№ 8
гр. Средец, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20252170200007 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 72, ал.
4 от ЗМВР.
Жалбоподателят М. К. С. ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
Дебелт, общ. Средец, обл. Бургас, ж.к. **** чрез адвокат Б. Я. от АК – гр.
Бургас, обжалва Заповед за задържане на лице с рег. № 269зз-5/12.01.2025 г.
издадена от Х. Т. Т., на длъжност полицейски инспектор при РУ – гр. Средец,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано, за срок до 24 часа
да бъде задържан жалбоподателя в помещение за временно задържане на РУ -
Средец.
Жалбоподателят иска от съда, да постанови решение, с което да отмени
оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за липсата
на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.
Органът, издал оспорвания акт, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Допълва, че жалбоподателят е разпитан в качеството на пострадал
от извършено престъпление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв. Б. Я. при БАК. Релевират се съображения за
отмяна на оспорената заповед, като излага подробни доводи затова,
претендира за разноски, представя договор за правна помощ и съдействие.
Ответникът от Х. Т. Т., на длъжност полицейски инспектор при РУ – гр.
Средец, лично оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я
отхвърли изцяло като такава, а във фазата по същество моли издадената
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи, че
заповедта е била издадена, тъй като са били налице данни за това, че
жалбоподателят е заподозрян за извършено престъпление.
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалването, пред съответния надлежен съд и при спазване на 14-
дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № 269зз-5/12.01.2025 г. издадена
от Х. Т. Т., на длъжност полицейски инспектор при РУ – гр. Средец
жалбоподателят М. К. С. ЕГН ********** е бил задържан по реда на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 12.01.2025 г. в 16:00 часа, като е бил освободен на същия
ден - 12.01.2025 г. в 17, 20 часа, като основанието му за задържане е посочено,
че това е сторено във връзка с чл. 325, ал. 1 от НК – Затова, че на 12.01.2025 г.
около 04:00 часа в гр .Средец, общ. Средец, в игрална зала „Средец“ извършва
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в
явно неуважение към обществото, като участва в сбиване с лицето М. С.П., с
ЕГН: **********, като му нанася юмрук в областта на лицето.
Установява се, че заповед за задържане на лице рег. № 269зз-
5/12.01.2025 г. не препраща към докладна записка или досъдебно
производство. По полицейската преписка липсва изготвена докладна записка
относно причините, поради които е постановена оспорената заповед.
Приложени са копия от протоколи за предупреждение от 12.01.2025 г. на М.
С.П. и жалбоподателя.
Съдът, от своя страна е изискал от Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО
– гр. Средец, протоколи за разпити на М. С.П., М. К. С., С.С.К., Г.П.П., Б.Н.Н.,
Х.Д.С., лист за преглед на пациент № 001167 на УМБАЛ Бургас АД,
Съдебномедицинско удостоверение № 10/2025 г. на УМБАЛ Бургас АД по
отношение на М. С.П., Съдебномедицинско удостоверение № 16/2025 г. на
УМБАЛ Бургас АД по отношение на М. К. С. , съдебномедицинска
експертиза № 64/2025 г. на УМБАЛ Бургас АД съдебномедицинска
експертиза № 65/2025 г. на УМБАЛ Бургас АД, приобщени към ДП №11/2025
г. по описа на РУ – гр. Средец.
Обжалваната заповед за задържане не препраща към ДП№ 11/2025 г. по
описа на РУ – гр. Средец.
От свидетелските показания на Б.Н.Н. ЕГН: **********, Г.П.П. ЕГН:
**********, М. С.П. ЕГН: **********, С.С.К. ЕГН: **********, се
установява, че на 12.01.2025 г. около 04:00 часа са били в игрална зала
„Средец“, като познато за тях лице като М. „Л“ от Дебелт, на видима възраст
около 30 години се е доближило до тях. Държало се е агресивно,
предизвикателно, невъзпитано и неочаквано е ударило с юмрук своя
съименник М. С.П., като последвала размяна на удари.
От заключението на съдебномедицинска експертиза се установява, че М.
К. С. има кръвонасядане в областта на клепачите на дясното око и дясна буза.
Оток в областта на дясната половина на лицето. Разкъсно-контузна рана в
областта на лявата половина устата. По данни на пострадалия - силни болки в
2
дясната половина на лицето, затруднено дъвчене. Съобщава за разклащане на
предни горни зъби, като е затруднено движението на долната челюст. От
медицинската документация се установява, че има счупване на дясната
орбита. От прегледа при д-р Ж.М. се установява, счупване на долната челюст
в дясно на две места и разклащане на първи горен десен зъб втора степен, като
тези увреждания причиняват на С. трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за срок от 30 дни.
От показанията на св. Н. се установява, че сутринта на 12.01.2025 г. -
неделя, към 8.30 часа, получила СМС от жената на М., в който пишело, че
снощи на М. са пет човека са нанесли побой в гр.Средец. Веднага събудила
брат му Д.. Двамата се чули си по телефона, при което Д. посъветвал М.,
веднага да отиде до болницата, за да си изкара медицинско. В същото време
тръгнали към с. Дебелт. Около 11.00 часа качила М. в колата и тримата с брат
му отправили към РУ – Средец. Влезли във фоайето на РУ – Средец. Тествали
М. с дрегер за алкохол, който тест излезе отрицателен. Видимо, М. на скулата
имал гной, по устните кръв, по окото синини. Около обяд излезли да обядват,
като се върнали след 30 минути. Свидетелката стояла отвън, като към 15.00
часа, пристигнал баща на М.. Тя с мъжа си тръгнали около 17.30 часа, По
свечеряване. Допълва, че М. носил лист с преглед от медицинско лице, като
споделил, че са искали да му шият устната, че му е пукната скулата, но на
другия ден разбрали, че челюстта и скулата са счупени. Излага, че, пред РУ –
Средец отишли към 11:20 часа. Престоя на М. бил около 5 часа – 5 часа и 30
минути в РУ - Средец.
По делото се установява, че жалбоподателят сам е посетил РУ – гр.
Средец и няма данни да е бил търсен, както и да се е укривал.
От приложената по делото Декларация от 12.01.2025 г. се установява, че
жалбоподателят е поискал да ползва служебен защитник, поради липса на
средства, като такъв не му е осигурен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните доказателства, приетите писмени доказателства по делото и
разпитаните в хода на делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед за задържане на лице представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК. При проверката съдът следва да прецени
актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма,
спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 от АПК
поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при
преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност
- да провери дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт.
3
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка
за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от
оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намери, че
жалбата е основателна.
Видно от приетите писмени доказателства по делото се установява, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски
орган Х. Т. Т., на длъжност полицейски инспектор при РУ – гр. Средец.
Съдът обаче намира, че са допуснати нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
На първо място на жалбоподателят не е осигурена правна помощ, което
води но нарушаване на правото му на защита.
На следващо място Съдът на ЕС по дело С-608/21 г. с предмет
преюдициално запитване на Софийски районен съд приема, че чл. 6, параграф
2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май
2012 година относно правото на информация в наказателното производство
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна
уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или
обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за
престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени,
могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата
разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на
посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на
задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в
кратък срок след началото на същото.
Съгласно същото решение чл. 6, параграф 2 от Директива 2012/13
трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица,
заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат
цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да
оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да
съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи,
сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите,
формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото
престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като
същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се
вреди на напредването на текущо разследване.
Издадената заповед по същество не съдържа мотиви, а възпроизвеждане
единствено на цифровото и словестно посочване на законовата норма на 325,
ал. 1 от НК. Бланкетното посочване на правната норма не дава никаква яснота
относно за какво деяние е образувано досъдебното производство, тъй като
следва да се посочи не само цифровото изражение на текста от НК, но и
словестното му посочване с думи, не става ясно, какви именно действия е
извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени
неговата съпричастност към извършването им, което да обоснове
необходимостта от задържането му. Именно посочване на конкретните
4
действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват
фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл.
74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. За целите на полицейското задържане по реда на ЗМВР
е необходимо и достатъчно да са описани фактическите действия, като
задържането има за цел да установи дали те са извършени от задържаното
лице, респ. дали биха осъществили състав на престъпление и именно поради
това законът употребява "данни" за престъпление, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията
на оперативна самостоятелност да приложи мярката, дори без да се поставя
условие за точна квалификация на деянието. За целите на задържането по реда
на чл. 72 от ЗМВР, наличието на такива категорични данни, които да
обвързват жалбоподателя със соченото престъпление не са задължителни,
като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 -
Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без
посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от
изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ
приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта
от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол. В този смисъл е налице нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи., тъй като
заповедта за задържане не съдържа факти или информация, че съществува
обосновано предположение за извършване на престъпление от страна на М.
С.. Нещо повече, установява се и от изложеното от самия актосъставител в
становището си по жалбата, че е разпитал жалбоподателя в качеството на
пострадал.
На следващо място, задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява
ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по
изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление.
В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от
тези цели.
Самоличността на М. С. е била установена, като доброволно е посетил
РУ – гр. Средец.
По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление.
5
Не сочат данни за опасност и от укриване.
За съдът е неизвестно, какви точно легитимни цели е преследвал
административния орган за да пристъпи към задържане, тъй като
доказателства за такива в делото липсват.
Въпреки, че липсата на фактически данни в заповедта е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, за пълнота
съдът намира, че е необходимо да добави и следното:
Административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, съответно е следвало да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане.
В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяна на издадения административен акт, какъвто представлява и заповедта
за задържане на лице. Мотиви на административния акт може да се съдържат
най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съд
(аргумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС),
каквито в случая не се съдържат.
От гореизложеното следва, че не се доказа по делото наличието на
законовите основания за законосъобразно упражняване правото по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР и заповедта следва да бъде отменена.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и
своевременно претендира и доказва извършването на такива определени по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.),
следва да се присъди в полза на адв. Б. Я. при БАК възнаграждение в размер
на 750 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2, във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 269зз-5/12.01.2025 г.
издадена от Х. Т. Т., на длъжност полицейски инспектор при РУ – гр. Средец,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано, за срок до 24 часа
да бъде задържан М. К. С., с ЕГН: ********** в помещение за временно
задържане на РУ-Средец.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от АПК, ОД на МВР гр. Бургас да
заплати на адвокат Б. Я., сумата от 750 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
6
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7