Р Е Ш Е Н И
Е
18.09.2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и първи август 2020 г., в състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при
секретаря: Иванка Панчева
разгледа
гражданско дело № 785/2020 г. по описа на съда.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.А.В. ***,
срещу "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД - гр. София за признаване за
установено, че ищцата като наследница на В.В.И.не дължи на ответника поради
погасяване по давност сумата 3274,20 лв. главница, 504,51 лв. лихва за периода
от 20.04.2009 г. до 01.02.2010 г. и законната лихва от 01.12.2010 г., както и
разноски по делото в размер 175,57 лв. – задължение, за което е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.дело 5299/2010 г. на РС – Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че ищцата е майка на наследодателя,
починал на 08.12.2018 г. Съпругата и децата му са се отказали от наследството
му и негова наследница е останала тя. За задължението е образувано изпълнително
производство пред ЧСИ Г.Т. от 2016 г. Ищцата счита, че още преди образуването
му задължението е било погасено по давност.
Постъпил е отговор от ответника, с който той оспорва иска. На първо
място счита, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като В.
не е била конституирана като длъжник по изпълнителното дело. По същество го
счита за неоснователен и излага подробни доводи, сочейки и съдебна практика, за
това, че разрешението, дадено от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, според
което давност по време на изпълнителното производство тече, а се прекъсва с
всяко изпълнително действие, следва да се прилага само занапред, считано от
26.06.2015 г., и поради това според ответника погасителната давност за
вземането изтича едва на 26.06.2020 г. В отговора липсват твърдения за
образувано изпълнително производство преди 2016 г.
Искът
е с правно основание чл. 439 от ГПК.
В
съдебно заседание страните поддържат становищата си: ищецът чрез пълномощник в заседанието,
ответникът – с писмена молба.
Не е
спорно, че В.И.е починал на посочената в исковата молба дата.
По
правния интерес съдът е изложил мотиви при насрочването на открито заседание –
всеки длъжник или лице, за което се твърди, че е длъжник, може да предяви иск
за установяване, че не дължи, без значение дали е изрично конституиран като
страна по изпълнително производство и дали изобщо е водено такова изпълнително
производство. Ищцата като наследник на своя син след отказа на неговите деца и
съпруга от наследството му, за което са събрани доказателства по делото, е
станала длъжница по неговите облигационни задължения, включително процесното.
От
фактическа страна въз основа на представените по делото писмени доказателства не
се установява да е имало предприети изпълнителни действия между 07.01.2011 г.,
когато е издаден изпълнителният лист, и 24.06.2016 г., когато, още приживе на
Величко Иванов, е подадена молба от предходния кредитор, в чиято полза е
издаден изпълнителният лист – „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, за образуване
на изпълнително производство пред ЧСИ Г.Т..
С
договор за цесия от 10.01.2017 г. вземането на „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД е прехвърлено на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД,
което е заместило цедента и като взискател по изпълнителното производство.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Срокът
от поне 5 години и 5 месеца, изминал между двете събития – издаване на
изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство, е достатъчен, за
да погаси вземането по давност – петгодишна съобразно чл. 110 от ЗЗД. В този
период между януари 2011 г. и юни 2016 г. не се установяват действия,
прекъсващи или спиращи давността. Няма никаква пречка длъжникът да се позове на
нея и в хода на образуваното след това изпълнително производство, в това число
и след предприемането на изпълнителни действия по него – те не заличават
погасяването на вземането в резултат на напълно изтеклия преди това давностен
срок. Това е напълно достатъчно за уважаване на иска. Неотносими са към
настоящия спор съображенията за прилагането на цитираното в отговора
тълкувателно решение – те се отнасят за случаи на образувани в рамките на
давностния срок изпълнителни производства, каквото тук няма.
Няма
основание за задължаване на ищцата да посочи банкова сметка ***. Тя може да
предостави такава сметка на ответника доброволно, а ако не го направи, сумата
за разноските при влизане в сила на решението може да ѝ бъде изплатена по
общите правила за изпълнение на носими задължения.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ищцата С.А.В., ЕГН **********,*** не дължи на ищеца „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, поради погасяване по давност, изтекла
в периода от 07.01.2011 г. до 07.01.2016 г., следните суми: 3274,20 лв.
главница, 504,51 лв. лихва за периода от 20.04.2009 г. до 01.02.2010 г. и
законната лихва от 01.12.2010 г., както и разноски по делото в размер 175,57
лв. – задължение, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело 5299/2010
г. на РС – Пазарджик.
Осъжда
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД –
гр. София да заплати на С.А.В. разноски по настоящото дело в размер 687,17 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
СЪДИЯ: