№ 96
гр. , 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
20211860100281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „*****************“ ЕООД, ЕИК:
********** чрез пълномощника юрк. Г.К. против ИЛ. Т. М., с която се иска от съда да осъди
ответника да заплати на „*****************“ ЕООД сумата от 750.00 лв. – неплатена
главница по договор за кредит №**********/*********г. между „*******“ ЕООД и ИЛ. Т.
М., вземанията по който договор са прехвърлени на ищеца „*****************“ ЕООД с
договор за цесия от ********г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимата сума. В
условията на евентуалност се иска осъждане на ответника да заплати същата сума от 750 лв.
като получена без правно основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на *********г. между „*******“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската марка „******“ и ответника ИЛ. Т. М., в
качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит №********** по реда на чл.6
ЗПФУР. Сочи се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ, а
процедурата по сключване на договора е подробно описана в Общите условия на „*******“
ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Сочи се, че
кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на
„******“ на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg. След подаване на
заявката проект на договора за кредит се предоставил на кредитополучателя на интернет
1
страницата, като последният трябвало да го подпише, което се извършвало чрез бутона
„Подпиши“ , след натискането на който бутон се считало, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и
бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора и се съгласява
сумата по кредита да се преведе на посочената във формуляра за заявка банкова сметка или
по алтернативен начин. В процесния случай, договорът за кредит между страните бил
сключен на *********г. и се явявал трети по ред договор между страните. В заявката си ИЛ.
Т. М. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 750 лв., като заявил и
ползването на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 05.05.2016г. Сумата била
отпусната от кредитодателя посредством системата epay.bg на името на кредитополучателя
в „Изипей“ АД на *********г.
В исковата молба се сочи, че със сключването на договора ИЛ. Т. М. се е задължил да
върне на кредитодателя сума в общ размер на 952.50 лв., от които главница в размер на 750
лв., договорна лихва в размер на 25.27 лв. за периода на ползване на кредита и такса за
експресно разглеждане в размер на 177.23 лв. С настъпване на падежа по договора -
05.05.2016г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. В т.13.2
от ОУ била уговорена неустоечна клауза, като съгласно същата от 06.05.2016г. „*******“
ЕООД започнал да начислява неустойка за неизпълнение, която в конкретния случай е
40.99% върху неизплатената сума за периода на просрочие. Сочи се, че от „******“
изпратили 4 бр. напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за
кредит, които са таксувани спрямо тарифата на кредитодателя.
Твърди се в исковата молба, че на ********г. „*******“ ООД, в качеството си на
цедент, сключил с „*****************“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по Договор за кредит №********** в общ размер
1961.10 лв., от които: главница- 750.00 лв., такса експресно разглеждане- 177.23 лв.,
договорна лихва – 25.27 лв., неустойка- 978.60 лв. за периода от 06.05.2016г. до 22.11.2018г.;
такси за събиране- 30.00 лв. По силата на сключения договор за цесия, цесионерът бил
изрично упълномощен да уведомява длъжниците от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията, като изпратените до адреса на длъжника уведомления- 2бр. били върнати в
цялост с отметка „Получателят отсъства“. Предвид изложеното, ищецът
„*****************“ ЕООД счита, че има изискуемо вземане, от което претендира
главницата в размер на 750 лв.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, изтекъл на 09.08.2021г., по делото не е постъпил писмен
отговор от ответника ИЛ. Т. М. и същият не е взел становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира, чрез юрк.Г.К., молба-
2
становище, в която моли съда да постанови, на основание чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК,
неприсъствено решение срещу ответника М. в случай, че са налице предпоставките за това.
Процесуалният представител на ищеца в своята молба взема становище и по съществото на
делото.
Ответникът ИЛ. Т. М. не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Не
е депозирал нищо и в писмен вид.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 240, ал.1 и ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл.6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ за вземането за главница по
Договор за кредит. В условията на евентуалност е предявен иск с правна квалификация
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на получена без основание сума.
Евентуално предявените искове са допустими, като основателен е главният такъв,
поради което евентуалният иск не се разглежда.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са връчени съобщение, ведно с разпореждане
на съда №407 от 10.05.2021 г. по чл.131, ал.1 ГПК за връчване на препис от исковата молба
и указване възможността за подаване на писмен отговор, с които са му указани и
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание, датата за което заседание му е съобщена с определение № 204 от
01.09.2021г. за насрочване на делото, както и отчитайки обстоятелството, че предявеният
главен иск по чл.240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.6 ЗПФУР е вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /Договор за
прехвърляне на вземания №*************/********г. и Приложение №1 към него
/извлечение/; потвърждение за прехвърляне на вземания, издадено от „*******“ ЕООД;
Договор за кредит №**********/*********г. и Общи условия към него; разписка за
извършено плащане №2000000101313200 от *********г.; пълномощно за уведомяване за
цесия; уведомление за цесия; известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД/, намира, че
следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в
претендирания размер без решението да се мотивира по същество, съобразно чл.239 ГПК.
Относно разноските, съдът намира, че с оглед изхода на делото, разноските от общо
200 лв. /50 лв. за заплатена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение/
следва да се възложат на ответника по правилото на чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното и на основание чл.239 ГПК, Съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 6 ЗПФУР вр. чл.9 ЗПК и
чл. 99 ЗЗД, ИЛ. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: с.М., ***********, ул. „************“
№30 ДА ЗАПЛАТИ на „*****************” ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н **********, ул. „************“ № 10, сумата от 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит
№ **********/*********г., сключен между длъжника – ИЛ. Т. М. и „*******“ ЕООД, което
вземане е прехвърлено на ищеца „*****************“ ЕООД с Договор за прехвърляне на
вземания № *************/********г., сключен между „*****************” ЕООД и
„*******“ ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 05.05.2021 г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ИЛ. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: с.М.,
***********, ул. „************“ №30 ДА ЗАПЛАТИ на „*****************” ЕООД
сумата от 200 лв. /двеста лева/ – разноски в производството по гр.д. № 281/2021 г. по описа
на Районен съд – Пирдоп, от които държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
4