ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.07.2023 г.
Административен съд Русе, 5 състав, в
закрито заседание на 7 юли
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 30 по описа за 2023
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е молба
вх.№ 2541 от 15.06.2023г. от адвокат Д.Д., процесуален представител на жалбоподателите
Х.А., М.П. и Й.Р. по делото за изменение на решение №153 от 02.06.2022г. по адм.д.№30/23г.
на АС Русе в частта за разноските. Претендира осъждането на Община Русе за още
две хиляди лева – по хиляда лева за процесуално представителство за Х.А., М.П..
Насрещната страна, в
срока по чл.248, ал.2 от ГПК, взема становище за неоснователност на искането.
Делото е образувано
по осем жалби срещу решение на Общински съвет Русе. Трима от жалбоподателите - Х.А.,
М.П. и Й.Р., са представлявани от адвокат Д.Д.. В съответствие с представените
по делото доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, съдът е
присъдил разноски в размер на 1000 лева на Й.Р. и по 10 лева на тримата –
внесена държавна такса. Отказал е да присъди адвокатско възнаграждение на адв.Д.
по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата за процесуалното
представителство на останалите двама жалбоподатели, като е приел, че депозираната
жалба е обща за тримата жалбоподатели, извършените действия на адвоката по
процесуалното представителство са едни и същи и положеният труд на адвоката е
достатъчно възнаграден със заплатеното от Й.Р. адвокатско възнаграждение от
1000 лева.
Сочените в искането за изменение на решение №153/02.06.2023г. в частта за разноските доводи са, че с всеки от доверителите си адвокатът е провел различни срещи, отделил е за всеки от тях време за консултации и е провел различни по време телефонни разговори. Тези доводи не променят формираният от съда извод за недължимост на допълнително адвокатско възнаграждение. Проведените срещи и телефонни разговори нямат правен характер и не следва да се квалифицират като правна дейност, за която се дължи адвокатско възнаграждение. Дори и да се приеме, че те съставляват форма на правна консултация, то очевидно се касае до проведени три идентични по съдържанието си правни консултации /първата от които е заплатена/, които ангажират само времевия капацитет на адвоката, но не и допълнително извършена от него правна дейност.
С оглед на
горепосоченото, не са налице никакви основания за изменение на решение №153 от
02.06.2022г. по адм.д.№30/23г. на АС Русе в частта за разноските, молбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран така,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молба вх.№ 2541 от 15.06.2023г.
от адвокат Д.Д., за изменение на решение №153 от 02.06.2022г. по адм.д.№30/23г.
на АС Русе в частта за разноските
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: