№ 2528
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20211110213033 по описа за 2021 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „АНДРЕАС ШТИЛ” ЕООД, представлявано от Г. В. ДР. –
управител, срещу Наказателно постановление (НП) № 2096/11.08.2021г., издадено от С.Д.П.
– Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (ДА
ДРВВЗ). НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 2096/28.05.2021г., съставен от М.Б.Т. държавен експерт в отдел „Горива и
масла” към Главна дирекция ДРВВЗ при Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси” (ГД ДРВВЗ). С АУАН се констатира извършено от „АНДРЕАС
ШТИЛ” ЕООД, ЕИК ********* нарушение по чл. 4, ал. 2 от Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти (ЗЗНН) във вр. с чл. 60, ал. 2, предл. 1 от ЗЗНН. С НП и на основание чл. 8,
ал. 2, т.15 и чл. 60, ал. 2, предл. 1 от ЗЗНН във вр. с чл. 83 от ЗАНН на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за извършеното административно нарушение.
Обжалваното НП е връчено на представител на санкционираното Дружество на 27.08.2021г,
видно от известието за доставяне, приложено към административно наказателната преписка.
Жалбата срещу НП е изкогнвена от активно легитимирано за това лице – от Г.Д., управител
на санкционираното Дружество. Тя е подадена в законоустановения срок (входирана в ДА
ДРВВЗ на 03.09.2021г.). Като подадена в срок от активно легитимирано за подаването й
лице, жалбата се явява процесуално допустима.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като незаконосъобразно, постановено при
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на ЗЗНН. Иска
1
се отмяна на процесното НП на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН. Изтъкват се доводи,
че Дружеството не е адресат на нормата на чл.4, ал.2 от ЗЗНН към датата на твърдяното
нарушение – 15.02.2021г., т.к. едва на 27.04.2021г. това Дружество е вписано в Регистъра,
воден от ДА ДРВВЗ, което е станало със Заповед № РЗЛ-4/27.04.2021г на Председателя на
ДА ДРВВЗ. Указва, че ако се приеме становището на АНО за наличие на задължение по чл.4
от ЗЗНН за дружеството преди датата на вписване в Регистъра, на практика ще се окаже, че
Председателя на ДА ДРВВЗ може със своя Заповед да придава обратно действие на
законови норми, което е правен абсурд.
Като причина за забавеното подаване се сочат законодателни изменения и твърде кратките
срокове, които българският законодател предоставя на правните субекти да изпълнят новите
законови положения.
Настоява се за липса на обществена опасност, няма настъпила вреда, която да обуслове
обществена опасност, изключваща приложението на чл.28 от ЗАНН и настоява при
евентуалност, да се приложи тази разпоредба.
В съдебно заседание жалбоподателят „АНДРЕАС ШТИЛ” ЕООД, редовно призовано чрез
управителя си Г.Д., се представлява от адв. П.Ц. и адв. Б.С. Поддържа изнесеното в
Жалбата, моли за приложение на чл.28 от ЗАНН, като се иска отмяна на обжалваното НП
като незаконосъобразно. Не се претендират разноски, заявяват, че е достатъчна отмяната на
обжалваното НП.
Въззиваемата страна ДА ДРВВЗ, редовно призовани чрез юрк. в Агенцията М.З. се
представляват от гл. юрк. М.К. и гл. юрк. А.А.. Претендира присъждането на разноски, за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните доказателства, а именно: АУАН № 2096/28.05.2021г.;
Констативен протокол № 552/31.03.2021г.; Констативен протокол № 1590/14.05.2021г.;
Справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН с вх. № 1338/01.04.2021г.; Справки от Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) за актуалното
състояние на „АНДРЕАС ШТИЛ” ЕООД към 26.03.2021г. и към 28.05.2021г.; Опис-справка
ВОП на смазочни масла, в т.ч. базови масла за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г.; Покана
изх. № 2096/21.05.2021г. за съставяне на АУАН ведно с куриерска товарителница №
24308540; Заповед № РД-10-114/22.04.2020г. на Председателя на ДА ДРВВЗ за
упълномощаване на служители с контролни функции; Заповед № РД-09-26/30.03.2021г. на
директора на Териториална дирекция „Държавен резерв” за извършване на проверка по
документи; Заповед № РД-10-102/14.04.2021г. на Председателя на ДА ДРВВЗ; Заповед №
РД-10-126/14.05.2021г. на Председателя на ДА ДРВВЗ за извършване на проверка по
документи за изпълнение на задълженията по чл.4, ал. 2 от ЗЗНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
АНДРЕАС ШТИЛ” ЕООД се представлява от управителя си Г. В. ДР.. През 2020г. това
2
Дружество е осъществило вътрешнообщностно пристигане ВОП на територията на страната
на смазочни масла, в т.ч и на базови масла. Това е видно както от цитирания АУАН, така и
от Костативния протокол, както и от Справката на АМитници. По този факт не се спори от
страните.
Според разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗНН Всички български и/или чуждестранни
физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които
през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по
внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А,
глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по
производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки
горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни
запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна
година с информация за: 1. произведените и/или продадените за потребление количества
нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; 2. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1
и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях
и/или продадените за потребление; 3. количествата внесени, изнесени, доставени от
вътрешнообщностни пристигания, както и тези напуснали територията на страната като
вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни
доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008
и на тежки горива; 4. наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4
от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; 5.
количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания,
предназначени за запаси за извънредни ситуации; 6. количествата нефтопродукти по чл. 2,
ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, продадени на Министерството на
отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие "Държавна
петролна компания" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни
резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни
ситуации и целеви запаси от горива.
До 15.02.2021г. (работен ден понеделник) Дружеството не е депозирало в ДА
ДРВВЗ такава Справка. Такава е депозирана едва на 01.04.2021г (приложена към
преписката). Задължението за подаване на такава Декларация е възникнало по силата на
закона. Това е видно от ползваната от законодателя формулировка на адресатите на
разпоредбата - Всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица,
регистрирани като търговци… които са извършвали изрично посочената от законодателя
дейност. Това означава, че Дружеството-жалбоподател е било задължено за поздаване на
декларацията по ал.2 на чл.4 от ЗЗНН законово, със самия акт на регистрацията си в
търговския регистър и предприемането на тази изрично посочена от законодателя
специфична дейност. Вписването в Регистър на ДА ДРВВЗ не е предпоставка за възникване
на това задължение; то възниква по силата на закона.
Възражението на жалбоподателя за липса на такова задължение, т.к. едва на
3
27.04.2021г. това Дружество е вписано в Регистъра, воден от ДА ДРВВЗ, съдът намира за
неправилно – противоречи на материалния закон. Това възражение би имало основание, ако
ставаше въпрос за извършено нарушение по ал.1 на чл.4 от ЗЗНН - Задължените лица
изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"
ежемесечно до 15-о число справка-декларация по образец за предходния календарен месец с
информация за…, т.к. в този случай законодателят коректно е отграничил адресата на
разпоредбата от всички субести на правото, като е въвел изискването за подаване на
ежемесечна справка само до конкретни задължени лица, като в §.1, т.11 от ДР на ЗЗНН е дал
и законово определение за задължено лице - икономически оператор, който създава,
съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни
ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни
ситуации на Република България. Това означава, че законодател ясно е разграничил
адресатите на съответните задължения – тези по ал. 2 от тези по ал.1 на чл.4 от ЗЗНН –
задължил е да подават веднъж годишно декларации всички правни субекти, които
осъществяват определена дейност, докато за един по-тесен кръг субекти, с които ДА ДРВВЗ
се намира в специално правоотношение, задължението за подаване на декларации е не
веднъж годишно, а ежемесечно. Ето защо възражението, че след като към 15.02.2021г
Дружеството все още не е било вписано в специалния Регистър на ДА ДРВВЗ, то не е било в
състояние да извърши нарушението по ал.2 на чл.4 от ЗЗНН, не може да бъде възприето от
съда.
След като намира, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Дружеството-жалбоподател, е действително
извършено от обективна страна, съдът намира за необходимо да взема отношение и по
искането за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН – да направи преценка относно
евентуалната възможност за квалифициране на случая като маловажен случай на
нарушение.
Възражение в тази насока жалбоподателят е отправил и с Писменото си
Възражение против АУАН (на което актосъставителят е отговорил със свое Становище –
защо смята, че случаят не е такъв), като за отбелязване е, че и АНО в обстоятелствената част
на обжалваното НП е изложил мотиви в същата насока. Съдът не възприема изцяло
мотивите на АНО в тази наксока. За пълнота на изложението съдът намира за нужно да
отбележи, че институтът на освобождаване от администрлативнонаказателна отговорност с
предупреждение по чл.28 от ЗАНН е приложим за всички нарушения. В ЗАНН липсва
законово определение за маловажен случай на нарушение, затова в случая се ползва
законовото определение, дадено от законодателя за маловажният случай на престъпление по
чл.93, т.9 от НК (по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид). Както по отношение на нарушенията, така и по
отношение на престъпленията, преценката за наличие/липса на маловажен случай е в
зависимост не от настъпилия вредоносен резултат, а от степента на конкретната обществена
опасност (изискуема за приемането на едно деяние за нарушение/престъпление - както за
4
резултатните, така и за формалните, каквото е в случая нарушението), при това степента на
тази конкретна обществена опасност следва да бъде по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на нарушение/престъпление от съответния вид.
Водим от горното, съдът не възприема тезата на актосъставителя в неговото
Становище, а и на АНО в обстоятелствената част на обжалваното НП, че самите обществени
отношения, които обслужва задължението по чл.4, ал.2 от ЗЗНН са до такава степен
значими, че сами по себе си изключват приложението на чл.28 от ЗАНН. В този връзка
съдът изразява убедеността си, че ако законодателят възприема тези обществени отношения
за толкова значими, би въздигнал нарушаването им в престъпление (при санкционирането
на което би могъл да въведе леко наказуеми състави за случаите по чл.93, т.9 от НК).
Законодателят обаче не е възприел такъв подход. Той е оставил тези деяния в сферата на
административнонаказателното право и ги преследва като нарушения, а не като
престъпления. Затова в конкретния случай, а и изобщо, маловажния случай на нарушение
следва да се преценява не на плоскостта на значимост на конкретните обществените
отношения, които се осигуряват, а на степента на обществена опасност на конкретното
нарушение, съпоставено с обикновените случаи на нарушение от същия вид (по чл.4, ал.2 от
ЗЗНН).
В конкретния случай съдът не намира някаква разлика между конкретното
нарушение – забавено подаване на изискуема от закона декларация (около 2 месеца забава)
от обичайно извършваните нарушения от този вид – по чл.4, ал.2 от ЗЗНН. От значение в
случая е преценката не продължителността - кратък или дълъг е срока на забавата, а
обстоятелството, че задължението е изпълнено не по инициатива на задълженото лице.
Срокът на тази забава не е бил по-дълъг само поради известяването за извършеното
нарушение от страна на ДА ДРВВЗ – видно от съдържанието на Констативен протокол
552/31.03.2021г на Евгени Костадинов, главен експерт в ТД ДР – Бургас, връчен на
управителя на Дружеството-жалбоподател, според което Дружеството не е подало
декларацията по чл.4, ал.2 от ЗЗНН в законоустановения срок. Едва след известяването за
извършеното нарушение Дружеството е предприело действия изпълнение на задължението
си. Според съда това обстоятелство указва за една завишена степен на обществена опасност
на деянието, изключващ приложението на чл.28 от ЗАНН. Само в случай на инициирано от
жалбоподателя изпълнение би следвало да се преценява срока на забавата, но случаят не е
такъв.
За пълнота на изложението: съдът не констатира нарушения на процесуалните
правила, които да са съществени и годни да доведат до отмяна на атакуваното НП на
формално основание: както актосъставителят, така и АНО разполагат с изискуемата от
закона компетентност; производството се е движило срочно; на Дружеството е предоставена
възможност да прави възражения по АУАН – както в момента на връчване, така и в
тридневния срок след това. На писмените Възражения актосъставителят е отговорил със
свое становище, което е възприето и от АНО, който също е обсъдил тези възражения в
обстоятелствената част на обжалваното НП. Въпреки че съдът не възприе изцяло
5
аргументите на АНО за липсата на основание за квалифицирането на деянието като
маловажен случай на нарушение, предвид изложеното в предходния абзац съдът също е на
мнение за липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Относно размера на наложената имуществена санкция – разпоредбата на чл.60,
ал.2 от ЗЗНН този размер е абсолютно определен от законодателя – 2 000 лева, поради което
не е необходимо излагането на мотиви в тази насока.
По отношение на направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. В откритото
съдебно заседание присъства процесуален представител на въззиваемата страна –
юрисконсулт, откъдето следва, че ДА ДДРВВЗ е направило разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по справедливост на 100 лева и възлага тази сума в
тежест на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, като не намира основание за отмяната или изменението
на атакуваното НП и на основание чл.63, ал.9, вр.ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2096/11.08.2021г на ДА ДРВВЗ, с
което на „Андреас Штил“ ЕООД ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 лева за нарушение по чл.4, ал.2 от ЗЗНН, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН „Андреас Штил“ ЕООД ЕИК
********* да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”
направените по делото разноски – за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто)
лева.
За Решението да се съобщи на страните с указание, че същото може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от получаване на съобщението, пред Административен съд
София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6