Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.
с-я: СТОЙЧО ПОПОВ
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева
в. гр. д. № 5475 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 20221579 от 10.10.2020 г., постановено по гр.д. № 23612/2016 г. по
описа на СРС, II ГО, 54 с-в, „Д.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***0, съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул.
„********, ап. 3 е ОСЪДЕНО да заплати на „Б.Т.С.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от
8540,54 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършени ремонти по фактури, както
следва: сумата от 66 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на
т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена
фактура № **********/08.01,2016г., сумата от 42 лв. с ДДС, представляваща
стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на
ответника, за който е издадена фактура № **********/09.01.2016г., сумата от
510,82 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“
с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена фактура №
**********/09.01.2016 г. и кредитно известие с № **********/11.01.2016г.,
сумата от 865,98 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на МПС
„Фолксваген“ с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена
фактура № **********/10.01.2016г. сумата от 360,73 лв. с ДДС, представляваща
стойност на извършен ремонт на МПС „Фолксваген“ с peг. № *******по възлагане на
ответника, за който е издадена фактура № **********/28.01.2016 г., сумата от
94,86 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“
с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена фактура №
**********/29.01.2016г., сумата от 890,88 лв. с ДДС, представляваща стойност на
извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на ответника,
за който е издадена фактура № **********/21.05.2015г., сумата от 966,48 лв. с
ДДС, представляваща стойност на извършена по възлагане на ответника услуга по
репатриране на превозно средство, за което е издадена фактура с №
**********/18.06.2015г., сумата от 156,13 лв. с ДДС, представляваща стойност на
извършен ремонт на МПС „Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на ответника,
за който е издадена фактура № **********/09.07.2015г., сумата от 155,27 лв. с
ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по
възлагане на ответника, за който е издадена фактура № **********/09.08.2015г.,
сумата от 453,05 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а.
„Ивеко“ с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена фактура
№ **********/07.11.2015г. сумата от 274,30 лв. с ДДС, представляваща стойност
на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на
ответника, за който е издадена фактура № **********/17.11.2015 г., сумата от
625,87 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“
с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена фактура №
**********/17.11.2015г„ сумата от 1177,01 лв. с ДДС, представляваща стойност на
извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на ответника,
за който е издадена фактура № **********/12.12.2015 г. сумата от 696,56 лв. с
ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на МПС „Фолксваген“ с peг. № ********по
възлагане на ответника, за който е издадена фактура № **********/12.12.2015г„
сумата от 515,53 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а.
„Мерцедес“ с per. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена
фактура № **********/14.12.2015г., сумата от 1140,50 лв. с ДДС, представляваща
стойност на извършен ремонт на т.а. „Фолксваген“ с peг. № ********по възлагане
на ответника, за който е издадена фактура № **********/14.12.2015 г. сумата от
696,89 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а. т.а.
„Фолксваген“ с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена
фактура № **********/16.12.2015г., сумата от 291,68 лв. с ДДС, представляваща
стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на
ответника, за който е издадена фактура № **********/22.12.2015 г. след
приспадане от общата сума на сумата от 1440 лв. по кредитно известие №
********** от 23.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 27.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 84,76 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата по фактура № **********/21.05.2015 г. за периода от
22.05.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 84,43 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура с № **********/18.06.2015г. за периода от
19.06.2015г. до 27.04.2016 г., сумата от 12,73 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/09.07.2015г. за периода от
09.07.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 11,31 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/09.08.2015г. за периода от
10.08.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 21,67 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/07.11.2015г. за периода от
08.11.2015г. до 27.04.2016г„ сумата от 12,36 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата по фактура № **********/17.11.2015г. за периода от
18.11.2015г. до 27.04.2016г„ сумата от 28,20 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата по фактура № **********/17.11.2015г. за периода от
18.11.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 44,84 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/12.12.2015г. за периода от
13.12.2015г. до 27.04.2016., сумата от 26,53 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата по издадена фактура № **********/12.12.2015г. за
периода от 13.12.2015г. до 27.04.2016., сумата от 19,35 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/14.12.2015г. за
периода от 15.12.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 25,78 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/16.12.2015г. за
периода от 17.12.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 10,30 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/22.12.2015г. за
периода от 23.12.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 2,02 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/08.01.2016г. за
периода от 09.01.2016г. до 27.04.2016г., сумата от 1,27 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/09.01.2016г. за
периода от 10.01.2016г. до 27.04.2016г., сумата от 15,48 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/09.01.2016г.
(след намаляване на нейната стойност е кредитно известие с № ********** от
11.01.2016г.) за периода от 10.01.2016г. до 27.04.2016г., сумата от 26,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/10.01.2016г.
за периода от 11.01.2016г. до 27.04.2016г. и сумата от 9,03 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/28.01.2016г. за
периода от 29.01.2016г. до 27.04.2016г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2796,09 лв., представляваща разноски за производството, като са
ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата по
фактура № ********** от 21.05.2015г. за разликата над сумата от 84,76 лв. до
пълния предявен размер от 84,80 лв. и за дата 21.05.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 18.06.2015г. за разликата над сумата от 84,43 лв. до
пълния предявен размер от 84,46 лв. и за дата 18.06.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 09.08.2015г. за разликата над сумата от 11,31 лв. до
пълния предявен размер от 11,32 лв. и за дата 09.08.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 07.11.2015г. за разликата над сумата от 21,67 лв. до
пълния предявен размер от 21,69 лв. и за дата 07.11.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 17.11.2015г. за разликата над сумата от 12,36 лв. до
пълния предявен размер от 12,37 лв. и за дата 17.11.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 17.11.2015г. за разликата над сумата от 28,20 лв. до
пълния предявен размер от 28,22 лв. и за дата 17.11.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 12.12.2015г. за разликата над сумата от 44,84 лв. до
пълния предявен размер от 44,88 лв. и за дата 12.12.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 12.12.2015г. за разликата над сумата от 26,53 лв. до
пълния предявен размер от 26,56 лв. и за дата 12.12.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 14.12.2015г. за разликата над сумата от 19,35 лв. до
пълния предявен размер от 19,37 лв. и за дата 14.12.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 16.12.2015г. за разликата над сумата от 25,78 лв. до
пълния предявен размер от 25,80 лв. и за дата 16.12.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 22.12.2015г. за разликата над сумата от 10,30 лв. до
пълния предявен размер от 10,31 лв. и за дата 22.12.2015г., върху главницата по
фактура № ********** от 08.01.2016г. за разликата над сумата от 2,02 лв. до
пълния предявен размер от 8,72 лв. и за дата 08.01.2016г., върху главницата по
фактура № ********** от 09.01.2016г. за разликата над сумата от 1,27 лв. до
пълния предявен размер от 5,54 лв. и за дата 09.01.2016г., върху главницата по
фактура по фактура № ********** от 09.01.2016г. (след намаляване на нейната
стойност е кредитно известие е № ********** от 11.01.2016г.) за разликата над
сумата от 15,48 лв. до пълния предявен размер от 16,77 лв. и за дата 09.01.2016г.,
върху главницата по фактура № ********** от 10.01.2016г. за разликата над
сумата от 26,01 лв. до пълния предявен размер от 26,03 лв. и за дата 10.01.2016г.,
върху главницата по фактура № ********** от 28.01.2016г. за разликата над
сумата от 9,03 лв. до пълния предявен размер от 9,04 лв. и за дата 28.01.2016г.,
като „Б.Т.С.“ ООД е осъдено да заплати на „Д.Е.Е.“ ЕООД на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 0,21 лв. - разноски по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от „Д.Е.Е.“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. Д.Г., с която решението се обжалва, в частта, в която са уважени
предявените искове като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество „Д.Е.Е.” ЕООД е възложило
и приело работите, за които ищецът „Б.Т.С.“ ООД е издал фактури, които ответникът
не е осчетоводил. В тази връзка се сочи, че от приетото по делото заключение на
вещото лице се установявало, че не са осчетоводени фактурите, които ответникът
е посочил в отговора на исковата молба. Поддържа се, че ищецът не е доказал
наличието на валидна облигационна връзка. Излагат се доводи, че неправилно е
било прието от съда, че ответното дружество не се е противопоставило веднага
след узнаване за претенцията на ищеца „Б.Т.С.“ ООД. Поддържа се, че веднага
след като е узнал за претенцията, ответното дружество „Д.Е.Е.” ЕООД е заявило,
че има рекламации относно качеството на изпълнение и няма да осчетоводи
фактурите, тъй като не признава задължението. В жалбата се навеждат доводи, че
съдът не е обсъдил всички релевирани от ответника възражения в отговора на
исковата молба. Сочи се, че предвид факта, че претендираната от ищеца главница
е недължима, следва, че не е налице и забавено изпълнение на паричното
задължение, поради което ответникът не дължи и претендираното обезщетение за
забава.
С
оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение, в частта, с която са уважени предявените искове като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Б.Т.С.“ ООД е депозирала отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния
представител адв. М.Б., в който оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Б.Т.С.“ ООД срещу „Д.Е.Е.“ ЕООД за заплащане на сумата от 8540,54 лв. с
ДДС, представляваща стойност на извършени ремонти по фактури, както следва:
сумата от 66 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а.
„Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена фактура
№ **********/08.01.2016., сумата от 42 лв. с ДДС, представляваща стойност на
извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на ответника,
за който е издадена фактура № **********/09.01.2016г„ сумата от 510,82 лв. с
ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по
възлагане на ответника, за който е издадена фактура № **********/09.01.2016 г.
и кредитно известие е № **********/11.01.2016 г., сумата от 865,98 лв. с ДДС,
представляваща стойност на извършен ремонт на МПС „Фолксваген“ с peг. № ********по
възлагане на ответника, за който е издадена фактура № **********/10.01.2016., сумата
от 360,73 лв. е ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на МПС
„Фолксваген“ с peг. № *******по възлагане на ответника, за който е издадена
фактура № **********/28.01.2016г., сумата от 94,86 лв. с ДДС, представляваща
стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на
ответника, за който е издадена фактура № **********/29.01.2016г., сумата от
890,88 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“
е peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена фактура №
**********/21.05.2015г., сумата от 966,48 лв. с ДДС, представляваща стойност на
извършена по възлагане на ответника услуга по репатриране на превозно средство,
за което е издадена фактура е № **********/18.06.2015г., сумата от 156,13 лв. с
ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на МПС „Мерцедес“ с peг. № ********по
възлагане на ответника, за който е издадена фактура № **********/09.07.2015 г.,
сумата от 155,27 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а.
„Мерцедес“ е peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена
фактура № **********/09.08.2015г., сумата от 453,05 лв. е ДДС, представляваща
стойност на извършен ремонт на т.а. „Ивеко“ с peг. № ********по възлагане на
ответника, за който е издадена фактура № **********/07.11.2015г., сумата от
274,30 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“
с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена фактура №
**********/17.11.2015г., сумата от 625,87 лв. с ДДС, представляваща стойност на
извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ е peг. № ********по възлагане на ответника,
за който е издадена фактура № **********/17.11.2015г., сумата от 1177,01 лв. с
ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а. Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на
ответника, за който е издадена фактура № **********/12.12.2015г., сумата от
696,56 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на МПС
„Фолксваген“ с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена фактура
№ **********/12.12.2015г., сумата от 515,53 лв. с ДДС, представляваща стойност
на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“ с peг. № ********по възлагане на
ответника, за който е издадена фактура № **********/14.12.2015г., сумата от
1140,50 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а.
„Фолксваген“ с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена фактура
№ **********/14.12.2015г., сумата от 696,89 лв. с ДДС, представляваща стойност
на извършен ремонт на т.а. т.а. „Фолксваген“ с peг. № ********по възлагане на
ответника, за който е издадена фактура № **********/16.12.2015г., сумата от
291,68 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършен ремонт на т.а. „Мерцедес“
с peг. № ********по възлагане на ответника, за който е издадена фактура №
**********/22.12.2015г., след приспадане от общата сума на сумата от 1440 лв.
по кредитно известие № ********** от 23.03.2016г., както и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 84,80 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/21.05.2015г. за периода от
21.05.2015г. до 27.04.2016г„ сумата от 84,46 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата по фактура с № **********/18.06.2015г. за периода от
18.06.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 12,73 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/09.07.2015г. за периода от
09.07.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 11,32 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/09.08.2015г. за периода от
09.08.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 21,69 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/07.11.2015г. за периода от
07.11.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 12,37 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/17.11.2015г. за периода от
17.11.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 28,22 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/17.11.2015г. за периода от
17.11.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 44,88 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура № **********/12.12.2015г. за периода от
12.12.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 26,56 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по издадена фактура № **********/12.12.2015г. за
периода от 12.12.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 19,37 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/14.12.2015г. за
периода от 14.12.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 25,80 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/16.12.2015г. за
периода от 16.12.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 10,31 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/22.12.2015г. за
периода от 22.12.2015г. до 27.04.2016г., сумата от 8,72 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/08.01.2016г. за
периода от 08.01.2016г. до 27.04.2016г., сумата от 5,54 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/09.01.2016г. за
периода от 09.01.2016г. до 27.04.2016г., сумата от 16,77 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/09.01.2016г.
(след намаляване на нейната стойност с кредитно известие с № ********** от
11.01.2016г.) за периода от 09.01.2016г. до 27.04.2016г., сумата от 26,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/10.01.2016г.
за периода от 10.01.2016г. до 27.04.2016г. и сумата от 9,04 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/28.01.2016г. от
28.01.2016г. до 27.04.2016г.
В
исковата молба, ищецът „Б.Т.С.“ ООД твърди, че извършвал по възлагане на ответника
ремонт на моторни превозни средства. Възлагането и приемането на работата
ставало с подписване на приемо-предавателни протоколи, а извършените ремонти се
описвали в работни карти. Ищецът извършил възложените му от ответника за
периода от 27.04.2015г. до 26.01.2016г. ремонти, за което били издадени данъчни
фактури на обща стойност от 8540,54 лв., и ответникът приел извършената работа,
но не заплатил стойността на ремонтите, която е предмет на исковата претенция
по делото, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 27.04.2016г.
до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава върху неплатените
главници в общ размер на 448,61 лв., за периода от 21.05.2015г. до 27.04.2016г.
Ответникът
„Д.Е.Е.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
с който оспорва предявените искове. Оспорва да е възлагал извършването на част
от ремонтите, а за друга част твърди, че работата била извършена с недостатъци
поради влагане в ремонта на материали с лошо качество. Твърди се, че лицата Д.П.
и Х.С.не са разполагали с представителна власт да подписват ремонтни карти и
фактури, като ответникът изрично се противопоставя на техните действия. Оспорва
датите на съставяне на представените с исковата молба работни карти и фактури.
С оглед изложеното счита, че за него не е възникнало задължение за заплащане на
претендираните суми.
Въззивната
инстанция намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я
преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по
останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само
въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и
правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи
следва да се добави следното:
Производството
е по предявени искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
След
анализ на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност въззивният
съд намира, че по делото е безспорно доказано сключването на Договори между
страните по делото, по силата на които ответникът „Д.Е.Е.“ ЕООД – като
Възложител е възложил на ищеца „Б.Т.С.“ ООД – като Изпълнител в периода от
27.04.2015 г. до 26.01.2016 г. извършване на подробно описаните в представените
по делото работни карти, приемо-предавателни протоколи и фактури авторемонтни
дейности, при изпълнението на които изпълнителят - ищец е следвало да влага в
изработването собствени материали (части), срещу заплащане на възнаграждение,
включващо както цената на вложените части, така и остойностяване на извършените
ремонтни операции. Факта на сключването на посочените договори между страните
се доказва, както от двустранно подписаните работни карти и приемо-предавателни
протоколи, подписите за клиент, под които не са оспорени от ответника, така
също и от събраните гласни доказателства по делото, чрез разпита на свидетеля Б.С.,
който е бил на длъжност „приемчик“ при ищеца „Б.Т.С.“ ООД през исковия период. Настоящият
съдебен състав намира, че свидетелските показания са обсъдени и анализирани от
първоинстанционния съд в съответствие със събрания доказателствен материал по
делото в неговата съвкупност. В този смисъл, свидетелските показания са
последователни и непротиворечиви, дадени са в резултат на преки впечатления,
тъй като свидетелят е служител в ищцовото дружество през визирания период от
време, а наред с това кореспондират и на останалия събран писмен доказателствен
материал, по отношение начина на възлагане на работата - съставяне на
приемо-предавателни протоколи, в които се описва марка, модел на автомобила,
конкретната заявка за ремонт, кратък инструктаж и които съдържат подпис на
приел в сервиза и на клиент, както и последващото издаване на работна карта
чрез специализиран софтуер, в която се описват данните от протокола и заявката.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че основателно и законосъобразно свидетелските
показания на свидетеля са били кредитирани от СРС. Във връзка с изложеното,
въззивният съд намира за неоснователни изложените доводи във въззивната жалба,
че ищецът не е доказал наличието на валидна облигационна връзка между страните
по делото.
С
оглед установените факти по делото, настоящият състав намира, че в случая,
сключената сделка между страните има характер на търговска, тъй като е сключена
между търговци и е свързана с упражняваното от тях занятие. С оглед на
обстоятелството, че този вид сделки няма изрична правна регламентация в ТЗ, по
силата на препращащата норма на чл. 288 от ТЗ се уреждат от гражданското
законодателство и по-конкретно от чл. 258-269 от ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната
- да заплати възнаграждение. Договорът за изработка по своята правна същност
представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден
договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя -
ищец са породени две основни облигаторни задължения – да извърши съобразно
поръчката в срок и без отклонение от нея и без недостатъци процесните услуги,
както и да предаде работата на възложителя, а за възложителя – да приеме
(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя – по аргумент от чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
По
аргумент на чл. 266, ал.1 от ЗЗД, възнаграждението може да се претендира
поначало, освен ако не е уговорено друго, след като работата бъде приета от
възложителя. Следователно от приемането на извършената работа възниква
задължението за поръчващия - в случая възложителя за заплащане на договореното
възнаграждение на изпълнителя като изискуемостта на вземането на изпълнителя за
възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя /чл. 264,
ал.1 ЗЗД/. При приемането, възложителят трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. Приемането на извършената работа включва два елемента: 1/
получаване на фактическа власт върху изработеното от страна на възложителя и 2/
заявяване /признание/, че изработеното съответства на поръчаното и уговорено в
договора, което всъщност е израз на одобряването му. Приемането може да бъде
извършено изрично или с конклудентни действия. Следователно релевантно за
приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на
възложителя, придружаващо реалното предаване на изработеното, че счита същото
за съответстващо на уговореното с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова
одобрение (така Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г.,
II т. о., ТК; Решение № 218 от 23.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3709/2015 г., II
т. о., ТК и цитираните в него Решение по т. д. № 621/2012 г., I т. о. и Решение
по т. д. № 728/2010 г., II т. о.). Конклудентните действия могат да бъдат от
всякакъв характер, стига от тях да следва по ясен и недвусмислен начин, че
възложителят се съгласява да се ползва от изработеното и не релевира възражения
срещу него.
Въззивният
съд намира, че след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, правилно е преценено от
първоинстанционния съд, че в случая сключването и изпълнението на възложената
работа съгласно уговореното се установяват от представените по делото фактури
(към приемо-предавателните протоколи и работни карти) за всеки от извършените
ремонти. В същите са описани по вид и стойност отделните ремонтни дейности и
вложени части, поради което въззивният съд намира за правилни изводите на СРС,
че посочените фактури съдържат основните елементи на договорите за изработка,
като наред с това същите са подписани от служителите на ответника през
процесния период - Д.П. и Х.С..
На
следващо място, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи,
че всички процесни фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на ищеца „Б.Т.С.“
ООД, а част от фактурите, посочени от вещото лице /на стр. 4, въпрос 1/ на обща
стойност 3055,47 лв. са осчетоводени и в счетоводството на ответника „Д.Е.Е.“
ЕООД. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява също така, че посочените фактури са включени в дневника на покупките
на ответника към подадените в НАП месечни справки-декларации по ЗДДС за
съответните месеци, като по тях ответното дружество е ползвало правото на пълен
данъчен кредит. В тази връзка въззивният съд счита, че законосъобразно и
правилно е било прието от първоинстанционния съд, че посочените фактури
доказват както сключването, така и изпълнението на процесните договори за
изработка, обективирани в тях, а наред с това и че същите съдържат признание на
ответника, че изработеното е прието без забележки, респективно, че за него е
възникнало на задължение за плащане на възнаграждение за извършената работа на
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивният
съд намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че работите не са възлагани, не са
приети и не се дължи плащане за тях, както и че работата по договорите,
обективирана в тези фактури е била с недостатъци, респ. че ответното дружество е
заявило, че има рекламации относно качеството на изпълнението и няма да
осчетоводи фактурите. В конкретния
случай изпълнението на посочените авторемонтни дейности се установява от
подписаните от служители на ответното дружество фактури и работни карти, осчетоводяването
на издадените фактури и ползването на данъчен кредит за тях. Въззивният съд
намира, че по делото не са представени каквито и да е доказателства, че е
налице уведомяване на ищеца – в качеството му на изпълнител за констатирани
недостатъци, което представлява предпоставка за реализиране на правата на
възложителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Тъкмо обратното – по делото са налице данни,
че ответникът не е имал възражения по изработеното, което се установява както
от осчетоводяването на посочените фактури, така и от липсата на възражения дори
след поканата на ищеца за плащане на дължимото възнаграждение по фактурите, получена
от ответника на 25.03.2016г., който момент следва извършеното осчетоводяване.
Въззивният
съд споделя изводите на СРС, че по делото е доказано и изпълнението на работите
и по неосчетоводените от ответника фактури с № 10067198 от 21.05.2015г., №
10068027 от 18.06.2015г., № 10068624 от 09.07.2015г., № 10069437 от
09.08.2015г., № 10072950 от 12.12.2015г., № 10072956 от 12.12.2015г., № 10072993
от 14.12.2015г., № 10072994 от 14.12.2015г., № 10073569 от 10.01.2016г. и № 10074066
от 28.01.2016г., обективиращи съответните договори за изработка на обща стойност
от 5785,07 лв. В тази връзка, настоящият състав намира, че изпълнението на
възложените работи по посочените фактури се установява както от факта на
подписването на процесните фактури и работни карти без забележки от служителите
на ответника П. и С., така също и от показанията на разпитания свидетел по
делото - Б.С., от чийто показания се установява, че при получаване на
автомобила работната карта се е приключвала и върху нея се е поставяло подпис
на клиента. Няма спор по делото относно обстоятелството, че лицата П. и Х., които
са подписали работните карти и фактурите са работили при ответника за процесния
период от време. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ответното
дружество, че посочените лица не са разполагали с представителна власт да
подписват представените фактури и работни карти, че ответникът не се е
противопоставил на извършените от последните действия веднага след узнаването им,
което е станало най-късно на 25.03.2016г. преди подаване на исковата молба,
когато ищецът е поканил ответника да заплати сумите по фактурите с уведомително
писмо изх. № 709 от 24.03.2016г. и когато ответникът най-късно е разбрал за тях.
В тази връзка, съдът намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.
301 ТЗ, която установява презумпция за съгласие на търговеца със сключената без
представителна власт сделка, ако не се противопостави веднага след узнаването й.
Съгласно
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. В случая ответникът не само не се
е противопоставил след узнаването за извършените от негово име действия, но ги
е потвърдил с конклудентни действия. Такова конклудентно действие според
константната съдебна практика представлява и приемането и осчетоводяването на
издадените от изпълнителя фактури за уговореното възнаграждение. Фактурите
отразяват възникналото между страните правоотношение и тяхното осчетоводяване
от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на
задължението по тях. Неподписаната фактура от купувача по договор за търговска
продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея.
(Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т.д. № 1882/2013 г., I т.о.; Решение №
71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т.о.; Решение № 114 от
26.07.2013 г. на ВКС по т. д.).
По
делото не са налице доказателства, че е налице такова противопоставяне веднага
след узнаването, поради което и такова доказване не е проведено по делото от
страна на ответника, с оглед на което презумпцията не е оборена, поради което
следва да се приеме, че действията, извършени от служителите на ответника са
потвърдени от търговеца. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че по
делото е доказано сключването на процесните договори за изработка, по които
съобразно чл. 258 ЗЗД дружеството - изпълнител има задължение да изработи
поръчаното съгласно уговореното без отклонения от поръчката, а ответникът -възложител
съгласно посочената разпоредба и чл. 266, ал. 1 ЗЗД има задължението да приеме
работата и да плати уговореното възнаграждение за приетата работа.
Настоящият
съдебен състав намира за доказано по делото, че ищецът „Б.Т.С.“ ООД - като
изпълнител е изпълнил възложената работа, която е била приета от възложителя „Д.Е.Е.“
ЕООД, както и че ищецът е доказал елементите от фактическия състав на своите
вземания за заплащане на възнаграждение по всеки от процесните договори за
изработка - сключването на договорите със съответното съдържание, извършване на
възложената работа и предаването, респ. приемането й от ответника без забележки.
От ответната страна по делото не е доказано, че същата е заплатила процесните
вземания, с оглед на което, въззивният съд намира, че предявените искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени в
пълен размер, ведно със законна лихва върху всяко от главните вземания от
датата на подаване на исковата молба - 27.04.2016г. до окончателното изплащане
на вземанията.
По
отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Въззивният
съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че дължимото възнаграждение е
възникнало от момента на приемане на извършената работа от възложителя, поради
което и забавата на ответника е настъпила от деня, следващ възникване на задължението. В тази
връзка, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
правилно и в частта, с която са уважени предявените акцесорни искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочените от първоинстанционния съд суми и
периоди и отхвърлени до пълните им претендирани размери.
Поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
При
този изход, разноски за въззивното производство се следват само на въззиваемата
страна, но предвид обстоятелството, че от страна на същата не е заявена
претенция за разноски, такива не следва да се присъждат в настоящото
производство.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20221579 от
10.10.2020 г., постановено по гр.д. № 23612/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 54 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.