О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Кърджали, 17.11.2022г.
Административен
съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 456/ 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 56, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на Н.С.М. от ***,
подадена чрез пълномощник. Оспорва се Разпореждане № 2113-08-1021#6/ 05.10.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по заявление, вх. № 2113-08-1021/ 24.06.2022
г., подадено от Н.С.М. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност
на оспорения административен акт. Посочва се, че с Разпореждане № 2113-08-304#11/ 06.07.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“
в ТП на НОИ – Кърджали, не е зачетен период от 02 г. 02 м 00 дни, през който Н.М.
е била в майчинство. Поради необжалване на този административен акт, той влязъл
в законна сила. Твърди се, че оспореното в настоящото производство Разпореждане
№ 2113-08-1021#6/ 05.10.2022 г. е незаконосъобразно, защото административният
орган не е съобразил разпоредбата на чл.105, ал.1 от КСО, съгласно която
правото на пенсия не се погасява по давност. Искането е да се отмени
обжалваното разпореждане и да се върне преписката на административния орган за
произнасяне по същество по заявление, вх. № 2113-08-1021/ 24.06.2022 г.,
подадено от Н.С.М. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – Ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Посочва съдебна практика на ВАС. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.197, предл.последно от АПК и от лице, засегнато от оспорения
административен акт.
За да се произнесе
по жалбата АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка.
Със заявление, вх.
№ 2113-08-304/ 07.04.2021 г., Н.С.М., поискала отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. От Опис на осигурителен стаж (л.50 д.) се
установява, че приложила 7 документа, удостоверяващи осигурителен стаж, сред които
и Акт за раждане № **/ *** г. и акт за раждане № **/ *** г. ( №№ ** и ** от
Опис). Съгласно посочения опис, по представените актове за раждане, за периода
от: 19.02.1975 г. до 19.02.1976 г. и 13.06.1976 г. до 13.08.1977 година, е
зачетен осигурителен стаж, както следва: 01г. 00 д. 00 м. и 01 г. 02 м 00 дни,
общо 02 години 02 месеца 00 дни.
С Разпореждане №
2113-08-304#11/ 06.07.2021 г. на ръководител „ПО“ в
ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.68, ал.3 от КСО, е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. С. Т. ( съгласно деклариране
в заявление № 2113-08-304/ 07.04.2021 г., Н. С. Т. и Н. С. Д., са имена на едно
и също лице) по чл.68, ал.3 от КСО. С този административен акт е зачетен
осигурителен стаж, както следва: I-ва категория – 00 год. 00 м. и 00 дни; II-ра категория – 11 год. 01 м. и
18 дни и III-та категория – 04 год. 11 м. и 14 дни.
Прието е, че лицето има общ осигурителен стаж без превръщане – 16 год. 00 м. 18
дни. Действителен осигурителен стаж – 13 г. 10 м. 18 дни. Навършена възраст към
07.04.2021 г. – датата на подаване на заявлението за пенсиониране – 67 г. 00 м.
10 дни. Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е отказал отпускане на
поисканата ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, защото лицето няма 15 години
действителен осигурителен стаж. С посоченото разпореждане не са зачетени за действителен
осигурител стаж периодите на майчинство с продължителност 02 г. 02 м. и 00 дни. Като забележка в този
административен акт е посочено, че то се издава въз основа на наличините редовни документи. Не е зачетен осигурителен
стаж за периода от 05.07.1974 г. до 31.10.1976 година при осигурител ДСО „***“,
***, тъй като същият не е оформен по реда на т.6, ал.2, б. „в“ от Инструкция №
2492 за реда и начина за издаване на документ за трудов стаж, в сила от
29.12.1967 г. до 31.12.1986 г., в трудова книжка № **/ *** г. и лицето не
представя изисканите документи с писмо, изх. № Ц2112-08-556-4/ 04.08.2020 г. в
срока по чл.1, ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Разпореждане №
2113-08-304#11/ 06.07.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е
получено на 26.07.2021 г. от съпруга на Н.М.. Предвид изявлението в жалбата, че
като необжалвано това разпореждане е влязло в сила, както и неоспорване на
начина на връчване на съобщението за изготвено разпореждане, съдът приема, че
същото е надлежно връчено по реда на чл.5, ал.2 от Общи правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети.
Със Заявление, вх.
№ 2113-08-1021/ 24.06.2022 г. Н.С.М. отново е поискала отпускане ЛПОСВ по
чл.68, ал.3 от КСО.
С Разпореждане №
2113-08-1021#6/ 05.10.2022 г. ръководител „ПО“ в ТП
на НОИ – Кърджали, на основание 27, ал.2, т.1 от АПК, и чл.98, ал.1, т.1 от КСО, е прекратил производството по Заявление, вх. № 2113-08-1021/ 24.06.2022 г. Н.С.М.
Административният орган е изложил мотиви, че по повод подадено заявление, вх. №
2113-08-304/ 07.04.2021 г. от същото лице, с Разпореждане № 2113-08-304#11/
06.07.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е постановен отказ за
отпускане на исканата ПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Със същото разпореждане
лицето е уведомено, че не е зачетен осигурителен стаж за периода: 05.07.1974 г.
до 31.10.1976 година, поради това, че в едномесечен срок от уведомяването не е
представен образец УП-3 от осигурителя ДСО „***“ – ***. В оспореното
разпореждане е посочено, че с писмо, изх. № 2113-08-1021/ 30.06.2022 г.
повторно е изискано от лицето да представи удостоверение УП-3 от осигурителя
ДСО „***“ – ***, за периода: 05.07.1974
г. до 31.10.1976 година.
На следващо място
в обжалвания административен акт е отразено, че на 08.07.2022 г. в отдел
„Пенсии“ са представени две удостоверения за раждане дете. По предходното
заявление от 07.04.2021 г. на г-жа М. е зачетен осигурителен стаж като
неработеща майка по представено удостоверение, изх. № **/ *** г., издадено от
ГРАО, ***. В обобщение, ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че не
са налице никакви нови документи за придобит осигурителен стаж и не съществуват
данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия. Поради
изложените мотиви и предвид обстоятелството, че към новото искане, вх. № 1021/
24.06.2022 г. за повторна преценка относно правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст е налице само промяна на възрастта, която не оказва влияние
върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, и не са налични допълнителни
данни за положен осигурителен стаж, заявлението на Н.С.М. е прието за
недопустимо, като на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, производството е
прекратено поради наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт със
същия предмет между същите страни.
В
административната преписка по издаване на оспореното в настоящото производство
разпореждане се съдържа опис на осигурителен стаж с посочване на документите,
които го установяват. Видно е, че те са същите, като приложените към първото
заявление с дата 07.04.2021 г. за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО,
които са взети предвид от пенсионните органи при преценка правото на ЛПОСВ.
При така
установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата срещу
Разпореждане № № 2113-08-1021#6/ 05.10.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ
– Кърджали е неоснователна поради следните съображения:
В разпоредбата на
чл. 117, ал. 1 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по
които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен
да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с
правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. В
конкретната хипотеза процесното разпореждане не
попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва
да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния
контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. При това
положение обжалваното Разпореждане подлежи на съдебен контрол по правилото на
чл. 56, ал. 4 от АПК и съответно по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като с
него се прегражда развитието на административното производство по подаденото
второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което постановеният
отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол
по реда на чл. 197 от АПК.
След извършената,
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка, съдът намира, че
оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на
чл.117, ал.3 от КСО. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за
ОСВ, съответно – на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в
правомощията на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, в случая ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали в обхвата на
осъществяваната специализираната дейност по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Правилник за
организацията и дейността на НОИ, във връзка с чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО.
Следователно и по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия
орган е да извърши проверката за допустимост на административното производство
на всички основания по последно посочената норма и съответно да прекрати
административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания.
Оспореният акт е
издаден в изискуемата писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно
изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му. Не се
установяват твърдените от жалбоподателя основания за нищожност. По отношение на
оспорената законосъобразност на административния акт, съдът намира следното:
В
административното производство, свързано с издаването на индивидуален
административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с
установените в специалния процесуален закон, т. е. в АПК, правила, включително
следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на
индивидуалния административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, преди да
започне производството административния орган задължително следва да провери за
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален
административен акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни.
В конкретния
случай, с влязлото в сила на 26.08.2021 г. Разпореждане № 2113-08-304#11/
06.07.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, въпросът дали жалбоподателката има право на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, съобразно представените от нея
документи и служебно събрани такива за придобит осигурителен стаж към
заявлението за отпускане на лична пенсия от 07.04.2021 г., е решен.
Със заявление,
вх. № 2113-08-1021/24.06.2022 г., по
което е постановено оспореното в настоящото производство разпореждане на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, не са представени никакви нови
удостоверителни документи, касаещи придобития от лицето осигурителен стаж, т.
е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в
сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в
случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т. е. на нови писмени
доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на жалбоподателката
Н.М., тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния
стаж, представени от жалбоподателката с първото
заявление и служебно събрани, пенсионният орган е направил преценка при
издаването на Разпореждане № 2113-08-304#11/ 06.07.2021 г. на ръководител „ПО“
в ТП на НОИ – Кърджали. Подаденото последващо
заявление без наличието на нови писмени доказателства, т. е. на документи,
установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на
жалбоподателя, не може да новира производството за
преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това се
налага извода, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е
абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, при
идентичност на предмета и на страните, какъвто е настоящия случай. Разпоредбата
на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, приложима в настоящия случай, въвежда като
абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното производство,
наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, като
в случая, Разпореждане на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при
ТП на НОИ град Кърджали се ползва със стабилитет, тъй като с издаването му
компетентността на административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и
той не може да издаде искания от жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при
абсолютно същите факти и обстоятелства.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че доколкото не е осъществен
съдебен контрол върху Разпореждане № 2113-08-304#11/ 06.07.2021 г. на
Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Кърджали,
спорът не е бил решен със сила на присъдено нещо и не е налице основанието по
чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Следва да се посочи, че оспорването на един
административен акт, който засяга правата, задълженията и интересите на дадено
лице, е право, а не задължение, включително и по отношение на постановените
актове от пенсионните органи по реда на чл. 98 и чл. 117 от КСО. На второ
място, независимо от спецификата на настоящото производство, то приложима е
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, в която законодателят не е въвел
изискването по отношение на административния акт задължително да е осъществен
съдебен контрол. Въведена е като предпоставка за допустимост на искането за
издаването на съответния индивидуален административен акт липсата на влязъл в
сила административен акт със същия предмет и страни, без задължението този акт
да е бил контролиран от съд.
Дори и да се
приеме, че разпореждането по чл. 98 от КСО не се ползва със стабилитет и че
същото може да бъде изменено или отменено при условията и предпоставките на чл.
99 от КСО от органа, който го е издал и че тази норма създава специално
правило, което дерогира общите такива, посочени в
АПК, то следва изрично да се посочи, че в случая се касае за разпореждане, с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При това положение, следва да се има предвид нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2 б.
"г" от КСО, която изрично регламентира, че влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО, с което е отказано отпускането на пенсия, може
да се отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че
отпускането на пенсията е неправилно отказано, но не и по заявление на лицето,
както е сторено в настоящия случай. Ясно е, че при тази хипотеза, правото да
инициира административното производство по изменение или отмяна на
разпореждането е предоставено единствено и само на органа. Ако се възприеме
обратното становище, прилагането на същото в практиката би довело до
многократно и неограничено във времето произнасяне на административния орган по
едно и също искане на лицето, основано на вече установена в предходен
административен акт фактическа обстановка, което е в разрез с принципите на
бързина, процесуална икономия и предвидимост в
административното производство.
Следователно,
подаденото второ заявление от жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за ОСВ
на 13.05.2022 г., към което не се представени нови доказателства и липсват нови
факти и обстоятелства, които да налагат преразглеждане за отмяна или изменение
на влязлото в сила разпореждане, е недопустимо и компетентният орган
законосъобразно е отказал да разгледа по същество заявлението и да се произнесе
с ново разпореждане. В този смисъл е част от практиката на ВАС: Определение №
2601/ 28.01.2018 г. по адм.д. № 1301/ 2018 г. на ВАС,
VI-то о.; Определение № 5132 от 31.05.2022 г, по адм.
дело № 4599/2022 г. на ВАС, VI-то о.; Определение № 12852 от 15.12.2021 г, по адм,
дело №9904/2021 г. на ВАС, VI-то о.;
Определение № 996/03.02.2022 г. по адм. дело №
712/2022 г. на ВАС, VI-то о.;
Определение № 9967/ 08.11.2022 г. по адм.д. № 9450/
2022 г. на ВАС, на ВАС, VI-то о. и Определение № 10106/ 09.11.2022 г. по адм.д. № 9820/ 2022 г. на ВАС, на ВАС, VI-то о.
В обжалваното
разпореждане, като забележка е посочено, че не е зачетен за осигурителен стаж
периода от периода: 05.07.1974 г. до 31.10.1976 година в ДСО „***“, ***, тъй
като същият не е оформен по реда на т.6, ал.2, б. „в“ от Инструкция № 2492 за
реда и начина за издаване на документ за трудов стаж, в сила от 29.12.1967 г.
до 31.12.1986 г. и лицето не е представило удостоверение, УП-3 от осигурителя. В
т.6, б.“в“ от цитираната инструкция (Обн. ДВ. бр.20
от 12 Март 1968г., в сила от в сила от 29 декември 1967 г.) е предвидено, че продължителността на придобития от работника
или служителя трудов стаж към датата на прекратяване трудовия договор,
изчислена по посочения в т. 7 от тази инструкция начин, която се отбелязва на
следващия ред под вписването за напускане работа с цифри и думи и се подписва и
подпечатва с печата на учреждението, предприятието
или организацията по начин да засегне двете страници. От представено заверено
копие на трудова книжка се установява, че трудовият стаж на Н. М. не е заверен
по този ред, поради което правилно не е бил зачетен и поради непредставяне на
УП-3 от осигурителя, който не е прекратен, но съществува под друго наименование
и правна форма.
Не може да се
сподели изложеният в жалбата довод за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане като противоречащо на разпоредбата на чл.105, ал.1 от КСО,
съгласно която правото на пенсия не се погасява по давност. Пенсията е
субективно материално право на осигуреното лице, което възниква при наличието
на определени предпоставки и като се следва предвиденото в Кодекса за социално
осигуряване административно производство. Упражняването на правото на пенсия
означава лицето да направи волеизявление за ползване на това право, като подаде
заявление за отпускане на пенсия заедно с необходимите документи в съответното
териториално поделение на НОИ. С оглед правилото на чл. 105, ал. 1 от КСО и в случаите, когато
осигуреното лице забави предприемането на тези лични действия, то не губи
материалното си право на пенсия и може да го упражни във всеки по-късен момент.
Съобразно посочената възможност и е разпоредбата на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО,
с която законодателят определя срокове, в които правото на пенсия може да бъде
упражнено за изминал период. От изложеното следва, че разпоредбата на чл.105,
ал.1 от КСО, тълкувана съвместно с останалите норми на КСО, уреждащи
отпускането на различните видове пенсии, означава, че придобитото право на
пенсия може да се упражни без ограничение във времето, като при неспазване на
сроковете в чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО, началният момент на отпускане на
пенсията е различен. Нормата на чл.105, ал.1 от КСО не предвижда възможност за
неограничен брой пъти упражняване правото на пенсия без да съществуват нови
доказателства или обстоятелства за това, които са различни за отделните видове
пенсии, регламентирани в КСО. В това производство се прилагат общите правила за
издаване на индивидуални административни актове, уредени в АПК, включително и
проверка на допустимостта на искането за издаване на административен акт. При
установени предпоставки за недопустимост по чл.27, ал.2 от АПК,
административният орган прекратява производството. В настоящия случай е
установено основание за недопустимост на второто искане за отпускане на ЛПОСВ
по чл.68, ал. 3 от КСО и законосъобразно, с оспореното разпореждане,
производството по това искане е прекратено на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
От изложеното следва, че жалбата като неоснователна трябва да се отхвърли.
Предвид изхода на
делото и своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в писмено становище на пълномощника на ответника, съдът счита,
че на основание чл.143, ал.3, предл.1-во от АПК, на ТП
на НОИ – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева, определено съобразно чл.37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.24, предл.1-во от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Поради изложените мотиви и на основание чл.200, ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на Н.С.М. срещу Разпореждане № 2113-08-1021#6/ 05.10.2022 г. на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл.27, ал.2, т.1
от АПК, е прекратено производството по Заявление, вх. № 2113-08-1021/
24.06.2022 г. от Н.С.С.,
за отпускане ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
Осъжда Н.С.М. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. ( сто
лева).
Определението може да се обжалва пред ВАС, с частна жалба, в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3
от АПК.
Съдия: