В исковата молба се твърди,
още че и двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и били
породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между
цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях. Нямало законово
ограничение по чл.99 от ЗЗД, относно предмета на договора за цесия и платеното по него,
т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го
бранел, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал
като задължение на цедента, без да уточнява момента 4 му. Единственото изискване на
законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни
задължението си, да знае на кого да плати. В конкретния казус, ищецът извеждал своето
материално и процесуално право от два договора за цесия. От тях било видно, че същите
имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не
означавало, че същите на били конкретизирани. Не случайно страните били избрали
принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се
избегне нарушаването на множество закони. В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен
между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, била дадена легална дефиниция на понятието:
Приложение № 1 - неразделна част от договора за цесия: списък/таблица в електронна форма
на компактдиск, съдърща информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/Булстат, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на
цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.“ С оглед на
посоченото, ищецът заявява, че представя и моли съда да приеме извлечение от Приложение
№ 1, от което се установявало, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД
била прехвърлител, а „С. Г. Груп“ ООД бил собственик на вземането спрямо Е.Д.Т.. с ЕГН
**********, което в последствие било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019
г. между „С. Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД. Разяснява се, че приложение № 1
представлявало списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация
за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците
по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по
характер, длъжник, период, падеж и стойност. С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал. 2,
т. 3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от
страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на
хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно
вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания. С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представя и
4
моли съдът да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата
на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ“ ЕООД е
собственик на вземането спрямо Е.Д.Т.. с ЕГН **********. В исковата молба се сочи още,
че съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването
му, „ЮБЦ“ ЕООД имало качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Твърди се,
че нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище би застъпено не само в
редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина – професор К. А.К. –
Облигационно право изд.Сиби 2007, както и професор К., които приемали, че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника било
напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнявала интереса на
длъжника. Още повече, когато длъжникът бил неизправен. Към исковата молба било
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“
ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на
исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез
Решение №123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009 г., II т.о. ТК; Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г., II т.о. на ВКС; Решение № 7 8 от 5 09.07.2014 г. по т.д.
№ 2352/2013 г., II т.о. на ВКС, била приета за правилна съдебната практика, съгласно която
сама по себе си исковата молба не можела да се счете за уведомление по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, но когато към нея било приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на
длъжника се приемало, че съобщаване на цесията все пак било извършено. Безспорно било,
че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от цесионера, но
същото било отправено до длъжника от името на цедента, който изрично бил упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл.99, ал.3 от З ЗД от негово име. Това
обстоятелство било посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД продължавал
да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. В настоящия случай
към исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г.
било уговорено между страните, че цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършено прехвърляне. Твърди се, че нямало законова пречка с едно
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Е.Д.Т.. с
ЕГН ********** не бил изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г.Груп“ ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и момента
на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре - на носителя на вземането били изпълнени, а що се касаело до
уведомяването, то имало това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
можело да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не можел да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката била установена. Длъжникът можел да противопоставя
възражение, че не му била надлежно съобщена цесията, само ако едновременно с това
твърди, че бил изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор. По отношение на този въпрос било налице
единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени били множество съдебни актове, в
мотивите на които била възприета гореописаната теза. Твърди се, че в конкретния случай,
длъжникът-ответник Е.Д.Т.. с ЕГН ********** не бил изпълнил задълженията си до датата
на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, към кредитора, както и към момента на
депозиране на исковата молба в съда, което обуславяло правния интерес на кредитора -
ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК. В исковата молба ищецът
моли съда, в случай, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото заседание, да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и
чл.239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да му присъди
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна
такса. С оглед изложеното в исковата молба и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Е.Д.Т.. с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
5
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* в размер на 89.73 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с клиентски номер 16916277001 от
дата 11.04.2018 г., сключени между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********, представляваща сбор от трикратния
размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за които е
издадена фактура № **********/15.08.2018 г. за периода от 15.07.2018 г. до 14.08.2018 г.
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените разноски по настоящото
производство, вкл. и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в
заповедното производство. Представя списък на разноските. Ищецът прави искане съдът да
изиска и приложи по настоящото дело - образувано по реда на чл.410 от ГПК ч.гр.д. №
681/2021 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, срещу длъжника-ответник, като вземе
предвид представените по делото договор и фактури - 6 доказателство по делото и с оглед
установяване спазването на срока по чл.415 от ГПК и представения в същото лист за
начислени мораторни лихви за забава. С исковата молба се представят под опис писмени
доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор на
исковата молба, чрез процесуалния си представител адв.К.Т. Е. от АК – Сливен. Счита, че
искът е недопустим, неоснователен и недоказан, като излага подробно съображенията си: 1.
Съгласно договора за прехвърляне на вземания (цесия) с № ********** от 16.10.2018 г.
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* – цедент и
„С.Г.Груп” ООД с ЕИК ********* – цесионер - цесионерът замествал като кредитор за
вземанията Цедента, съгласно Приложение № 1, в което приложение били описани
вземанията, които преминават върху цесионера. Таково приложение № 1 липсвало по
настоящото дело. Представено било едно Приложение по чл.99, ал.3, в което било записано
че „БТК” ЕАД е била кредитор по вземане срещу клиента й в размер на 89.73 лв., като
изрично било посочено, цесионерът С.Г.Груп ООД с ЕИК *********, който има правата на
кредитор. Нямало цесионер търговско дружество с име, наименование „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК
*********. 2. Съгласно договора за прехвърляне на вземания (цесия) с № ********** от
16.10.2018 г. между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД с ЕИК ********* –
цедент и „С.Г.Груп” ООД с ЕИК ********* - цесионер в чл.4.3 била записана задължителна
(императивна) клауза „цесионерът се задължава по никакъв начин да не извършва каквито и
да е юридически и/или фактически действия, с които да прехвърли (цедира) вземанията,
предмет на настоящия договор, на трети лица. Категорично в договорните отношения между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК ********* и цитирания договор
липсвал цесионер „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, както и била налице императивна клауза
в договора за прехвърляне на вземанията на „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД с ЕИК *********, че трети лица не могат да бъдат цесионери. Търговско дружество
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц. не било правоприемник на нищо
и не можело да води каквито и да е дела срещу клиента й по повод вземания на „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, че трети лица не могат да бъдат цесионери. Търговско
дружество „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц. не било
правоприемник на нищо и не можело да води каквито и да е дела срещу клиента й по повод
вземания на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК ********* към
ответника. Нямало никаква материална и процесуална легитимация. 3. В пълномощно, което
било налично по съдебното дело, но липсвало в книжата предоставени на ответника, било
записано, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********
упълномощава „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК ********* с адрес на управление: гр. Монтана,
ул.Васил Левски № 20, представлявано от С.Ц. – управител, в качеството й на управител и
цесионер, да упражнява правата по горецитирания Договор за цесия, като изключително
стриктно и точно било записано, че може да представлява „ВТК“ ЕАД единствено и само
относно задълженията, които са предмет на Договора за цесия и няма никакви други права.
Записано било в пълномощното, че няма право да преупълномощава трети лица с правата по
настоящото пълномощно. Твърди, че ищец като „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц. не съществува и не може да съществува в тези договорни
отношения, а още по-малко - да образува и да води съдебни дела срещу ответника. 4. Счита,
че възможността на цесионера „С.Г.Груп” ООД с ЕИК ********* с адрес на управление:
гр.Монтана, ул.Васил Левски № 20, представлявано от С.Ц. - управител, да търси защита на
правата си по исков път била преклудирана, поради изтекла тригодишна погасителна
давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД, както за неустойка, така и за главницата, така и за
претендираната лихва. Началният момент на този срок бил 19.07.2017 г. - многократно в
обстоятелствената част на исковата молба била посочена като дата на предсрочно
6
прекратяване на договора (деактивация) станала на 19.07.2017 г.
Посочва, че договорът на ответника бил сключен на 11.04.2018 г. и пита как е
възможно да бъде прекратен на 19.07.2017 г. - нямало нито житейска, нито правна логика,
нещо, което не било сключено да бъде прекратено. Правото им на защита било сериозно
ограничено и нарушено - не били в състояние да разберат за какво и за какъв договор са
дадени на съд. Не било ясно кой договор и кога е бил прекратен. Но дори и да се имало 7
предвид дата за прекратяване на договор с клиентски номер 16916277001 - 19.07.2018 г. три
месеца след сключването на посочения по-горе договор, то също 3-годишната давност била
изтекла за цесионера „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК *********. 5. По делото липсвал и издаден
счетоводно–финансов документ за търсената от клиента й сума пари. 6. Недопустимо било
да се утежнява положението на длъжника – за един и същи договор да се водят две дела
срещу него и да бъде товарен само с разноски, които са в пъти повече от дължимата
главница, и евентуална неустойка. Срещу него било водено заповедно производство по
ч.гр.д.№ 153/2021 г. по описа на РС - Нова Загора, за неплатени фактури за 2 месеца в
размер на – 35.47 лв., за 28.91 лв. – главници и лихва за забава в размер на 6.86 лв., която
сума била общо в размер на 71.24 лв., а се търсели разноски от него в размер на 205.00 лв.
(Приложен бил този платежен документ по настоящото дело заедно с възражението, че не
дължи нищо поради плащане - чл.414а от ГПК). Сочи също, че отговора на исковата молба
бил за друго дело – заповедно производство по ч.гр.д.№ 681/2021 г. по описа на РС - Нова
Загора и съответното исково производство 1100/2021 г. по описа на РС - Нова Загора, за
неплатена неустойка по същия този договор с „БТК“ ЕАД за сумата от 89.73 лв. и отново се
търсят разноски от 205.00 лв. по частното гражданско дело и допълнително и за исковото
производство. Това било недопустимо и несправедливо, утежняване на положението на един
клиент, който не е ползвал никакви услуги от БТК ЕАД, и още по малко да му бъдат търсени
от цесионер, без каквито и да е права. Това било престъпление. Моли съда, да отхвърли
предявения от „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1404, р-н„Триадица“ бул.„България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от
Ю.Б.Ц. управител, действащи чрез пълномощника си адвокат В.Г. от Софийска АК, срещу
лицето Е.Д.Т.. с ЕГН **********, на което е процесуален представител - като незаплатил
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16916277001 от
11.04.2018 г. за сумата от 89.73 лв. като договора е сключен между ответника и Мобилния
оператор „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********, ведно с
разноските по заповедното делото № 681/2021, като недопустима, неоснователена и
недоказана. Моли съдът да постанови решение, че клиентът й не дължи посочените по-горе
суми на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********. Моли съдът да прекрати воденото срещу клиента
й дело, от лице без процесуална легитимация и съответно без представителна власт.
Представя платежен документ за платена сума като неустойка в размер на 89.73 лв. и
разноските по делото в размер на 205.00 лв. или общо 294.73 лв., по посочена в исковата
молба сметка на юридическото лице „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********. Моли след отхвърляне
на иска, съдът да постанови да им бъде върната платената сума пари в размер на 294.73 лв.
Моли да им присъди направените разноски и прави особено искане: Моли съда да сезира
прокуратурата за действията на тези свързани колекторски фирми за измамите и
oбирджийството, което извършват срещу българските гражданите представлявани от С.Ц. и
от Ю.Б.Ц.. Прилага писмени доказателства по опис.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован не изпраща представител, с нарочно
депозирана по делото молба моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие, като
заявява че поддържа изцяло изложеното в исковата си молба и последвалата я уточнителна
молба срещу ответника Е.Д.Т.. и моли съда да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответника Е.Д.Т.., че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца „ЮБЦ“ЕООД в размер на 89.73лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номер 16916277001 от дата 11.04.2018г., 11.04.2018г., сключени
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ЕАД,
представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за което е издадена фактура № **********/15.08.2018г. за периода от
15.07.2018г. до 14.08.2018г., както и моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца
направените разноски по заповедното и по настоящото исково производство.
В съдебно заседание ответника, редовно призована – не се явява, чрез процесуалния
си представител – адв. К.Т. Е. от АК-Сливен представя доказателства, че ответника е
заплатил претендираната от ищеца сума в размер на 89.73лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договори с клиентски номер 16916277001 от дата 11.04.2018г., 11.04.2018г.
7
както и направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 681/2021г. по описа на РС-Нова Загора
и по настоящото исково производство и моли съда да постанови решение с което да
отхвърли предявения от ищеца иск против ответника или ако го признаете, че е дължим то
да не осъжда ответника поради плащане.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Е.Д.Т.. с ЕГН ********** в Районен съд –
Нова Загора било образувано ч.гр.д. № 681/2021 г. по описа на съда. В рамките на
предвидения от законодателя едномесечен срок е постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
От фактическа страна ищецът предявява исковата си претенция срещу Е.Д.Т.. с ЕГН
**********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията „С.Г. Груп“ ООД с ЕИК *********, което дружество, от своя страна, било
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на
вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК“ ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от които ищецът прилагал към
исковата молба. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* било встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание
още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство бил
ищец по установителния иск. Ищецът - кредитор придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други. В исковата молба се твърди, че въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът бил ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като 1 потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №
16916277001. Посочва се, че съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.“
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********
и Е.Д.Т.. с ЕГН ********** бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 16916277001 от дата - 11.04.2018 г. за ползване на ТВ услуга при
условията на тарифен план VIVACOM TV GO с месечна абонаментна такса 8.90 лв. /с ДДС/.
Срокът на договора бил 24 месеца, съответно до 11.04.2020 г. На същата дата бил сключен и
договор за ползване на мобилна услуга при условията на тарифен план Smart L+ с месечна
абонаментна такса 26.99 лв. /с ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца. Въз основа на
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
16916277001 от дата 11.04.2018 г., между ответника Е.Д.Т.. с ЕГН ********** и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД били издадени фактури **********/15.06.2018 г. и
**********/15.07.2018 г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за период
на потребление от дата 15.05.2018 г. до дата 14.07.2018 г. на стойност 263.91 лв. Посочва се,
че абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги фактурирани за два последователни
отчетни месеца – за месец 06/2018 г. и 07/2018 г., а към всяка от фактурите имало
приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.42 т.1. Абонатът
има следните задължения: 4.1 да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/,
да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилния оператор издал по
8
клиентския му номер на дата 15.08.2018г. крайна фактура № **********, в която била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор в размер на 380.36
лв., от които за ищцовото дружество представлява интерес част от сумата до размер на 89.73
лв., явяваща се сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга
от договора и била включена сумата за потребените услуги от предходните четири отчетни
периода. Твърди се също, че в случая датата на деактивация на процесния абонамент била
19.07.2017 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент. Разяснява се, че така абонатът бил в
неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 16916277001, като същият не
спазил крайния срок за ползване на абонаментите Smart L+ и TV GO Start - съответно до
дата 11.04.2020г., което неизпълнение обусловило правото ищеца да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изрична клауза съдържаща се и в т.2 от Договора, „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече 2 от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни
услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг)“. Прецизира се, че цената на иска представлявала сума, за която
била издадена фактура от доставчика на мобилни услуги /цедента по първия договор за
цесия/, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й/иск по чл. 86
ЗЗД и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството
- цесионерът по втория договор за цесия /заявителя по чл.410 от ГПК/. Сочи се, че
представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-
ответник бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуги, който не
заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението
на ответника обусловило правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза във всеки един от договорите. По отношение на претендираната
неустойка излага, че: Между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с
ЕИК: *********, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него
услуги, което обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с ЕИК *********, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата
19.07.2017 г. /генерирана автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 89.73 лв.,
уговорена в т.2 от договора: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по
вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка равна на оставаиците до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“, представляващо
сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, както следва: 67.47 лв. по договор от 11.04.2018 г., както следва: 3 х
22.49 лв. без ДДС за тарифен план Smart L+: 22.26 лв. по договор 11.04.2018 г., както следва:
3 x 7.42 лв. без ДДС за тарифен план TV GО Start. Сочи се, още, че незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило
правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1. Абонатът имал следните задължения:
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да било задължение в т.43 от
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
9
потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него. Излага, че точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която
стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл.92, ал.1, изр.1 от 33Д
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в
случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между
размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна функция.
Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не
са настъпили, или не 3 са настъпили в предвидения размер. Оттук следвало, че длъжникът
ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна
такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа
до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Предвид
гореизложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване
на сключените договори. Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно
изрично договорено. Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не санкционен.
Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии
по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те
били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно – цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно – цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно – стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец/или
периоди/“. Съгласно чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК, както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължимите суми не освобождава
абоната от задължението за заплащане в определения срок.“ В исковата молба се твърди, че
потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно
и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15
дни от издаването на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи от предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка“.
Твърди се че, в конкретният случай ответникът Е.Д.Т.. с ЕГН ********** бил подписал
договор за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план Smart L+ и TV GO
Start, не бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като
с това си поведение бил изпаднал в забава. Издадена му били фактури и в срок не ги бил
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от
ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. В исковата молба се твърди,
още че и двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и били
породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между
цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях. Нямало законово
ограничение по чл.99 от ЗЗД, относно предмета на договора за цесия и платеното по него,
т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го
бранел, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал
10
като задължение на цедента, без да уточнява момента 4 му. Единственото изискване на
законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни
задължението си, да знае на кого да плати. В конкретния казус, ищецът извеждал своето
материално и процесуално право от два договора за цесия. От тях било видно, че същите
имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не
означавало, че същите не били конкретизирани. Не случайно страните били избрали
принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се
избегне нарушаването на множество закони. В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен
между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, била дадена легална дефиниция на понятието:
Приложение № 1 - неразделна част от договора за цесия: списък/таблица в електронна форма
на компактдиск, съдърща информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/Булстат, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на
цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.“ С оглед на
посоченото, ищецът заявява, че представя и моли съда да приеме извлечение от Приложение
№ 1, от което се установявало, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД
била прехвърлител, а „С. Г. Груп“ ООД бил собственик на вземането спрямо Е.Д.Т.. с ЕГН
**********, което в последствие било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019
г. между „С. Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД. Разяснява се, че приложение № 1
представлявало списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация
за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците
по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по
характер, длъжник, период, падеж и стойност. С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал. 2,
т. 3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от
страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на
хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно
вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания. С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представя и
моли съдът да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата
на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ“ ЕООД е
собственик на вземането спрямо Е.Д.Т.. с ЕГН **********. В исковата молба се сочи още,
че съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването
му, „ЮБЦ“ ЕООД имало качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Твърди се,
че нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище би застъпено не само в
редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина – професор К. А.К. –
Облигационно право изд.Сиби 2007, както и професор К., които приемали, че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника било
напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнявала интереса на
длъжника. Още повече, когато длъжникът бил неизправен. Към исковата молба било
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“
ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на
исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез
Решение №123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009 г., II т.о. ТК; Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г., II т.о. на ВКС; Решение № 7 8 от 5 09.07.2014 г. по т.д.
№ 2352/2013 г., II т.о. на ВКС, била приета за правилна съдебната практика, съгласно която
сама по себе си исковата молба не можела да се счете за уведомление по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, но когато към нея било приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на
длъжника се приемало, че съобщаване на цесията все пак било извършено. Безспорно било,
че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от цесионера, но
същото било отправено до длъжника от името на цедента, който изрично бил упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл.99, ал.3 от З ЗД от негово име. Това
обстоятелство било посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД продължавал
11
да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. В настоящия случай
към исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г.
било уговорено между страните, че цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършено прехвърляне. Твърди се, че нямало законова пречка с едно
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Е.Д.Т.. с
ЕГН ********** не бил изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г.Груп“ ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и момента
на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре - на носителя на вземането били изпълнени, а що се касаело до
уведомяването, то имало това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
можело да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не можел да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката била установена. Длъжникът можел да противопоставя
възражение, че не му била надлежно съобщена цесията, само ако едновременно с това
твърди, че бил изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор. По отношение на този въпрос било налице
единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени били множество съдебни актове, в
мотивите на които била възприета гореописаната теза. Твърди се, че в конкретния случай,
длъжникът-ответник Е.Д.Т.. с ЕГН ********** не бил изпълнил задълженията си до датата
на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, към кредитора, както и към момента на
депозиране на исковата молба в съда, което обуславяло правния интерес на кредитора -
ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК. В исковата молба ищецът
моли съда, в случай, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото заседание, да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и
чл.239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да му присъди
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна
такса. С оглед изложеното в исковата молба и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Е.Д.Т.. с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* в размер на 89.73 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с клиентски номер 16916277001 от
дата 11.04.2018 г., сключени между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********, представляваща сбор от трикратния
размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за които е
издадена фактура № **********/15.08.2018 г. за периода от 15.07.2018 г. до 14.08.2018 г.
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените разноски по настоящото
производство, вкл. и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в
заповедното производство.
Ответника Е.Д.Т.., чрез процесуалния си представител – адв. К.Т. Е. от АК-Сливен
представя доказателства, че е заплатил претендираните от ищеца суми, а именно: 89.73 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с клиентски
номер 16916277001 от дата 11.04.2018 г., както и направените по ч.гр.д. № 681/2021г. по
описа на РС-Нова Загора, както следва: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лева –
адвокатски хонорар, както и направените настоящото дело разноски, както следва: 25.00 лв.
– държавна такса и 180.00 лева – адвокатски хонорар.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви
и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Тъй като видно от представените по делото писмени доказателства – разписка №
0200014930379333 от 08.02.2022г. и разписка № 0200015645747847 от 12.05.2022г.
ответникът е заплатил на ищеца претендираните от ищеца суми на 08.02.2022г. и на
12.05.2022г., т.е. след завеждане на исковата молба - 15.10.2021г. и е станал причина за
образуване на настоящото дело съдът счита, че следва да постанови решение с което да
признае за установено, че ответинкът дължи на ищеца претендираните от ищеца суми,
разноските по ч.гр.д. № 681/2021г. по описа на РС-Нова Загора и разноски по настоящото
производство, но с оглед представените доказателства за извършено плащане на
12
претендираните суми по иска и разноски в производството то следва съда да отхвърли
отхвърли претенциите поради плащане от страна на ищеца след завеждане на иск в процеса
на производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане в хода на процеса предявения от ЮБЦ“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв.В.Г. от САК, със съдебен адрес:
*** и Е.Д.Т.. с ЕГН ********** от с*** иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК за установяване, че съществува вземането на ищеца против Е.Д.Т.. с ЕГН **********
от с*** за СУМАТА: 89.73/осемдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на доковори с клиентски номер 16916277001 от дата
11.04.2018г., 11.04.2018г., както и сумата в размер на 205.00/двеста и пет/лева – разноски по
ч.гр.д. № 681/2021г. по описа на РС-Нова Загора и сумата в размер на на 205.00/двеста и
пет/лева – разноски по гр.д. № 1100/2021г. по описа на РС-Нова Загора
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13