№ 23038
гр. С, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110146787 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ********,
представлявано от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу СО с ЕИК ******** и седалище
и адрес на управление: гр. С, ул. „М“ № 33, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2728,59 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ул. „ЙЙ“, бл. 14, вх. Б, ет. 3, ап. 20, аб. № 265489 за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 420,22 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., сумата от 35,03 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.08.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 7,16 лв. за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира, че СО на основание чл. 11 ЗН е придобила собствеността върху
процесния имот от Л. Х. И., починала на 30.08.1980 г., поради което в рамките на процесния
период е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
1
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият
имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия
за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна
енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена
услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който признава предявените искове и твърди, че на основание чл. 11 ЗН е собственик на
процесния имот.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните
намира следното:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е направил
нарочно изявление, че признава предявения иск. В първото съдебно заседание ищецът е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Не се установява
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави. Ответникът, признавайки
иска не признава право, с което да не може да се разпорежда. Поради това не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да постанови
решение при признание на иска.
Предвид посоченото налице са предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, поради което и предявеният в настоящото производство иск следва да
бъде уважен.
По разноските
Не се твърди и не се установява ответникът да не е дал повод за предявяване на
иска, поради което и въпреки признанието, дължи на ищеца сторените в производството
разноски – 127,64 лева – д.т. и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 237 ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО с ЕИК ******** и седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „М“ № 33
да заплати на „Т С“ ЕАД с ЕИК ******** и с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б на основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 2728,59 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр. С, ул. „ЙЙ“, бл. 14, вх. Б, ет. 3, ап. 20, аб. № 265489 за периода от 01.05.2020 г. до
2
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.08.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 420,22 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., сумата от
35,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.08.2023 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 7,16 лв. за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СО с ЕИК ******** и седалище и адрес
на управление: гр. С, ул. „М“ № 33 да заплати на „Т С“ ЕАД с ЕИК ******** и с адрес гр.
С, ул. „Я“, № 23Б разноски по делото в размер на 227,64 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3