РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Смолян, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100460 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Е. А. К. от гр. *** е предявил срещу *** „***” София, представлявана от
гл.комисар *** обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 717,61 лв., представляваща дължимо и
неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд 206 часа в периода
01.05.2019 – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 238,34 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
всяко отделно месечно възнаграждение за извънреден труд, считано от първо число на
месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, до 20.05.2022 г.;
иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР за заплащане на левовата
равностойност в размер на 525,60 лв. на неосигурената предпазна храна за положен труд със
специфичен характер за периода 01.05.2019 – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 138,80 лв., начислена за
периода 01.05.2019 – 30.04.2022 г. Размерите на исковете са изменени в последното съдебно
заседание.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността *** Водач на служебно куче в ГПУ *** при РДГП - Смолян на ГДГП,
при сумарно отчитане на работното време. За времето от 01.05.2019 – 30.04.2022 г. е
положил общо 1 440 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143
възлиза на 1 646 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен
труд в часове дневен труд представлява 206 часа положен труд, който не му е заплатен,
съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.;наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от
01.01.2021 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
1
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
Твърди, че е приложимо решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020
г., образувано по преюдициално запитване от РС – Луковин, във вр. с чл. 8 и чл. 12, б.„а“ от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета, налагащо в случай на разлика
в третирането в националното законодателство в областта на нощния труд при различни
категории работници, съдът да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да достигне разрешение, съответстващо с преследватната от нея цел. Въз основа на това
решение счита, че новата ал. 4 от чл. 187 ЗМВР е в противоречие с това тълкуване и следва
държавните служители да бъдат еднакво третирани с останалите лица, работещи по трудови
правоотношения.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен
срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока,
в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане
на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения
коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение
под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по
тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за
тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането
съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба
в съда.
Освен това счита, че като водач на служебно куче е извършвал дейности в контакт с
кучета – биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции, поради което
му се дължи и безплатна храна, на осн. чл. 181, ал. 3 ЗМВР, вр. чл. 2, т. 5 от наредба №
8121з-904/30.07.2015 г., която не му е предоставена и не е възмездена с левовата
равностойност по §3 ПЗР на Наредбата.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като
твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в
ЗМВР няма препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни
актова, каквато е НСОРЗ наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и
в тези наредби липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите
му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Твърди, че с изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., със създадената нова ал. 4 на
чл. 187 ЗМВР, според която нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1.
Признава факта, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност и е
полагал нощен труд. Счита за недоказан иска за претендиране на левовата равностойност на
2
неосигурена храна, тъй като ищецът не сочи и не представя доказателства, че в процесния
период е изпълнявал дейностите по чл. 2, т. 7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. с
продължителност не по-малко от половината от установеното работно време за деня по
ЗМВР, с изкл.на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11 от Наредбата и че е работил при
специфични условия на труд под +10 градуса и над 30 градуса. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът не се представлява, в писмена молба, подадена чрез гл.юр. *** счита
исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в
отговора на исковата молба и в молбата – защита. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Претендира присъждане на деловодните
разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ - *** при РДГП - Смолян на длъжност
*** Водач на служебно куче.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в
системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при
сумирано отчитане на работното време. През периода 01.05.2019 – 30.04.2022 г. е положил
общо 1298 часа нощен труд. Положените часове нощен труд е заплатен, без да е
преобразуван в дневен. В приложение 1 към заключението в табличен вид по тримесечия е
извършено преобразуване на положения 1298 часа нощен труд в 1484 часа дневен с
коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е определен
положен труд в размер на 186 часа на стойност 1 717,61 лв., които не са начислени и не са
изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е опредЕ. по
тримесечия в размер на 238,34 лв., начислена към 20.05.2022 г.. В процесния период на
ищеца не е предоставяна безплатна храна по реда на чл. 2, т. 5 НОВР с левова
равностойност за всички смени в размер на 1 386 лв.. Установено е също, че за 2017 и 2019
г. на ищеца е отпуснат и използван допълнителен отпуск по чл. 190, ал. 2 ЗМВР, а за 2018 г.
не е отпуснат и не е използван такъв. В процесния период 01.05.2019 - 31.07.2020 г. на
ищеца не е платена левовата равностойност на неосигурена храна за положен труд със
специфичен характер в размер на 525,60 лв., а лихвата за забава върху същата сума до
20.05.2022 г. възлиза на 138,87 лв.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не
е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Относно главния иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР:
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време
същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно
заплатен. От заключението по СИЕ безспорно се установи разлика от 252 часа след
преобразуването на нощните часове труд в дневни, които не са начислени и заплатени от
работодателя и са на стойност 1 717,61 лв..
Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно
приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
3
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и
отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1,
предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки
4
отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г..
В Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от
01.01.2021 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. В
последната посочена Наредба, в сила от 01.01.2021 г. в чл. 21, ал. 3 се предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на
държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
При липсата на специално правило в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.
Основна грижа на законодателя е да осигури равнопоставеност на работниците и
служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, по трудово
правоотношение в МВР или извън нея. Недопустимо е поставянето на служителите в
системата на МВР, работещи в режим на сумирано изчисляване на работното време в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители при възмездяването
на нощния труд. В противен случай би се стигнало до различно третиране на нощния труд и
различни критерии за неговото възмездяване, като държавните служители в системата на
МВР, осъществяващи нощен труд при сумирано изчисляване на работното време биха били
поставени в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и
спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са приложими
общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. В мотивите на Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС е дадено принципно разрешение за субсидиарното прилагане на общия
закон при липса на изрично уредено заплащане в специалния ЗМВР, като е посочено, че
5
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Полагането на нощен труд, без оглед на
вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми на работника/служителя и е
свързано с вредни за организма последици, които се компенсират чрез допълнителното
заплащане и различно отчитане на нощния труд.
Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на
чл. 5 от ГПК когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
преюдициален въпрос от РС - Луковит по дело С-262/2020 г., където е посочено че „не се
налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки.“ В решението по посоченото дело /т. 79/, СЕС е приел също, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба
на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021 г., Sumal, C-882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71 и цитираната съдебна практика). В
случая, при липса на други приложени мерки в процесния период, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
В действащите за периода от 01.07.2019 – 30.06.2022 г. наредби на МВР липсва
изрична норма, предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневен, за
разлика от чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г., регламентираща, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава с коефициент 1,143. Единствено е предвиден редът за
отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане броя на отработените часове, без
да е предвиден алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен.
При това положение съдът счита, че изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
6
обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г., поставя държавните
служители в системата на МВР в неравнопоставено положение спрямо останалите
служители, работещи по трудово правоотношение, полагащи нощен труд, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което е недопустимо.
С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за справедливо
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че тази
нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това
общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Съдът отчита и обстоятелството, че с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 8601/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова, е отменена
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта относно чл. 8, чл. 14,
ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25,
ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение
№ 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Тази
отмяна, засягаща и полагането на извънреден труд извън нормативно определените часове, е
индиция, че е недопустима законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния
в дневен труд за служителите в МВР.
Предвид изложеното съдът счита, че за уреждане на нощния труд на служителите
в системата на МВР, работещи при сумирано изчисляване на работното време, приложима е
общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби се
7
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело № 405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя, в мотивите на което е
прието, че тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния
труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък,
очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са
две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. В случая, както е
посочено по-горе, на ищеца е изплатен нощния труд за исковия период, но не и разликата
отработени часове, получен след преобразуването на нощните часове в дневни.
Положеният от ищеца нощен труд, е установен от експертизата при отчитане на
предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано изчисляване на
работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е начислен само
нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от заключението
по СИЕ, че положените 186 часа труд, получени след преобразуването на положения нощен
труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден график от ответника, както и че този труд
не е начислен и изплатен и не е компенсиран с почивка. По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер.
Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1 717,61 лв.,
представляваща стойността на положения 186 часа труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
Акцесорният иск за лихви също е основателен и следва да бъде уважен изцяло, тъй
като ответникът е изпаднал в забава, като не е платил съответните часове труд в месеца
следващ съответния месец, в който е положен извънредният труд. Лихва върху дължимата
сума за труда се дължи от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в който
е положен нощният труд, като от заключението на вещото лице, кредитирано от съда и
неоспорено от страните, се установява, че дължимата лихва, считано от падежа на всяка една
от дължимите главници по тримесечия за периода 01.06.2019 – 20.05.2022 г. е в
претендирания размер от 238,34 лв..
Относно иска за заплащане на левовата равностойност на полагаемата се безплатна
предпазна храна:
8
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3, изр.първо, посл.изм. ДВ бр. 60 от 2020 г., в
сила от 1.08.2020 г. и ал. 4 и 5 ЗМВР, за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1 и ал. 3, за което се полага безплатна
храна, се осигурява левовата й равностойност. Размерът на доволствията и условията и реда
за предоставянето им се определят ежегодно със заповед и наредба, издавани от министъра
на вътрешните работи.
В изпълнение на чл. 181, ал. 3 ЗМВР е издадена Наредба за определяне на условията
и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата равностойност на
ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи, полагащи
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ,
бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., Загл. изм. ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от
4.08.2020 г..
В чл. 2 от Наредбата изчерпателно са изброени дейностите, определени за
специфични. В т. 5 са предвидени и дейности под въздействието на биологични агенти,
каквито без съмнение са служебните полицейски кучета. Няма спор, че по повод на
изпълнение на служебните му задължения ищецът е извършвал специфични дейности като
водач на служебно куче.
Безспорно се установи от експертизата, че ответникът не е заплатил левовата
равностойност на предпазната храна. Както се установи от заключението по СИЕ левовата
равностойност на полагаемата се храна за процесния период е в размер на 525,60 лв..
Ответникът не ангажира доказателства левовата равностойност на полагаемата се безплатна
храна на ищеца да му е платена.
Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца левовата равностойност
на полагаемата се, но непредоставена храна в натура в процесния период, в размер на 525,60
лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 20.05.2022 г. до окончателното
заплащане на задължението, а дължимата лихва за забава е в размер на 138,87 лв., начислена
до 20.05.2022 г.
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил
на адв. *** в размер на 400 лв., видно от договора за правна защита и съдействие на л. 8.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. с оглед материалния интерес по делото не е прекомерен и е в минималните размери
и следва да му бъде присъдено в пълен размер.
Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв..
9
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС Смолян сумата от 338,70 лв., от която 218,70 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление ****, представлявана от
главен комисар *** на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на Е.
А. К., ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***, сумата от 1 717,61 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положения 186 часа нощен труд в периода
01.05.2019 – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 238,34 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в
което е полаган труда, до 20.05.2022 г.
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление ****, представлявана от
главен комисар *** на основание чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР да заплати на Е. А. К., ЕГН
**********, от гр. ***, ул. „***, сумата от 525,60 лв., представляваща левовата
равностойност на неосигурената предпазна храна за положен труд със специфичен характер
за периода 01.05.2019 – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
възнаграждението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати обезщетение за забава
върху главницата в размер на 138,80 лв., начислена за периода 01.05.2019 – 30.04.2022 г.
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление ****, представлявана от
главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Е. А. К., ЕГН **********,
от гр. ***, ул. „*** сумата от 400 лева за направените деловодните разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление ****, представлявана от
главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС Смолян
сумата от 338,70 лв., от която 218,70 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *** на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10
11