Р Е Ш Е Н И Е
№…………
28.02.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: В.П.
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 1127 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 205/10.10.2019
г., Левченски районен съд по гр. дело № 408/2019
г. по описа на същия съд е осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ - МВР, гр.София, ул.”Пиротска”№171А, да заплати на И.О.Л. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1539,28 лв. главница, представляваща
възнаграждение за извънреден труд от 230,087 часа за периода 05.06.2016г. -
31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 05.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като е
отхвърлил предявения иск за разликата до пълния претендиран с исковата молба
размер от 1853.64 лв., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“, МВР, гр.София, да заплати на И.О.Л., ЕГН:**********, сумата от
298,74 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
Осъдил е на
основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“ Пожарна безопасност и защита на
населението“, МВР, гр.София, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – гр.Левски,
сумата 61,57 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената
искова претенция, както и 221,60лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, в която се изразява становище за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът
твърди, че решението на Районния съд е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения
са уредени от ЗМВР. На първо място, съдът неправилно проследява и анализира
действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗМВР, които са
регламентирали през процесния период реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В чл.199 и чл.200 от ЗМВР е регламентирана основна
заплата: в чл.201 – допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а
съгласно чл.202 ал.1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва
изброяване на пет вида възнаграждения. Със Закона за изменение и допълнение на
ЗМВР, обн. ДВ бр.93/2009 г. е добавена ал.5, според която допълнителните
възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерски съвет. В
ДВ бр.88/2010 г. в ал.1 е въведена т.5 – възнаграждение за специфични условия
на труд, а в края на ал.5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия
ЗМВР от 2014 г. уредбата е реорганизирана, като старите чл.201 и чл.202 по
отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл.178, обособен е нов
чл.179, чиято ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на
официални празници и време на разположение, а ал.2 и ал.3 имат общо значение,
като ал.3 възпроизвежда последната редакция на ал.5 на стария чл.202. Неправилен
е изводът на съда, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради
наличие на празнота в правната уредба. Не е налице празнота в правната уредба,
а специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца,
чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба по неговото
прилагане. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от
ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла
на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25
лв. на час. На следващо място, съдът противоречиво и непоследователно е мотивирал
извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове
нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. След
като е установил, че е положен нощен труд, съдът постановява решение, че на
ищеца се дължи заплащане за извънреден труд. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове
претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Твърдението, на
което се позовава ищецът и е възприето от съда, че при преизчисляване на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 получените допълнителни часове трябва да
се заплащат като извънреден труд, би постановило в по-неблагоприятно положение
работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни
правоотношения са регламентирани от ЗМВР. Съдът е приел като доказателство
съдебно-счетоводна експертиза с манипулативен резултат и така с постановеното
решение е присъдил на ищеца в повече, отколкото е исковата му претенция, като
не е отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него вече е заплатен като
извънреден труд. Въззивникът моли, Окръжния съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение като неправилно. Претендират се направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В законоустановения срок не е постъпил писмен
отговор от въззиваемия И.О.Л..
В съдебно заседание въззиваемият И.О.Л. не се
явява и не се представлява.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в
жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
В тази връзка следва да се
уточни, че в отхвърлителната си част решението не е обжалвано, влязло е в сила
и не е предмет на настоящето въззивно производство.
Безспорно по делото е че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността „водач на специален автомобил I степен и пожарникар в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН) -
Белене при Областна Дирекция „ПБЗН“
гр.Плевен – Главна Дирекция „ПБЗН“ София, като осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Спорни са въпросите: полагал ли е
въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли
да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв
размер?
Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на
изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
- чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение –
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.
/, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена
с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи /обн., ДВ, бр.
60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Става
ясно, че в рамките на процесния период, от 05.06.2016
год. до 31.03.2019 год. са действали следните наредби: 1. за периода от
01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;
2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Субсидиарното приложение на
гражданското законодателство и по този въпрос следва от цялостната логика на
ЗМВР, който неколкократно – чл.188, чл.190 и т.н. препраща към Кодекса на труда
спрямо права на държавните служители във връзка с полагания труд.
Настоящия
въззивен състав не споделя възраженията на въззивника - ответник относно
неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 –
5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Ето защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице празноти или са предвидени
по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения, и редът за получаването им.
Основателно
обаче е възражението, че правилото за преизчисляване на нощния труд в дневен е
неприложимо за периода 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на
еднаквата по степен норма на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/,
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната
на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало.
При
сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се извършва
преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава става
дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съгласно
приетото от районния съд заключение на съдебно –икономическа експертиза за
процесния период ищецът-въззиваем е положил нощен труд както следва: за 2016 г.
- 314 часа, за 2017 г. – 599 часа, за 2018 г. – 640 часа и за 2019г. – 56 часа или
общо за целия период ищецът е положил нощен труд от 1609 часа. За процесния период на ищеца е заплащано
възнаграждение за нощен труд по 0,25 лв. за всеки отработен час – или общо за
периода сумата от 402.25 лв. След превръщането на нощния труд в дневен и
преизчисляването с коефициент 1,143 става ясно, че за процесния период въззиваемият
е положил общо 1839.087 часа труд. Тъй като за периода 01.01.2018г. –
30.06.2018г. работодателят не е имал задължението да отчита и заплаща този
труд, приравнен с посочения коефициент то следва от общото количество да се
приспадне положения през този период нощен труд от общо 280 часа или нощният
труд който следва да се приравнява е в общ размер на 1329 часа и умножен с
коефициент 1.143 става 1519.05 часа. Разликата е от 190,05 часа, която представлява извънреден труд, който не е
отчетен от работодателя и не е заплатен. Умножен по средна часова ставка за
извънреден труд от 6.69лв., съгласно заключението се получава дължима сума 1271.42лв.
или с 267.86лв. по-малко от присъдените 1539.28лв.
Тези съображения обуславят намаляване на дължимите суми, като главница,
съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, като за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. следва да бъдат
приспаднати сумите, получени от вещото лице чрез преизчисляване на нощния труд
към дневен с коефициент от 1,143, като предявеният иск с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява неоснователен
и недоказан за сумата над 1271.42лв. до 1539.28лв. /за сумата като главница в
размер на 267.86лв./ и
следва да бъде отхвърлен в тази си част.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на ПлРС в
частта му, в която Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР- София е осъдена
да заплати на И.О.Л. от гр. Плевен сумата над 1271.42лв. до присъдения размер от 1539.28лв., представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 05.06.2016 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
като вместо него и по съществото на правния спор, следва да бъдат отхвърлен,
като неоснователен предявения от И.О.Л. иск срещу Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР- София за сумата
от 267.86лв.,
представляваща разликата над сумата от 1271.42лв. до предявения размер от 1539.28лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските и в частта за
държавната такса над сумата от 50.86лв. до присъдените 61.57лв.
Следва да бъде потвърдено решението на Плевенски районен съд в останалата
му обжалвана част.
При този изход на делото, съобразно уважената част от иска от 1271.42лв. на ищеца се дължи
присъждане на разноски от 617.31лв. /900лв. по списъците по чл.80 ГПК/.
Отхвърлената част от иска е за общо 582.22лв., като на ответника се дължи
присъждане на юрисконкулско възнаграждение в минимален размер от по 100лв. на
инстанция и д.т. 30.79лв. за въззивното производство или съобразно отхвърлената
част 72.49лв. Поради това следва да бъде осъдена Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР- София да заплати направените деловодни разноски по
компенсация от И.О.Л. за двете инстанции в размер на 544.82лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 205/10.10.2019 г., постановено
от Левченски районен съд по гр. дело № 408/2019
г.в частта му, в която Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР- София е осъдена да заплати на И.О.Л. , ЕГН ********** от гр.Белене сумата
над 1271.42лв. до присъдения размер от 1539.28лв., представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 05.06.2016 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
както и в частта му относно присъдените разноски и в частта за
държавната такса над сумата от 50.86лв. до присъдените 61.57лв, като вместо
него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.О.Л. , ЕГН ********** от гр.Белене против Главна дирекция “Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР- София , иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ за заплащане на сумата от 267.86лв., представляваща разликата
над сумата 1271.42лв. до присъдения размер от 1539.28лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 05.06.2016 г.- 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК Главна дирекция “Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР- София ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски
по компенсация от И.О.Л. , ЕГН ********** от гр.Белене за двете инстанции в размер на 544.82лв.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Плевенски районен съд в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :