МОТИВИ към Присъда № 146, постановена на 27.07.2020
г. по
НОХД №
364 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г.
Производството по НОХД № 364 по описа за 2019 г. на Районен съд Варна е
образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК
обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 1654
по описа за 2015 г. на Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обв. П.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „51 – ва“ № 1.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на П.Б.М. за това,
че на 17.11.2015 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество – кокаин с нетно тегло 1, 72 грама, със съдържание на
активен наркотично действащ компонент – кокаин 91 %, на стойност 602 лева – престъпление
по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК.
С определение от
27.07.2020 г., постановено по НОХД № 364 по описа за 2019 г. на Районен съд
Варна, съдът допусна изменение на обвинението в смисъл: на 17.11.2015 г. в гр.
Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество –
кокаин с нетно тегло 1, 72 грама, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент – кокаин 62, 8 %, на стойност 378, 40 лева – престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 27.07.2020 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 364 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа
възведеното обвинение срещу подс. М., като счита, че
от събраните в хода на наказателното производство доказателства несъмнено се
установява авторството и съставомерността на
деянието. Представителят на държавното обвинение поставя акцент в своята
пледоария върху свидетелските показания на двамата полицейски служители – св. Н.С.П.
и св. Н.Г.Р., които според него, доказват факта, че подс.
М. е държал в себе си полиетиленов плик, съдържащ наркотично вещество – кокаин,
поради което и следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл.
1 от НК. Поради гореизложените съображения, представителят на Варненската
районна прокуратура моли съда за произнасяне на осъдителна спрямо подс. М. присъда, като му бъдат наложени наказания
„лишаване от свобода“ в минимален размер, а именно за срок от една година и
„глоба“ в размер на 2000 лева, както и да бъдат възложени в негова тежест
сторените по делото разноски.
Упълномощеният защитник на подс. М. – адв. Й.Ц.
*** моли съдът да признае за невинен нейния подзащитен
по така повдигнатото срещу него обвинение, като представя подробни аргументи в
защита на своята позиция. Адв. Ц. се мотивира в своята пледоария защо следва да
бъдат кредитирани показанията на св. А. и св. Т., а същевременно не следва да
бъде дадена вяра на показанията на св. П. и св. Р.. Също така поставя акцент
върху многобройните според нея процесуални нарушения, свързани с процеса по
събиране на доказателства, конкретно с процесуално – следственото действие по
доброволно предаване на полиетиленовия плик, съдържащ наркотично вещество,
които нарушения според нея са опорочили цитираното действие и Протокола за
доброволно предаване следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност по
делото. Намирайки в обобщение, че обвинението е останало недоказано от
обективна и субективна страна, адв. Ц. моли за постановяване на оправдателна присъда,
въз основа на разпоредбата на чл. 304 от НПК.
Упълномощеният защитник на подс. М. – адв. П.Н.
*** се солидаризира със становището на адв. Ц. за постановяване на оправдателна
спрямо техния подзащитен присъда, като също обръща
внимание на съда върху множеството нарушения в процеса по събиране на
доказателства, извършени от разследващите органи. Адв. Н. застъпва позиция, че
липсват обективни доказателства, които да установяват съставомерността
на престъпно деяние, извършено от неговия подзащитен,
поради което и моли за произнасяне на оправдателен спрямо подсъдимия краен
съдебен акт.
Подс. П.Б.М. се придържа към
становищата на своите защитници адв. Ц. и адв. Н., като в предоставената му на
основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред
съда, подс. М. моли да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение, заявявайки, че има семейство, за което трябва да полага грижи, има
работа, и тепърва започва да гради живота си.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 17:20 часа на 17.11.2015 г. подс. П.Б.М. се намирал на паркинга на търговски обект –
супермаркет „Пикадили център“, находящ се в гр. Варна, ул. „Битоля“ № 1, като
държал в себе си полиетиленов плик, съдържащ високорисково наркотично вещество
– кокаин с нетно тегло 1, 72 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент – кокаин 62, 8 %.
Подс. М. разговарял на паркинга на търговския обект със
своя приятел св. Г.К.Н., когато към тях се приближили св. Н.С.П. и св. Н.Г.Р. –
оперативни работници към Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна, които решили да им
извършат проверка.
Св. П. се легитимирал посредством служебната си карта
пред подс. М. и св. Н. като полицейски служител от
Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна, при което подс. М.
веднага побягнал и се насочил към територията на бензиностанция „Ромпетрол“,
находяща се в близост до паркинга на магазин „Пикадили център“.
За целта, подс. М. преминал
през храстите, намиращи се в края на паркинга на търговския обект, скочил върху
тавана на движещия се по улицата между паркинга на търговския обект и
бензиностанция „Ромпетрол“ лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № В 6469 ВВ,
при което подс. М. загубил равновесие и паднал върху
земята.
Веднага след това се изправил и отново тръгнал да
бяга от полицейските служители св. П. и св. Р., които веднага след като подс. М. започнал да бяга от тях на паркинга на търговския
обект, го последвали.
Подс. М. пресякъл територията на бензиностанция
„Ромпетрол“, преминал с бяг уличното платно на бул. „Цар Освободител“, след
което преминал и уличното платно на ул. „Пирин“, като бил следван неотлъчно на
няколко метра зад него от св. Р. и св. П., които на висок глас неколкократно му
разпоредили да преустанови бягството си.
Преследвайки подс. М.,***
св. П. загубил равновесие и паднал върху земята, но веднага отново се изправил
и последвал подсъдимия и св. Р..*** и продължавайки да бяга от преследващите го
полицейски служители, подс. М. изхвърлил на земята
полиетиленовото пликче, съдържащо държаното от него наркотично вещество – кокаин с нетно тегло 1, 72 грама – действие, което
било забелязано от намиращия се на около 2 метра зад подсъдимия св. Р..
Междувременно св. Р. успял да настигне подс. М. и го съборил на земята в междублоковото
пространство в близост до кръстовището на ул. „Пирин“ и ул. „Македония“, като в
следващия момент към тях се приближил и св. П., който видял, че в близост до
подсъдимия и неговия колега св. Р. на земята има полиетиленово пликче,
съдържащо бяло на цвят кристалообразно вещество.
Св. Р. попитал подс. М.
какво е съдържанието на полиетиленовото пликче, което е изхвърлил на земята,
при което подсъдимият отговорил, че в опаковката се съдържа кокаин за лична
употреба.
По
отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и
се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на св. Н.С.П., показанията на св. Н.Г.Р.,
показанията на св. Н.Ж.Е., показанията на св. Г.К.Н., показанията на св. Ж.А.Т.,
показанията на св. Я.Т.А.; изготвената в хода на наказателното производство
съдебно – психиатрична експертиза от вещото лице д-р. Р.Б.; изготвената от
вещото лице Ц.Г. физико – химическа експертиза № 833/ 19.11.2015 г.;
изготвената от вещите лица Л.И.С. и Л.И.И.
допълнителна физико – химична експертиза, обективирана в Протокол за извършена
експертиза № 19/ НАР – 489; изготвената от вещото лице И.Е.А. – Х. физико –
химическа експертиза; изготвената от вещото лице С.П. съдебно – оценителна
експертиза.
На първо място съдът би желал да отбележи, че
принципно кредитира и дава вяра на всички разпитани в хода на наказателното
производство свидетели, като в случая от особена важност за разкриване на
обективната истина са показанията на св. Н.С.П. и св. Н.Г.Р. – полицейски
служители към Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна, които подробно и детайлно
разказват в своите показания за начина, по който е бил арестуван подс. М. в следобедните часове на 17.11.2015 г. Показанията
на двамата свидетели са логични и взаимнодопълващи се
в една много голяма степен, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Разбира
се, налице са някакви дребни несъществени разминавания в показанията на
свидетелите, но това обстоятелство според съда е житейско логично, тъй като от
момента на извършеното деяние, до момента в който те даваха показанията в хода
на съдебното следствие са изминали повече от три години и половина, за което
време е нормално някои техни спомени от задържането на подс.
М. да са поизбледнели.
По – важното в случая обаче е, че по основните
въпроси, свързани със задържането на подс. М. в
следобедните часове на 17.11.2015 г. двамата полицейски служители са
единодушни, поради което и съдът кредитира техните показания, особено по най –
важния и съществен въпрос, а именно дали подс. М. е
държал в себе си полиетиленов плик, съдържащ наркотично вещество.
В тази връзка св. Р. заявява „В този момент, след
като вече бе пресякъл ул. „Пирин“, аз бях на разстояние около 2 метра зад него,
като видях лицето да изхвърля нещо на земята. Три метра след това, аз настигнах
лицето и го задържах. Попитах лицето какво е изхвърли и то ми каза, че е кокаин
за лична употреба.“
Показанията на св. Р. се допълват от показанията на
св. Н.С.П., който сам признава, че не е пряк очевидец на това как подс. М. изхвърля полиетиленовия плик, съдържащ
наркотичното вещество – кокаин на земята, тъй като е бягал на известно
разстояние зад подсъдимия и своя колега, но показанията му макар и да
представляват косвено доказателство, изцяло потвърждават показанията на св. Р.,
тъй като св. П. свидетелства за това, че св. Р. в действителност е запитал
подсъдимия за съдържанието на полиетиленовия плик, при което подсъдимият е
отговорил, че веществото, съдържащо се в плика, представлява кокаин за лична
употреба.
В случая според съда следва да бъде поставен акцент
в този момент от свидетелските показания на св. Р. и св. П., доколкото защитната
линия на подсъдимия и неговите обяснения са, че не е носил в себе си това
полиетиленово пликче, съдържащо кокаин. Съдът не дава вяра на тези обяснения на
подсъдимия, доколкото липсва каквото и да е житейска логика, при условие , че
той не е носил в себе си наркотичното вещество, изключително категорично и
безпогрешно да назове съдържанието на наркотичното вещество, още повече, че то
не му е било показано нито от св. Р., нито от св. П..
Според съда, тук е момента да бъде направен коментар
по отношение мястото, на което е било намерено процесното полиетиленово пликче
с наркотично вещество. В тази връзка съдът се солидаризира отчасти с възражението
на защитата за някои слабости при водене на разследването по досъдебното
производство. В случая, според съда, е било редно да бъде извършено процесуално
– следствено действие по оглед и изземване на полиетиленовия плик, съдържащ
наркотичното вещество – кокаин. По този начин биха се събрали доказателства с
относително по – висока доказателствена стойност по отношение точното
местонахождение на полиетиленовата опаковка, тъй като към настоящия момент съдът разполага само и
единствено със свидетелски показания в тази насока, които разбира се, не са
съвсем прецизни, но и те няма и как да бъдат напълно еднопосочни и едва ли не
перфектно доказателство с неоспорима доказателствена стойност, поради няколко
както обективни, така и субективни причини.
В случая показанията на св. Р. и св. П. са
еднопосочни, доколкото двамата заявяват, че полиетиленовия плик се е намирал в
близост до краката на подсъдимия – св. П. определя разстоянието като 20 – 30
см.
Според съда не може да се очаква от двамата полицейски
служители да пресъздадат с точност разстоянието между изхвърлената на земята
опаковка, съдържаща наркотично вещество и тялото на подсъдимия, когато е бил
настигнат и повален на земята от св. Р.. Самият подс.
М. е бил преследван на едно не късо разстояние от двамата полицейски служители,
които очевидно са отделили не малко сили и емоции да успеят да заловят
подсъдимия, поради което и не е житейски логично да се очаква, че в този момент
те с изключителна прецизност ще си спомнят на какво точно разстояние се е
намирало изхвърленото полиетиленово пликче от тялото на подсъдимия..
Ето защо според съда следва да бъде поставен акцент
върху това, че са налице гласни доказателства, че подсъдимият е хвърлил на
земята, докато бяга от полицейските служители полиетиленовата опаковка,
съдържаща кокаин, а не толкова върху факта на какво разстояние се е намирало
полиетиленовото пликче от тялото на подсъдимия, когато последният е бил
задържан от св. Р. – защото на практика именно първият въпрос е важен,
съществен и релевантен за това, съдът да приеме, че подс.
М. е държал в себе си наркотично вещество.
Съдът би желал да вземе отношение и да направи своя
коментар по още два въпроса, които бяха поставени на вниманието му в края на
съдебното следствие от самият подс. М. и в хода на
съдебните прения от защитниците на подс. М..
На първо място съдът не вижда логика в действията на
разследващите органи защо е следвало процесното наркотично вещество да бъде
предавано доброволно от подсъдимия, при условие, че е могло да бъде иззето, по
съответния процесуален ред, предвиден в НПК от разследващите органи. Самият подс. М. обясни, че е написал, че „доброволно не предава“
наркотично вещество, с нарочно неграмотно и нечетливо изписани букви в
Протокола за доброволно предаване, което обстоятелство очевидно е останало
незабелязано от разследващите органи, но сам по себе си този факт не променя
действието по предаване на наркотичното вещество и приобщаването към
доказателствената съвкупност.
В хода на разследването, вкл. и по време на
съдебното следствие, се обсъждаше въпроса дали подс. М.
е носил в себе си чантичка – нещо, което той категорично отрече по време на
своите обяснения в края на съдебното следствие. В интерес на истината не се
събраха убедителни доказателства, че подсъдимият да е носил такъв атрибут, доколкото
св. П. и св. Р. споделиха, че сякаш са видели подсъдимия да носи такава
чантичка, но самите те признаха, че не са съвсем сигурни в тези свои твърдения,
още повече, че подобна вещ не фигурира в протокола за личен обиск на лицето, но
в случая според съда този въпрос не е релевантен по отношение фактическия
състав на повдигнатото обвинение, доколкото няма значение дали полиетиленово
пликче с наркотично вещество се е намирало в чантичка, носена от подсъдимия или
се е съхранявало някъде в дрехите му.
По отношение показанията на св. Е., на св. А. и св. Т.,
съдът както отбеляза по – горе в своите мотиви, няма причина да не ги
кредитира, но същите не са от толкова съществено значение за разкриване на
обективната истина по отношение релевантните въпроси, свързани с предмета на
доказване по делото и конкретно дали подсъдимият е държал наркотично вещество.
Съприкосновението на св. Е. с деянието се изразява в
това, че е чул силен шум от това как подс. М. пада
върху тавана на управлявания от свидетеля лек автомобил. Св. А. и св. Т. от
своя страна признаха, че не са видели подс. М. да
изхвърля каквото и да е от себе си и от дрехите си, докато е бил преследван от
полицейските служители, но тези показания, макар и съдът да ги намира за
достоверни, не означава, че в действителност подс. М.
не е хвърлил на земята полиетиленовото пликче с наркотично вещество. Според
съда показанията на св. Р. в случая е нормално да имат по – висока
доказателствена стойност, доколкото цитираният полицейски служител се е намирал
много по – близко до подсъдимия, отколкото неговите приятели св. А. и св. Т. и
е имал непосредствен очен контакт с него, доколкото е бил концентриран в
максимална степен, тъй като го е преследвал. Ето защо принципно съдът вярва на
св. А. и св. Т., че не са видели подс. М. да изхвърля
полиетиленовия плик от себе си, докато е бягал, но и вярва на св. Р., че в
действителност именно подсъдимия е изхвърлил полиетиленовата опаковка, съдържаща
наркотично вещество.
Самият вид на наркотичното вещество се установява от
изготвената от вещото лице И.А. – Х. физико – химична експертиза, обективирана
в Протокол за извършена експертиза № 19/ НАР – 1238. Вещото лице заключава,
след проведеното изследване на веществото, че в обекта (бяло прахообразно
вещество) има наличие на кокаин, фенацетин и левамизол, като процентното съдържание на активния
компонент – кокаин е 62, 8 %, а нетното му тегло 1, 72 грама.
Вещото лице е категорично за това, че Кокаинът е
поставен под контрол, съгласно Списък № 1 „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с него,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на Наредбата за
реда за класифициране на растения и вещества като наркотични, към чл. 3, ал. 2
на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съдът изцяло кредитира заключението на изготвената
от вещото лице И.А. – Х. експертиза, доколкото самата тя в качеството си на
експерт непосредствено е изследвала обекта на експертизата.
Именно това е основната причина съдът да не даде
вяра и да не кредитира изготвената от вещите лица Л.И.С. и Л.И.И. допълнителна физико – химична експертиза, доколкото те самите
признаха, че не са изследвали непосредствено отново веществото, а са изготвили
заключението на експертизата по писмени данни, което в случая поведение не
отговаря и не изпълнява поставената конкретна задача от съда, а именно отново
непосредствено да се изследва веществото.
По отношение изготвената от вещото лице Ц.Г. физико
– химическа експертиза, съдът не кредитира нейното заключение, доколкото самият
експерт по време на защитата на своето заключение по време на проведеното на
17.04.2019 г. открито съдебно заседание по делото обясни, че е допусната грешка
и не поддържаше изготвеното заключение, доколкото не можеше да се ангажира с
отговор колко в действителност е процентното съдържание на активния наркотично
действащ компонент.
По отношение ценовата стойност на наркотичното
вещество, съдът напълно кредитира заключението на изготвената от вещото лице С.П.
съдебно – оценителна експертиза, чието заключение, изготвено съгласно
Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на Министерски съвет на Република България,
е категорично, че ценовата стойност на наркотичното вещество, установено в
държане на подс. М. възлиза на 378, 40 лева.
Поради гореизложените съображения, съдът намира за
установено от фактическа страна, че на 17.11.2015 г. в гр. Варна, без надлежно
разрешително, подс. П.Б.М. е държал високорисково
наркотично вещество – кокаин с нетно тегло 1, 72 грама, със съдържание на
активен наркотично действащ компонент – кокаин 62, 8 %, на стойност 378, 40
лева.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Субектът
на престъпното деяние П.Б.М. е пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да
разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги
контролира, което обстоятелство се установява и от изготвената от д-р. Р.Б.
съдебно – психиатрична експертиза, чието заключение съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвено.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс.
М. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на
дееца е обхващал както обстоятелството, че упражнява фактическа власт върху
високорисково наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по – горе,
така и че извършва същите действия, без да притежава надлежно разрешение за
това.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подс. М. чрез действие – държане на наркотичното вещество –
кокаин. По делото категорично бе установен характера на наркотичното вещество –
кокаин.
Кокаинът
е поставен под контрол, съгласно Списък № 1 „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с него,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на Наредбата за
реда за класифициране на растения и вещества като наркотични, към чл. 3, ал. 2
на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Доколкото
по делото не се установи подсъдимия да е придобил и държал високорисковото
наркотично вещество, въз основа на лицензия за придобиване, преработване,
съхраняване и употреба на същата, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл.
35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се
приеме, че посочените действия, обвиняемият е осъществил незаконно, в нарушение
на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.
По вида и размера на наказанието.
Наказателният закон предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от една
до шест години и наказание „глоба“ в размер от 2000 лева до 10 000 лева за
извършителите на този вид престъпни деяния.
В случая липсват някакви смекчаващи отговорността обстоятелства.
Единствено може да се помисли за това, че подсъдимият е бил сравнително млад
при извършване на деянието – на 19 год., но това само по себе си не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство съгласно теорията на
наказателно – правната наука. В крайна сметка подс. М.
вече е бил приет да се обучава във висше учебно заведение, дори е наличен в
кориците на досъдебното производство договор от 13.10.2015 г., по силата на
който подс. М. е поел управлението на търговското
дружество „М – Транс – 99“ ЕООД – гр. Разград, поради което и съдът не може да
приеме, че макар и наказателноотговорно лице,
доколкото е пълнолетен, подсъдимият не е притежавал голям житейски опит, което
обстоятелство го е подвело да извърши престъпното деяние.
В случая обаче е налице едно отегчаващо отговорността обстоятелство, а
именно предходната съдимост на подс. М., който макар
и млад вече е бил осъждан два пъти, като едното престъпление, за което е
ангажирана наказателната му отговорност (за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.
1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК) е „тежко“ по смисъла на разпоредбата на чл. 93, т.
7 от НК и отново е свързано с наркотични вещества – факт, който неминуемо
повишава обществената опасност на деянието и дееца.
Макар и да е налице отегчаващо отговорността обстоятелство, според съда
може да се прояви снизхождение към подсъдимия, доколкото на 29.12.2019 г. (в
хода на съдебното производство) същият е станал баща и е създал семейство
(макар и с лицето Невена Валентинова Р. да нямат сключен официален брак), което
е някаква индиция, че същият прави опит да „поеме по
правия път“ в живота.
Ето защо съдът намира, че налагането на наказания в по – висок размер от
минималните прагове, предвидени в наказателния закон, по – скоро ще се отрази
изключително негативно на майката на сина му и самото малолетно детенце, които
очевидно имат огромна нужда от присъствието на подсъдимия до себе си, което не
е целта на наказателния закон.
Разбира се, настоящият съдебен състав си дава сметка и за приложението на
принципа reformatio in pejus, поради което и в случая няма законова възможност да
постанови по – тежко наказание на подсъдимия от наказанието, което му е било
определено в производството по НОХД № 793 по описа за 2017 г. на Варненския
районен съд, 37 състав, но по – важното в случая е, че и настоящият съдебен
състав е убеден, че наказание в минимален размер се явява най – справедливо и
със сигурност ще способства за постигане на целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК.
Поради гореизложените съображения, съдът наложи на подс.
П.Б.М., на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1
вр. с чл. 54, ал. 1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, което на основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален общ режим, както и му наложи наказание „Глоба“ в
размер на 2000 лева.
На основание разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в
изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, постановено
в производството по ЧНД № 337 по описа за 2015 г. на Окръжен съд – Разград,
което наказание също следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим,
доколкото изпълнителното деяние, предмет на разглеждане в производството по НОХД
№ 364 по описа за 2019 г. на Районен съд Варна, е извършено именно в границите
на изпитателния срок, рамкиран в присъдата, постановена по НОХД № 312 по описа
за 2015 г. на Окръжен съд – Разград.
По отношение веществените
доказателства и разноските.
Прилагайки разпоредбата
на чл. 354а, ал. 6 вр. с чл. 53, ал. 2, буква „А“ от НК съдът реши остатъкът от
вещественото доказателство по делото – наркотично вещество, иззето по досъдебно
производство № 1654 по описа за 2015 г. на Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна –
кокаин с нетно тегло 1, 72 гр. със съдържание на активни наркотично действащ
компонент кокаин – 62, 8 % представляващо предмета на престъплението да бъде
отнет в полза на Държавата, като след приключване на наказателното производство
с влязъл в сила съдебен акт да бъде унищожено.
На основание
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс.
П.Б.М. да заплати сторените разноски в наказателното производство, от които
сума в размер на 461, 81 лева в полза на Държавата по сметка на Районен съд –
Варна, доколкото са били сторени в хода на съдебната фаза на наказателното
производство и сума в размер на 174, 53 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна,
представляваща равностойността на разноските, сторени от разследващите органи в
хода на досъдебното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: