№ 4692
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210133 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-025050 от
05.12.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на Е. Р. Е., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Недоволен от НП е останал Е., който го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, в т.ч. не била посочена разпоредбата,
която е нарушена, не бил уведомяван, че регистрацията на автомобила му е
била служебно прекратена и, че автомобилът му е бил надлежно регистрират
и по време на проверката е бил с регистрационни табели. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Производството е образувано, след отмяна на първоначалното решение от
1
касационната инстанция, със задължителни указания за събиране на
доказателства.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 09.08.2022 г., около 14:35 ч., жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****, в гр. София, по ул. „Бойчо Бойчев“, с
посока на движение от бул. „Никола Петков“ към ул. „Околовръстен път“. Той
бил спрян за проверка от екип на ОПП СДВР, при която се установило, че
регистрацията на съответното МПС е прекратена служебно, съгласно чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, считано от 03.08.2022 г. Материалите от проверката били
докладвани в СРП, като бил постановен отказ за образуване на досъдебно
производство.
Въз основа на материалите по преписката е издадено и обжалваното НП
№ 22-4332-025050 от 05.12.2022 г., издадено от началник група към СДВР,
отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на Е. Р. Е., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за изясняване
на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички
доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна
картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата
събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да
излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът намира, че АУАН и НП
Жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му /при
2
липса на данни за датата, съдът намира, че е в срок/, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в срок по чл. 34 от ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не
отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН, а същото е и
субективно несъставомерно. Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП сочи,
че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Съдът намира, че АНО следва да посочи, кога е подадена
информацията за процесното МПС, както и кога е уведомен собственикът на
последното, защото тези обстоятелства подлежат на доказване в
производството и пряко касаят съставомерността на деянието. При
непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение,
което нарушава правото му на защита.
В случая, видно от писмо от МВР – Видин /л. 19 от делото/ е, че
жалбоподателят не е бил уведомен за прекратената служебно регистрация на
автомобила. Единствено е посочено, че е уведомен за изтекла задължителна
гражданска отговорност от ГФ. От тук следва изводът, че нарушението не е
извършено виновно, защото не е установено, че деецът е знаел за
прекратяването на регистрацията. А щом не е извършено виновно и деецът е
физическо лице, това деяние не е административно нарушение и е
незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача.
Горните изводи водят съда до извод, че НП е незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени изцяло.
С оглед изхода на делото на жалбоподателят следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 500,00 лв., адвокатско възнаграждение в
първото по ред производство пред СРС. В касационното производство
жалбоподателят е претендирал разноски, но няма доказателства такива да са
направени, поради което съдът не дължи произнасяне за тях. В настоящето
производство няма данни такива да са сторени, поради което съдът не дължи
произнасяне.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 22-4332-025050 от 05.12.2022 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр.
чл. 53 от ЗАНН, на Е. Р. Е., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР, отдел „Пътна Полиция“ да заплати на Е. Р. Е., с ЕГН
********** сумата от 500,00 лв., представляващи разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4