РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Сандански, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100644 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК и е
образувано, въз основа на обективно съединени искове, които са предявени от АНД. Й. Ч.,
ЕМ. М. Ч., К. Х. Ф., АЛ. В. Д., М. АНДР. ХР., М. АНДР. П., всички от гр. **************
против АТ. ЛЮБ. Х. от гр. ********* и В.Л. ********* от гр. ********.
Ищците сочат, че са собственици на поземлен имот с идентификатор ****.***.**,
находящ се в гр. *******, ул.“**********“ № *, целият с площ от 429 кв.м., съгласно КК и
КР на гр. Сандански, който е идентичен с УПИ V – *** в кв. *** по плана на гр.
**********. Ищците сочат, че узнали след справка в Службата по геодезия, картография и
кадастър - Благоевград, че през 2018 г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален
акт за право на собственост по давностно владение върху 28/429 ид.ч. от техния имот или
всеки по 14/429 кв.м. ид.ч. Твърдят, че ответниците никога не са владели тази част от техния
имот, че именно ищците са тези, които необезпокоявано, както и техните праводатели са
владели имота в цялата квадратура от 429 кв.метра. Твърдят, че никой от ответниците не е
демонстрирал по отношение на тях владение, своене по отношение на тези 28 кв.м. и поради
което твърдят, че за тях е налице правен интерес да предявят настоящите искове.
Ищците искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на тях, че ответниците не са собственици на 28/ 429 идеални части от правото на
собственост върху Поземлен имот с идентификатор *******.***.**, находящ се в гр.
********, ул.“********“ № *, целият с площ от 429 кв.м., съгласно КК и КР на гр. ******,
при съседи: от север и изток ПИ с идентификатор *****.**.***, запад и юг – улица с
идентификатор *****.***.*** в равни части от 14/ 429 ид. части за всеки от тях двамата.
1
Искат от съда да постанови решение, с което да ответни нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № ***, том ***, рег. №
***, дело № *** от ***** год. на Нотариус **********.
Ответниците подават отговор на исковата молба, в който оспорват исковете, като
недопустими и като неоснователни. Твърдят, че първо техните родители, а в последствие и
те двамата вече в продължение на 50 г. са владяли необезпокоявано и неоспорвано от
никого 28 кв.м. от поземления имот с идентификатор *****.********** по КК, които се
намират в североизточната част на имота и сочат, че са ползвали тази част като овощна
градина, че там има засадени от тях овощни дръвчета. Посочват, че тези 28 кв.м. се намират
в имота в по-високата му част и че тя е отделена от другата част на имота със зидария от
речни камъни и има поставена ограда от мрежа. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗС правят
възражение за придобиване по давностно владение на тези 28/429 кв.м. ид.ч. от поземления
имот.
В съдебно заседание ищците поддържат иска. Ответниците поддържат оспорването на
иска и възражението за придобиване на имота по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установени следните факти:
На *** декември **** година е бил сключен договор за доброволна делба с
нотариално заверени подписи между*******, *******, ******, ******* и **** ******
*****, ******, ******* и ******* ******* ******и ***** *., като пълномощник на
********* за подялба на наследството, останало след смъртта на ****** *****, по силата на
който ******, ******** и ******************* получили в дял собствеността на дворно
място, планоснимачен № **** от 429 кв.м., при съседи: улица, **********, улица и ******,
с построената на него съща – раздел II от договора т. 2.
На 14.12.1968 год. с нотариален акт №***, том втори, дело № ***** год. на РС-
Сандански, ***********, ********* и ****** били признати за собственици на дворно
място с пл. № *** от кв. ***по плана на гр. Сандански, състоящо се от 429 кв.м., при съседи:
улица, улица, ****** и *******., заедно с построената на това място къща.
На 08.03.1975 г. между ***********, ******* Д.а и ******** бил сключен договор за
доброволна делба на съсобствени имоти с нотариално заверени подписи, съгласно който
******** получил в дял собствеността на дворно място с пл. № 530, състоящо се от 429
кв.м. с построената в него къща.
На 10.12.1984 год. с нотариален акт № ***, том ***, дело № *****/ 19**год.,
******** дарил на ********. и К. Х. Ф. 2 / 3 идеални части от 429 кв.м., ведно с 2 / 3 ид.
части от еднофамилната къща на това място, състояща се от едно дюкянско помещение,
жилищен и тавански стаи над него.
На 10.12.1984 с нотариален акт № *****, том ******, дело № ****/ 19** г. по описа
на СРС, ********** прехвърлил на ********а правото на собственост върху 1 / 3 ид. част от
429 кв.м. от дворно място с пл. № ** , заедно с 1 / 3 ид.ч. от еднофамилната къща на това
място срещу задължение от страна на приобретателката да обезпечи на праводателя
2
необходимата издръжка и ежедневни грижи при болест и старческа немощ докато е жив.
На 09.12.1985г. с нотариален акт № ***, том ***, дело № ****/ 19***г. ********а,
със съгласието на съпруга си ******дарила на сина си М. АНДР. П. 1 / 3 ид. ч. от дворното
място от 429 кв.м. с пл. № 832, заедно с 1 / 3 ид. ч. от еднофамилната къща.
На 19.09.1991 г. с нотариален акт № ****, том ***, дело № **/ 19*** г.
********дарил на брат си АЛ. В. Д. половината от собствената си 1 / 3 ид.ч. от парцел с пл.
№ 832 в кв. 25 , ведно със същата ид. част от еднофамилната къща.
На 18.12.1992 г. с нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/ 19***год. на РС-
Сандански М. АНДР. П. дарил на сестра си М.А. П.а половината от собствената си 1 / 3
ид.ч. от гореописания имот с пл. № 832 , ведно с половината от собствената си 1 / 3 ид. ч. от
еднофамилната къща в него.
На 21.06.2007г. с нот. кат № *****, том втори, рег. № ****, дело № ***/ 20***г. по
описа на нотариус № 197 ***********. дарил на АНД. Й. Ч. 1 / 36 ид. ч. от имот с пл. № 832
в кв. 25 по стария план на гр. Сандански, целият с площ от 429, който имот е част е УПИ V –
*** по действащия план на гр. Сандански целия с площ от 717 кв.м., както и 1 / 36 ид.ч. от
построената в имота еднофамилна жилищна сграда.
На 21.06.2007 г. с нотариален акт № **-, том *** рег. № ***, дело №*** от 20***г. по
описа на Нотариус № ***, *********. продал на А.Ч. 5 / 36 ид.ч. от описания имот и 5 / 36
ид.ч. от еднофамилната жилищна сграда. По делото е безспорно, че към момента на
сключването на сделката А.Ч. е бил в граждански брак с Е.Ч..
Ответниците са наследници на ***********., починал на *******г. След смъртта си
той е оставил като наследници съпругата си ************ починала на ********. и
синовете си *********.
На 19.12.2018 год. с нотариален акт № ***, том***, рег. № ***, дело № ***/ 20**год.
по описа на нотариус № ***, ответниците АТ. ЛЮБ. Х. и В. ЛЮБ. Х. били признати за
собственици по давностно владение по равни квоти на 28/ 429 идеални части от ПИ с
идентификатор *****.***.*** по КК и КР на гр. Сандански, одобрена със заповед № РД-
****/**.20**г. на ИД на АГКК, с площ на целия имот от 429 кв.м., находящ се на адрес в гр.
Санданскиул.“*********“ № **, както и на 77/ 780 ид. части от ПИ с идентификатор
*******.** по КК и КР на гр. Сандански, с площ на целия от 780 кв.м., находящ се на адрес
в гр. Сандански, ул.“*******“ № **. Нотариалният акт е бил издаден от нотариуса по реда
на чл. 587, ал. 2 от ГПК, след извършена обстоятелствена проверка и разпит на трима
свидетели и съставено постановление от ****г.
След снабдяване с констативния нотариален акт ответниците на 20.02.2019 год.
подали в Община Сандански декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижим имот.
Според заключението на допуснатата и изслушана съдебно- техническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно се установява, че районът, в
който се намира процесният имот е бил предмет на геодезическия (кадастрален) план на гр.
3
Св. Врач (днес гр. Сандански) от 1920 год. По този кадастрален план имота на ищците
отговаря по местоположение на имот с пл. № ** и пл. № **, а имота на ответниците на
имот с пл. № ***. Експертът заключава, че имотите към онзи момент са били ниви, като в
имот с пл. № *** е имало воденица и самият имот е бил разделен на две от вада. Според
експертизата по следващия кадастрален план на града от 1930 г. двата имота са били с
променени номера, като имот с пл. № **** по плана от 1920 г. е станал с пл. № ***, имот с
пл. № ****с два нови пл. № **** и ****. Имот с пл. № **** по плана от 1920 г. е станал с
пл. № ****. Т.е. по плана от 1930 г. имотът, отговарящ по местоположение на имота на
ищците по този план е със следните номера: пл. № ***, пл. № *** и № ***. Според вещото
лице по регулационни план от 1930 г. за имот с пл. № *** е бил отреден самостоятелен
парцел II – *** в кв. **, който парцел е бил образуван от част от площта на имот с пл. №
**** и придаваеми части от пл. № *** (на отв.). Отделно от това за имот пл. № ***, заедно с
имот пл. № *** е отреден и съсобствен парцел III – ***, ****. Част от пл. № *** се явява
придаваема част към улица и парцел VII- **** в кв. **. Вещото лице заключава, че към
парцел III от имот с пл. № 166 (който отговаря на имота на ответниците) се придават 9, 19
кв.м. тонирани в червено на извадката от плана – Приложение № 2. Заключава, че
регулационните сметки към 1941 год. по отношение на придаваемите части са били уредени
(стр. 6 трети абзац от заключението). На следващо място заключава, че предвиждането на
регулационния план от 1920 г. за образуване на парцел III – 209 е започнало да се реализира
към 1930 г. като в границите на този парцел сега по плана от 1930 г. III – 164,167 са били
изградени две масивни жилищни сгради на две етажа, но имотът не е бил оформен цялостно
като парцел, поради което според вещото лице към 1930 г. предвиждането не е било
реализирано в цялост, улиците не са били изградени.
По следващия кадастрален план на града от 1956 год. за имота на ищците е бил
отреден нов пл. № 530, който според вещото лице е придобил формата на отредения за него
парцел III -164,167 по плана от 1930.вещото лице сочи, че графически изчислена площта на
имот с пл. № 530 възлиза на 1095 кв.м. Експертът заключава, че описаната в договора за
доброволна делба от 25.12.1957 год. дворно място с пл. № 530 от 429 кв.м. е част от имот с
пл. № 530. Според експертизата при действието на следващия кадастрален план на гр.
Сандански е бил обособен нов парцел, предназначен „За хотел, ресторант“, който е отнемал
от имот с пл. № 530 площ от 95 кв.м .и тя е намалял на 1 000 кв.м. , която площ е попаднала
отново в обществен парцел, отреден за „Градина“, т.е. имотът на ищците е подлежал на
отчуждаване. По този план имотът на ответниците е липсвал като поземлен имот с
планоснимачен номер, а площта му е била разпределена в други в имоти с пл. № 525, 524 и
530 и в новопроектирана улица, разделяща кв. 24 от 25. По следващия план от 1975-76 г.
имотът на ищците е бил нанесен с пл. 832 и на ответниците с пл. № 831. Според вещото
лице предвиждането на РП от 1956 г. и изменението на регулацията от 1977 г. не е са били
приложени на място, не е била пробита улицата между кв. 24 и кв. 25 и имотите в района на
експертизата не са били оформени цялостно като парцели според предвиждането. По този
план имотът на ищците сега с пл. № **** е намалял от 1000 кв.м. на 969 кв.м. за сметка на
4
увеличените граници на имота на ответниците с пл. № ***. Към 1976 г. в кадастралния план
в границите на имот с пл. № **** на ищците за първи път е била показана площ от 28 кв.м.,
оцветена в червено на извадката – Приложение № 11 към експертизата. На същата извадка
имотът на ищците е показан в син цвят, а имотът на ответниците в лилав цвят. Вещото лице
проследявайки следващия кадастрален план на гр. Сандански от 1981 год. заключава, че
номерата на двата имота по този план се запазват. В заключението се сочи, че от община
Сандански е процедирано поправка на кадастъра на имоти в кв. 25, която е била одобрена
със Заповед № *** от 20.04.1994 год. на кмета на Общината, с която се поправил кадастъра
за имоти за 7 броя имоти, сред които имоти с пл. № 832 (на ищц.) и пл. № 831 (на отв.) по
кафявия цвят на скицата към заповедта. Според вещото лице всички поправки са нанесени с
кафяв цвят и кафяви цифри – скица – Приложение № 16 към експертизата и при които
процесните 28 кв.м. тонирани в червено на Приложение № 11 са преминали в границите на
имот с пл. № 832. Според вещото лице това изменение на кадастъра не е било нанесено в
оригинала на плана от 1981 год. и се явява предпоставка за настоящото дело. Впоследствие,
според експертизата са били извършени три частични изменения на застроителния и
регулационния план. При първото изменение от 1994 год. за имота на ищците с пл. № 832 е
бил отреден парцел V – 832 в кв. 25 с графично изчислена площ от 715 кв.м. , а за имота на
ответниците с пл. № 831 е бил отреден парцел VII – 831 с графично изчислена площ от 295
кв.м. в скицата към издадената заповед според вещото лице липсва показани като даденост
процесните 28 кв.м. Според тази заповед е било предвидено за обслужване на парцел VII
изграждането на нова задънена улица с ширина 3,50 м. В последващите две частични
изменения, одобрени със заповед № **/ 10.12.1998г. и заповед № ***от 09.06.1999 год. на
Кмета според вещото лице липсвали като даденост тези 28 кв.м. оцветени в червено на
скиците Приложение № 22 и № 24. Кадастралният план от 19981 год., заедно с изменението
на кадастъра от 1994 г. са били в сила до 12.02.2010 год., когато влиза в сила одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри за гр. Сандански. Според вещото лице в скицата
на обявената КК имотът на ищците е бил с идентификатор *******.**.***и е с площ от 1
210,12 кв.м., а на ответниците е с идентификатор *****.****.*** и в нея липсвали като
даденост същите 28 кв.м., тонирани в червено на Приложение № 11. След възражение на
ищците е било извършено извършено разделяне на ПИ ******.*******.*** и към датата на
одобряването на кадастралната карта 11.11.2009 г. са били нанесени ПИ с идентификатор
****.**.** с площ от 428, 71 кв.м. (на ищците) и ПИ с идентификатор ****.***.*** с площ
от 779, 92 кв.м. (на ищците) и ПИ с идентификатор ***.***.*** на ответниците с площ от
287, 68 кв.м. През 2016 год. по искане на ищцата К.Ф. е било процедирано изменение на
действащия регулационен план в кв. 25 по отношение на УПИ V- 832 и УПИ IV – 2722,
улица с ос.т. 69а – о.т. 69б, ПИ ****.***.**, ПИ ****.***.*** и ****.****.*** по КККР. Въз
основа на влязла в сила заповед на кмета на Общината отпада УПИ IV – за имот с пл. №
**** и се образува нов УПИ V за имоти с идентификатори ***.** с площ от 1 209 кв.м. и се
променила задънена улица с о.т. 69а – о.т. 69б по границите на КК. Двата ПИ с
идентификатори *** и *** са били обединени в нов ПИ с идентификатор *******.***.***.
Според вещото лице при издаването на скицата към заповедта на терена е била заснета и
5
отразена с тънки кафяви линии площ от 28 кв.м. – показана от вещото лице в червено на
копието на скицата – Приложение № 30. През 2018 год. според вещото лице по искане на
ответниците е било извършено изменение на границите на ПИ с идентификатор
****.***.*** с всички съседни имоти, включително и с имота на ищците, но такова
изменение на границите към този имот е било отказано. Т.е. изменението не е засегнало ПИ
с идентификатор ********.***.***.
В заключението вещото лице сочи, че дворищната регулация с имотите от запад е
частично приложена само и е неприложена с улицата тупик от към имота на ответниците и
с всички останали поземлени имоти според нито един предходен регулационен план,
включително и по действащия ПУП – ПР по заповед от 21.05.2018 год.
От огледа на място вещото лице заключава, че в северозападния ъгъл и в
границите на ПИ с идентификатор *****.***.*** присъстват тонираните в червено на скица
– Приложение № 11 към експертизата, която площ е оградена с циментови колове и оградна
мрежа между тях на нивото на терена на имот № *** (на ответниците). От северната страна
до тази ограда според вещото лице е изградена подпорна стена от суха каменна зидария с
височина 0,60 м. до 1,00 м. като процесната площ е на горното ниво на тази подпорна стена
и е на нивото на имота на ответниците и е по – високо от нивото на терена на имота на
ищците. Вещото лице сочи, че в тази площ има засадени 4 бр. смокини и асми до оградата.
Същата площ от север е оградена с ограда от циментови колове и оградна мрежа между тях,
като оградата стъпва на бетонова основа, а във височина е изградена подпорна стена от суха
каменна зидария с височина от 1,40 м. от запад според вещото лице тази площ граничи с
улицата тупик и няма ограда. Достъпът до тази площ е посредством проход под жилищната
сграда, изградена в ПИ ******.***.*** (на трети лица) , след което има участък от 4,50 м
заграден със стена и участък от 4,50 м. без ограда и двете между имот *****.****.**** (на
ищците) и улица – тупик.
В показанията на разпитаните по делото свидетели доведени от ответниците
******** (родена на *******г.), ********** (роден на **********г.) и ********* (роден на
********г.), които са били разпитани и от нотариуса по обстоятелствената проверка се сочи,
че семейство Х.и от години ползват площ от около 20 – 30 кв.м. като двор, в която имат
засадени овощни дръвчета – смокини и лози. Свидетелите описват тази площ в дясно от
входа, в западна посока, площ която е по – високо от долния имот, че „има денивелация“, но
е на нивото на имота на Х.и, поради което е оградена с подпорна стена от речни камъни и
има поставена ограда от мрежа. Свидетелят ****** описва тази площ в неправилна форма,
като „нос“. Свидетелката ******* сочи, че от както се помни, от дете, от седем –осем
годишна помни, че ответниците владеят това място. Свидетелят ***** сочи, че от шейсетте
години на миналия век помни, че това място се владее от Х.и и не е променено и до
момента и оградата е от тогава и си стои. Същото се сочи и от свидетеля ********. Той не
може да уточни от кой момент помни, че ограденото място се ползва от Х.и, но сочи, че
повече от 50 години посещава имота и той си е все в същото състояние.
От друга страна свидетелите ******** (родена на *********г.), свид. **********
6
(родена на ******г.) и ******** (родена на ******г.) сочат, че имотът на ищците е имал
провоъгълна форма отпред е имало къща, а зад нея двор със засадени овошки смокини,
кайсия и джанка и дървена сграда - барака. Свидетелките сочат, че на границата със
съседите от ляво е имало висока ограда от дялани камъни в права линия, която е
съществулава до към 97- ма година и е продължавала до имота на Х.и (свид. ********– до
чичо *******). Свид. ****** сочи, че овощните дръвчета са били засадени под оградата и че
е имало едно място „по- задигнато“, което е било засаждано с ранни зеленчуци, а свид.
****** сочи, че в имота на родителите на ищцата Ф. е имало голяма овощна градина и в нея
не е имало „задигната част“ или телена мрежа. Свидетелките сочат, че между двете
семейства не имало никакви спорове и че са се разбирали.
При така установеното съдът прави следните изводи:
За ищците е налице правен интерес от предявяването на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Т.е. наличието на правен интерес е условие за
допустимост на иска. В настоящия случай ищците предявяват отрицателен установителен
иск, с който искат да установяват, че ответницата не е собственик на техните идеални части
от имота. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ВКС по тълкувателно
дело № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В настоящия случай ищците твърдят, че са
собственици на процесния имот, а ответниците им оспорват тези права. С оглед
представените от ищците доказателства съдът приема, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск и намира същия за допустим. Ищците
доказаха, че са собственици при твърдяните квоти от ПИ с идентификатор
*****.****.*****. Ищецът А.Ч. е собственик на 1 / 36 ид. ч. от имота на основание дарение.
Заедно със съпругата си по покупко- продажба са собственици в общ дял на 5 / 36 ид. части.
Ищцата К.Ф. на основание дарение е собственик на 1 / 3 ид. част. Ищцата М. АНДР. ХР. на
основание дарение е собственик на 1 / 6 ид. част, ищецът М.А.а П. на основание дарение е
собственик на 1 / 6 ид. част и ищецът А.Д. е собственик по дарение на 1 / 6 ид. част от имот
с пл. № ** сега ПИ с идентификатор *******.****.***. Съдът намира възражението на
ответниците в тази насока за неоснователно. По същото съдът се е произнесъл и с
определение № 207 от 22.10.2021 год.
Разгледан по същество искът се явява основателен поради следното:
Ответниците твърдят, че на основание давностно владение на реална част от 28 кв.м.
от имота на ищците са станали собственици на идеална част от него. Твърдят, че
първоначално техните родители, след което те двамата в продължение на повече от 50
години са владяли площ от около 28 кв.м. заградена със стена от суха зидария и ограда от
телена мрежа, която попада в имота на ищците и през 2018 год. са се снабдили с
7
констативен нотариален акт. Т.е. начало на давностно владение през 1968 год. (2018 год.
минус 50 год.)
Правото на собственост по давност върху реално обособена част от урегулиран
поземлен имот не може да бъде придобито по давност ако тази част може наред с останалите
части от имота да бъде обособена като самостоятелен имот по правилата на действащия към
момента на позоваването на придобивната давност устройствен закон. В този смисъл са
разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ (отм.), чл. 181, ал. 3 ЗТСУ и чл. 200 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ предвижда възможност за придобиване по давност на
идеална част от урегулиран поземлен имот, но не и на реално обособена такава част.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 181, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), изтеклата до влизане в
сила на този закон придобивна давност върху реално определени части от
дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението,
и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по
правилата, които са действували досега, или съгласно този закон и правилника за неговото
приложение, а съгласно разпоредбата на алинея трета, когато в случаите по предходните
алинеи не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни парцели, приема се, че е
придобита идеална част, съответствуваща на реално определената част от парцела.
Следователно, тази разпоредба предвижда изключение от общата забрана за придобиване
по давност на реални части от парцели, действието на което е ограничено само спрямо
изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ давност, т.е. до 01.06.1973 год., тъй като ЗТСУ е бил
обнародван в бр. 29 на ДВ от 10.04.1973 г. и е в сила от 01.06.1973 година. Следователно,
към 01.06.1973 год. в полза на ответниците следва да се е осъществил съставът на
придобивната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Т.е. владението се
състои от два елемента: – обективен елемент - упражняване на фактическа власт върху
вещта и субективен елемент – държане на вещта като своя. За да е налице придобивното
основание по чл. 79, ал. 1 ЗС трябва да са налице както двата елемента на владението, така и
предвиденият срок от 10 години. В случая се установи, че към 1963 год. когато са спомените
на свид. ********родителите на ответниците са упражнявали фактическа власт върху 28
кв.м., които попадат в имота на ищците, държали са го като свой, тъй като са го заградили,
но не ответниците. Към онзи момент ответникът ********** е бил на 15 години, а
ответникът В.Х. е бил на 11 години. Първият от тях е навършил 18 години през 1966 год., а
вторият през 1970 год. и за двамата към 01.06.1973 год., при влизането в сила на
горецитирания чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ, не е изтекъл предвидения от закона 10 годишен
давностен срок за придобиване по давност. Във възражението си ответниците
присъединяват към своето владение, владението на техните родители, но към онзи момент и
двамата са били живи. ******. е починал на ******** год., а ******.а е починала на
8
********год., поради което към релевантния момент наследството не е било открито,
ответниците не се явяват универсални правоприемници и няма как към своето владение да
присъединят това на своите наследодатели. При универсалното правоприемство владението
на универсалния праводател се прибавя към владението на универсалния правоприемник.
Ако универсалното правоприемство е основано на наследяване, наследникът по закон или
завещание получава владението в деня на откриване на наследството, без да има действия
по предаването му. Продълженото от наследника владение винаги е еднородно с това на
наследодателя. По делото няма данни за частно правоприемство. Предвид изложеното
съдът намира, че към датата на влизане в сила на нормата на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ,
позволяваща да се придобие по давност идеална част от парцел, чрез владение на реално
обособена част в полза на ответниците не е се е осъществил съставът на придобивната
давност и те не са станали собственици на претендираната идеална част от имота на ищците.
Предвид изложеното съдът намира предявеният срещу тях иск за основателен, който
трябва да се уважи.
На основание чл. 573, ал. 2 от ГПК съдът намира, че следва да отмени и констативния
нотариален акт, издаден в полза на ответниците в частта за 28/ 429 ид. части от процесния
имот като незаконосъобразен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора, съдът присъжда в тежест на
ответниците направените от ищците разноски по делото в размер на 1 550 лева, от които
1 300 лева за платено адвокатско възнаграждение, 200 лева за платен депозит за вещо лице и
50 лева за платена държавна такса. Понеже липсват доказателства за платена сума от 350
лева от ищците за доплащане на възнаграждение за вещо лице, съдът не ги присъжда в тяхна
полза.
Водим от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 573, ал. 2 от ГПК и чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ****. Й. Ч. с ЕГН **********, ЕМ. М. Ч.
с ЕГН ********** и двамата от гр. ******, ул.“******“ № ***, ******** Ф. с ЕГН
********** от гр. ******, ул.“******Д.“ № 3, АЛ. В. Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ул.
*******“ № *, М.А. ***** с ЕГН ********** от гр. *******, ул.“********“ № ** че АТ.
ЛЮБ. Х. с ЕГН ********** от гр. ******, ул.“*****“ № * и В. ЛЮБ. Х. с ЕГН **********
от гр. *****, бул. „*****“ № *, вх. ** ет. *, ап. * не са собственици по давностно владение на
28/ 429 (двадесет и осем върху четиристотин двадесет и девет) идеални части в равни части
от 14 / 429 от Поземлен имот с идентификатор ********.***.*** по КК и КР на гр.
Сандански, целият с площ от 429 кв.м., при съседи: Поземлен имот с идентификатор
*****.****.****, находящ се в гр. Сандански, ул.“******“ № **, целият с площ от 429 кв.м.,
съгласно КК и КР на гр. Сандански, при съседи: от север и изток ПИ с идентификатор
9
*******.****.***, запад и юг – улица с идентификатор ****.***.***.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити на
основание давностно владение № **, том трети, рег. № ***, дело № ***/ 20*** год. по описа
на нотариус № ****, вписан в Службата по вписванията – сандански в Дв. Вх. Рег. № *** от
*** год., Вх. Рег. № ***, Акт № ***, том **, дело № ****, партидна книга: том ****, стр.
***** в частта относно имот от ***/ ** идеални части от Поземлен имот с идентификатор
******.**.***по КК и КР на гр. ****, целият с площ от 429 кв.м., при съседи: Поземлен
имот с идентификатор ******.**.**, находящ се в гр. *****, ул.“*****“ № **, целият с
площ от 429 кв.м., съгласно КК и КР на гр. Сандански, при съседи: от север и изток ПИ с
идентификатор ******.****.**, запад и юг – улица с идентификатор ***.***.***.
ОСЪЖДА АТ. ЛЮБ. Х. с ЕГН ********** от гр. Сандански, ул.“******“ № * и В.
ЛЮБ. Х. с ЕГН ********** от гр. ***, бул. „********“ № *, вх. *, ет. *, ап. *да заплатят на
АНД. Й. Ч. с ЕГН **********, ЕМ. М. Ч. с ЕГН ********** и двамата от гр. *****,
ул.“*****“ № **, ***** **. с ЕГН ********** от гр. ****, ул.“****.“ № *, АЛ. В. Д. с ЕГН
********** от гр. ******, ул. *****.“ № *, М.А. ****** с ЕГН ********** от гр. ********
ул.“****** № **** сумата от 1 550 (хиляда петстотин и петдесет) лева за направените
от тях разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10