№ 429
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500744 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ответникът Р. В. С. обжалва Решение № 181 / 19.10.2022 г. по гр. д. №
377 / 2022 г. на Ихтиманския районен съд, с което молбата на Е. В. С. по чл.4,
ал.1 ЗЗДН за съдебна защита е била уважена.
Въззивникът развива доводи за неправилност на обжалвания акт.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните
от страните доказателства. Ето защо на основание чл.272 ГПК Софийският
окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно
установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените
въз основа на нея правни изводи.
Установява се, че на 31.03.2022 г. около 10,30 ч. Р. С. е осъществил
домашно насилие спрямо сестра си Е. С., изразяващо се в нанесен побой и
отправени заплахи. Фактите се установяват с декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
която сама по себе си е достатъчно и годно доказателствено средство.
Декларацията кореспондира с неоспореното съдебно-медицинско
1
удостоверение от 31.03.2022 г., издадено в 14,20 ч., и с показанията на
свидетелите С., К. и А.. Показанията на свидетеля Г. не оборват по никакъв
начин останалите доказателства. Свидетелят, който живее в друго населено
място и не е бил очевидец на събитията от 31.03.2022 г., твърди, че Р. е добро
момче, което плаща сметките и поддържа къщата, а сестра му Е. иска да го
изгони и да завземе целия имот. Добрината и грижовността на Р. и
собственическите намерения на Е. обаче са ирелевантни. Няма данни
настоящото производство да е било инсценирано от молителката за постигане
на други цели, а именно завземането на имота. Напротив, осъщественият акт
на домашно насилие е категорично доказан.
Наложените на ответника от районния съд ограничителни мерки са
твърде леки, но поради липса на жалба от насрещната страна положението му
не може да бъде влошавано.
В обобщение, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
Поради неоснователност на жалбата въззивникът дължи на
въззиваемата страна направените разноски пред настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение от 600 лв. Възражението на жалбоподателя по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност е неоснователно, тъй като адвокатското
възнаграждение е било договорено е платено в минималния размер по чл.22
от Наредба № 1 / 09.07.2004 г.
По изложените съображения и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181 / 19.10.2022 г. по гр. д. № 377 / 2022
г. на Ихтиманския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2